Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                            №  121     

                    Ботевград, 08.06.2018г.

           

              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 2471 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

        М.Н.Р. ***, с ЕГН: ********** моли да бъде признато за установено по отношение на ответника С.Н.Д. ***, с ЕГН: ********** на съществуването на вземането му,  за което е  издадена Заповед № 5758 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.09.2017г. по ч.гр.д.№ 2022/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 4800лв., представляваща парично вземане по договор за заем, отразен в подписана от ответника разписка със срок на връщане до 06.09.2017г.,  както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 15.09.2017г. до окончателното заплащане, както и да му се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.

        В с.з. ищецът М.Н.Р., чрез процесуалния му представител адв.С.Ц. от САК/пълномощно от 15.09.2017г.-л.6/ поддържа така предявения иск.

        Ответникът-С.Н.Д. *** не е направил възражение по иска и не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

     В с.з. ответникът С.Н.Д. оспорва иска. Заявява, че не дължи процесната сума, тъй като тя се дължи от друго лице.

                              От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2022/2017г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 15.09.2017г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 5758 от 15.09.2017г. по ч.гр.д.№2022/2017г. по описа на РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата от 4800лева,  представляваща дължима сума по договор за заем, отразен в подписана от ответника разписка със срок на връщане до 06.09.2017г.,  както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 15.09.2017г. до окончателното заплащане.

           Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 06.10.2017г./л.19/, след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2022/2017г. по описа на БРС на 25.09.2017г./л.18/.

           Ищецът е бил уведомен на 20.10.2017г. за възражението на ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане №6517 от 16.10.2017г./л.22/.

           Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2471/2017г. по описа на РС-Ботевград  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 20.11.2017г. в РС-Ботевград, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.

           Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем, по силата на който той като заемодател е предал в собственост на ответника като заемател паричната сума от 4800 лева със срок на връщане до 06.09.2017г., за което е съставена разписка, подписана само от ответника. Горното се установява от приложеното копие от писмено доказателство-разписка, която не е оспорена от страните и съдът приема изцяло за автентична и истинска, тъй като при предявяването й в о.с.з. на 23.04.2018г. ответникът заявява, че то й е написал и подписал разписката, приложена по делото.

           За това, че между страните е налице заемно правоотношение са и показанията на св.П.Д.П., според които ищецът М.Р. е дал в заем пари на ответника С.Д., по повод на което е посещавал кафене на ищеца, находящо се в Ботевград, до болницата. Св. П. присъствал на разговори между двамата за връщане на парите, както и слушал телефонните им разговори за това, водени от ищеца М.Р. с ответника.

             В о.с.з. на 23.04.2018г. ответникът оспорва иска, като заявява, че не дължи той самият връщане на парите, тъй като в ресторанта, за който се отнася сумата, са останали сметки за плащане на ток, газ и т.н. В ресторанта той е бил работник, а не управител. След приключване на дейността не е имало друг, който да подпише разписката, за което той я написал и подписал. Ищецът не му е давал пари на заем.

             Ответникът не е представил писмени доказателства, както и не твърди, че е върнал на ищеца сумата от 4800лв.

             ОТ ПРАВНА СТРАНА:

             От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

             Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 4800лева,  представляваща изискуема главница по договор за заем, за който е издадена разписка със срок на плащане до 06.09.2017г., е  основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

              Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

              Установи се, че съгласно чл.240 от ЗЗД между страните е възникнало договорно правоотношение на основание сключения между тях договор за заем, по силата на който ищецът е предал в собственост на ответника паричната сума от 4800 лева като страните са уговорили срок за връщане на сумата, а именно до 06.09.2017г. Съдът приема, че страните са били обвързани в облигационни отношения, породени от описания по-горе договор за заем, обективиран в приложената по делото разписка, написана и подписана от ответника. Обвързването  между страните е валидно, извършено с писмено съглашение, подписано от ответника, което се приема от ищеца с оглед на твърденията му, че между него и ответника има сключен договор за заем, отразен в разписката, подписана от ответника за това.

           За съществуването на това заемно правоотношение са и показанията на св.П.Д.П., които съдът кредитира като конкретни, непосредствени и безпристрастни, според които св.П. има лични впечатления от взаимоотношенията между страните с оглед да дадения заем от ищеца на ответника и невръщането му до момента.

           Възражението на ответника, че не е получил заемната сума, а разписката изготвил и подписал по отношение на други отношения с ищеца, а именно за заплащане на консумативи-ток, газ и т.н. на ресторант, не се установи по делото и след дадената за това от съда възможност на ответника да ангажира доказателства.

            Предвид реалният характер на договора за заем по чл.240, ал.1 от ЗЗД издадената от заемателя разписка, в която е удостоверил получаването на определена сума, служи като доказателство за сключване на договора за заем и за изпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемателя определена парична сума.

           Освен това ответникът не е релевирал в срока по чл.131 от ГПК правоизключващо възражение, че получаването на сумата или дължимостта е на друго основание, различно от удостовереното в разписката, следва да се обсъди с всички останали доказателства по делото. Освен това същият следва да докаже възражението си.

           Основателно е и искане и за законната лихва за забава върху сумата-главница от 4800 лева, считано от момента на подаване на заявлението-15.09.2017г. до окончателното.

           Поради изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

           ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

      С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 896лв. за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 2022/2017г.  по описа на РС-Ботевград/.

     Ответникът ще следва да заплати на ищеца  и сумата от 96лв. за направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса/л.1/.

             Водим от горното съдът

                        Р   Е   Ш   И:

            ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение ответника С.Н.Д. ***, с ЕГН: **********, на съществуването на вземането на М.Н.Р. ***, с ЕГН: **********, за което е  издадена Заповед № 5758 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.09.2017г. по ч.гр.д.№ 2022/2017г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 4800лв./четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща парично вземане по договор за заем, отразен в подписана от ответника разписка със срок на връщане до 06.09.2017г.,  както и за законната лихва за забава върху горната главница, считано от 15.09.2017г. до окончателното заплащане.

            ОСЪЖДА С.Н.Д. ***, с ЕГН: ********** да заплати на М.Н.Р. ***, с ЕГН: ********** сумата от 896лв./осемстотин деветдесет и шест лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по ч.гр.д.№ 2022/2017г.  по описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 96лв. /деветдесет и шест лева/ за направени разноски по настоящето дело.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/