Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 167 Година 2022, 03.02. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 17.11.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер
1843 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от М.Е.К. ***, чрез пълномощник адв.П.,
срещу Заповед №ЗСП/Д-РВ/1685 от 12.05.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“/ДСП/ – Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0056 от 18.06.2021г.
на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Пловдив, с
която е отказано отпускането на социална помощ по чл.16б от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
Недоволна от така издаденото решение жалбоподателката
обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната му. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно приложен
списък.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.С., счита жалбата
за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на
претендираните в списъка разноски в размер на 10 лева – държавна такса.
Допълнителни съображения излага в депозирано по делото писмено становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок, и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения.
От приетата по делото пълна административна преписка се
установява, че със заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/1685 от 22.04.2021г. К.
поискала от Директора на ДСП – Пловдив отпускане на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка/л.36-39/.
Във връзка с това искане, е извършена задължителната в
случая социална анкета, като резултатите от нея били обективирани в изготвения
от социалните работници В.П.и М.Д.социален доклад от дата 11.05.2021г. В него
бил направен краен извод, че семейството на жалбоподателката не попада в кръга
от лицата, посочени в чл.16б ал.1, т.1-4 ППЗСП, с оглед на това, че М.К. е
прекъснала трудови правоотношения през 2015г. и дейност като земеделски
производител през 2018г. не по причини, предпоставили обявеното извънредно
положение или извънредната епидемична обстановка в страната, а нейният съпруг е
работещ и не се намира в неплатен отпуск.
Този решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваното в
това производство административно решение на ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт – Заповедта на Директора
на ДСП – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на Директора на РДПС -
Пловдив, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че заповедта е постановена в
противоречие с материалния закон и е незаконосъобразна, поради следните
съображения.
На първо място следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.16б ал.1 ППЗСП право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: 1. двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; 2. двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4; 3.
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка; 4. двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и
раждане.
Допълнителни условия за отпускане на помощта по ал.1, са
регламентирани в ал.3 и ал.4 на чл.16б от правилника, които се свеждат до
следното: децата да не са настанени извън семейството по реда на чл.26 от
Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка; средномесечният доход на член от семейството
за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е
по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
Съгласно §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020г. за изменение
и допълнение на ППЗСП/в сила от 27.11.2020г./, до 31 декември 2021г.
разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение,
съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19.
Спор по установените факти не се формира между страните,
в т.ч. че децата на жалбоподателката не са настанени извън семейството по реда
на чл.26 от Закона за закрила на детето, че не са посещавали училище, съответно
детска градина, поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, както и че средномесечният
доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение
са въведени въпросните ограничения, е по-нисък или равен на 150% от минималната
работна заплата.
Спорът е правен и се свежда да тълкуването на чл.16б
ал.1, т.2 ППЗСП и по-конкретно за отпускането на тази целева помощ, поставя ли
законът изискване оставането без работа да се дължи на въведеното извънредно
положение.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в цитираната
норма не е предвидено, че оставането без работа трябва да е в някаква пряка или
непосредствена връзка с епидемичната обстановка, в който смисъл е изложил и
свои мотиви административният орган. Достатъчно е лицето да е било без работа в
периода на извънредната епидемична обстановка, като е без значение причината за
това да касае епидемичната обстановка в страната. Единственото изискване е
двата обективни признака - безработен и съществуваща извънредна епидемична
обстановка да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателката
отговаря на изискванията за получаване на помощта по чл.16б ППЗСП - тя е
останала без работа, не може да започне такава, нито дори да търси, тъй като
има задължение да не оставя децата си у дома без надзор, съгласно изискванията
на ЗЗДетето. Ако в случая се имаше предвид същата да е останала без работа
заради извънредната обстановка, то това следваше да е изрично посочено в
нормативната уредба, а не да се извежда по тълкувателен път, още повече с
разширително тълкуване на разпоредбата в ущърб на гражданите, търсещи
подпомагане.
Следва да се отбележи, че логиката на другите хипотези на
подпомагане по чл.16б ППЗСП също е в смисъла на подобно становище.
Консеквентно това обосновава и изводите на съда за
незаконосъобразност на оспорената Заповед №ЗСП/Д-РВ/1685 от 12.05.2021г. на
Директора на ДСП – Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0056 от 18.06.2021г.
на Директор на РДСП – Пловдив, с която на К. е отказано отпускането на социална
помощ по чл.16б ППЗСП, поради което същата ще следва да бъде отменена.
На основание чл.173 ал.2 АПК преписката следва да се
изпрати на Директора на ДСП – Пловдив за ново произнасяне по
заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/1685 от 22.04.2021г. по описа на ДСП -
Пловдив, подадено от К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност
на жалбата.
По разноските.
При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.1 АПК, на
жалбоподателката, се дължат извършените разноски по производството. Те се
констатираха в размер на 300 лева, представляващи заплатеното възнаграждение за
един адвокат. По делото е приложена и квитанция за внесена държавна такса в
размер на 10 лева, същата обаче не може да бъде призната като разноски по
производството, доколкото се явява недължимо внесена, с оглед разпоредбата на
чл.5 б.“к“ от Закона за държавните такси, съгласно която от заплащане на
държавна такса се освобождават всички документи и книжа по обществено
подпомагане. След като в случая правният спор, предмет на делото, е в сферата
на социалното/общественото/ подпомагане, жалбоподателката не дължи държавна
такса и за нейното възстановяване разполага с възможността да подаде
съответната молба.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-РВ/1685 от 12.05.2021г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, потвърдена с Решение
№16-РД06-0056 от 18.06.2021г. на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Пловдив, с която на М.Е.К. ***, е отказано отпускането на
социална помощ по чл.16б от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за
ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/1685 от 22.04.2021г. по
описа на ДСП - Пловдив, подадено от М.Е.К., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане с адрес за
призоваване град София, ул.“Триадица“2, да заплати на М.Е.К. *** сумата от 300/триста/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :