Решение по дело №82/2020 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 115                                        14.10.2020 г.            град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на петнадесети септември  две хиляди и двадесета  година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова 

               Иванка Иванова    

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова к.н.а.х.д. № 82 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.Б.М., ЕГН-********** *** подадена чрез адвокат Ц.И. *** с посочен по делото съдебен адрес:***01 против Решение № 132/26.06.2020 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД № 272/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 19-1292-002243/05.12.2019г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Търговище.  С посоченото НП на Т.Б.М., ЕГН-********** *** за нарушение и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

В касационната жалба като основания се навеждат противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се становище, че Районният съд се е произнесъл формално по събраните  доказателства. Навежда се, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя относно незнанието му, че автомобилът-собственост на ЮЛ е със изтекла застраховка, тъй като върху същия е бил залепен стикер за платена застраховка. Моли се оспореното решение и потвърденото с него НП да бъдат отменени като незаконосъобразни.

  В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Ц.И. ***, който поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи.

 Ответникът по касационната жалба – ОДМВР гр.Търговище, сектор ПП, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

 Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 06.10.2019г. в 00.29 ч. на кръстовището на ул. „Паисий” и „Трапезица” в гр. Търговище полицейски патрул в състав М. М. Б. - мл. автоконтролоьр и Т. Пл. Т. спрели за проверка управлявания от Т.Б.М. лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 270 ЦДИ” с рег. № …, собственост на „Съни Ауто” ЕООД с ЕООД с ЕИК *********. При проверката се установило, че управлението на автомобила се извършва без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За констатираното на Т.Б.М. бил съставен АУАН GА100432/06.10.2019г. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Със съставянето на АУАН били иззети СУМПС № ********* и контролен талон на застраховка „Гражданска отговорност” № 72527743. По съставения акт няма подадени възражения от страна на М. в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН Началник сектор ПП при ОД на МВР гр.Търговище издал НП № 19-1292-002243/05.12.2019г., с което на Т.Б.М. ЕГН-********** *** за нарушение и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбата на 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и съгласно приложените по делото  Заповед № 363з-195 от 25.02.2016 г. и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година. Съдът е приел, че при издаване на АУАН и НП са спазени законовите изисквания за форма и съдържание и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд е извел извод, че от така събраните доказателства по делото се доказва, че Т.Б.М. е осъществил описаното в НП административно нарушение. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата предписва правило на поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. Съдът е приел, че в конкретния случай жалбоподателя М. се явява субект на административнонаказателна отговорност като при така събраните по делото писмени доказателства безспорно по делото се доказва, че към деня и часа на проверката-06.10.2019г. в 00:29 водачът М. е управлявал описания в НП автомобил без действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Възивният съд е приел, че представения застрахователен договор в момента на проверката  на 06.10.2019 г. е бил сключен на разсрочено плащане, като не е била  платена застрахователна премия II, която е била със застрахователно покритие от 25.07.2019 г.  до 25.10.2019 г. Предвид това съгласно чл.368, ал.2,т.3 от КЗ  застрахователния договор е бил невалиден още към дата 10.08.2019 г.. Процесният автомобил е бил без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” от 10.08.2019 г. до деня на проверката-06.10.2019 година, те. близо два месеца. Наличието на стикер на предното стъкло на автомобила не води до извода, че застрахователното покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е валидно, тъй като валидността на застрахователния договор се определя по реда на чл. 487 от КЗ.

Районният съд като е отчел наличието на доказателства за  предходни, налагани на водача М. наказания за нарушения на ЗДвП е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:

При така събраните по делото писмени доказателства касационният съд приема за доказани всички елементи от фактическия състав на описаното в НП административно нарушение, като в тази насока мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Касаторът може да бъде субект на административнонаказателна отговорност на основание чл.638, ал.3 от КЗ независимо от отговорността на ЮЛ-собственик на МПС. Преди да предприеме управлението на автомобила касаторът Т.Б.М. е бил длъжен да се увери, че разполага с всички необходими документи за това, включително и че е налице действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на стикер на предното стъкло на автомобила не  освобождава касатора от отговорност, тъй като валидността на застрахователния договор се определя  по реда на чл.487 от КЗ като това се удостоверява и със знак, който е издаден от „Гаранционен фонд“.При административните нарушения непредпазливите деяния не се наказват само ако това е изрично предвидено, а за нарушението, за което касатора е санкциониран в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ не се регламентира такова изключение.

Описаното от обективна страна в НП деяние  е правилно квалифицирано като нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и подведено под същата разпоредба. В конкретния случай посочената норма съдържа както състава на нарушението, така и санкцията за това нарушение.  Наложеното наказание е в абсолютния размер, предвиден от закона и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.

В случая установеното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид с оглед на което не са налице предпоставки за приложение на чл.28 б „а“ от ЗАНН, като мотивите на въззивния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция.

По изложените съображения касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция не са налице  допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на страните и да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Оспореното решение е  подробно мотивирано като възивният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателя М. и е изложил конкретни мотиви защо не ги приема за основателни.

При извършената служебна проверка за съответствие на оспореното решение със закона не се констатира неправилно приложение на материалния закон. Не бяха констатирани и допуснати от районния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

На основание всичко гореизложено касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание  чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/26.06.2020 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД № 272/2020 г., по описа на същия съд.

 

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

         

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:      1.                      

 

 

 

 

         2.