№ 371
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - Пехливанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова
Административно наказателно дело № 20235330200124 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 22-0438-000668/01.12.2022 г., издадено от Началника
на 03 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което Д. А. Й., с ЕГН: **********, е
санкциониран с ГЛОБА в размер на 30.00 лева – за нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП, с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП и с глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Жалбоподателят, Д. А. Й., представляван от адв. Д. П., оспорва НП и
моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, Началника на 03 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в
писмено становище оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.11.2022 г., жалбоподателят Д. Й. управлявал своя л.а. Нисан
Алмера Тино, рег. № ** в град Пловдив, като около 09.52 часа същият
навлязъл по ул. „Никола Караджов“ в посока запад, въпреки че в началото на
улицата имало забранителен сигнал за влизане на МПС. По същото време на
това място се намирал полицейски екип от 03 РУ, в състава на който бил и
1
актосъставителят - свид. Н. М., който спрял за проверка жалбоподателят до №
9 на същата улица. В хода на проверката било установено и че
жалбоподателят Й. управлява своя лек автомобил без да носи предпазен
колан, с какъвто автомобилът му е бил оборудван, а също така, че управлява
МПС с изтекъл акт за нарушение по ЗДвП. Тези нарушения били
обективирани в съставения за целта АУАН, а въз основа на него в
последствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което жалб. Й. бил санкциониран с глоба в размер на 30.00 лева – за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение
на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и с глоба в размер на 20.00 лева – за нарушение на
чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва
издаденото НП като незаконосъобразно, като сочи конкретни доводи за това.
На първо място се твърди, че в АУАН и НП липсва описание на знака, който
се твърди да е нарушен, което ограничавало правото на защита. По
отношение на нарушението по т. 2 от НП се твърди, че жалбоподателят е
инвалид с дясната ръка и по тази причина не носи обезопасителен колан. По
отношение на последното визирано в НП нарушение се твърди, че в законът
няма изискване за подновяване на АУАН, поради което жалбоподателят не
може да бъде подведен под отговорност за това, още повече, че самият
наказващ орган не е издал НП в указания от закона едномесечен срок, което
било поставило и жалбоподателят в хипотеза на нарушение. Предвид тези
съображения се претендира за отмяна на обжалваното НП с присъждане на
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, а също
така и от презумптивната доказателствена сила на АУАН, регламентирана в
нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която в случая не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото, поради
което съдът възприема именно изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка, която по един убедителен начин се установява и от
доказателствата по делото.
По делото като свидетел е бил разпитан актосъставителят – свид. Н. М.,
2
който в своите показания потвърждава изцяло отразените от него в АУАН
фактически констатации. Същият потвърждава, че на процесната дата е спрял
жалбоподателят като водач на МПС, тъй като последният навлязъл в улица, в
която това е било забранено, указано със съответен знак, за който свидетелят
изрично заявява, че е бил наличен и че ясно се е виждал. Свидетелят е
посочил и това, че водачът е бил без обезопасителен колан, както и че е
управлявал МПС с изтекъл АУАН, като водачът не бил смутен от този факт –
напротив – заявил, че полицейските служители му губят времето и че този акт
„ще падне“. Свидетелят е посочил и че водачът не е посочвал причина,
поради която управлява без предпазен колан, нито пък е забелязъл на
стъклото на автомобила да има стикер за инвалид зад волана.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, като оценя същите като
обективни, логични и неопровергани от доказателствата по делото.
Като свидетел по делото е бил разпитан и ** на жалбоподателя – свид.
А. Й., който в своите показания е заявил, че баща му е инвалид с дясната
ръка, която е почти обездвижена в следствие на претърпян пътен инцидент. В
следствие на това баща му си закупил кола с дясна кормилна уредба, в която
монтирали подлакътник в дясно до шофьорското място за удобство на водача.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите не
намират опровержение в кредитирания доказателствен материал. В
действителност за този свидетел е налице хипотетична причина, поради
близкото си родство с жалбоподателя с показанията си да благоприятства
защитната му теза, но съдът намери че в конкретния случай тази
заинтересованост не намери проявление, доколкото заявеното от свидетеля
намира потвърждение и в представената по делото и приета като писмено
доказателство медицинска документация, видно от която жалбоподателят е с
призната 90 % инвалидност поради монопареза на десния горен крайник.
В тази връзка съдът кредитира като достоверна и информацията,
съдържаща се в представената и приета като писмено доказателство по
делото медицинска документация. Съдът кредитира и останалите приети като
писмени доказателства писма, справки, оправомощителни зповеди.
При тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства се обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
3
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП , участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП, наказва се с
глоба 30 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока
на еднопосочен път. От показанията на свид. М. се установи, че
жалбоподателят е навлязъл в улица, в която това е било забранено, при
наличие на забраняващ това знак. Нито в АУАН, нито в НП, обаче, е
посочено кой знак е бил нарушен в конкретния случай. Липсата на посочване
на знака, който се твърди да е бил нарушен от една страна накърнява правото
на защита, а от друга препятства възможността на съда да извърши преценка
относно факта на извършеното нарушение. Последното обосновава и
незаконосъобразността на НП в тази му част, поради което същото следва да
бъде отменено.
Съдът намира, че макар от доказателствата по делото да се установява и
фактическият състав на нарушението, визирано в т. 2 от АУАН и НП, а
именно – на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП , доколкото жалбоподателят не е използвал
обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, в случая се установи
хипотеза, водеща до отпадане на неговата отговорност. В тази връзка,
установи се по делото, че жалбоподателят е с призната 90 % инвалидност
поради монопареза на десния горен крайник. Последното се потвърждава от
показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел – свид. А. Й..
Горното очертава и наличието на хипотезата на 137А, ал.2, т. 3 ЗДвП, която
позволява неносенето на колан, от лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни
превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. По делото се
установи от една страна, че жалбоподателят е с трайно увреждане на горния
си десен крайник, поради което и му е призната инвалидност от 90 %, а от
друга страна - установи и че същият управлява автомобил, който е пригоден
за нуждите му. При това положение следва да се сподели наведения от
4
жалбоподателя довод, че същият не е бил длъжен да носи обезопасителен
колан, поради което и отговорността му не следва да се ангажира. Тук следва
да се посочи все пак, че в конкретния случай съдът констатира, че
жалбоподателят по никакъв начин не е допринесъл с поведението си това
обстоятелството, касаещо неговото здравословно състояние, да стане
известно на проверяващия го полицейски служител, доколкото установения в
хода на производството физически недъг е невидим с просто око, поради
което и доколкото по делото не се установи и автомобилът да е бил
оборудван със специален стикер, указващ че МПС се управлява от инвалид,
актосъставителят е бил в абсолютна невъзможност на предвиди факта на тази
инвалидност, освен ако същият не е имал пророчески способности, което не
се установява по делото. Вместо да уведоми за това контролния орган,
жалбоподателят е предприел една неприемлива линия на поведение, а именно
знаейки какво ще представи пред съда, да твърди пред актосъставителя, че му
губи времето, тъй като „актът ще падне“. Това поведение обаче не може да
предизвика нищо повече от констатацията му от настоящия съдебен състав и
не променя вече възприетия по-горе извод за необходимост от отпадане на
отговорността на жалбоподателя и за това нарушение.
По отношение на нарушението, визирано в т. 3 от АУАН и НП, а
именно на нормата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП, съдът намира, че същото се явява
установено по несъмнен начин. Съгласно тази разпоредба при съставяне на
акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща
на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването
му. По делото се установява по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и
НП дата и място жалбоподателят Й. е управлявал своето МПС с акт, което е
издаден извън предвидения в закона едномесечен срок. Това обстоятеслвто се
установява както от показанията на разпитания актосъставител, така и от
самия АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не се опровергава.
На практика фактът, че АУАН, с който жалбоподателят Й. е управлявал е бил
с изтекъл срок, не се оспорва и от самия него. Последният единствено
навежда твърдения за отпадане на отговорността му, поради липса на
предвидена хипотеза в закона за „заверка“ или „удължаване“ на АУАН, респ.,
поради неизпълнение на задължението на наказващия орган да издаде НП в
едномесечен срок от съставяне на АУАН. Макар да се споделя наблюдението
5
на жалбоподателя за липса на такова задължение за „заверка“ или
„удължаване“ на срока на АУАН, респ. на такава законова регламентация
изобщо, то същото не води до отпадане на отговорността на жалбоподателя,
доколкото стриктният прочит на закона сочи на извод, че водачът изобщо
няма право да управлява МПС във визирания период (след изтичане на
едномесечния срок, в случай, че наказващият орган не се е произнесъл).
В действителност е налице практика по „заверка“ на АУАН, която няма
законова регламентация, но тя справедливо компенсира забавянето на
наказващия орган да се произнесе по един вече съставен АУАН в
инструктивния едномесечен срок. Предвид горното, съдът намира, че в
конкретния случай се установява нарушение на нормата на чл. 157, ал. 6
ЗДвП, за което правилно нарушителят е бил санкциониран с
предвиденото в чл. 185 ЗДвП, а именно глоба в размер на 20 лв. , който
размер е фиксиран и не подлежи на редукция.
В случая съдът намира, че не са налице основания за приложение на
нормата по чл.28, визираща маловажен случай, тъй като констатираното
административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Отделно от това,
видно от наличната по кориците на делото Справка за нарушител/водач,
прави впечатление, че жалбоподателят Й. е санкционира неколкократно за
нарушения на Закона за движението по пътищата, което е индиция за по-
висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и
допълнително основание за настоящия съдебен състав да не приложи нормата
на чл. 28 ЗАНН за визираното по-горе нарушение.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП, следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят
Й. е бил санкциониран за допуснати нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 137А,
ал. 1 ЗДвП, като бъде потвърдено в частта, в която е бил санкциониран с
глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в
това производство по реда на АПК. Предвид крайния изход на делото съдът
следва да присъди разноски по съразмерност, съобразно уважената част от
правния интерес. В конкретния случай от страна на въззиваемата страна не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
6
присъждане на такива. От страна на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
В конкретния случай жалбата е уважена частично – за две от общо три
нарушения, поради което следва да се присъди 2/3 от претендираната сума, а
именно 266,60 лева.
Ето защо ПРС XXV н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0438-000668/01.12.2022 г., издадено от Началника
на 03 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в частта, в която Д. А. Й., с ЕГН:
**********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 30.00 лева – за нарушение
на чл. 6, т. 1 ЗДвП и с глоба в размер на 50.00 лева – за нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, като
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, в която Д. А.
Й., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 20.00 лева – за
нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Й., с ЕГН:
********** сумата от 266,60 /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет
стотинки/ лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7