Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 15385 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 453625/19.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 66536/2017г. по описа на Софийски районен съд, 51ви
състав, е признато за установено на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, че М.И.Т.
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на
1593.46 лева – стойност на топлинна енергия за периода от м.12.2009г. до
м.04.2014г., доставяна в апартамент 55, находящ се в гр.София, ж.к. ********.
аб. № 275503, 346.01 лева – стойност на топлинна енергия за периода от
м.05.2016г- до м.06.2017г., 827.85 лева - обезщетение за забава върху
стойността на топлинната енергия за периода от м. 31.01.2010г. до
14.09.2014г.,104.04 лева – вазнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2008г. до м.05.2014г., 65.17 лева -
вазнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2016г. до м.06.2017г., както и 64.10 лева – обезщетение за забава
вьрху вазнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
30.06.2008г. до 14.09.2014г., като искьт е отхвьрлен за стойността на на
топлинната енергия за периода от м.05.2016г. до м.06.2017г. за разликата над
сумата от 346.01 лева до предявения размер от 663.93 лева (за сумата от 317.92
лева).
Съдът се е
произнесъл и по направено искане за присъждане на сторените в производството
разноски, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
850.22 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. е осьдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД сума в размер на 36.40 лева.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция срещу „Т.С.” ЕАД за
признаване за установено, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 317.92
лева за доставена топлинна енергия през периода м.05.2016г. – м.06.2017г., е
постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от М.Т.. В жалбата се
излагат съображения за неправилност обжалваното решение, като се посочва, че
СРС неправилно е приел, че ищцата е била собственик на процесния имот през
исковия период и като такава е била потребител на топлинна енергия и дължи
заплащането и. Поддържа се, че съдът
неправилно е оценил част от събраните доказателства, поради което е достигнал и
до неправилно приложение на чл. 153 от ЗЕ. Твърди се, че погрешно е преценена
като извънсъдебно признание подадената декларация за изключване на отоплението,
в която изразът „моля да бъде изключено отоплението в жилището ми“ бил
напечатан и единствено показвал,че подателят на молбата живее в имота, а не че
е собственик. Не можело да бъдат споделени и изводите на СРС, че с тази
декларация ищцата била признала, че е потребител на топлинна енергия, тъй като
не е съобразил редакцията на ЗЕ, действаща през този период. С оглед изложеното
се моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, а предявеният от
ищцата иск – изцяло уважен. Претендира се и присъждането на разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД и от
третото лице помагач „Н.“ ЕАД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от СРС, 51ви състав, решение за валидно, допустимо
и правилно. Аргументите на взъззивния съд с оглед изложените в жалбата доводи
са следните:
Пред
въззивната инстанция между страните се спори по въпроса за наличието на облигационно
правоотношение, което да ги обвързва и в частност
през периода м.05.2016г. – м.06.2017г.
За
да се установи дали въззивницата се намира в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД,
следва да се съобрази разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща
през исковия период, съгласно която всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Между
страните няма спор, че през периода м.05.2016г. – м.06.2017г. сградата, в която
се намира апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. „********, е била
присъединена към абонатна станция. Същевременно въззивницата в подадено от нея
становище по отговора на исковата молба изрично е признала, че е собственик на
апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. „********, доколкото същата в
становището заявява, че е „гол собственик“ на имота, но че не живее в него. Предвид
това настоящият състав намира за неоснователно оплакването на въззивницата, че
при извършване на своята преценка на доказателствата относно притежаваното от
ищцата право на собственост върху процесния имот първоинстанционният съд се е
водил единствено от представената от ответното дружество молба-декларация.
Направеното от ищцата изрично изявление, че е собственик на топлоснабденото
жилище, въззивният съд цени по реда на чл. 175 от ГПК, тъй като същото се
подкрепя и от представените по делото доказателства, а именно молба-декларация с вх.№ 21188 от
30.09.1993г., депозирана от М.И. К.с ЕГН *********, за изключване на
отоплението в жилището - апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. „********,
поради пребиваване в чужбина, носеща подписа на ищцата в качеството и на
абонат, неоспорен от нея; представен акт за изключване на отопление образец № 4
от 08.05.1997г., с посочено име на абоната - М.И. К.за отопляем имот апартамент
№ 55, находящ се в гр.София, ж.к. „********, с абонатен № 275503, съгласно
който в жилището е извършена проверка и препломбиране на отплителните тела в
целия апартамент, носещ подписа на сочената за абонат К., неоспорен от нея в
настоящото производство. Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че
ищцата М.И.Т. и посоченото като абонат лице в приетите по делото документи с
имената М.И. К.са едно и също лице, доколкото Т. още в исковата молба е посочила,
че фамилното и име е К., а в последствие в проведеното пред СРС открито съдебно
заседание процесуалният и представител изрично е уточнил, че името и в момента
е Т.. На следващо място въззивният съд съобрази и факта, че след извършена справка
в Национална база данни „Население“ и съгласно представена от община Триадица,
Столична община и от община Вършец
информация е установено, че лицето М.Т. е носила и фамилните имена Д.и К.,
като нейният единен граждански номер е **********, какъвто е единният
граждански номер посочен от лицето М. К.в подадените от нея до ответното
дружество документи, а именно **********. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация единният граждански номер (ЕГН) е административен
идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица, като този номер е
уникален и чрез него физическите лица се определят еднозначно. Ето защо
настоящият състав приема, че ищцата Т. и лицето легитимирало се пред „Т.С.“ ЕАД
като потребител с името К.са един и същи гражданско правен субект. Съобразявайки
всичко изложено и описаните по-горе доказателства преценени от съда в тяхната
съвкупност, настоящият състав намира за
установено, че въззивницата е собственик на процесния топлоснабден имот,
присъединен към абонатната станция, поради което същата има качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Именно като
потребител на топлинна енергия Т. през исковия период се е намирала е
облигационна връзка с топлопреносното предприятие за доставяне на топлинна
енергия на процесното жилище и е била обвързана и с действащите за период
м.05.2016г. – м.06.2017г. Общи условия
на ответното дружество. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (с предходно наименование
ДКЕВР). Следователно писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е
общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от Т..
Следователно за възникване на договорните отношение между ищцата и „Т.С.“ ЕАД
не е необходимо същите да са подписали изричен писмен договор. Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че между страните по делото са били налице
договорни отношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период с включените в него права и задължения на страните, съгласно
ЗЕ и Общите условия. Ето защо неоснователни се явяват
твърденията на въззивницата, че не е потребител на топлинна енергия и
следователно не дължи заплащането на доставената до имота и топлинна енергия.
Досежно
въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното
количество пред въззивния съд не са изложени доводи от ищцата в жалбата и,
въпреки това настоящият състав намира за необходимо с оглед пълнотата на
изложението да посочи следното:
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
От приетата
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира в тази част по реда на чл.
202 от ГПК като изготвена въз основа на
наличните по делото документи и от експерт, притежаващ необходимите
професионални знания и квалификация, се установява, че през исковия период
начисляването на топлинната енергия за имота се е извършвало въз основа на
отчетите на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя отоплителни тела, присъединени към
отоплителната система в СЕС и 1 брой щранг лира, която е вид отоплително тяло
без техническа възможност за монтиране на уред за измерване на потребената ТЕ.
Вещото лице е посочило в заключението си, че за процесия период за имота има
начислена ТЕ за БГВ и ТЕ отделена от сградната инсталация, като изчисляването
на начислените суми е било съобразено с действащата през спорния период
нормативна уредба. Експертът е подчертал, че технологичните разходи в
абонатната станция са били приспаднати за сметка на ответното дружество, като в
абонатната станция бил монтиран общ топломер, който е премина необходимите първоначална
и последващи метрологични проверки.
Настоящият състав
намира, че обстоятелството, че от името на ищцата е била подадена молба за
пломбиране на отоплителните тела и има съставен акт за пломбиране на
отоплителните тела в имота, не освобождава ищцата от заплащане на потребената в
имота топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 153,
ал. 6 от Закона за енергетиката клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно единственият
случай, в който клиент прекъснал топлоснабдяването към отоплителните тела в
апартамента си не дължи заплащането на топлинната енергия, е когато топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване е прекъснато от
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, но
това е възможно съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Закона за
енергетиката само когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване и декларират писмено това пред топлопреносното дружество с искане
за прекъсване на топлоснабдяването. Доказателства за прекъсването на
топлоснабдяването на цялата сграда-етажна собственост няма, а и липсват подобни
твърдения. Предвид това, ищцата дължи заплащането на доставанета до имота и
топлинната енергия.
Въззивният
състав, за да определи дали Т. дължи сумата от 317.92 лева за потребена в периода
от м.05.2016г. до м.06.2017г. топлинна енергия, съобрази следното:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни
вноски и две изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т.
1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период,
а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове. Размерът на дължимата сума
за реално потребената през процесния период топлинна енергия представлява сбор
от начислените по фактурите за процесния период месечни задължения и сумата от
изравнителните сметки, която може да бъде положително число, когато е сума за
доплащане или отрицателно число, когато е сума за възстановяване.
В жалбата няма
оплаквания за размера, а с оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд не може да извършва преценка
относно същия, доколкото първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма.
С оглед съвпадението
между изводите на Софийски районен съд и тези на въззивната инстанция относно дължимостта
на сумата от 317.92 лева, предявеният от М.Т. отрицателен установителен иск
следва да бъде отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната
му част - потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода на спора право на
разноски има „Т.С.“ ЕАД, от името на което е депозирано искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение едва след края на проведеното пред СГС заседание,
т.е несвоевременно. Предвид това в полза на дружеството не следва да се присъждат
разноски.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453625/19.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 66536/2017г. по описа на Софийски районен съд, 51ви
състав, в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.