О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 28.05.2024
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 28.05.2024 г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като разгледа гр.д. № 60 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.З. и А.З. срещу „ДЕНТАЛ ЦЕНТЪР ЕО-ДЕНТ“ООД с ЕИК ********* и Й.М.Ф., в която по изложените в исковата молба обстоятелства, че първият ответник е
работодател /възложител на работата/ на втората ответница и на основание чл.49
от ЗЗД отговаря за вредите, причинени от нея при и по повод на извършваната от
нея работа като медицинско лице- лекар, съгласно Трудов договор № 293 от
11.03.2016 г., са предявени искове: за осъждане на „ДЕНТАЛ
ЦЕНТЪР ЕО-ДЕНТ“ООД и Й.М.Ф., в условията на солидарност, да заплатят на ищеца В.И.З.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, настъпили в
резултат на виновно причинената смърт на сина му А. В. З., починал на
14.06.2016 г., ведно със законната лихва от 14.06.2016 г. до окончателното
изплащане и на ищеца А.Л.З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
000 лева, настъпили в резултат на виновно причинената смърт на сина й А.
Валериев З.,, починал на 14.06.2016, ведно със законната лихва от 14.06.2016 г.
до окончателното изплащане. С
исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства
по делото; за допускане на съдебно- психологична експертиза по
отношение на двамата ищци и на Съдебномедицинска
експертиза от специалист невролог по отношение на ищцата А.З. с поставени задачи.
В срока по чл. 131
ответникът „Дентален център ЕО ДЕНТ" ООД, чрез адв. А.А.
е депозирал писмен отговор, с който счита, че по така предявените искове трябва
да се проведат преговори между страните, вкл. и относно размера на
обезщетението и отговорността на ответниците по така предявените искове.
В срока по чл. 131
ответникът Й.М.Ф., чрез адв. И.К. и адв. С. К. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявения срещу Й.Ф.
иск. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът Й.М.Ф.
е осъдена с влязла в сила присъда, с която е призната за виновна за
престъпление по чл. 123, ал. 4 НК за това, че на 14.06.2016 г. е нарушила
правилата за безопасна анестезия, установени в Медицински стандарт „Анестезия и
интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10/ 04.03.2010 г., издадена от
Министъра на здравеопазването, произтичащи от Раздел II.A.3, 4.4.3, Б2.2.6, З.1.,
3233., 3.3.1, 3.3.2, за което и е наложено наказания „лишаване от свобода“ от
една година с изпитателен срок от четири години. Липсва пряка
причинно-следствена връзка между извършеното от Ф. деяние, осъществено чрез
бездействие, и настъпилата вреда. Отговорността за поправяне на вреди при
деликт е обусловена от наличието на причинноследствена връзка между
противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат. Изискването за
наличие на такава каузална връзка е материално правно изискване. Без него
сложният фактически състав остава непълен и искът, основаващ се на него, се
явява неоснователен. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай, като това доказване трябва да е пълно, несъмнено и да не
почива на предположения и вероятности. По пътя на пълно главно доказване следва
да се установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано
с резултата, като вредата закономерно следва да произтича от деянието.
В случая за доказване
на причинната връзка ищците се позовават на влязлата в сила присъда по
отношение на Й.Ф. е № 21/ 07.11.2019 г. по ВНОХД № 1521 по описа за 2018 г. на С.я
апелативен съд, след съответните корекции, осъществени от Върховния касационен
съд с Решение № 106/ 19.08.2021 г. по наказателно дело № 292/ 2021 г. по описа
на същия съд. Съгласно приетото в последното решение (с. 22-23) Й.Ф. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал. 4 НК, тъй като в
качеството си на лекар-специалист по „Анестезиология и интензивно лечение“ е
нарушила правилата за безопасна анестезия, установени в Медицински стандарт
„Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с действащата тогава Наредба № 10/
04.03.2010 г., издадена от Министъра на здравеопазването, произтичащи от Раздел
II.А.З, 4.4.3, Б2.2.6, З.1., 3233., 3.3.1, 3.3.2, като в противоречие със
задължението си да осъществява интензивно наблюдение, проследяване и
обективиране на основните жизненоважни функции на пациента, както и пряк
клиничен контрол, не е забелязала своевременно влошеното състояние на А. И.,
поради и което реакцията й за овладяването му е закъсняла. Това е деянието (бездействието),
за което Й.Ф. е осъдена от наказателния съд.
Същевременно, видно от
представената към първоначалната искова молба Епикриза от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение, поставената
диагноза на А. И. при постъпването в лечебното заведение е Hyperthermia
maligna. Малигнената
хипертемия е наследствено предаван синдром на скелетната мускулатура, който се
отключва след приложение на медикаменти, използвани за обща анестезия. Дължи се
на генна мутация, която се предава между членовете в семейството. Опасността от
развитие на този симптом не може да бъде предвидена, тъй като диагнозата се
поставя с мускулна биопсия, която се извършва само при съмнение за такъв генен
ефект. Към 14.06.2016 г. в България подобно изследване не се е провеждало. Единственият
медикамент, който е одобрен за специфично лечение на малигнена хипертермия, е
Дантролен. Към 14.06.2016 г. медикаментът не е разрешен за употреба в Република
България и не е наличен във фармацевтичната мрежа в България и се внася по
специална наредба (Наредба № 10/12.11.2011 г. на Министъра на здравеопазването
за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България
лекарствени продукти). Безспорно е, че към тази дата„Дентал Център ЕО-Дент“ ООД
не е имало нормативната възможност да се снабди и да поддържа при себе си
Дантролен. С оглед на това обстоятелство Й.Ф. е оправдана от наказателния съд
за това, че не е приложила на изпадналия в състояние „малигнена хипертермия“
антидота Дантролен, като е приел, че тя не е извършила нарушение на правилата,
установени в Раздел II.B.1
ЛО.д
от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. Прилагането на
инхалационния анестетик „Севоран“ от Й.Ф. по време на проведената операция на А.
И., който всъщност е причинил отключването на синдрома „малигнена хипертермия“
у пациента, не може да представлява противоправно поведение, което да бъде
вменено във вина на д-р Ф.. Именно поради тази причина съставът на САС, който е
постановил наказателната присъда (Присъда № 21/07.11.2019 г. по ВНОХД №
1521/2018 на САС, НО, 6 състав, л. 607 от мотивите) е приел, че никой от
подсъдимите не следва да носи отговорност за това, че за планираната и
наложителна операция на А. И. е избрана обща анестезия с инхалационен
аненстетик „Севоран“. От изложеното следва, че причините, довели до
настъпването на вредоносния резултат, са комплексни. Това са генетичната
предразположеност на А. И. към синдрома „малигнена хитертермия“; липсата на
възможност в Република България за предварително установяване на състоянието
„малигнена хипертермия“ чрез съответното биохимично изследване, което да покаже
предразположението на пациента към това състояние; рядкостта на заболяването,
което не е наложило създаване на организация в Република България за изследване
и лечение на това състояние; прилагането по време на конкретното оперативно
лечение на инхалационния анестетик „Севоран“, което само себе си не може да
бъде противоправно; нормативно установената пречка лечебното заведение „Дентал
Център ЕО-Дент“ ООД, в което е извършена операцията, да разполага с
лекарствения препаран „Дантролен“; краткото време (10-15 минути), през което
успешно може да бъде използван успешно антидотът Дантролен след първите
проявления на състоянието „малигнена хипертермия“; липсата на линейка в
денталния център и необходимостта от технологично време за транспортирането на
пациента до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов. В този смисъл установеното от наказателния
съд забавяне на д-р Ф. с оглед на установяването на състоянието на пациента за
кратък период от време (10- 15 мин.) не може да се квалифицира като решаващо за
настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство изключва пряката
причинна връзка между противоправното поведение на д-р Ф. и вредоносния
резултат, което, от своя страна, обосновава неоснователността на предявените
искове.
Независимо от горните
съображения и в случай че по делото бъде установено наличието на причинна
връзка между противоправното поведение на д- р Ф. и вредоносния резултат, при
определянето на размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че съгласно
трайната практика на Върховния касационен съд (напр. решение № 9/02.02.2018 г.
по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., решение № 60289/04.07.2022 г. по гр. д. №
131/2021 г., III г. о. и др.), когато деянието не е единствената причина за
резултата, а вредата е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, това
не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни
случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния
елемент в каузалната верига, а следва да се преценява
възможността, която комплексно създават всички условия, и връзката им с
настъпването на вредата. При определянето на справедливото обезщетение е
необходимо да се вземат предвид всички причини, които са довели до вредоносния
резултат. Причините, довели до смъртта на А. И., могат да бъдат търсени в
следните обстоятелства: че е налице генетична предразположеност на А. И. към
синдрома „малигнена хитертермия“; че липсва възможност в Република България за
предварително установяване на състоянието „малигнена хипертермия“ чрез съответното
биохимично изследване, което да покаже предразположението на пациента към това
състояние; че заболяването е изключително рядко, което не е наложило създаване
на организация в Република България за изследване и лечение на това състояние; че
заболяването е отключено от прилагане по време на конкретното оперативно
лечение на инхалационния анестетик „Севоран“, което само себе си не може да
бъде противоправно; че съществува нормативно установена пречка лечебното
заведение „Дентал Център ЕО-Дент“ ООД, в което е извършена операцията, да
разполага с лекарствения препарат (антидот) „Дантролен“; че времето, през което
успешно може да бъде използван успешно антидотът Дантролен след първите
проявления на състоянието „малигнена хипертермия“, е твърде кратко (10-15
минути); че денталният център не е разполагал с линейка, която да превози
пациента своевременно до болнично заведение, в което антидотът е наличен, както
и че е необходимо технологично време за транспортирането на пациента до УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“. Ако въпреки тези причини се установи пряка причинна връзка
между евентуалното противоправно бездействие на д-р Ф. (своевременното
незабелязване, че състоянието на пациента се влошава) и вредоносния резултат,
преценката за размера на дължимото от д-р Ф. обезщетение в настоящия случай
следва да има предвид единствено този фактор, тъй като само той е във връзка с
нейното поведение. Всички посочени фактори като съвкупност от причини, с оглед
на преценката им като необходими условия, както и с оглед на тази за значението
им като степенуване за настъпването на резултата, разкриват наличието на
посочената релевантна причинна връзка по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
което следва да намери отражение при обезщетяване на вредите. Поради това, при
оценката на вредите в конкретния случай трябва да се изходи само от каузалния
фактор, обусловен от смъртта на А. И., настъпила вследствие твърдяното
бездействие от страна на д-р Ф.. Допринасянето от другите причинни фактори,
следва да се съобрази при определяне на обезщетението, което трябва съответно
да се намали. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, което визира
човешко поведение, а причинен процес извън такова поведение за последиците от
които фактори делинквентът не следва да отговаря. Моли да се отхвърлят предявените
срещу ответника Й.М.Ф. искове или евентуално, ако се прецени, че те са
основателни - да се намали размера на претендираното обезщетение. С отговора е поискано да бъде изискано в
цялост и приложено по настоящото гражданско дело НОХД № 2574/ 2017 г. по описа
на СГС, НО 7-ми с-в.; за допускане на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице лекар със специалност „Анестезиология и реанимация“ с поставени въпроси. Не оспорва истинността на
представените от ищците писмени доказателства с исковата молба и с уточняващата
искова молба от 07.02.2024 г. Принципно не възразява и по направените
доказателствени искания от процесуалния им представител. Доколко тези
доказателствени искания и събраните въз основа на тях доказателства са относими
към фактическия състав на гражданския деликт е въпрос, по който ще вземе
становище по съществото на спора.
Доказателствена
тежест:
Предявените искове
са с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Предмет на
доказване от ищците по исковете по чл. 49,
вр. с чл. 45 ЗЗД при условията на пълно и
главно доказване са следните предпоставки: 1 правоотношение по възлагане
на работа; 2 осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от ответника Й.Ф.
- пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда - неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина); 3 вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него. Вината на физическото лице - пряк изпълнител на работата, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, поради което липсата й
подлежи на доказване от ответниците.
Ответникът Й.Ф. следва да установи фактите, на които основава
своите възражения, като установи, обстоятелствата, оборващи твърдените от ищците обстоятелства за
наличието на елементите от правопораждащия отговорността по чл. 45 ЗЗД
фактически състав.
По
доказателствените искания:
Представените
с исковата молба документи са допустими и относими и следва да бъдат приети
като доказателства по делото, по която причина и следва да се уважи искането на
ответника Й.Ф. за изискване и прилагане по настоящото
гражданско дело НОХД № 2574/ 2017 г. по описа на СГС, НО 7-ми с-в.
С оглед заявеното в отговора на ИМ от ответника „Дентален център ЕО ДЕНТ" ООД, а от
друга страна - предвид неоспорването на част от твърденията на ищците и
представените от ищците писмени доказателства с исковата молба и с уточняващата
искова молба от 07.02.2024 г., съдът намира, че на осн. чл. 140, ал. 2 ГПК следва
да отложи произнасянето си досежно доказателственото искане на ищците за
допускане на съдебно- психологична експертиза и на Съдебномедицинска
експертиза, както и по исканата от ответника Й.Ф.
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар със специалност „Анестезиология
и реанимация,
след изслушване становището на страните в първото с.з.
Предвид
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба и с уточняващата искова молба от 07.02.2024 г.,
подробно описани в същите.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 2574/ 2017 г. по описа на
СГС, НО 7-ми с-в.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО си по доказателственото
искане на ищците за допускане на съдебно- психологична експертиза и на
Съдебномедицинска експертиза, както и по доказателственото искане на ответника Й.Ф. за
допускане на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице лекар със специалност „Анестезиология и реанимация, за първото по делото открито съдебно
заседание, след изслушване на страните.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е
посочено в мотивите на определението като УКАЗВА на страните, че мотивната
част на настоящото определение има характер на проект за доклад по делото по
смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови
факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито заседание на 19.06.2024 г. от 13,30 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищците – и препис от отговорите на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: