№ 98
гр. София , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9 в закрито заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20211100901375 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР.
ГЛАВА XXI ОТ ГПК.
Образувано е по Жалба вх. peг. № 20210707193523 на „М.К.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление. гр. ****, р-н „Надежда“, бул
"****, бл. Бизнес сграда „****, ап. офис 307, представлявано от управителя -
В.Н.С., чрез пълномощника адв. А.В.Р. против ОТКАЗ № 20210629174011
от 05.07.2021 г. по Заявление обр.А4 с bx.№20210629174011 за промяна на
обстоятелствата по партидата на търговеца. Жалбоподателят излага
аргументи за неправилност и незаконосъобразност на отказа. Твърди, че
целта на подаденото Заявление по образец „А4“ е отразяването по партидата
на дружеството в ТР на промяна в състава на съдружниците поради
прехвърляне на всички дружествени дялове от Н.Р.П. на останалите
съдружници в дружеството - Д.Р.И. и В.Н.С.. С указания №
20210629174011/01.07.2021 г., дадени в резултат на така подаденото
заявление, длъжностното лице е задължило заявителят да представи
Декларации по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от ТЗ от праводателя Н.Р.П. и от
управителя В.Н.С.. Във връзка с така дадените указания, заявителят е счел, че
такива декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ не са необходими. За обосноваване на
тази теза, аргументи са били изложени в обяснителна записка, депозирана в
срока за изпълнение на указанията със заявление № 20210701173922 по
образец „Ж1“. След неприемане на обясненията, представени с
обяснителната записка, и след изтичане на срока за представяне на
необходимите документи, длъжностното лице по регистрацията е отказало
вписването поради това, че „към заявлението не са представени нормативно
изискуемите декларации от управителя и праводателя.“ Жалбодатаделят,
счита аргументите на длъжностното лице по регистрация за неоснователни и
необосновани. Заявява, че в настоящото производството поддържа
1
твърденията си, изложени в обяснителната записка. Иска отмяна на ОТКАЗ
№ 20210629174011 от 05.07.2021 г., както и даване на задължителни указания
на длъжностните лица към Търговски регистър към Агенцията по
вписванията съгласно чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, гр.София, ул. ****, представлявана
от изпълнителния директор Д.М., чрез Е.Й., юрисконсулт в отдел „ПОАНД“,
дирекция „ПОЧРД", с пълномощно № РД-01-279/18.06.2021 г. на основание
чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ е депозирала писмен отговор свой изх.
№ 11 – 00- 1437/09.07.2021 г. Счита подадената жалба за допустима, но
разгледана по същество същата е неоснователна, а постановеният от
длъжностното лице по регистрацията отказ за правилен и законосъобразен.
При извършена проверка длъжностното лице по регистрацията е установило
към заявлението не са представени декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ от
управителя и праводателя, удостоверяващи липсата на пречки по смисъла на
посочените норми за вписване на заявеното прехвърляне на дружествени
дялове. В тази връзка на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя
са дадени указания за отстраняване на нередовността. Със заявление по
образец Ж1 от Наредба № 1 с вх. per. № 20210701173922/01.07.2021 г. е
приложена обяснителна записка от заявителя относно граматическото и
логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и 2 от ТЗ. С
представените документи дадените указания не са изпълнени в срока по чл.
19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с оглед на което длъжностното лице по
регистрацията правилно и законосъобразно е постановило процесния
охранителен акт — Отказ с per. № 20210629174011-2/05.07.2021 г. Същият е
съобразен със законовите изисквания и не страда от пороци, които да го
правят незаконосъобразен, респективно да обуславят неговата отмяна по
съдебен ред. Не споделя твърдението на жалбоподателя, че при вписване на
прехвърляне на дружествени дялове между съдружници не се изискват
декларациите по чл. 129, ал. 2 от ТЗ. В този смисъл, заявява, че изискването е
приложимо, както при прехвърляне на дял на трето за дружеството лице, така
и когато същият дял е прехвърлен на друг от съдружниците в същото
дружество. Идеята на законодателната промяна чрез въвеждане на
посоченото изискване е наложена от това да се препятства прехвърлянето на
капитал в полза на малоимотни лица. Не само третите лица — приобретатели
на дялове, могат да се окажат малоимотни, но и самите съдружници, особено
тези, разполагащи с чувствително по - малък дял от капитала на дружеството
при първоначалната му регистрация. Обстоятелството, че въведеното със
закона изискване за липса на неплатени трудови и осигурителни задължения е
продиктувано от публичен и обществен интерес, а не от частен (този на
съдружниците в едно дружество), е в насока на това, че изискването касае и
двете хипотези на прехвърляне на дялове, предвидени в чл. 129, ал.1 ТЗ.
Твърди се, че в тази насока е и редакцията на ал. 2, която не прави
разграничение между двете хипотези, когато изисква прехвърлянето на дял да
се вписва в ТР след представяне от управителя на дружеството и от
праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени
задължения по ал. 1. Според АВ, смисълът на думата „свободно“, употребена
в текста на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, се изразява в това, че при прехвърлянето на
дялове между съдружници не е необходимо изрично решение на общото
събрание за одобряване на това прехвърляне. Последните законодателни
2
изменения са в различна насока - целта им е за защитават правата и
интересите на трети лица (работници и служители), като тези права и
интереси не зависят от това дали дяловете се прехвърлят на съдружник или на
лице, което досега не е било съдружник. Това е така, тъй дружеството и
съдружниците с него са различни правни субекти, поради което съдружникът
не отговаря за изпълненията на задълженията на дружеството, в това число и
на задълженията, изброени в чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Въведеното в публичен
интерес допълнение касае и двете форми на прехвърляне на дружествен дял -
между съдружници и в полза на трето лице. Предвид всичко изложено, се
иска постановяване на Решение по силата на което да бъде оставена без
уважение жалба с вх. per. № 20210707193523 от 07.07.2021 г., подадена от
„М.К.“ ООД, чрез адв. А.В.Р., срещу Отказ с peг. № 20210629174011-
2/05.07.2021 г., и да бъде потвърден отказа на длъжностното лице по
регистрацията като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Регистърното производство е образувано по Заявление обр. А4 вх. №
20210629174011/29.06.2021 г. за промяна на вписани обстоятелства по
партидата на „М.К.“ ООД, ЕИК ****, а именно: промяна на съдружници и
прехвърляне на дружествен дял. Към същото са приложени: Декларация
относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на
представените докумнти; Адвокатско пъпномощно; Документ за внесена
държавна такса; Декларация че заявлението и приложените към него
документи са предоставени от заявителя Протокол от редовно/изрънредно
общо събрание на актуалните съдружници Протокол от редовно/извънредно
общо събрание; 2 бр. Договори за прехвърляне на дружествен дял с
нотариална заверка на подписите; Актуален дружествен договор/учредителен
акт/устав;
На 01.07.2021 г. , във връзка с проверката на заявената промяна,
длъжностното лице по регистрацията е издало Указания №
20210629174011/01.07.2021 г., с които на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е
указало на молителя да представи декларации по чл. 129, ал. 2 ал. 1 от ТЗ от
праводателя Н.Р.П. и от управителя В.Н.С.;
Със заявление обр. Ж1 от Наредба № 1 с вх. per. №
20210701173922/01.07.2021 г. е приложена обяснителна записка от заявителя,
съдържащо аргументи в посока граматическото и логическото тълкуване на
разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и 2 от ТЗ.
Поради неизпълнение на горните указания в срок, на 07.07.2021 г. е
постановен процесният Отказ№ 20210629174011-2/05.07.2021 г. В мотивите
си длъжностното лице е приело, че съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ (обн. в ДВ бр.
102 от 22. 12. 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), прехвърлянето на дружествения
дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
дял. Съгласно чл. 129. aл. 2 от ТЗ (Изм.-ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп. - ДВ, бр.
3
15 от 2018 г.. в сила от 16.02 2018 г.) прехвърлянето на дружествения дял се
извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в ТР, след представяне
от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че
няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Към заявлението не са
представени нормативно изискуемите декларации от управителя и
праводателя. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е указано
отстраняване на нередовности по настоящото заявление. Поради
обстоятелството, че тези указания не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл. 24, aл. 1 във връзка с чл. 21, т.4 от
ЗТРРЮЛНЦ, е прието, че следва да бъде постановен отказ по заявление с per.
№ 20210629174011 от 29.06.2021 г.
Срещу така постановения отказ на длъжностно лице от Търговския
регистър към АВп под № 20210629174011 -2/05.07.2021 г. е подадена
настоящата жалба, като същата е с вх. per. № 20210707193523;
Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в
производството по вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4
от ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване,
заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред,
дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър,
дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са
приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените
документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона, дали е представена
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР; дали документите, които по силата на закон
се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен
подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната
система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали
представените документи съответстват на въведените данни за тях в
Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса.
За процесния случай, в обхвата на проверката за съответствие със
закона по чл. 21 от ЗТР влиза установяване и на обстоятелството дали са
спазени изискванията за прехвърляне на дружествени дялове, което следва да
се установява от съдържанието на представените документи, без да е нужно
изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи
4
на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 от ЗТР. Тези
изисквания са установени в чл. 129 от ТЗ, който в действащата към датата на
сключване на процесния договор, а и понастоящем, редакция (ДВ, бр.
15/16.02.2018 г.) предвижда две хипотези на прехвърляне на дружествен дял:
от един съдружник на друг, което се извършва свободно, и от съдружник на
трето лице /несъдружник/. Във втората хипотеза се изисква:1. спазване на
изискванията за приемане на нов съдружник – решение на ОС по чл. 137, ал.
1, т. 2 от ТЗ, и 2. липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето
на дружествения дял. Последното изискване е установено с допълнение на чл.
129, ал. 1 от ТЗ, извършено с § 6 на ЗИДКТ (ДВ, бр. 102/22.12.2017 г., в сила
от 22.12.2017 г.). Приложимостта на изискването само към втората хипотеза и
неприложимостта му към първата следва както от буквалното граматическо
тълкуване, така и от съображенията на законодателя при приемането му,
целящи ограничаване на прехвърлянето на дружествени дялове на
неплатежоспособни трети лица при наличието на непогасени задължения на
дружеството по трудови правоотношения или осигурителни вноски.
За постигането на горепосочената цел обаче е ненужно ограничаването
на прехвърлянето на дялове между досегашните съдружници на дружеството,
тъй като то не води до „прехвърляне на фирми“, а до вътрешно
преформатиране на „собствеността върху фирмата“ между досегашните
съдружници. Действително, с последващо допълнение на ал. 2 на чл. 129 ТЗ
(ДВ, бр. 15/16.02.2018 г.) е предвидено, че условие за вписване в ТР е
представянето от управителя на дружеството и от праводателя на декларация
по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Изменението в ал. 2 обаче касае само начина на доказване на изпълнение на
изискванията по ал. 1, които се отнасят само до прехвърлянето на дялове на
трети лица. Извън приложното поле на ал. 2 е за кои хипотези на
прехвърляния е необходимо представяне на декларации – те са уредени в ал.
1. Целта на ал. 2 не е да разшири тези изисквания и спрямо първата хипотеза
на ал. 1 – прехвърляне на дялове между съдружници. В случай, че
законодателят искаше да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете
хипотези, то това е следвало да намери отражение на систематичното място в
ал. 1, която разпоредба именно урежда този въпрос, а не и ал. 2, имаща
отношение само към доказването. Ето защо от актуалната редакция на ал. 2 не
следва извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо
представяне на визираната декларация. Такава е необходима само за
доказване на изпълнението на условието по ал. 1, а то е относимо към
хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. (в този
смисъл е и Решение № 855/11.04.2018 г. на САС – 11 с-в. по т.д. 1752/2018г.)
Както бе посочено, изискването да няма неплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е
въведено с цел да се ограничи възможността търговски дружества с
натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на
малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да
съберат вземанията си. За волята на законодателя може да се съди и от
публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ
5
вх.No-754-01-39/06.07.2017 г. Горното означава, че ал. 2 следва да се тълкува
систематически с ал. 1 на чл. 129 от ТЗ стеснително само по отношение на
прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Тъй като с процесното
заявление се цели вписване прехвърлянето на дружествен дял от съдружник
на друг съдружник, не намира приложение изискването за представяне на
декларация (Решение № 326/01.02.2019 г. на САС по т. д. № 518/2019 г.)
В продължение на изложенето до момента, следва да бъде отбелязано
още, че в чл. 129, ал. 1 от ТЗ две хипотези са ясно разграничени – първата е
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг, което се
извършва свободно, а втората – такова прехвърляне на трети лица, което само
се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и
ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
дял. Използването между двете хипотези на противоположния съюз „а“ за
отграничаването от и противопоставянето на втората хипотеза на първата
такава, съответно впоследствие – само във втората хипотеза, на
съединителният съюз „и“, указващ и изискващ кумулация ясно сочи, че
ограничението за прехвърляне на дялове при неизплатени задължения от вида
на уредените, не се отнася до свободното прехвърляне на дялове между
съдружници, при първата, законоустановена в разпоредбата на чл. 129, ал. 1
от ТЗ хипотеза, а е приложимо само при прехвърлянето на дялове на трети
лица. (в този см. Решение № 2212/04.10.2019 г. на САС по т. д.. № 4346/2019
г.).
Предвид изложеното, съдът намира, че длъжностното лице по
регистрация неправилно е приело, че и в процесния случай при прехвърляне
на дружествен дял от един съдружник на друг за вписване на прехвърлянето
следва да бъде представена декларация за липса на задължения за трудови
възнаграждения, обезщетения и осигуровки, каквато в случая не се изисква, и
е дало такива указания на заявителя, а при неизпълнението им
незаконосъобразно е отказало вписването.
Във връзка с горното, обжалваният отказ следва да бъде отменен и
преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде извършено исканото
вписване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
АВ претендира присъждане на разноски.
Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство
липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй
като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно
която разноските по охранителните производства са за сметка на
молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по
регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията
на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ ( с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено,
че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането
обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по
чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл.
6
25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020
г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава
да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин
не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде
становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение
по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава
качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това
производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо
от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВп, която няма
качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда
на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба вх. per. № 20210707193523 на „М.К.“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление. гр. София, п.к. 1220, р-н
"Надежда", бул "****, бл. Бизнес сграда „****, ап. офис 307, представлявано
от управителя - В.Н.С., чрез пълномощник адв. А.В.Р. ОТКАЗ №
20210629174011 от 05.07.2021 г., постановен от Агенция по вписванията по
Заявление обр.А4 с вx.№20210629174011 за промяна на обстоятелства по
партида на търговеца.
УКАЗВА на Агенцията по вписванията след влизане в сила на съдебния
акт да впише в Търговския регистър, по партидата на „М.К.“ ООД, ЕИК:
**** със седалище и адрес на управление. гр. ****, р-н Надежда, бул "****,
бл. Бизнес сграда „****, ап. офис 307, заявените със Заявление обр.4
вx.№20210629174011 обстоятелства, съгласно чл.25, ал.5 ЗТР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от връчването на препис на жалбоподателя и АВп (на
последната с оглед изменението на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ
бр.106/11.12.2020 г.).
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7