Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №2430 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.”АД, срещу постановление от 13.01.2020год. по
изпълнително дело №20198510402911 на частен съдебен изпълнител М.П.с рег.№851
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от 27.12.2019г.
относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лева и начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса над сумата от 18 лева без ДДС.
Жалбоподателят
поддържа, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
както и че не са извършвани конкретни действия от процесуалния представител на
взискателя. Изпълнителното дело било едно от многото образувани от група
адвокати „около адв.В.В.Т.“ за минимални суми, като целта била да се увреди длъжника
чрез неоснователно натоварване с разноски по множество изпълнителни дела. В
жалбата се посочват както множество дружества- цесионери по други вземания на твърдяната
от жалбоподателя група адвокати, така и съдебна практика по водените от тях
изпълнителни производства. Излага съображения, че ЧСИ погрешно е определил таксите
по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, защото при определянето и не следва да се включва
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в изпълнителното
производство, а само сумата по изпълнителния титул, поради което таксата по
т.26 не следва да е повече от 15лв. без ДДС (18 лева с ДДС). Моли да се намали адвокатското
възнаграждение на 200лв., а таксата по т.26 от Тарифата- на 88лв. Претендира
разноски в настоящото производство- 25лв. за държавна такса и 100лв. за възнаграждение
на юрисконсулт.
Взискателят
оспорва частната жалба. Твърди, че в частта относно таксите на ЧСИ жалбата е
недопустима като просрочена, тъй като длъжникът е уведомен за същите с
връчената покана за доброволно изпълнение и не е подал жалба в тази част в
едноседмичния срок. Жалбата в частта за дължимото адвокатско възнаграждение оспорва
като неоснователна, тъй като същото е определено по минималните размери на
Наредба №1/2004г. на ВАдвС и е реално заплатено. Моли частната жалба да се
отхвърли изцяло.
На
осн. чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ е изложил мотиви, че жалбата е недопустима в частта
относно таксите на ЧСИ като просрочена, а в останалата част- неоснователна относно
определеното адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд,
след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема
за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на изрично изброените в същата разпоредба хипотези, в които не
попада настоящият случай. Разноските по изпълнението включват дължимите авансови
и окончателни такси на съдебния изпълнител, както и адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя. Съгласно последното изменение на чл.436,
ал.1 ГПК жалбата (срещу действия на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК) се
подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в
двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи- от деня на
съобщението. В случая както възражението, така и жалбата са подадени преди изтичането
на двуседмичния срок. Съгласно трайната съдебна практика искането за намаляване
на разноските следва да бъде направено първо до съдебния изпълнител, а
постановлението му в тази връзка подлежи на обжалване пред съответния окръжен
съд (по аналогия с производството по чл.248 ГПК). Възражението в случая е
подадено в срок и не е администрирано до съда, а след отказа на ЧСИ с обжалваното
постановление, жалбата срещу последното също е подадена в двуседмичния срок, поради
което следва да се приеме че частната жалба e допустима и в частта относно таксите на ЧСИ.
Относно адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя:
Към
молбата за образуване на изпълнително производство е приложено споразумение за адвокатско
възнаграждение от 10.12.2019г. и платежен документ от 11.12.2019г. за заплащане
на договореното възнаграждение в размер на 230лв. Сумата, предмет на
изпълнителния лист е 23,68лв. Възнаграждението за процесуално представителство
от един адвокат е определено съобразно чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. на
ВАдвС- 200лв. за образуване и 30лв. за процесуално представителство съобразно
размера на претенцията- чл.10, т.2 от същата Наредба (преди последното
изменението, в сила от 15.05.2020г.). В случая настоящият състав намира, че не
са налице основания за намаляване на така договореното и прието адвокатско
възнаграждение. Същото е определено в минималните размери по Наредбата, а процесуалният
представител на взискателя е правил и искания във връзка с предприемане на
конкретни изпълнителни действия, като с последната си молба е поискал налагане
на запор на банкови сметки. Липсват данни към момента на подаване на частната
жалба длъжникът да е заплатил претендираните суми, т.е. не е налице плащане в
рамките на срока за доброволно изпълнение. Останалите доводи относно множество
дружества и извършване от тях цесии на вземания срещу длъжника в случая са
ирелевантни. Следователно възнаграждението на процесуалния представител на
взискателя е определено законосъобразно и не са налице основания за неговото
намаляване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По отношение разноските дължими на ЧСИ:
За
авансовите такси на лист 8 от изпълнителното дело се намира сметка за 66 лева с
ДДС, от които 24лв. такса за образуване на изпълнителното дело, 24 лева за изготвяне
и изпращане на ПДИ и 18 лева за налагане на запор на банкова сметка. ***03,16
лева, разликата в размер на 37,16 лева следва да е пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ. В случая таксата по т.26 се изчислява върху сумата по изпълнителния
лист- 23,68 лева плюс разноските по изпълнението в размер на 236 лева (общо
259,68 лева) и е в размер на 10 лева +
10% за горницата над 100 лева (15,96 лева)- общо 25,96 лева без ДДС, или 31,15
лева с ДДС. Предвид изложеното жалбата
се явява основателна досежно таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 31,15лв.
до 37,16 лева.
Относно разноските в настоящото производство:
Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски
произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният
спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ,
поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези
действия. Разпоредбата на чл.81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва
делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни
разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като
разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият
касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото.
Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица,
когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е
предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за
направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание
същите да бъдат понесени от насрещната страна /чл.74 ЗЧСИ/. Доколкото става
въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка
със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва
да се понесат от никоя от страните в настоящото производство. Ето защо разноски
не следва да се присъждат.
По тези съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 13.01.2020год. по
изпълнително дело №20198510402911 на частен съдебен изпълнител М.П.с рег.№851
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от
27.12.2019г. в частта за изменение
на определените по изпълнителното дело разноски- такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, като
ОТМЕНЯ определените такива за разликата над 31,15лв. до 37,16 лева с
включен ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/