Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 792
17.11.2020г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 923 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от „Вени-М-15“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
******, с посочен адрес за призоваване: гр. ******, против Решение №260020 от 17.08.2020
г., постановено по АНД №651 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд било неправилно, поради нарушение на закона и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът при
неправилно приложение на материалния закон стигнал до извод, че
административнонаказателното производство по ангажиране на отговорността на
дружеството било правилно и законосъобразно, като не се установявало да е
нарушен принципа non bis in idem. Навеждат се доводи, че бил неправилен извода на
съда, че с процесното НП и НП №508157-F530912/24.04.2020г. били наложени имуществени санкции
за две отделни административни нарушения. Сочи се, че съгласно нормата,
разписана в чл.33, ал.1 от Наредбата, на търговците се вменявало задължение да
регистрират настъпилата промяна в касовата наличност във фискалното устройство,
по надлежния ред и чрез съответната операция. Разпоредбата установявала
императивно изискване, извън случаите на продажби, всяка промяна в касовата
наличност на ФУ /начална сума, въвеждане и извеждане на пари, във и извън
касата/ да се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. В тази насока тя доразвивала ЗДДС и общото
правило-задължение, предвидено в чл.118 от ЗДДС – всяко регистрирано или
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговския обект, чрез издаване на фискален касов бон, като в ал.4
на същата и пряко препращала към подзаконовия нормативен акт – Наредба,
издадена от Министъра на финансите, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност – съгласно т.1, ал.4 на чл.118 от ЗДДС. Обсъдената нормативна уредба била точна, ясна и съдържала конкретно
правило за поведение към съответните
субекти и изключение от визираното в нея задължение не било предвидено.
От своя страна неизпълнението на последната било въздигнато в административнонаказателен
състав и се санкционирало от нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, приложима за
хипотези, извън указаните в ал.1, като същата предвиждала, че извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършване на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явявала Наредба №Н-18/06г.
на МФ се налагала глоба – за физически лица, които не са търговци или
имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, чиито размери били разграничени в зависимост
от това нарушението довело ли е, или не до неотразяване на приходи. Сочи се, че
според изр. второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС, а именно
за ЕТ и ЮЛ – имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лева. При така
формулираното в закона – ЗДДС и Наредбата правило за поведение, обективната
съставомерност на конкретното нарушение предполагала изпълнително деяние –
бездействие, изразяващо се в
нерегистриране на промяна в касовата наличност, като последната била
предпоставена от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и
действителната – фактическа наличност на пари в касата. С оглед начина и на
формиране/касовата наличност/-средствата, с които започнала работата в началото
на деня, средствата, постъпили от продажби за съответния ден, както и
средствата, които постъпват/въвеждат/ или излизат /извеждат/ от касата по
различни причини, вкл. във връзка с извършени разплащания с други търговци,
подобно несъответствие и разлика се явявало резултат от не въведените във
фискалното устройство настъпили промени в касовата наличност. Преценката дали
се касае за едно и също деяние следвало да бъде основана единствено на
фактическото съдържание на деянието, а не посредством възможностите как да бъде
регистрирана/въведена промяната. В конкретния случай фактическото съдържание на
деянието било когато не се въведе във фискалното устройство настъпилата промяна
в касовата наличност, извън случаите на продажби. Поради това се сочи, че за
допуснатото да бъде извършено от дружеството, което представлявало нарушение на
нерегистрирана промяна в касовата наличност, изразяваща се в обективното
отсъствие на действия по регистриране на промяната (начална сума и направени
плащания) в касовата наличност във фискалното устройство, следвало на
дружеството да бъде наложена една имуществена санкция с едно наказателно
постановление, а не с две отделни, както било сторено от АНО. Отделно от това
се твърди, че решението било неправилно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила предвид, че в него липсвали мотиви и не били обсъдени
всички направени в жалбата оплаквания. Моли се за отмяна на решението на
районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът, в представен
чрез процесуален представител писмен отговор на касационна жалба изразява
становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила решението
на районния съд. Претендира в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. В
случай, че бъде уважена жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли същото да
бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне
в сила на решението на Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260020
от 17.08.2020 г., постановено по АНД №651/2020 г., Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление №508161-F530916/24.04.2020г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на
„Вени-М-15“ ЕООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС предл. второ,
във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Посочил, че наказанието е правилно определено. Изложил и
съображения, че не е нарушен принципа non bis in idem.
Настоящият съдебен състав споделя напълно както
установената от районния съд фактическа обстановка, така и направените въз
основа на нея правни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява извършеното от дружеството нарушение.
Видно от текста на чл.185 ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Съответно
предвидените в ал.1 на чл.185 от ЗДДС санкции са глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредбата), извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на посочената в НП дата и час в обект „магазин за хранителни стоки“, с описано
местонахождение, стопанисван от „Вени-М-15“ ЕООД, гр. Х., в намиращото се в обекта
фискално устройство, не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“
промяна на касовата наличност в размер на
367,65 лв., за която в хода на проверката е констатирано, че представлява
разход на средства, на основание разходно оправдателни документи, изплатени по
касов път.
Доколкото същата Наредба №Н-18/13.12.2006г. е
издадена на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС, правилно за нарушаване на чл.33,
ал.1 от същата е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с
определяне на санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като е установено, че в
случая нарушението не води до неотразяване на приходи.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
доводи, че районният съд при неправилно приложение на материалния закон стигнал
до извод, че административнонаказателното производство по ангажиране на
отговорността на дружеството било правилно и законосъобразно, като не се
установявало да е нарушен принципа non bis in idem. В оспореното решение
правилно е прието, че с НП № 508157-F530912/24.04.2020 г., на дружеството е
наложена още една имуществена санкция. Но това, видно и от приложеното по
делото НП № 508157-F530912/24.04.2020 г., е сторено за друго, различно
административно нарушение от същата дата, а именно – не е регистрирана чрез
операцията „служебно въведени“ сума – промяна на касовата наличност в размер на
300 лева.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Постановил е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, на ответника – ЦУ на НАП - София, се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за представителство пред
настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260020/17.08.2020г., постановено по АНД
№651/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Вени-М-15“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, да заплати на ЦУ на Национална агенция за приходите
(НАП) сумата в размер на 100 (сто) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение,
за защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.