Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.12.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16090 по описа на ВРС за 2016 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по субективно
съединени претенции от В.Н.Р. с ЕГН ********** ***, Л.Н.Й. с ЕГН ********** ***,
З.Н.К. с ЕГН ********** ***, Б.Г.К. с ЕГН ********** *** и Н.И.М. с ЕГН **********
*** срещу М.Н.И. с ЕГН ********** *** и Г.Н.К. с ЕГН ********** ***, с която се
иска осъждане на ответниците да заплатят суми, представляващи обезщетение за
пропуснати ползи, от които ищците са лишени съразмерно с частите си от обекти,
находящи се в гр. Варна, бул. „****: по 1/5 ид.ч. от
магазин с два склада с обща площ от 122 кв.м. и стая, използвана за офис към
магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения под магазина,
разположени в масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „****, в
дворно място, цялото с площ от 2492 кв.м., ПИ № ****в кв.13 по плана на XVI микрорайон на гр. Варна, ведно с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място, за периода от
18.05.2009г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както следва: М.Н.И. да
заплати на В.Н.Р. сумата от 2700 лева, Г.Н.К. да заплати на В.Н.Р. сумата от
2700 лева; М.Н.И. да заплати на Л.Н.Й. сумата от 1350 лева, Г.Н.К. да заплати
на Л.Н.Й. сумата от 1350 лева; М.Н.И. да заплати на Б.Г.К. и Н.И.М. сумата от
2700 лева, Г.Н.К. да заплати на Б.Г.К. и Н.И.М. сумата от 2700 лева, М.Н.И. да
заплати на З.Н.К. сумата от 1350 лева, Г.Н.К. да заплати на З.Н.К. сумата от
1350 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в
сила съдебно решение № 267/18.05.2009г. по гр.д. № 5693/2007г. по описа на ВКС,
II г.о. ищците са признати за собственици на по 1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ от 122 кв.м. и
стая, използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени
помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, бул. „****, в дворно място, цялото с площ от 2492 кв.м., ПИ № ****в
кв.13 по плана на XVI микрорайон на гр. Варна, ведно
с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място,
реституирани по ЗВСНМРСА. От влизане в сила на решението ответниците владеели
едностранно целия имот и създавали пречки на ищците да ползват идеалните си
части. Ответниците отдали имота под наем с договор от 01.04.2009г. на „К.”
ЕООД, ЕИК *********, за което получавали месечен наем и се ползвали от него,
без да го разпределят между съсобствениците. С нотариална покана, получена
лично от ответниците на 13.02.2013г.
последните били уведомени, че за периода от 18.05.2009г. до 18.01.2013г.
дължат на ищците обезщетение в размер на 32400 лева. В дадения им с поканата
срок ответниците не заплатили сумата, поради което ищците завели искова молба,
по която било образувано гр.д. № 7469/2013г. по описа на ВРС с предявен
частичен иск в размер на 16200 лева от 32400 лева. С решението по делото били
уважени частичните искове. Л.Н.Й. и З.Н.К. били наследници на ****, която е
притежавала 1/5 ид.ч. от процесните
обекти и след смъртта й наследниците й са придобили по 1/10 ид.ч.
от обектите.
В законоустановения срок ответниците М.Н.И. и Г.Н.К.
са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете по
основание и по размер. Твърдят, че в съсобствения
имот не съществува описаната в исковата молба „стая” без площ. Оспорват
твърдението, че от влизане в сила на решението на ВКС ответниците владеят
едностранно целия имот, както и да са отправяни искания за допускане в имота и
да са създавани пречки от тяхна страна. Твърдят, че на 02.04.2009г. ответниците
са сключили договор за наем на имота, при уговорен месечен наем на имота от 600
лева, платим след изтичане на първите девет месеца от датата на подписване за
сметка на извършени от наемателя трайни подобрения в наетите помещения. Поради
извършен неотложен ремонт на помещенията и покрива наемателят не бил заплащал
наем и за периода от 01.07.2012г. до 01.01.2013г. Правят възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищците.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила съдебно решение № 09.05.2016г. по
гр.д. № 7469/2013г. по описа на ВРС М.Н.И. и Г.Н.К. са осъдени да заплащат суми
по всеки от предявените частични искове на В.Н.Р., Л.Н.Й., З.Н.К. и Д.Н.М., представляващи обезщетение за ползите от които ищците
в качеството им на съсобственици са лишени съразмерно на частта си от обекти
находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***: магазин с два склада с обща
площ 122 кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая;
две избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда
построена в гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492
кв.м., ПИ № ****в кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч. от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492
кв.м., за
периода от 18.05.2009
г. до 18.01.2013 г. Осъдени са ответниците, както
следва: М.Н.И. да заплати на В.Н.Р. – 2700 лева, на Л.Н.Й. – 1350
лева, на З.Н.К. – 1350 лева и на Д.Н.М. – 2700 лева, а Н.К. да заплати на В.Н.Р.
– 2700 лева, на Л.Н.Й. – 1350 лева, на З.Н.К. – 1350 лева и на Д.Н.М. – 2700 лева.
Видно от представеното удостоверение за наследници от
10.07.2017г. Д.Н.М. е починала на 28.06.2017г. и е оставила за наследници Б.Г.К.
(син) и Н.И.М. (син).
По делото не се спори, а и се установява от решения по г.д. № 53/2002г. на
ВРС, в.г.д. № 941/2005г. на ВОС и решение № 267/18.05.2009г. по
гр.д. № 5693/2007г. по описа на ВКС, II г.о.,
че страните са съсобственици в процесния недвижим имот.
От ищеца е представен договор за наем от 01.04.2008г.
сключен между ответниците по делото и „К.” ЕООД, с който е уговорено месечен
наем за имота от 900 лева, а срокът на договора е уговорен за две години,
считано от 01.09.2008г.. Същият договор за наем съставлява и част от преписка,
представена в Община Варна по заявление на Ф.А., която в цялост е приложена към
доказателствата по делото.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел – Ф.А.. От показанията на същия, които
кореспондират със събраните писмени доказателства, се установява, че той е
сключил договор за на магазин с ответниците, но не помни точно от коя година –
2007г или 2008г., след което е влязъл в магазина.
От заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че средния пазарен
наем за периода от 18.05.2009г. до 18.01.2013г. на процесния магазин е 26400
лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и са процесуално допустими.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест за уважаване на иска ищците следва да докажат, че са съсобственици с
ответниците, както и квотите си в съсобствеността, че ответниците еднолично са
ползвали целия имот, като са го отдали под наем и са получавали изцяло наемните
суми, без да ги разпределят между всички съсобственици съобразно квотите им,
както и размера на сумата, която се следва на всеки от ищците.
В настоящия случай част от спорните между страните
въпроси, а именно тези по основанието на претенциите, са решени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. №
7469/2013г. по описа на ВРС.
Силата на пресъдено нещо се
разпростира върху основанието на претенцията, в което се включват всички факти
от хипотезиса на правната норма, въз основа на които
се поражда претендираното материално право. Следователно
установените с решението по частичния иск общи правопораждащи
факти се ползват със сила на пресъдено нещо. В
последващото производство са допустими правоизключващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи
възражения, но само такива, които не са относими към
възникването на правото, които възражения са преклудирани.
В този смисъл – Решение № 89 от 11.07.2011г. по гр.д. № 716/2010г. на ВКС, I т.о. и Решение № 154 от 24.08.2016г. по гр.д. №
3848/2015г. на ВКС, IV г.о.
По гореизложените съображения, съдът намира, че в
настоящия случай със сила на пресъдено нещо са
установени правопораждащите факти на настоящите
претенции, а именно наличието на съсобственост между ищците и ответниците при
определени квоти по отношение на процесния имот така, както е индивидуализиран
(включително стая без посочена площ), едноличното ползване на имота от страна
на ответниците чрез отдаването му под наем на „***” ООД с договор за наем от
01.04.2008г. с посочените в него клаузи, липсата на разпределение на
припадащите се на ищците части от получените от ответниците наеми. Силата на пресъдено нещо не се разпростира върху размера на претенциите
за претендираната част, която е над вече уважената
претенция, като допустими са единствено такива възражения, които не касаят правопораждащите факти на претенциите, например направеното
възражение за изтекла погасителна давност, което ще е релевантно по отношение
вземането за суми над вече присъдените с решението по частичния иск. В случая
съдът намира, че не следва да разглежда възраженията на ответниците, че имотът
не включва стая без посочена площ, че
ответниците не са ползвали едностранно целия имот в посочения период, както и
възраженията относно съществуването на договора за наем и че в определен
период, включен в общия, наемателят не е плащал наем, заради възникнал
неотложен ремонт. За всички горепосочени обстоятелства съдът е обвързан от
силата на пресъдено нещо, като следва да прецени
единствено размера на претенцията над вече уважения такъв с предходното дело и
възраженията, които не касаят правопораждащи факти, в
случая единствено възражението за изтекла погасителна давност.
Възражението за изтекла погасителна давност съдът
намира за отчасти основателно. Предявяването на частичен иск и неговото
уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането,
която не е предмет на делото – Решение № 611 от 09.12.2008г. по гр.д. №
391/08г. на ВКС, т.о. Силата на пресъдено нещо се разпростира само върху спорното
материално право, въведено с основанието и петитума
на иска, и само за тази част, която е предявена и уважена, ще е налице
прекъсване на давността. С оглед на изложеното и предвид че погасителната
давност за процесното вземане е 5 години , същото се
явява погасено за периода преди 19.12.2011г. (пет години назад от исковата
молба), а именно за периода от 18.05.2009г. до 18.12.2011г.
Размерът на обезщетението
следва да се определи в съответствие с полученото наемно възнаграждение, като
се съобрази обема, за който ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота
в съсобствеността, а при липса на данни за точния размер на получавания наем съобразно
пазарния размер на наема ( в този смисъл Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6301/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, Решение № 198 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2441/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Гълъбина Генчева). В настоящия случай, целият период, за
който вземането не е погасено по давност е извън рамките на двегодишния срок на
договора, предвид което следва да се съобрази средния пазарен наем. Същият е
определен със заключението на съдебно-оценителната експертиза. В таблицата по
т.3.1 от експертизата за всички години е определен среден пазарен наем от 600
лева на месеца, следователно за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г.
средният пазарен наем е в общ размер от 7800 лева (13 месеца по 600 лева).
Сумата от 7800 лева следва да бъде разпределена на
всеки от ищците съобразно квотите им в съсобствеността и да се приспадне
присъденото им с предходното решение обезщетение за същия период, за да се
получи останалия дължим размер на обезщетението, ако има такъв. Като се вземат
предвид квотите им в съсобствеността на страните се следват следните
обезщетения за непогасения по давност период – 1560 лева за В.Р. (за 1/5 ид.ч.), и по 780 лева за Л.Й., З.К., Б.К. и Н.М. (за 1/10 ид.ч.). От мотивите на предходното решение става ясно, че
за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г. е определено обезщетение в общ
размер от 6890 лева (при вземане предвид среден пазарен наем от 530 лева на
месец за целия период), от което на всеки от ищците се следват суми в размер на
1378 лева за В.Р. и по 689 лева Л.Й., З.К., Б.К. и Н.М.. За целия период,
предмет на предходното решение, съдът е достигнал до извода, че на страните се
дължат съответно следните суми: по 5901.03 лева за В.Р. и Д.М. (сега на нейно
място Б.К. и Н.М.) и по 2950,52 лева за Л.Й. и З.К.. Доколкото искът е предявен
като частичен за сума по-малка от полагаемия се според съда размер на
обезщетението, исковете са уважени изцяло за размера, за който са предявени и
за целия период, а именно за по 5400 лева обезщетение за В.Р. и Д.М. (сега на
нейно място Б.К. и Н.М.) и по 2700 лева за Л.Й. и З.К.. В този смисъл и предвид
общия диспозитив за размера на обезщетението за целия
период (от своя страна определен по различен начин в рамките на отделни подпериоди), неясно остава какъв точно е присъдения размер
на обезщетението за всяка от страните за релевантния в настоящия процес период
от 19.12.2011г. до 18.01.2013г. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото
обезщетение за този период е изчислимо по следния начин: 1. изчисляване на дължимото
обезщетение на ден за целия период от 18.05.2009г. до 18.01.2013г., който
включва 1128 дни, а именно 2950,52
лева/1128 дни = 2,62 лева обезщетение на ден (за Л. и З.), и изчисляване на
присъденото обезщетение на ден за целия период, а именно 2700 лева/1128 дни=
2,39 лева обезщетение на ден ( за Л. и З.); 2. изчисляване на дължимото
обезщетение на ден за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., който включва
396 дни, а именно 689 лева/396 дни = 1,74 лева на ден (за Л. и З.); 3. пропорционално
изчисляване на присъденото обезщетение на ден за периода от 19.12.2011г. до
18.01.2013г. на базата дължимите и присъдени обезщетения за целия период на ден
(изчислени по т.1) и дължимото обезщетение на ден за процесния период
(изчислено по т.2), при което се получава следната дроб 2,62/2,39 = 1,74/ Х
(присъденото обезщетение от съда на ден за процесния период), като Х=1,59 лева;
4. присъденото обезщетение от 1,59 лева на ден, умножено по дните на периода,
които са 396, прави общо присъдено от съда на Л. и З. обезщетение за периода от
19.12.2011г. до 18.01.2013г. в размер на 629,64 лева. На базата на същите
изчисления за В. и Д. се получава присъдено обезщетение за периода от
19.12.2011г. до 18.01.2013г. в размер на 1259,28 лева (двойно на размера за Л.
и З.).
Предвид, че настоящият съдебен състав намира, че на В.Р.
за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г. се дължи обезщетение в общ размер на
1560 лева, а й е присъдено обезщетение в размер на 1259,28 лева по частичната
претенция, то настоящата й претенция се явява основателна за сумата от 300.72
лева, която следва да бъде заплатена от двамата от ответници, като всеки
заплати по 150,36 лева. За същата сума основателна се явява и претенцията на Д.М.,
като след заместването й от наследниците й Б.К. и Н.М. дължимата на всеки от
тях сума е 1/2 от 300,72 лева (предвид наследяването при равни квоти), а именно
150,36 лева, която сума следва да бъде заплатена от двамата от ответници, като
всеки заплати по 75,18 лева. Предвид че
на Л.Й. и З.К. за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г. се дължи обезщетение
в общ размер от по 780 лева, а им е
присъдено обезщетение в размер на по 629,64 лева по частичната претенция, то настоящите
им претенции се явява основателни за сума от по 150,36 лева, които суми следва
да бъде заплатена от двамата от ответници, като всеки заплати по 75,18 лева на Л.Й.
и на З.К.. За разликата над посочените суми до първоначално заявените претенции
исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъден да заплатят на ищците направените по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищците са направили разноски в
размер на 638.32 лева за държавна такса и банков превод, 182 лева за депозит за
вещо лица и банков превод, 53 лева за такси за съдебни удостоверения, депозити за
свидетели и банков превод и 2100 лева за платено адвокатско възнаграждение, от
които ответниците следва да заплатят 165,58 лева (т.е. всеки по 82,79 лева).
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на по 812,11 лева
на ответник за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Р. с ЕГН
********** *** сумата от 150,36 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 2700 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Р. с ЕГН
********** *** сумата от 150,36 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 2700 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Н.Й. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване под
наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно 1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122 кв.м. и стая
използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени помещения
под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в гр. Варна, бул.
„***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в кв. 1134,
по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Н.Й. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на З.Н.К. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две избени
помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в гр.
Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на З.Н.К. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Г.К. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Г.К. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.М. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.М. с ЕГН
********** *** сумата от 75,18 лева,
представляваща обезщетение за
ползите, от които съсобственикът е лишен съразмерно на частта си, от отдаване
под наем на обекти, находящи се в гр. Варна, бул. „****" № ***, а именно
1/5 ид.ч. от магазин с два склада с обща площ 122
кв.м. и стая използвана за офис към магазин с площ от 18 кв.м.; стая; две
избени помещения под магазина, разположени в масивна жилищна сграда построена в
гр. Варна, бул. „***" № ***, в дворно място, цялото от 2 492 кв.м., ПИ № ****в
кв. 1134, по плана на XVI микрорайон Варна, ведно с 1/5 ид.ч.
от 50 кв.м. от дворното място цялото с площ от 2 492 кв.м., за периода от 19.12.2011г. до 18.01.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.12.2016г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 150,36
лева до предявения размер от 1350 лева и за периода от 18.05.2009г. до
18.12.2011г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Н.И. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Р.
с ЕГН ********** ***, Л.Н.Й. с ЕГН ********** ***, З.Н.К. с ЕГН ********** ***,
Б.Г.К. с ЕГН ********** *** и Н.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 82,79 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.Р.
с ЕГН ********** ***, Л.Н.Й. с ЕГН ********** ***, З.Н.К. с ЕГН ********** ***,
Б.Г.К. с ЕГН ********** *** и Н.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 82,79 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА В.Н.Р. с ЕГН ********** ***, Л.Н.Й. с ЕГН **********
***, З.Н.К. с ЕГН ********** ***, Б.Г.К. с ЕГН ********** *** и Н.И.М. с ЕГН **********
*** да заплатят на М.Н.И. с ЕГН ********** *** сумата от 812,11 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Н.Р. с ЕГН ********** ***, Л.Н.Й. с ЕГН **********
***, З.Н.К. с ЕГН ********** ***, Б.Г.К. с ЕГН ********** *** и Н.И.М. с ЕГН **********
*** да заплатят на Г.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата от 812,11 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: