№ 424
гр. Русе , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200954 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Л. АНГ. против Наказателно постановление № 21-
1882-000228/10.05.2021 г., издадено от началник на Първо РУ при ОД на МВР-Русе, с
което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото изложеното в АУАН-а не отговаря на обективната действителност. В тази
насока се моли обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от
юрисконсулт Гергана Димитрова, която моли обжалваното наказателно постановление
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 17.05.2021
г., а жалбата е подадена на 19.05.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.04.2021 г. свидетелите П.Б. и Л.П., в качеството им на служители на
Първо РУ при ОД на МВР-Русе, осъществявали автонаряд за времето от 07:30 часа до
09:00 часа за спазване на правилата за движение по ул. „Стефан Стамболов“ № 2.
Около 08:30 часа свидетелят Л.П. забелязал лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с
рег. номер Р1279РН, управляван от водач без поставен обезопасителен колан. В тази
връзка свидетелят П. подал сигнал със стопка палка, при което водачът на МПС-то
преметнал през рамо обезопасителния си колан. В хода на извършената проверка
свидетелят П. констатирал, че обезопасителният колан, с който било оборудвано
МПС-то, е закопчан между водача и облегалката на седалката, като ремъкът, минаващ
от лявото рамо до дясната страна на таза, е пред него, а частта, обхващаща самия таз –
липсва. В тази връзка свидетелят П. изискал документите на водача, от които
установил, че МПС-то е управлявано от жалбоподателя В.А.. Свидетелят П. попитал А.
дали има основателна причина да не използва обезопасителен колан при управление на
МПС, като последният му отоговорил, че е данъчен инспектор и се връща от нощна
смяна.
По време на извършената проверка свидетелят П.Б. се намирал в служебния
автомобил, като свидетелят П. му предоставил документите на А. и му съобщил, че е
установил, че последният е управлявал МПС без поставен предпазен колан.
Съобразявайки гореизложеното, а именно, че по време на управление на МПС
В.А., в качеството му на водач на последното, не е използвал обезопасителен колан, с
който било оборудвано МПС-то, свидетелят Б. приел, че А. е осъществил нарушение
2
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН с Бланкетен номер
АА929148/19.04.2021 г., който бил подписан с възражение касателно констатацията, че
А. е бил без поставен предпазен колан. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал подробни възражения, в които посочил, че изложеното в
АУАН-а не отговаря на обективната действителност и че при управление на МПС-то
бил с поставен предпазен колан.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
На 17.05.2021 г. жалбоподателят заплатил наложената му глоба.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН с Бланкетен номер АА929148/19.04.2021 г., който по силата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 21-1882-000228/10.05.2021 г.,
докладна записка с рег. № 1882-7637/10.05.2021 г., квитанция за заплатена глоба,
възражение от В.А., снети сведения в хода на административнонаказателното
производство от П.Б. и Л.П., както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на
свидетелите П. К. Б. и ЛЮБ. ЛЮБ. П., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От АУАН с Бланкетен номер АА929148/19.04.2021 г. и от показанията на
свидетелите П.Б. и Л.П. се установява мястото, времето и авторството на нарушението,
както и изпълнителното деяние – управление на МПС без поставен предпазен колан.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
3
– служител на Първо РУ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
началник на Първо РУ при ОД на МВР, упълномощен съз Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността му.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на
моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По делото по безспорен
начин се установи, че на процесната дата В.А., в качеството си на водач по смисъла на
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан. С
това си бездействие А. е нарушил въведеното задължение в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът не възприема изложеното в жалбата, че изложеното в АУАН-а не отговаря на
обективната действителност, доколкото към момента на проверката А. е бил с поставен
обезопасителен колан, в което се е убедил и свидетелят П.. В показанията си
свидетелят П. – пряк очевидец на нарушението, действително посочи, че към момента
на извършване на проверката А. е бил поставил обезопасителния си колан по следния
начин – А. бил поставил ремъка, минаващ от лявото рамо до дясната страна на таза, а
частта, обхващаща самия таз липсвала. Посоченото не изключва
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на две отделни
основания. На първо място преди извършване на проверката свидетелят П. вече е
констатирал, че А. управлява МПС без да е поставил обезопасителния колан, с който
4
било оборудвано МПС-то, тоест към този момент същият вече е осъществил
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В тази насока е без значение дали впоследствие
жалбоподателят е поставил колана си. На следващо място, дори да се възприеме
твърдението на А., че при управлението на МПС-то е бил с поставен колан, а не го е
поставил след като е забелязал органите на МВР, то от показанията на свидетеля П. е
видно, че същият е бил поставен по неправилен начин. Последното също следва да се
разглежда като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото посочената
разпоредба въвежда задължение за водачите да ползват обезопасителни колани, а не
само част от колана. Следва да се посочи, че използването на обезопасителен колан по
неправилен начин не би позволило да се постигнат преследваните от законодателя
цели с въвеждането на подобно задължение, а именно опазване здравето и живота на
водача.
По делото не бяха представени доказателства, от които да се установи, че спрямо
жалбоподателя е било налице предвиденото в чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изключение,
предвиждащо, че обезопасителен колан могат да не използват лицата, чието физическо
състояние не позволява това. Заемането на длъжност и полагането на нощно дежурство
не са основания, изключващи изпълнението на въведеното задължение за поставяне на
обезопасителен колан при управление на МПС.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – да
управлява МПС без поставен обезопасителен колан. По делото не са установени
изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно
наказание „Глоба“, като същата е определена в абсолютен размер – 50 лева, в каквато
насока се е произнесъл и АНО, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още повече, че в
хода на проверката са установени и други нарушения на ЗДвП – А. е управлявал МПС-
то без включени светлини.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
5
Процесуалният представител на АНО е направил искане да му се присъдят
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 27e
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът счита, че същото се явява
основателно, поради което, отчитайки правната и фактическата сложност на делото,
жалбоподателят следва да се осъди да заплати на АНО сумата в размер на 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1882-000228/10.05.2021 г.,
издадено от началник на Първо районно управление при ОД на МВР-Русе, с което на
В. Л. АНГ. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Л. АНГ., с ЕГН: **********, да заплати на ОД на МВР-Русе
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6