Р Е Ш Е Н И Е
№……………….2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти касационен състав,
в публично
заседание на 17.10.2019 г., в състав:
Председател: Красимир
Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря
Галина
Владимирова
с участието
на прокурора Александър А.като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 2214 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1 предложение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с
глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на „ЕРГ 07“
ЕООД, гр. Варна против решение № 1272/24.06.2019 г., постановено по нахд. №
1425/2019 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е изменено издаденото
от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно постановление
/НП/ № 03-009878/30.05.2018 година. В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива
за нарушение на материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за
отмяна на НП. В условията на евентуалност се отправя искане до съда да приеме,
че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ако счете, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим – да приложи привилегирования състав на чл. 415в от КТ, като
наложи предвидената в него минимална санкция.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез
упълномощения юрисконсулт О. изразява становище за оставяне в сила на
обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената
по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното НП, на касационният жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 3 500,00 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ – за това, че в качеството си на работодател, на 11.05.2018 г., в 13:00 ч., в
строителен обект, представляващ еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, УПИ XXVI-1321, ПИ
10135.2508.1321, кв. 87 по плана на м-ст „Сотира“, е допуснал до работа лицето С.Т.А.да
престира труд на длъжност „общ работник строителство на сгради“, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на
НАП.
За да измени НП, ВРС е приел, че правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя „ЕРГ 07“ ЕООД, гр.
Варна, на посоченото в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/
и НП основание, като посочените актове са съставени от компетентни длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Счел е обаче, че доколкото в случая се касае за първо
нарушение, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали до предвидения
в санкционната разпоредба минимум.
Обжалваното решение е постановено при липсата на
заявеното касационно основание – нарушение на материалния закон.
Правилно въззивният съд е приел, че са налице всички
съставомерни признаци на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Нормата
на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя
да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В чл. 63, ал. 2
от КТ е регламентирана забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 от същата
правна норма. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че
непредоставянето на работника преди
постъпването му на работа, на който и да е от визираните в ал. 1 на чл. 63 от КТ документи, е достатъчно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответния работодател.
Извършеното от „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна, в качеството
му на работодател, административно нарушение, се установява по категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал. В изготвената по време на
проверката декларация С. А. е вписал, че работи за санкционираното дружество на
длъжност „общ работник“ с работно време от 10:00 ч. до 15:00 ч., на строителен
обект, находящ се в гр. Варна, местност „Сотира“. Съгласно съдържанието на
Трудов договор № 30/10.05.2018 г., сключен между „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна –
работодател и С.Т.А.– работник,
последният изпълнява длъжността „общ работник“ и е постъпил на работа на 11.05.2018
година. Последното обстоятелство се установява по категоричен начин и от
представеното в хода на производството пред ВРС заявление за постъпване на
работа, подписано от А. Видно от представените извлечение от инструктажна книга
и служебна бележка № 6/11.05.2018 г. за проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа от 11.05.2018 г., на същата дата на А.е
проведен начален инструктаж, какъвто съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд се провежда при постъпване
на работа. От посочените документи, напълно кореспондиращи с показанията на свид.
Н.– съставител на АУАН № 03-009878/23.05.2018 г., съгласно които по време на
проверката А.заедно с други работници е
поставял арматура за фундаменти на сградата, по безсъмнен начин се установява,
че в часа и на датата на проверката – на 11.05.2018 г. в 13.00 ч. , С. А.е бил
допуснат до работа по смисъла на чл. 63 ал. 2 от КТ, т.е. за оспорващия търговец
е възникнало задължението по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ за
предоставяне на копие от уведомлението за сключен трудов договор по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
След като към момента на проверката – 13:00 ч. на 11.05.2018
г., С. А.е имал сключен трудов договор и е бил допуснат до работа, без да му е
връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ /същото, съгласно
представената по делото справка, е регистрирано в електронния регистър на НАП в
14:43 ч. на 11.05.2018 г./, то работодателят е нарушил забраната по чл. 63, ал.
2 от КТ, за което законосъобразно е санкциониран на основание по чл. 414, ал. 3
от КТ.
Несъответно на събраните по делото доказателства е
релевираното в касационната жалба възражение, че към момента на проверката /13:00
ч. на 11.05.2018 г./ А.не е осъществявал трудова дейност, а единствено е
присъствал на обекта, изчаквайки пристигането на управителя на
дружеството-работодател, който е следвало да даде разпореждане за започване на работа.
За доказване на това свое твърдение касаторът не е ангажирал никакви
доказателства. Напротив, както бе посочено по-горе, по делото са налице достатъчно
информационни източници, сочещи, че в момента на извършване на проверката от
служителите на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, С. А.е престирал труд в
полза на „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изречение второ от КТ редовно
съставените актове по този кодекс /какъвто безспорно е процесният АУАН №
03-009878/23.05.2018 г., послужил за издаване на измененото от ВРС наказателно
постановление/ имат доказателствена сила до доказване на противното,
касационният състав намира за доказано извършеното от „ЕРГ 07“ ЕООД, гр. Варна административно
нарушение. Във връзка с това, правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца, доколкото констатациите
в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са опровергани
от носещото доказателствената тежест за това санкционирано дружество.
Предвид липсата на отегчаващи обстоятелства, както и
на изложени от административнонаказващия орган мотиви относно определения с НП
размер на санкцията, касационният съд счита, че същият правилно е намален от
решаващия състав на ВРС до определения в чл. 414, ал. 3 от КТ минимум –
1 500,00 лева.
В конкретния казус разпоредбата на привилегирования
състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложима, доколкото съобразно императивната разпоредба на чл.
415в, ал. 2 от КТ, нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ /каквото е процесното/ не
са маловажни. От своя страна регламентираната в чл. 415в от КТ
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи на нарушение на
разпоредбите на КТ представлява специално правило, дерогиращо общата норма на
чл. 28 от ЗАНН, предвиждаща неналагане на наказание за маловажни случаи на
административни нарушения.
Достигайки до идентични правни изводи, ВРС е
постановил решенето си при правилно приложение на материалния закон. Освен
констатираната материална законосъобразност, при извършената от касационния съд
служебна проверка не се установиха пороци относно валидността и допустимостта
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 1272/24.06.2019 г.,
постановено по нахд. № 1425/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.