РЕШЕНИЕ
№ 2638
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20205330111365 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ******против С. С. М., ЕГН
**********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а
Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 209, 91 лева – представляваща стойността на
консумираната от потребителя електрическа енергия за периода от 09.04.2017
г. до 20.06.2017 г. за обект, находящ се в ********, както и сумата от 44, 16
лева – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
30.05.2017 г. до ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / *****/ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********. по ч.гр.д. № ******, по
описа на РС- П., ****- ми гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен
снабдител, на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката продава ел.
1
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за
потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане. По силата на
Общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обекта
на ответника, находящ се в ******** с електрическа енергия. За ответника
бил открит клиентски номер *******. Сочи се, че в процесния период
ответникът бил собственик на имота. На дата ******* новият собственик
подал заявление за започване продажба на ел. енергия. Титулярят на
партидата бил сменен, но ответникът отговаря за задълженията, които са
натрупани през времето, през което е бил собственик на недвижимия имот.
Ответникът, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ се задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начин, определени в същите чл. – 18, ал. 1и ал. 2. В изпълнение на
задълженията си ищецът доставил на обекта, собственост на ответника,
електроенергия на обща стойност 209, 91 лева за периода от 09.04.2017 г. до
20.06.2017 г., като поради забава в плащането на дължимата сума на
ответника била начислена и лихва за забава. Предвид изложеното,
претендират се горепосочените суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл.
131 от ГПК представя писмен отговор чрез назначения си особен
представител. Исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че
ответникът не е единствен собственик на процесния недвижим имот и
предвид това не дължи цялостно заплащане на претендираните суми. Моли
се, исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
2
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. Продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Представен е препис от Общите условия, одобрени от ДКВЕР с
Решение № ОУ-013/10.05.2008 г., както и копие от ежедневника, в който
последните са били публикувани при приемането им. Съгласно разпоредбата
на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ Общите условия са част от поетите задължения по
учреденото договорно правоотношение. В нормата на ал. 4 на чл. 98 а ЗЕ е
установено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител, без изрично им писмено приемане, като в ал. 5 е
установена възможност за клиентите в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, ако не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия.
Следователно договорът за продажба на електроенергия по аргумент на
разпоредбата на чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с конклудентни действия –
с публикуването от страна на електроснабдителното предприятие на
одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. От приложените по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ.
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на
който крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ. Т.е. с отнапред
съставени общи клаузи от търговеца-краен снабдител се определят страните
по договора за доставяне на електрическа енергия.
Страна (купувач) по договора за продажба на електро енергия е
битовият клиент или този клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди - арг.
пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ.
3
С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
“ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
електро енергия до процесния имот, е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
От представената по делото справка от Служба по вписванията – гр. П.
към Агенция по вписванията, по партидата на ответника, се установява, че
последният е собственик на недвижим имот, находящ обекта на ответника,
находящ се в *****************.
Съгласно разпоредбата на чл. 112, б. “а” ЗС подлежат на вписване
всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими
имоти, както и актове, с които се признават такива права. Вписването на
придобиване на правото на собственост върху процесния имот представлява
доказателство досежно обстоятелството, че ответникът в качеството си на
собственик на електроснабдения имот е потребител на електрическа енергия,
като негово е задължението за заплащане на доставеното до имота и
потребено количество електрическа енергия по цени, установени от ДЕКЕВР,
сега – КЕВР.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили
потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество
електроенергия след доставката на тази стока – в разпоредбата на чл. 11 е
установено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната
в обекта електрическа енергия, а в Раздел IV “Плащания”, чл. 18, ал. 1 е
установено, че потребителят следва да заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
4
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като в ал.
2 е предвидено, че срокът за плащане на възникналото задължение е 10-
дневен за всички фактури, които се издават ежемесечно – арг. чл. 17, ал. 1 от
ОУ.
По делото са представени фактури от ищеца. Както вече бе посочено
така представените фактури представляват частни свидетелстващи
документи, едностранно издадени от ищцовото дружество, които като такива
не представляват доказателство за осъществена от ищеца доставка на
електрическа енергия до електроснабдения имот, собственост на ответника.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, обаче се установява, че за процесния период е
доставена до електроснабдения имот електрическа енергия, от които 819 кВтч
дневна и 330 кВтч нощна електрическа енергия. Вещото лице е установило,
че електромерът, отчитащ доставената до процесния имот електрическа
енергия, е статичен, който се е отчитал ежемесечно чрез система на
дистанционен отчет, като за процесния период са снети показания за така
посоченото количество електрическа енергия, което съответства на
установеното като дължимо в издадените от електроснабдителното
предприятие фактури. Вещото лице е установило, че поставения в обекта
електромер е преминал изискуемите метрологични проверки съгласно Закона
за измерванията, като са поставени необходимите пломби и знаци за
удостоверяването й, и проверката е със срок до 2020 г.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси,
поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Следователно установи се, че за процесния период е доставено
посоченото в издадените фактури количество електрическа енергия, поради
което и в полза на ответника в качеството му на потребител е възникнало
насрещното облигаторно задължение за заплащане на доставената и
потребена електрическа енергия.
Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза е установило, че стойността на фактурираното количество
електрическа енергия е правилно изчислена - в съответствие с цените,
5
утвърдени с Решение № Ц-35/01.11.2015 г. на Комисията за енергийно и
водно регулиране в частта й досежно “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД. Вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение за забава за
периода от 30.05.2017 г. до 10.07.2019г., е в размер на сумата от 44, 16 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира,
че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия е
възникнало задължението за заплащане на доставеното количество
електрическа енергия на стойност от 209,91 лв. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване по
правилата по чл. 154, ал. 1 ГПК, че е погасил чрез плащане възникналото
парично задължение.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. За периода на забава по всяка фактура с начална датата
– денят, следващ деня на установения падеж и крайна дата ********, в полза
на ищеца следва да се присъди обезщетение за забавено заплащане на
главното задължение в размер на сумата от 44,16 лв.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски. В производството последният е доказал
извършването на разноски за държавна такса от 75 лв., депозит за изслушване
на съдебно-техническа експертиза от 150 лв., депозит за съдебно-счетоводна
експертиза от 150 лв. и депозит за особен представител от 300 лв. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ размер на юрисконсултското
възнаграждение 100 лв. Следователно и в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в
общ размер от 775 лв.
Тъй като установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е част от
заповедното производство – по установяване съществуването на
удостовереното в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане,
съдът следва окончателно да се произнесе по дължимите по производството
6
разноски, като съобрази и извършените съдебни разходи по издавеното на
заповед за изпълнение – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер от общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, че С. С. М., ЕГН **********, че
дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 209,
91 лева – представляваща стойността на консумираната от потребителя
електрическа енергия за периода от 09.04.2017 г. до 20.06.2017 г. за обект,
находящ се в *********, както и сумата от 44, 16 лева – обезщетение за
забава върху главницата, дължимо за периода от 30.05.2017 г. до 10.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ****/ до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № *******г. по ч.гр.д. № *******., по описа на РС- П., **** ми гр. с-
в.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД ГПК сумата от 850 лв. – разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
7