РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков,
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600239 по описа за 2025 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от осъдения К. К. М. чрез защитника му адв.П. Ч. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 6864/2023г. по
описа на Районен съд- Пловдив, ХХІV н.с. и по ВНОХД № 1687/2024г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив. С присъда № 133/26.06.2024г. К. М. е осъден
условно на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв. за
извършено престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1
вр.ал.1 вр. чл.2 ал.1 и ал.2 вр.чл.54 НК. С решение № 368/21.11.2024г. по
посоченото въззивно дело присъдата е била потвърдена, като подсъдимият е
оправдан за част от съучастието под формата на “отстраняване на спънки“.
В искането са изложени съображения, че при постановяване на присъдата и
на въззивното решение е нарушен материалният закон както от обективна,
така и от субективна страна и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата- релевират
се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което моли
да се отменят по реда на възобновяването и делото се върне за ново
разглеждане.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на
делото, намира за установено следното:
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано
по същество е неоснователно.
При разглеждането и решаването на делото както в първата, така и във
втората съдебна инстанция не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на присъдата и на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В пълна степен
това важи за доказателствената и оценъчна дейност на решаващите
съдилища, която е изцяло съобразена с изискванията на процесуалния закон за
пълен, комплексен, обективен и всестранен анализ на доказателствата по
делото и средствата за тяхното установяване. Прави впечатление, че в
мотивите на въззивното решение са обсъдени подробно, обективно и
правилно оценени с оглед на действителното им съдържание и смисъл всички
доказателствени източници по делото както поотделно, така и в логическата
им цялост, за което са изложени обосновани, правилни и убедителни
фактически изводи, напълно съобразени и удостоверени от проверената
доказателствена съвкупност по делото. И това се отнася както за анализа и
оценката на обвинителните, така и на оправдателните доказателства, събрани
по делото, включително и обясненията на подс.М. и показанията на св.Н. Г.
при двата му разпита по време на съдебното следствие. На практика с
искането се иска да не се ценят като достоверни и обективни показанията на
св. Г., депозирани в съдебно заседание по делото на 15.04.2024г., в които за
разлика от първоначалните пред съда, подробно, конкретно и обстоятелствено
е разказал каква е била ролята на подс. М. при извършване на престъплението
и в какво се е изразила съучастническата му дейност. В този смисъл следва да
се има предвид, че в настоящото производство не могат да се установяват
нови фактически положения, а както първата, така и въззивната инстанция и
особено въззивната, са извършили пълноценен, обективен и пълен анализ на
показанията на този свидетел, които са били съпоставени не само с
информацията от първия му разпит, но и с обясненията на подс.М.,
показанията на свидетелите Н. и И. А., както и с писмените доказателства,
каквито са приложените справки от АПИ. По този начин и районният и
окръжният съд са съобразили доказателствения си анализ с процесуалните
изисквания на чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК като са
изложили убедителни, логични и доказателствено обезпечени съображения
защо дават вяра именно на показанията на св. Н. Г. при втория му разпит на
15.04.2024г. От вниманието на въззивния съд не е убягнало и възражението на
защитата, че св.Г. бил променил показанията си под страх от наказателна
отговорност по чл.290 ал.1 НК- в това отношение съдът резонно е отговорил,
че няма данни материалите от делото, касаещи първия разпит на св. Г. да са
пращани в Районната прокуратура, а от друга страна подобна инициатива не е
предприемана служебно от първоинстанционния съд, за да се счита за
предубеден при разглеждане на делото с оглед на преждевременно изразено
становище относно достоверността на доказателствената съвкупност, и не на
2
последно място, че показанията на св. Г. от втория му разпит са убедително и
достатъчно потвърдени от останалите анализирани от съдилищата
доказателствени източници. Този качествен и процесуално издържан анализ и
оценка на доказателствата за достоверност с оглед на действителното им
съдържание и смисъл, са дали основание на първата и втората инстанция да
изведат обосновани и верни фактически изводи, включително за това, че
въпросният бус, с който Н. Г. е превозвал нелегалните 25 чужденци, е бил
нает именно от подс.К. М., а впоследствие на инкриминираната дата с
управлявания от него автомобил “Пежо 407“ с рег.№******** е придружавал
свидетеля по маршрута му по АМ“Тракия“.
При правилно установена и възприета по делото фактология вследствие на
пълен, обективен, задълбочен, логичен и правилен анализ на доказателствата
и средствата за тяхното установяване, първият и вторият съд за приложили
правилно материалния закон като са приели, че с поведението си подс.К. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.281 ал.2 т.1 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК, като са съобразили и
действащата редакция на нормата по време на извършване на деянието във
връзка с правилото на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК. Прави впечатление, че
въззивната инстанция е обсъдила подробно и приела правилни, фактически
обосновани и законосъобразни доводи за формата, в която се е изразило
съучастието от страна на подс.М. при осъществяване на престъплението от
извършителя Н. Г., а именно да проверява за наличието на полицейски органи
по маршрута съобразно предварително постигнатата уговорка. Поради това
вторият съд е счел, че тази деятелност на подс.М. не представлява точно
“отстраняване на спънки“ по смисъла на чл.20 ал.4 от НК и го е оправдал в
тази част от обвинението, съвсем отделен е въпросът дали е бил нужен
оправдателен диспозитив в посочения смисъл. Важното е , че въззивният съд
по този начин не е изменил обвинението, както възразява защитата, нито е
осъдил подсъдимия по непредявено обвинение, а един вид го е „прецизирал“ с
оглед на установените по делото фактически обстоятелства за помагаческата
дейност на М..
Убедителни и законосъобразни съображения са изложени от съдилищата и
относно специалната цел на дееца- набавяне на имотна облага, както и за
останалите квалифициращи белези- използване на буса и броят на
чужденците- 25 афганистански граждани, т.е. по отношение на повече от едно
лице, следователно приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен.
Ето защо и предвид на изложените съображения искането за възобновяване
на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, поради
което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. К. М. за възобновяване
на ВНОХД № 1687/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4