№ 135
гр. Шумен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500413 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260109 от 13.07.2021г. по гр.д.№83/2021г., Районен съд - гр.Нови Пазар
е уважил предявената искова претенция по чл.327, ал.1 от ТЗ, на "СУПЕР" ООД -
гр.Кърджали, срещу "ВЕЛИНО" ЕООД гр.Нови Пазар, като е осъдил ответника да заплати
на ищеца - 3500 лв. - главница, дължима по данъчна фактура №**********/17.05.2020г., за
покупко-продажба на трактор Mitsubishi MT22 с товарач, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска-27.10.2020 г., до окончателното изплащане. Със
същото решение ответника е осъден да заплати в полза на ищеца деловодни разноски в
размер на 640 лева.
Решението е обжалвано от ответника. Жалбоподателя намира решението за
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения, като моли същото да
бъде отменено, и постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който сочат че решението е
правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
1
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по
делото заверено копие от данъчна фактура №**********/17.05.2020г., издадена от ищцовото
търговско дружество, с получател ответния търговец, е издаден счетоводен документ за
покупката на трактор Mitsubishi MT22 с товарач, на стойност 10 000 лв., с вкл. ДДС, като е
отбелязано, че стоката е получена на 17.05.2020 г. Фактурата е подписана и от двете страни.
В нея не е посочен срок за плащане на договорената цена. От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
фактурата е осчетоводена в ищцовото дружество /в хронологичен регистър от 01.05.2020 г.
до 31.05.2020 г., а в ответното дружество не е извършено осчетоводяване, както и
заприхождаване отразено в инвентарната книга на трактор Митсубиши с товарач. В
счетоводството на ответното дружество били представени два броя платежни документи:
Авизо местен превод от 19.05.2020г. за сумата от 5000 лева, и от 27.07.2020г. за сумата от
1500 лева, с които била частично заплатена цената на процесния трактор.
В отговора на исковата молба ответника признава преддоговорните отношения
между страните и получаването на трактора, като въведението от него възражения са за
нищожност на сделката поради липса на изискуемата от закона писмена форма, и за
унищожаемост поради измама. Второ възражение се прави с твърдението, че бил подведен
от ищеца да сключи сделката, с уверението, че трактора е годен за обработка на площите му
и за прикачване на допълнителен инвентар, а се оказало, че трактора бил непригоден за
притежавания от ответника инвентар. Въпреки горното, след неуспешни преговори,
ответника излага, че се е съгласил със сключената сделка, с намерението след като придобие
окончателно собствеността и документите, които я удостоверяват да продаде трактора, за
това заплатил и част от сумата - 1500 лева, но в последствие страните отново не постигнали
съгласие за приключването и плащането по сделката.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На
първо място е необходимо да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика
/вкл. и такава по чл.290 ГПК - Решение № 56 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2014
г., I г. о., Решение № 71 от 22.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 11/2009 г., I т. о., ТК /номера на
последното дело е грешно посочен в предходното решение като 1120// продажбата на МПС,
за което е съставена само фактура, е действителна, въпреки че според ЗДП се изисква
писмен договор, или такъв с нотариална заверка на подписите като форма за действителност
на сделката. Когато за продавача продажбата представлява търговска сделка, за която са
приложими правилата на чл. 293 ТЗ и страните не са оспорвали действителността й,
продажбата не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни
превозни средства /какъвто е процесният трактор/ се изисква писмен договор като условие
за действителност на сделката. Когато е налице двустранно подписана фактура също се
приема, че е налице спазване на предписаната от закона форма /в същия смисъл и Решение
2
№ 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008 г. на ВКС, IV г. о./. Прието е, освен това, че дори и
само по отношение на продавача да се касае за търговска сделка /а в настоящия случай и
двете страни са търговци/, следва да се приеме, че тя е действителна при условията на чл.
293, ал. 3 ТЗ и когато фактурата е подписана само от продавача и липсва подпис на
получателя, но относно действителността на неговото изявления по делото няма спор, а
освен това фактурата съдържа и всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена,
начин на плащане, описание на страните по сделката - т. е изявленията на страните са
записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени- чл. 293, ал. 4 ТЗ.
Неоснователно е и възражението за унищожаемост на договора поради измама.
Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от
другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. За да се осъществи
фактическият състав по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, са необходими следните предпоставки - договор
между страните; въвеждане на ищеца в заблуждение относно съществени елементи на
сделката или нейните последици, без което същата не би била сключена; изпадането в
заблуждение да е вследствие умишлените действия на представител на ищцовото дружество.
Самото въвеждане в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за
обстоятелства свързани със сделката, премълчаване на известни факти, или съзнателно
поддържане на неверни представи у участник в сделката. Соченото от ответната страна
основание за наличие на измама не е годно да обоснове твърдения порок. От една страна
въведените основания не касаят съществени елементи на сделката /не се твърди
несъответствие на производствените характеристики на превозното средство с реалните
такива, а невъзможност за прикачване на определен, собствен на ответника инвентар/, което
само по себе си е достатъчно да обуслови неоснователност на възражението, а от друга е
недопустимо да се възлага върху продавача отговорността от небрежното поведение на
купувача, който е следвало да провери предварително съответствието на собствения си
инвентар, с купувания от него трактор. Независимо от горното, следва да се отбележи и че, е
установено по категоричен начин, че купувача е приел изпълнението по договора, подписал
е фактурата, получил е трактора и е разполагал с възможността да го ползва за период,
достатъчно дълъг за да констатира каквито и да било несъответствия или недостатъци, без
да отправи по надлежния ред каквито и да било възражения и искания до продавача.
Доколкото продажбата е търговска, и съобразно чл.303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване
на фактура или на друга покана за плащане, а ал.4 на същия член сочи, че когато договорът
или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3
започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или
поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни
от получаване на стоката или услугата. В чл.324 ТЗ е уредено задължението на купувача да
прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако
купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията,
освен за скрити недостатъци. Сам ответника излага, че в крайна сметка се е съгласил с
продажбата на трактора, поради което е заплатил и втората вноска от 1500 лева два месеца
3
след като е получил машината, и е констатирал невъзможността да ползва инвентара си с
нея, което, дори и да се допусне наличие на унищожаем договор, следва да се възприеме
като фактическото му потвърждаване по смисъла на чл.35, ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодните разноски за въззивната
инстанция в размер на 500 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260109 от 13.07.2021г. по гр.д.№83/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Нови Пазар.
ОСЪЖДА "ВЕЛИНО" ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на "СУПЕР" ООД с
ЕИК ********* сумата от 500 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4