Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 17.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
март две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1214 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата С.П.С. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника сключили граждански брак на 23.04.2003 г., за което бил съставен
акт за граждански брак № * от 23.04.2003 г. на Община К.. От брака си нямали
родени деца. След сключването на брака съпрузите заживели заедно в К., в жилище
под наем. С оглед на това, че ищцата страдала от множество заболявания, същата
се е завърнала в Б. три месеца по-късно, като ответникът останал в чужбина. В Б.
не са живели заедно като семейство. От 2003 г. страните били във фактическа
раздяла. Твърди, че по време на брака е била подлагана на физически и
психически тормоз от страна на ответника. Ищцата била в тежко здравословно
състояние, страдала от множество заболявания и получава незначителни доходи,
които не могат да покрият дори елементарните и нужди. Ответникът реализирал
добри доходи и бил в състояние да осигурява издръжка на ищцата без особени
затруднения. От момента на фактическата раздяла страните не поддържали никакви
контакти помежду си. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и не можел
да се заздрави, тъй като в резултат на неговото поведение и действия настъпило
пълно отчуждение и не било възможно съвместното съжителство на страните като
съпрузи. Липсват обич, взаимно уважение и разбирателство.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по негова
вина, да осъди ответника да й заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно за
период от три години, да постанови да носи брачното си фамилно име С..
Ответникът Л.М.С. с ЕГН: ********** ***
признава иска за развод и дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Оспорва основанията, въз основа на които е настъпило то, оспорва виновно
поведение от негова страна. Твърди, че след сключването на брака, с ищцата
заминали за К. и там живели заедно 3 месеца, като през цялото това време ищцата
била на негова издръжка. Ответникът поемал не само заплащане на наем и храна, но
и закупуване на медицински консумативи тъй като С. страдала от тежка форма на
диабет, също така от страхова невроза. Двамата нямали физическата близост като
съпрузи, всичко това довело до разрив в отношенията им. Освен това, два пъти хващал
съпругата си в изневерява. Бракът им де факто не се консумирал изцяло. След
време по собствено желание С. решила да се върне в Б.. От момента в който тя се
завърна в Б., двамата живеели разделени. Оспорва твърденията, че не е полагал
никакви грижи за ищцата, тъй като през цялото време на съжителстването им, тя била
на негова издръжка. След като се върнала в Б., от съжаление, че ищцата е болна,
ответникът продължил да й праща пари. Оспорва иска за заплащане на издръжка,
твърди, че реално не е задължен да плаща такава. Ответникът не бил пенсиониран
и не получавал доходи от пенсии, бил безработен в момента и за него полагала
грижи дъщеря му, която живеела в Ш.. Ответникът бил материално затруднен и нямало
как да заплаща издръжка на ищцата. Страдал от артериална хипертония, периферна
невропатия и изнемогвал в момента. Оспорва искането на ищцата да носи брачната
си фамилия С., тъй като не желаел да има общо с тази жена. Твърди, че ищцата
страда от шизофрения, видно и от представените доказателства епикриза. Не били
верни твърденията на ищцата, че ответникът нанесъл побой и я обиждал. Не било
вярно, че отношенията им са се влошили по негова вина. Лошото поведението на
ищцата към него, както и болестите и налудничавото й поведение били
единствената причина за прекратяване на съвместното им съжителство. Оспорва искането
бракът да се прекрати по негова вина и моли съда да не се произнася по въпроса
за вината с оглед изложените факти. В
действителност ищцата страдала от диабет, но тази болест същата получила през
времето когато е съжителствала с първия си съпруг. При общото ни съжителство на
страните, само ответникът се грижил за нея. Невярно било твърдението, че
ответникът реализира добри доходи и е в състояние да осигурява издръжката на
ищцата без особени затруднения.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това, какъвто е и настоящия случай. Не се спори и се
установява от представеното удостоверение, че страните са съпрузи, сключили
граждански брак на 23.04.2003 г., за което е бил съставен акт за граждански
брак № * от същата дата на Община К.. Не се спори, че от брака си съпрузите
нямат деца. Изложените в исковата молба
фактически твърдения се признават от ответника в частта относно настъпилата
преди 15 години фактическа раздяла и се оспорват относно твърдения физически и
психически тормоз и виновно негово поведение.
За доказване твърденията на ищцата е
изслушан свидетелят П., син на ищцата, от чиито показания се установява, че
съпрузите са живели заедно четири месеца в чужбина – К. и след това са се
разделили, защото не можели да се разбират. Свидетелят знаел, че ответникът не
иска да живее с ищцата, знаел го от майка си. Двамата не се виждали може би от
четири години. Свидетелят не знаел съпрузите да са имали разправии, но знаел,
че ответникът не желае да живее с майка му. Намирал се в А., но нямал представа
дали работи, там живеел при дъщеря си.
При установеното факти, съдът намира, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като фактите довели до разстройството
му са трайната фактическа раздяла, датираща от повече от 15 години. Реално
съпрузите са живели съвместно само около 3-4 месеца (заявено и от двамата), а
през последните години не са поддържали никакви контакти. Раздялата между съпрузите е факт и
помирение между съпрузите не е възможно да бъде постигнато. Тази раздяла се е
отразила върху отношенията им и е довела до прекратяване на икономическите,
физическите и духовни връзки между съпрузите, като всеки е установил
самостоятелен и независим от другия начин на живот, в отдалечени населени
места. Това е достатъчно основание съдът да приеме, че е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната връзка
е формална и изпразнена от съдържание и следва да бъде прекратен.
ОТНОСНО
вината:
Съдът е
сезиран с искане от страна на ищцата съдът да обяви изключителна вина на
ответника за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Законовата уредба
не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“.
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е
съвместното съжителство на съпрузите. В настоящия случай от събраните
доказателства не се установиха конкретните причини за раздялата и последвалата
я отчужденост на съпрузите. Свидетелят сочи само, че ответникът не желаел да
живее с майка му, но нито са установени причините затова, нито пък някакво
виновно поведение на ответника е доказано. Липсват каквито и да било
доказателства за упражняван тормоз, показанията на свидетеля се основават
единствено на твърденията на ищцата, а действителните причини за раздялата не
се установяват. При това положение съдът приема, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ОТНОСНО семейното жилище:
Претенция за ползването му не е направена
от съпрузите, не се спори, че то се е намирало в чужбина и по този въпрос съдът
не се произнася.
ОТНОСНО фамилното име.
Съдът следва да постанови ищцата да носи
брачната си фамилия С., предвид изразеното от нея желание. Съдът аргументира
този извод, по следните съображения:
разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна
уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая
съпругата е направила искане да запази фамилното си има от брака, а
противопоставянето на съпруга (ответник по делото) е без правно значение.
ОТНОСНО иска за издръжка.
Право на издръжка има лице, което е
нетрудоспособно и не може да се издържа от доходите си, а в частния случай на
издръжка между бивши съпрузи, това право принадлежи на невиновния съпруг. За
уважаването на предявения иск с правно основание чл.145 от СК в тежест на ищеца
е да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства: нетрудоспособност
на нуждаещия се от издръжка, невъзможност да се издържа от имуществото си,
възможност на ответника да осигурява издръжка в претендирания размер, еднолична
вина на ответника за разстройството на брака. В разглеждания случай, по делото са
представени категорични доказателства, че ищцата е нетрудоспособна, предвид
установените заболявания. Ищцата е представила доказателства за здравословното
си състояние, от които се установява, че същата е с 99% намалена
трудоспособност, страда от ****, придружено с редица съпътстващи заболявания – ****
ІІ тип средно тежка форма, артериална хипертония, ретинопатия. От представеното
ЕР на ТЕЛК от 12.07.2017 г. се установява, че на ищцата е определена намалена
работоспособност за пръв път през 1990 г. Представени са епикризи от болничен
престой при проведени лечения. Установява се от представеното удостоверение, че
ищцата няма недвижими имоти и моторни превозни средства, има един пълнолетен
син. Месечният доход на ищцата е в размер на 272.64 лева, видно от представеното
разпореждане. Представена е и рецептурна книжка, от която се установява, че
ежемесечно молителката закупува лекарства във връзка със заболяванията си. И
при доказаните доходи в размер на 272 лева може да се приеме, че не може да се
издържа от доходите и имуществото си. Не са доказани обаче останалите
предпоставки за осъждане на ответника да заплаща издръжка – не е установена
изключителната му вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не са
установени негови доходи. Ответникът също е представил доказателства, че страда
от различни заболявания, от справките, изготвени в НАП не се установява същият
да има доходи от трудова дейност или пенсия. Поради изложените съображения
съдът намира, че искът с правно основание чл.145 от СК следва да се отхвърли,
тъй като не са налице необходимите за уважаването му предпоставки.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи, разноски помежду им не се присъждат, и а не са доказани такива,
реализирани от ищцата.
При този изход
на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лева. Тъй като ищцата е освободена от заплащане
на държавни такси и разноски по делото, следва да се осъди ответника да заплати
половината от дължимата държавна такса в размер на 25 лева. Държавна такса
върху претендираната издръжка не се събира, предвид факта, че искът е
отхвърлен, а ищцата е освободена от заплащане на държавни такси.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № * от **** г.,
съставен в град К., граждански брак между С.П.С. с ЕГН ********** *** и Л.М.С.
с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи брачното си фамилно име С..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 145 от СК, предявен от С.П.С. с ЕГН ********** *** за осъждането на Л.М.С. с ЕГН **********
*** да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 (сто) лева, за срок от три
години, считано от влизане на решението в законна сила, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.М.С. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ
размер на 25 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.