Определение по дело №858/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. Ю. К. от гр.Я. ,У.”.№55 против решение №5173/23.11.2012г. на РС-Р. по гр.д.№741/2011г.,с което е отхвърлен предявения от него иск против Ю. Ю. К. за разпределение ползването на съсобествен недвижим имот.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение и се твърди,че при постановяването му РС не е обсъдил всички събрани доказателства в съвкупност и е направил необосновани изводи, които не се подкрепят от установените по делото факти.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивния съд,с което да се допусне исканото разпределение на ползването на съсобствен имот.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ,в който поддържа становище за неоснователност на жалбата.Излага съображения за недопустимост на иска ,тъй като между страните не е налице съсобственост върху процесния имот,от който по РП са образувани два УПИ и страните са придобили право на собственост като индивидуални собственици поотделно върху образуваните от имота УПИ.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу валиден обжалваем съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

След оставяне на исковата молба без движение от въззивната инстанция предметът на спора е очертан с искането за разпределение на ползването на УПИ ХV-1525 в кв.109 по плана на гр.Я. ,образуван от имот пл.№1525 в кв.109 ,принадлежал преди урегулирането му на общия наследодател на страните –техния баща Ю. И.К..Без да оспорва ,че ответникът е собственик на процесния УПИ УПИ ХV-1525 в кв.109 по ПУП на основание дарствена сделка ,сключена с общия наследодател с нотариален акт №68 т.І д.№155/1972г. на РС-Р. ,ищецът извежда твърдяното си право да иска разпределение на ползването на този имот от въведената от дарителя тежест надареният да предостави на ищеца за „вечно ползване толкова квадратни метра от подарения му имот,колкото са необходими за изравняване по площ на двата парцела,като при неизпълнение на тези условия дарението да се счита недействително”.Следователно още с исковата молба ищецът не твърди съсобственост с ответника върху процесния УПИ, а основава иска за разпределение на ползването на право,произтичащо от посочения по-горе модалитет на дарствената сделка ,с която ответникът е придобил правото на собственост върху имота.

Установява се от събраните доказателства,че страните са братя /вж.удостоверение за родствени връзки на л.19 от делото/ ,всеки от тях е надарен от родителите им с по един УПИ ,като двата УПИ –ХV и ІІ в кв.109 по плана на гр.Я. са образувани /отредени/ от имот пл.1531 .С договор за дарение, сключен с нотариален акт №67 т.І д.№154/1972г. на РС-Р. бащата на страните със съгласие на съпругата си –тяхна майка е прехвърлил на ищеца С. К. правото на собственост върху парцел ІІ,отреден за имот пл.№1531 в кв.109 по РП на гр.Я. .В нотариалния акт предметът на дарението-парцел ІІ кв.109 не е описан с площ ,а само по съседи:улица,Ю. К., наследници на Е. К. и братя С.и В. К..Няма данни каква е била площта на парцел ІІ кв.109 по плана на гр.Я. към момента на извършване на дарението по нотариален акт №67 т.І д.№154/1972г . С договор за дарение,обективиран в нотариален акт №68 т.І д.№155/1972г. на РС-Р. бащата на страните със съгласие на съпругата си е надарил втория си син-ответника Ю. К. с правото на собственост върху парцел ХV,пл.№1531 в кв.109 по плана на гр.Я.,който имот също не е описан по площ .Дарението на ответника е извършено при условие да построи в имота къща и да осигури в нея на дарителя и съпругата му за пожизнено ползване една стая и една изба по техен избор,както и да предостави за ползване на собственика на съседния парцел ІІ в кв.109 за вечно ползване толкова квадратни метра ,колкото са необходими за изравняване по площ на двата парцела.Поради обстоятелството, че в нотариалните актове за даренията на страните подарените им имоти –тогава парцели не са описани по площ, а и не са ангажирани доказателства за този индивидуализиращ белег по РП ,по делото не се установява какво различие са имали в площта подарените на страните парцели ІІ и ХV в кв.109 по плана на гр.Я. към момента на извършване на дарствените сделки.Установява се от представените скици,че действаща понастоящем е регулацията по плана от 1976г. Видно от скица №132/29.03.2011г. по РП на гр.Я. от 1976г. УПИ ІІ-1525 в кв.109 е с графично измерена площ 205 кв.м ,а в заключението на в.л. инж.К. този УПИ е посочен с площ 221,66кв.м.Пак от експертното заключение се установява площта на УПИ ХV- 400,94 кв.м,а от визираната по-горе скица е видно,че УПИ ХV е застроен с две жилищни сгради,паянтови сгради /навеси/ и други помощни постройки,докато УПИ ІІ не е застроен.Идентичността на УПИ ІІ-1525 в кв.109 с подарения на ищеца парцел по н.а. 67 т.І д.№154/1972г. на РС-Р. е установена с представеното удостоверение №25/26.06.2011г. изд. от Община Я..

При така установените във фактическо отношение данни съдът приема следните правни изводи:

В рамките на правомощията си ,очертани с чл.269 ГПК ,въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по валидността на обжалваното решение ,по допустимостта-съобразно обжалваната част,а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Обжалваното решение е валидно и допустимо.Въведеното от въззиваемия възражение за недопустимост на иска е основано на твърдения за отсъствие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот,но този въпрос е относим за съществото на спора,а не за допустимостта на иска.Доколко извежданите от ищеца права от модалитета на дарението на ответника обуславят разпределение на ползването по реда на чл.32 ал.2 ЗС е също въпрос по същество,поради което въззивният съд приема иска за допустим .По наведеното от жалбоподателя оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт въззивният съд излага следните съображения:

Решаващият извод на РС за неоснователност на предявения иск,тъй като ищецът не е доказал да е съсобственик с ответника на процесния УПИ ХV в кв.109 по плана на гр.Я. ,е правилен и изведен в съответствие с материалния закон и установените по делото факти и обстоятелства.Ищецът сам не твърди,че е съсобственик на процесния имот.Спорът се съсредоточава по въпроса дали тежестта,с която е извършено дарението на процесния имот на ответника може да обуслови разпределение на ползването между страните по реда на чл.32 ал.2 ЗС.За да се приеме,че това е възможно следва да се обсъди дали модалитетът на дарението на УПИ ХV на ответника ,учреден от дарителя в полза на собственика на съседния парцел ІІ за ползване на толкова площ ,колкото е необходимо за изравняване площта на двата поземлени имота ,дава някакви вещни права на надарения.Въззивният съд намира,че с посочената тежест в договора за дарение по н.а. №68 т.І д.№155/1972г. на РС-Р. в полза на ищеца ,който не е страна по договора не му е учредено вещно право на ползване.Това е така,защото предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни обекти на собствеността,или такива,които по действащите законови норми,вкл. строителните и благоустройствени правила могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и не са изключени от гражданския оборот.В случая тежестта на дарението на ответника сочи на невъзможността тя да бъде изпълнена при установеното застрояване на УПИ ХV с две жилищни и няколко стопански сгради без данни на кого принадлежат тези сгради. Ако сградите или самостоятелни обекти от тях принадлежат на различни собственици дворното място се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.Дори ако сградите принадлежат само на ответника/макар за установяване на това обстоятелства ищецът да не е провел доказване/ ,разпределение на ползването на процесния УПИ не може да се иска по реда на чл.32 ал.2 ЗС.Възложената при дарението тежест поражда за ищеца не вещни ,а облигационни права извън предмета на исковата защита по чл.32 ал.2 ЗС. Щом ищецът не е доказал /а той не го и твърди/ да е съсобственик с ответника на ид.част от процесния имот, искът му разпределение на ползването е неоснователен и правилно е отхвърлен.Този иск е на разположение на съсобственици,чието право на ползване върху съсобствения имот е нарушено или въобще отказано.В случая съсобственост няма ,а модалитетът на дарението на ответника поражда за него само облигационни и /или морални задължения.С оглед изложеното искът е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

По разноските: въззиваемият е направил своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски за въззивното производство,които със списъка по чл.80 ГПК се претендират в размер на 100лв-за платено адв.възнаграждение.В представения договор за правна защита и съдействие между въззиваемия и представляващия го адвокат е договорено възнаграждение в размер на 100лв,което обаче не е отразено като внесена сума.Поради това не може да се приеме ,че се касае за извършени от въззиваемия деловодни разноски . Поради недоказаност на извършването на деловодни разноски за въззивното производство съдът не присъжда такива на въззиваемия. Предвид цената на иска и разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №5173/23.11.2012г. на Районен съд-Г. по гр.д.№741/2011г. ,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от С. Ю. К. с ЕГН * от гр.Я. ,У.”. №55 против Ю. Ю. К. на същия адрес за разпределение на ползването на недвижим имот ,представляващ УПИ ХV -1525 в квартал 109 по ПУП на гр.Я. при граници:улица ,УПИ ХІV,УПИ ІІ .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: