№ 465
гр. П., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500637 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Е. Т. , със служебен адрес : гр.
П., бул. „М. „ № 93, в качеството й на пълномощник на ЕТ „ОСКАР -999“ К.Б. „ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. П. , ул. „В. „ № 45 А, представлявано от
едноличния търговец К.Б. против Решение № 260012/08.06.2022 г. по гр.д. № 788/2020 г. по
описа на П. РС с подробно изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.Счита, че решението не е съобразено с правилата за разпределение на
доказателствената тежест и със събрания по делото доказателствен материал.Поддържа
възражения, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, а е дал превес
единствено на твърденията на ответника Община П. и допълнителното заключение на
вещото лице. Съдът неправилно бил приел, за доказан само първия елемент от фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД , а именно – незаконосъобразно бездействие на служителите на
общината. Неправилен бил изводът на съда, че въпреки укоримото поведение на ответника,
ищецът разполагал с всички необходими документи за извършване на продажбата по
предварителния договор, а сам е поел по анекса към този договор неизпълнимо задължение
– да представи доказателства а законността на извършеното строителство. Неправилно
съдът е приел, че сделката ще може да бъде изповядана без документи и по-специално скица
, на която са нанесени процесните сгради. Поддържа се , че дори и нотариусът да
пренебрегне задължението си за изследване на собствеността и нанасяне на описанието на
1
имота в издадения нотариален акт, то впоследствие актът за собственост не може да бъде
представен за вписване в Агенцията по вписванията. Поддържа се , че ответната община е
лишила ищеца от възможността да докаже пред купувача неговото изискване и да се увери,
че придобиваните от него сгради не подлежат на премахване. Именно удостоверението за
търпимост, което било задържано от общината, доказвало , че строежът към момента на
възникването му е отговарял на нормативните изисквания, което всъщност прави строежа
безопасен и законен. Удостоверението не било необходимо за изповядване на сделката, но
това било изискване на купувача, което ищецът не могъл да изпълни по вина на общината.
Освен това се поддържа , че общината не била изпълнила задължението си да нанесе
сградите в кадастъра , за което била издадена влязла в сила заповед на кмета на общината.
Поддържа се , че дори и ищецът да е извършвал незаконосъобразни действия, както се
твърди от общината и се обосновава с това нейното бездействие, то това не е основание,
незаконно да задължа документи и да отказва нанасяне на съществуващи сгради. Освен
това ответната община не била доказала , че ищецът незаконно е заградил общински терен.
Наред с това се поддържа, че са незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд
относно липсата на доказаност на третата предпоставка от правопораждащия фактически
състав – а именно реално претърпени вреди. Съдът не бил обсъдил всички доказателства по
делото, като дал вяра само на допълнителното заключение на вещото лице. Не бил взел
предвид , че плащанията били осчетоводени от ищеца , като за плащането били издадени
разписки. Сумата от 50000,00 лв. била включена в оборотните ведомости за синтетичните
сметки и подсметки за периода 2017 г. , както и процесната сума била правилно отразена в
счетоводния баланс на дружеството „ разходи за бъдещ период „. Неправилно съдът дал вяра
на вещото лице , което в допълнителното си заключение е посочило , че сумата е
неправилно осчетоводена. Поддържа се , че въпросът как е осчетоводено плащането и дали
е публикуван ГФО са неотносими към спора и не могат да докажат реално плащане и
предаване на процесната сума. Ето защо изводите на съда били неправилни и неподкрепени
с доказателства. Твърди се, че съдът изобщо не бил обсъдил неизпълнение на процесуалното
задължение на ответната община да представи заявление № 94-1953-1/17.11.2016 г. , като
при неизпълнение на това задължение, съдът е следвало да приеме за доказан фактът, че
ищецът е поискал изпълнение на издадената заповед на кмета на общината за попълване на
кадастралния план и нанасяне на съществуващите сгради в процесните имоти, както и
връщане на удостоверението за търпимост. Поддържа се, че представените разписки се
ползват с доказателствена сила , а и не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което и
следва да се приеме , че изявлението , което се съдържа в тях е направено от лицето , което
се сочи за негов автор. Това доказвало и извършеното плащане на цялата дължима
неустойка по предварителния договор. Съдът не бил обсъдил всички доказателства и поради
това не бил достигнал до правилния извод, че ищецът – жалбоподател е претърпял
действителни вреди последица от незаконосъобразни бездействия на служители на
ответната община , като тези вреди са преки и предвидими. В такъв смисъл и било
изпратеното – общината писмо- покана , в което тези последици били изрично посочени.
Излагат се подробни съображения в тази посока, с които се обосновава искането ,
2
въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което
предявения против общината иск / частичен / бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК , не е постъпил писмен отговор от ответната страна
по жалбата.
В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители
депозират писмени становища, в които поддържат въведените в производството свои доводи
и възражения. Претендират разноски.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. По допустимостта на
исковата претенция, настоящият въззивен състав взема предвид определение № 26
/20.07.2022 г. по адм. Д. № 4 / 2020 г. на ВКС и ВАС , както и определение № 169 /
11.05.2021 г. по ч.гр.д. № 443/ 2021 г. по описа на ВКС , според които в настоящия случай се
касае до граждански спор по искова претенция с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , който
спор е подсъден на гражданския съд.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , във връзка с чл. 415 ГПК и
чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е процесуално допустим. Спазени са и специалните
изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 415 ал.4 ГПК – установителният иск е
предявен в едномесечния от срок от получаване на съобщението от заповедния съд.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422 ал.1 ГПК във връзка с чл.49 ЗЗД , вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , предявен от ЕТ „ОСКАР
-999“ К.Б. „ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. П. , ул. „В. „ № 45 А,
представлявано от едноличния търговец К.Б. против Община П. за установяване
съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 5100,00 лв.,като
частичен иск от общо претендираната в размер на 50000,00 лв., представляваща
3
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на служители на общината изразяващи се в отказ да му се върне оригинала от
удостоверение за търпимост на построени в имота на ищеца сгради и издаване на актуална
скица , отразяваща одобрените със Заповед № 466/14.07.2014 г. на Кмета на Община П.
промени в кадастралната карта на с. К.Д., обл. П. и за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № 616 / 22.11.2017 г. по ч.гр.д. № 1337/ 2017 г. по описа на П. РС. Ищецът е
поддържал , че именно тези незаконосъобразни бездействия са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпени от ищеца вреди от изплатена в полза на негов съконтрахент
по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – неустойка след
разваляне на договора поради неизпълнение.
С депозирания отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответната община е оспорил иска изцяло. Поддържано е становище , че исковата претенция
е недопустима, тъй като процесният предварителен договор за покупко- продажба е
нищожен поради невъзможен предмет. Поддържа се, че ищецът не е собственик на
процесните сгради построени в притежаван от него недвижим имот , тъй като тези сгради са
притежание на трето лице. Поддържа се , че издаденото удостоверение за търпимост на тези
сгради е с невярно съдържание. Поддържа се също , че сградите не могат да бъдат предмет
на прехвърлителни сделки. От друга страна се застъпва становище, че обстоятелството , че
ищецът не е собственик на сградите не е пречка да извърши продажби на поземлените
имоти , в които са построени, тъй като той ги и придобил валидно след сключени договори
за продажба на частна общинска собственост. Оспорва се и основателността на предявения
иск , като се оспорва , че причината за непредставяне на необходимите документи е по вина
на Община П.. Дори и след като си е получил удостоверението за търпимост , ищецът не
могъл да се снабди с нотариален акт за собственост на сградите , поради неясноти относно
статута и собствеността на сградите. Поддържа се , че към датата на изтичане на срока по
предварителния договор, ищецът не само не бил собственик на сградите , но е не би могъл
да стане поради невъзможния предмет на договора. Поддържа се , че претендираните вреди
не са в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на общината, тъй като при
поемане на задълженията си по предварителния договор, ищецът е разчитал на бъдещо
несигурно събитие и не е положил дължимата грижа за сключване на окончателния договор
само и единствено по негова вина. Оспорва се твърдението на ищеца , че предварителният
договор е развален поради непредставяне от страна на продавача на необходимите
документи за сключване на окончателен договор по вина на ответната община. Позовава се
на възникнали спорове с общината , касаещи незаконно строителство от страна на ищеца ,
във връзка с които била сезирана и областната управа. Твърди се , че ответната община е
предприела необходимите действия и е изпълнила заповедта на кмета за нанасяне на
процесните сграда в кадастъра и това е станало няколко месеца преди изтичане на срока по
предварителния договор. Своевременно била заверена и молбата – декларация и същата
била получена на същия ден от представляващия ищеца адв. И.- също преди да е изтекъл
срока по предварителния договор. На следващия ден / 31.05.2017 г./ в общината била
получена поканата на ищеца да му бъде върнато удостоверението за търпимост , но в тази
4
покана не било посочено никъде , че е налице предварителен договор, чиито срок изтичал.
Такива документи не били представени с поканата и поради това без да бъде уведомена
надлежно , ответната община не била в състояние да предвиди настъпване на вреди за
ищеца. Продължили и споровете относно законността на извършено от ищеца строителство,
като поискания оригинал от удостоверението за търпимост бил получен чрез адв. И. на
28.06.2017 г. С оглед на изложеното се поддържа, че общината е изпълнила добросъвестно
задълженията си и единствено виновното и недобросъвестно поведение на ищеца ,
изразяващо се в забава и бездействие е станало причина за претърпените от него вреди.
Поддържа се още, че предварителният договор не бил развален както по предвидения в
договора , така и в чл. 87 ЗЗД ред.Предупреждението за разваляне е следвало да се направи
писмено, тъй като договорът бил сключен в писмена форма. В случая такова писмено
разваляне липсвало и поради това следва да се счита за недоказан този твърдян от ищеца
факт. Недопустимо било в анекса да се предвижда разваляне по право , тъй като това може
да стане само с изрично волеизявление съгласно изискванията по чл. 87 ЗЗД. Изразява се
съмнение и относно липсата на оспорване в производство по чл. 410 ГПК , с което ищецът
бил осъден да заплати част от дължимата неустойка , както и относно факта, че без
възражения той е заплатил цялата дължима сума. Оспорва се изцяло истинността на
разписките за плащане и се поддържа , че същите са изготвени за да послужат по делото.
Поддържа се , че липсват доказателства за валидно и реално плащане. Поради изложените
съображения се поддържа становище за недопустимост на иска, а алтернативно- за неговата
неоснователност.
Не е спорно между страните , а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с договори за продажба на обекти частна общинска
собственост от 19.11.2004 г. сключени между Община- П. в качеството й на продавач и ЕТ
„Оскар — 999 - К.Б.“ гр. П. в качеството му на купувач, продавачът е прехвърлил на
купувача правото на собственост върху два обекта частна общинска собственост както
следва: 1./застроен УПИ I-Стопанска дейност в кв. 1А по ПУП на с. К.Д. с площ от 1550
кв.м., като изрично от предмета на договора е изключена построената в него сграда
собственост на Сдружение „Доверие“, 2./незастроен УПИ П-Стопанска дейност в кв.1А по
ПУП на с.К.Д. с площ от 1710 кв.м.
Не е спорно също така и се установява, че с представения по делото договор за
покупко- продажба на недвижим имот на публичен търг, на 24.01.1996 г. между страните
Ликвидационният съвет на КФ „ Свобода „ и ТКЗС К.Д. в ликвидация – като продавачи и
от друга страна „Сдружение Доверие „ – като купувач е прехвърлена собствеността върху
следните недвижими имоти : Работилница с навес инв. № 8, РСМ инв. № 122, нафтоколонка
с цистерна и асвалтова площадка инв. № 123.
Установява се още, че на 28.05.2014 година по молба на ищеца ЕТ „ Оскар – 999 К.Б.
„ е издадено от Община П. удостоверение за търпимост, съгласно което сградите :
едноетажна масивна сграда с площ от 304 кв.м.; едноетажна с площ от 4.00кв.м. и
едноетажна с площ от 34- кв.м. находящи се в УПИ I -Стопанска дейност в кв.1А по плана
5
на с К.Д. са търпими строежи; построени са преди 2000 година и не подлежат на премахване
и забрана за ползване.
Представена е също Заповед № 464/14.07.2014 г., на Кмета на Община П. , видно от
която е одобрено попълването на кадастралния план на с. К.Д. , с нанасяне на описаните по
–горе сгради : едноетажна масивна сграда с площ от 304 кв.м.; едноетажна с площ от
4.00кв.м. и едноетажна с площ от 34- кв.м. находящи се в УПИ I -Стопанска дейност в кв.1А
по плана на с К.Д. съгласно съставен акт за непълноти и грешки от 10.06.2014 г.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот на 01.08.2014 година , с който ищецът ЕТ „Оскар-999-К.Б.“ гр.П. в качеството на
продавач и В.М.Р. в качеството на купувач са се договорили, че продавачът ще продаде на
купувача за сумата от 200 000,00 лева следните недвижими имоти: 1./УПИ 1-стопанска
дейност в кв.1А по ПУП на с К.Д., общ. П. с площ от 1550 кв.м., при граници дейност в
кв.1А по ПУП на с. К.Д. с площ от 155С кв.м., ведно с построената в имота работилница с
навес, както и намиращата се в този УПИ I едноетажна масивна сграда с площ от 304
кв.м.едноетажна сграда с площ от 4 кв.м. и едноетажна сграда с площ от 34 кв.м.;2./УПИ П-
стопанска дейност в кв.1А по ПУП на с.К.Д..
По този договор страните са уговорили краен срок за изповядване на окончателен
договор до 31.07.2015 година. Освен това в т.5.8 от договора страните са уговорили , че
продавачът следва да осигури необходимите документи за нотариалната продажба до
31.07.2015 година -включително,като съгласно т.6.4 от договора купувачът може да развали
договора по вина на продавача,ако последният не изпълни задължението си по чл. 5.4/ не
осигури всички необходими документи за нотариална продажба /, като в случай на
разваляне на договора продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 25 % от
продажната цена.
С представения по делото Анекс от 28.06.2015 година страните по предварителния
договор за покупко- продажба са предоговорили срока за сключване на окончателен
договор до 03.06.2017 година ,като е отразено,че купувачът е заплатил сума в размер на 8000
лева като задатък / капаро/.
Със заявление от 10.02.2015 година ЕТ „Оскар-999-К.Б.“ е депозирал искане до
Община-П. за извършване на следната услуга - Заверка на данните на свидетели посочени
от собственика в Молба- декларация до нотариус по обстоятелствена проверка относно
следните недвижими имоти: едноетажна масивна сграда с площ от 304 кв.м.; 2./едноетажна
с площ от 4.00кв.м. и 3./едноетажна с площ от 34 кв.м. находящи се в УПИ I -Стопанска
дейност в кв.1А по плана на с.К.Д., към която е приложено удостоверение за търпимост от
28.05.2014 година в оригинал.
Не се твърди и не се установява , тази молба да е била уважена от общинската
администрация , като във връзка с това със Заявление № 30-13-93 / 07.12.2015 г. ищецът е
поискал да му бъде върната цялата преписка и да му бъде възстановена цялата сума.
Във връзка с последното заявление е съставен представения по делото протокол/ без
6
изходящ номер и дата / , по който страните не спорят , че е възстановена само внесената
сума в размер на 30,00 лв. Не се твърди и не се установява, да са върнати на молителя
представените от него документи по образуваната административна преписка. В същия
протокол е удостоверено от служител на Общината „ Началник отдел ОС „ , че „… Услугата
не може да бъде извършена… „. Липсват данни за мотивите на този отказ.
Последвали са : заявление от ищеца - 94М-1953-1 от 17.11.2016 г. / л. 15 от гр.д. №
788/2020 г./и подадени от него молби до различни институции включително и до ответника
с искане за изпълнение на издадената заповед на Кмета за попълване на кадастралната карта
с процесните три сгради , като освен това ищецът изрично е поискал да му бъде върнато в
оригинал издаденото удостоверение за търпимост на тези сгради или да му бъде издаден
официален препис от него.
Не е спорно , че за да постигне изпълнение на влязлата в сила заповед за попълване на
кадастралния план, ищецът е бил принуден да образува производство за принудително
изпълнение пред ЧСИ П. , както и да сезира със Заявление вх. № 05-1742 / 08.02.2017 г.
Началника на СГКК към АГКК – гр. П..
С писмо изх. № 16-06-33/24.03.2017 г. , кметът на Община П. е изпратил информация
във връзка с изготвянето на КККР на с. К.Д. до Началника на СГКК – за попълване на
непълноти и грешки в плана , съобразно влязлата в сила заповед.
На 30.05.2017 г. ищецът отново е подал до общината Заявление за заверка на молба –
декларация за обстоятелствена проверка на трите процесни сгради построени в
притежавания от него УПИ, като не е спорно и се установява, че тази молба е уважена на
същия ден и видно от направените в заявлението отбелязвания - е получена от адв. И.
/пълномощник на ищеца / на 30.05.2017 г.
Не е спорно и се установява, че с покана вх. № 30-1393-1/4/31.05.2017 г. ищецът е
поискал отново да му бъде върнат оригинала от представеното от него удостоверение за
търпимост, като в покана е посочил , че невръщането на документа може да му причини
вреди , тъй като е сключил предварителен договор за покупко- продажба на притежавани от
него недвижими имоти. В съдържанието на поканата липсва точно описание на този
договор , нито е приложено копие от него или от анекса , на който се позовава ищецът.
Установява се от разменената между страните писмена кореспонденция , че
удостоверението за търпимост е върнато на адв. И. на 28.06.2017 г.
Видно от представеното по делото писмо , вх. № 30-1393/16.08.2017 г. във връзка с
постъпила по електронен път заверена молба – декларация с приложени към нея документи
/ договори за продажба, удостоверение за търпимост, заповед за попълване на кадастъра ,
данъчна оценка и скица /, че Нотариус К. е поискал от Общината данни за собствеността и
статута на трите процесни сгради, като такава информация е предоставена с писмо изх. №
30-1393/ 18.08.2017 г. и касае данни за собствеността на Сдружение „ Доверие“. Не е спорно
, а и в хода на производството по първоначалното разглеждане на претенцията – са събрани
данни според които Нотариус К. не е издал нотариален акт по молба на ищеца за процесните
7
три сгради.
Представени са по делото многобройни писмени доказателства , касаещи възникнал
между страните спор през 2017 г. досежно законността на построена от ищеца ограда , които
писмени доказателства , съдът счита , че не следва да подлага на подробен анализ, тъй като
същите са неотносими към предмета на настоящия правен спор.
Установява се още, че по ч.гр.дело № 2335/2017 година по описа на Пазарджишки
районен съд е издаден изпълнителен лист от 20.10.2017 г. на основание чл.416 от ГПК във
вр. с чл. 410 от ГПК, съгласно който длъжникът ЕТ „ОСКАР -999- К.Б.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П.,ул. “В.“ № 45 А,представляван от К.К.Б. е осъден
да заплати на В.М.Р. сумата от 10 000 лева-неустойка предявена като частичен иск от цялото
вземане в размер на 50 000 лева,ведно с лихва за забава считано от датата на подаване на
заявлението 23.06.2017 година до пълното й плащане,както и сторените по делото разноски
в размер на 200 лева.
Тези обстоятелства не са спорни и се установяват и от показанията на разпитаната по
делото свидетелка З.К..
По делото като писмени доказателства са представени седем броя разписки, според
удостовереното в които в периода от 20.10.2017 г. до 03.11.2017 г. , ищецът е заплатил на
своя съкронтрахент по предварителния договор общо сумата в размер на 50000,00 лв., на
седем вноски , като посоченото основание е „ дължими по изпълнителен лист по гр.д. №
2978/ 2017 г./ Разписките като частни документи без достоверна дата се ползват с
доказателствена сила само относно тяхната автентичност, а именно – че изявлението
удостоверено в тях е направено от лицето , което се сочи за техен автор. Тези документи
обаче нямат обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверите в тях
обстоятелства / в случая относно реално извършено плащане/.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
икономическа експертиза изготвена от вещото лице Цв.К. ,която в основното и
допълнително заключение сочи ,че сумите по представените разписки от ищеца са
осчетоводени в счетоводството на ЕТ „Оскар-999-К.Б.“ като изплатени суми , които са
получени от касата на търговеца К.Б. с РКО с посочено основание „За част от неустойка по
изпълнителен лист № 2978/2017 година. Сумите по всичките 7 бр.РКО са осчетоводени като
„разход“ в счетоводна сметка 501/каса в лева/ с кореспондираща счетоводна сметка
652/финансови разходи за бъдещи периоди/.Сочи още ,че въз основа на проверените
документи по делото и направените проверки в ТД на НАП П. офис П. и ТД на НАП С.
Офис Център , сумата от 50 000.00 лв. изплатена на вноски в периода 20.10.2017 год. до
03.11.2017 г. на В.М.Р. е неправилно осчетоводена в Счетоводна сметка 652 Финансови
Разходи за бъдещи периоди и съответно в част Актив Г - Разходи за бъдещи периоди на
представения от счетоводителя Х.А. - Счетоводен баланс за финансовата 2017 г. тъй като
търговецът не отчита - Извършени плащания, които ще се признаят за разход в бъдещ
период; сумата на лихвените плащания при договор за финансов лизинг /при прилагане на
НСФОМСП/, по структура не са - Лихви по лизинг,такси и комисионни по договори за
8
заем или абонаменти за бъдещи финансови години.При извършените проверки ВЛ
установява, че ищецът ЕТ „ Оскар -999 - К.Б. „ЕИК - ********* за финансовата 2017 год. е
подал с електронен подпис - „ Отчет за приходите и разходите за финансовата 2017 г. на ЕТ
„ Оскар-999 - К.Б." ЕИК - ********* , в който не са отразени направените разходи
представляваща „ неустойка в размер на 50 000,00 лв. по издаден изпълнителен лист №
2978/ 20.10.2017г. по ч.гр. дело № 2335/2017 г. по описа на РС П..
По делото е приложено като доказателство ч. гр. дело № 1337/2017 година по описа
на ПщРС ,от което е видно, че същото е образувано по заявление на ЕТ „ОСКАР -999-К.Б.“
с ЕИК 12006777 5 със седалище и адрес на управление гр.П. ,ул.“В.“ № 45 А,представлявано
от К.К.Б. от гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
Община П., представлявана от Кмета Н. З. за сумата от 5100,00 лева -част от вземане в общ
размер от 50 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда и сторените разноски.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение П. РС е отхвърлил
изцяло предявения иск в размер от 5100,00 лв. по чл. 422 ГПК във връзка с чл.49 ЗЗД, вр. с
чл.45 ЗЗД, като е приел , че в производството не са доказани всички елементи на
непозволеното увреждане.
Решението на П. РС е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се
потвърди. Съображенията за този извод за следните:
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа.
При непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само
вината, която е един от елементите на фактическия състав. Затова предпоставките за
ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД подлежат на доказване в хода на исковото
производство, като същото се извършва при спазването на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, а
именно, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения.
С оглед на това правило, ищецът по иска по чл. 49 ЗЗД носи доказателствената
тежест да установи по делото съществуването на предпоставките за възникване на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, с изключение на вината на лицето, на което е
възложена работата. Последната по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира, като
доказателствената тежест за оборване на презумпцията се носи от ответника.
Доказателствената тежест не е задължение да се представят доказателства за
установяване на фактите, а е задължение за съответната страна да понесе неблагоприятните
последици от това, че твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в
производството доказателства, без значение от коя от страните са били представени същите.
Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че съдът трябва да приеме, че
недоказаният факт не се е осъществил и страната не може да черпи от него изгодни за себе
9
си правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Затова в исковата си молба
ищецът по иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД следва да посочи
всички факти и обстоятелства, от които твърди, че произтича отговорността на ответника и
които са от значение за обосноваване на посочените по-горе предпоставки за възникването
на тази отговорност, както и за вида, и обема на претърпените вреди.
В настоящият случай ищецът твърди/ в изложение на обстоятелствата в
подаденото заявление по чл. 410 ГПК и в исковата си претенция по реда на чл. 422 ал.1 ГПК
/ , че е претърпял имуществена вреда представляваща намаляване на неговото имущество
със сума заплатена като неустойка по предварителен договор за покупко-продажба,
развален поради негово виновно договорно поведение , а именно – неизпълнение на
задължението да се снабди с всички изискуеми документи за изповядване на сделката –
продажба на два УПИ , ведно с построените в единия имот три сгради. Твърди се още, че
ответната община , със своите конкретни актове на бездействие – невръщане на
удостоверение за търпимост на процесните три сгради и неиздаване на скици на отразеното
попълване на тези сгради в кадастралния план – носи пряка отговорност за тези
имуществени вреди и дължи тяхното репариране.
Анализът на всички събрани по делото доказателства , дава основание на въззивния
съд да приеме , че така предявената установителна искова претенция е недоказана и поради
това неоснователна. В тази връзка правилни и законосъобразни са изводите на районния съд
в обжалваното решение, че в съответствие с доказателствената тежест, която носи ищецът
не е доказал по безспорен начин – при условията на пълно главно доказване – всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието , то на ответника трябва да е предписано нормативно задължение за действие.
Събраните по делото писмени доказателства – подадени от ищеца заявления и молби , с
които е била сезирана общинската администрация сочат, че натоварените от страна на
Община П. съответни нейни служители, безспорно са се отклонили от служебните си
задължения, чрез неоправдано бездействие при изпълнение на възложената им работа по
обработка на подадените от ищеца заявления и покана и свързаното с това връщане на
приложеното удостоверение за търпимост. Липсват твърдения, а и данни – акт, действие
или бездействие на администрацията да е бил оспорен по съответния ред, но и липсата на
данни за мотиви на тези административни откази – сами по себе си правят поведението на
ответника в лицето на неговите служители – незаконосъобразно. Едва в съдебното
производство, представителят на общината обосновава становище за това бездействие , а
именно – налични данни в общината, че правото на собственост върху трите сгради е на
друг правен субект. Но дори и при това положение, бездействието на общината се явява
незаконосъобразно, тъй като по този начин, тя приема функции на правораздавателен орган ,
с каквито функции не разполага.
10
При анализа на следващите две предпоставки от фактическия състав на предявения
иск – причинно- следствена връзка и реално претърпени вреди от конкретно посоченото в
исковата молба бездействие – съдът приема тези два елемента за недоказани.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че вредите са настъпили в резултат от
две конкретни бездействия на общинската администрация , а от данните по делото е видно ,
че такива бездействия са налице , но също така анализът на всички събрани доказателства
не водят до извода, че тези бездействия са в причинно- следствена връзка с претендираните
вреди. За да се приеме така , следва да е безспорно доказано, че именно тези бездействия на
общината / невръщане на удостоверението за търпимост и издаване на актуална скица с
нанасяне на процесните сгради/ са станали причина за договорно неизпълнение на ищеца , в
резултат на което той е заплатил на едно трето лице неустойка в претендирания размер. На
първо място правилни и законосъобразни са изводите на П. районен съд, относно това , че
дали сградата е законна или не – тя не е извадена от гражданския оборот и може да бъде
предмет на всякакви разпоредителни сделки. Т.е. дали ищецът е разполагал с такова
удостоверение за търпимост или не- същото не е пречка за валидно изповядване на
сделката. Вярно е , че ищецът е поел в предварителния договор задължение да се снабди с
всички документи необходими за изповядване на сделката, а в анекса и конкретно
задължение да се снабди с доказателства за законността на извършеното в недвижимия имот
строителство , но в настоящото производство не се твърди и не са представени
доказателства строителството на трите процесни сгради да е законно, поради което и
поначало това задължение очевидно и обективно е неизпълнимо. Търпимостта на това
строителство по смисъла на пар.16 ЗУТ , не го прави законно , а само му придава статут на
такова,което не подлежи на събаряне. Във всички случаи едни такива сгради са годни
обекти на прехвърлителни сделки , поради което и невръщането на удостоверението за
търпимост в срока за изпълнение на предварителния договор / а в един по-късен момент/ не
може да се намира в пряка причинно- следствена връзка с твърдяното неизпълнение по
предварителния договор.
На второ място се твърди ,че другото вредоносно бездействие е неиздаване на
актуална скица, но тези твърдения не само , че не се подкрепят , а напротив – се
опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е, че ответната
община / макар и след принудително изпълнение / още през м. март 2017 г. – т.е. повече от
два месеца преди изтичане на срока за изпълнение по предварителния договор, е изпратила
писмо до СГКК гр. П., видно от което в съответствие с правомощията си Кметът на
общината / при невлезли в сила кадастрални карти и регистри , което става една със заповед
№ РП -18-1634/20.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК. / е изпратил данни за
попълването на процесните сгради в кадастралната карта и след тази дата не са налице
твърдения или доказателства , ищецът да е бил възпрепятстван по какъвто и да било начин
да се снабди с актуални скици на попълнените в кадастралния план сгради. Повторно
заявление за заверка на молбата – декларация е подадено и същото е било заверено в деня
на постъпването му - също преди изтичане на срока по анекса на предварителния договор.
11
Нещо повече – по делото са налице категорични доказателства, че по тази молба декларация
– след изтичане на срока по договора е започнало нотариално производство, по което
Нотариус К. е изискал данни от общината за правото на собственост и статута на тези
сгради. Нотариален акт от този нотариус не е издаден , но липсват каквито и да било данни,
от които да се обоснове извод, че това е станало поради незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на общински служители , за които ответната община да отговаря.
Не е доказан по безспорен начин и другият елемент от претендирания фактически
състав , а именно – реално причинени вреди. На първо място представеният по делото
предварителен договор и анекс към него са с недостоверна дата, тъй като липсват
обстоятелствата изброени в разпоредбата на чл. 181 ГПК. Такъв договор се споменава от
ищеца в подадената няколко дни преди изтичане на срока писмена покана до общината, но в
нея не е възпроизведено договорното съдържание, нито е представен договора или анекса
като доказателство, поради което и не може да се обоснове категоричен извод за наличието
на такива договорни отношения към този момент. Недостоверна дата имат и представените
по делото разписки за плащане , като следва да се отбележи факта, че първата разписка за
платената сума по неустойката е от датата на издаване на изпълнителния лист и почти
покрива изцяло присъдената сума. Останалите разписки касаят доброволно плащане , тъй
като не фигурират в изпълнителния лист. На основание чл. 181 ал.2 ГПК , в тази връзка
районният съд е допуснал изслушване на съдебно- икономическа експертиза и
допълнителна такава , в заключенията по които ясно и категорично е посочено , че
плащанията по тези разписки са вписани в счетоводните книги на ищеца , но в неправилна
счетоводна сметка / в счетоводния баланс/ и тези плащания на неустойка изобщо не са
отразени като разход в представения пред ТД на НАП „ отчет за приходите и разходите за
финансовата 2017 г.“Вписванията в счетоводните книги , могат да служат като
доказателство за лицето , което е водило книгите , но само ако са редовно водени. Това в
случая не е доказано по безспорен начин, така както изискват правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Гореизложеното, обосновава извод за липсата на предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на Община П. на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с
чл. 45 ЗЗД , по предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415
ГПК, който се явява недоказан и поради това неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, при което
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло, включително в частта на
разноските на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК.
При този изход на делото, на ответната община следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 600,00 лв. / в претендирания и доказан размер / , като в тази връзка
неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
прекомерност, тъй като възнаграждението е съобразено с минималния размер предвиден в
чл. 7 ал.2 т.3 НМРАВ и не може да бъде определян в по-нисък от този размер.
Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260012 / 08.06.2022 г. на П. районен съд,
постановено по гр.д.№788/ 2020 г.
ОСЪЖДА ЕТ „ОСКАР -999“ К.Б. „ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. П. , ул. „В. „ № 45 А, представлявано от едноличния търговец К.Б. да
заплати на Община П., направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600,00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13