РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1395
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1287 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е решение №
281/23.03.2021г., постановено по АНД 1424/2021г. на Пловдивски районен съд, с
което е отменено Наказателно
постановление № 21-0438-000095/02.02.2021 г., издадено от РУ към ОД на
МВР-Пловдив,РУ 03, с което на А.Д.К. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100/сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДВП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДВП.
Жалбоподателят Трето РУ към ОД на МВР
Пловдив моли да се отмени решението като неправилно. Твърди, че е изяснен факта
на извършване на нарушенията, както и, че не е налице основание за прилагане на
чл.28 отн ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба А.Д.К.,
редовно призована, не се явява и не дава становище по жалбата.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно призован,
дава заключение, че решението на районния следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно
постановление № 21-0438-000095/02.02.2021 г., издадено от РУ 03 РУ към ОД на
МВР-Пловдив, с което на А.Д.К. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100/сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДВП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДВП.
От фактическа страна е установено, че на
21.01.2021 г. около 11. 45 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. България
и ул. Огражден, жалбоподателката управлявала лек автомобил Волво ХЦ 60 с рег.
номер РВ 0603 МВ, като при навлизане в кръстовището при десен завой преминала
на червен светофар при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.
След кръстовището на около 100 метра била спряна от полицейски служител
констатирал нарушението, който извършил и проверка на оборудването на автомобила и се констатирало,
че липсвали пожарогасител и светлоотразителна жилетка.
Съставен бил АУАН за три нарушения по
чл. 6, т. 1, чл. 139, ал. 2, т. 3 и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДВП. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
За да го отмени, районният съд е
приел,че описаната в НП фактическа обстановка не се подкрепя по недвусмислен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а възприятията на свидетеля
очевидец са неправилни, тъй като при
разпита на свидетеля В.не се установява, той да е видял светофара. Кредитирани
са показанията на свидетеля Калинов, който е бил в превозното средство и според
който водачката на автомобила не е преминала на червено.
По отношение на останалите нарушения по
чл. 139, ал. 2, т. 3 и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДВП за липса на пожарогасител и
светлоотразителна жилетка е прието от съда, че свидетелските показания са диаметрално
противоположни и констатациите на актосътавителя не се оборват. Независимо от
това, съдът е приел,че са налице
основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Мотивирал се е, че конкретния случай
се отличава с изключително ниска
обществена опасност, не са налице данни за други нарушения на водачката, нарушенията
са извършени денем в рамките на града, когато и където нуждата специално от
светлоотразителна жилетка клони към нула. Прието е, че е следвало за тези
нарушения жалбоподателя само да бъде предупреден.
Решението е неправилно, постановено е
при неправилно приложение на материалния закон.
По отношение на нарушението по чл.6,т.1
от ЗДвП неправилно е направен анализ на събраните гласни доказателствени
средства. Показанията на актосъставителя Б.А.В.са ясни, категорични и
убедителни. Не е налице нито една причина тези показания да са с по-ниска
доказателствена стойност от показанията на другия свидетел Д.К., който е съпруг
на нарушителката и само на това основание показанията му не могат да се ценят в
степен по-голяма от тези на свидетеля В.. А и твърдението, че от 100 метра не
се вижда светлинната уредба е несериозно. В тази смисъл, изводът за
недоказаност на нарушението е необоснован.
По отношение на другите две нарушения не
се констатира нито едно обстоятелство, което да е основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, освен това,че водачката няма други нарушения. Впрочем,
последното не е установено по категоричен начин, тъй като в хода на въззивното
производство не е била изискана и представена справка за водача. Отделно от
това, установените нарушения са две едновременно и нито едно от тях не разкрива
признаци по-леки от типичните случаи на този вид нарушения. Видно от
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗДвП законодателят е въвел задължение МПС да
бъде оборудвано с пожарогасител- т. 3, светлоотразителна жилетка- т. 4. Изрично
са уредени хипотезите на всяко от едно от вменените с НП нарушения. С всяко
едно от изпълнителните деяния наказаното лице е осъществило състав на
нарушение, съответно по чл. 139, ал. 2, т. 3, по чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Законодателят изрично ги е квалифицирал като нарушения при различните хипотези
на цитираната разпоредба.
Ето защо обжалваното решение ще следва
да се отмени и вместо това да се постанови потвърждаване на наказателното
постановление.
Предвид изхода на делото на касационния
жалбоподател следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита за двете инстанции. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г.
/, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева
или общо 160лв.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 281/23.03.2021г.,
постановено по АНД 1424/2021г. на Пловдивски районен съд,XVI н.с. и вместо това
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 21-0438-000095/02.02.2021 г., издадено от началник РУ към ОД на
МВР-Пловдив,РУ 03, с което на А.Д.К. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100/сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДВП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДВП, както и административно наказание
глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДВП за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДВП.
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН ********** да заплати на ОД на
МВР Пловдив сумата от 160/сто и шестдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: