Решение по дело №1710/2018 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 132
Дата: 15 април 2019 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20181520201710
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                                               Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кюстендил, 15.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил Х-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи февруари в две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

с участието на секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1710 по описа на КРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Й.М.С., ЕГН – **********,*** чрез защитникът му адвокат В.М. от КАК, обжалва наказателно постановление № К-721/10.09.2018 г. на Началника на РУ Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 80, т. 5 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, вр. с чл. 70, ал.1, т.3 от ЗМВР и вр. чл. 53 от ЗАНН му е наложено административно наказание "глоба" в размер 50 лева за нарушение по  чл. 6 от ЗБЛД. Иска се да бъде отменено НП, като се навеждат доводи за липса на извършено административно нарушение.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 16.08.18г. около 20:50 в гр. Кюстендил се твърди,че е извършена полицейска проверка на Й.М.С., ЕГН – **********. Проверката е извършена от служители на РУ – Кюстендил – В.Р.И. и М.И.Я. те и свидетели по делото. Твърди се ,че в хода на проверката били поискани документи на лицето, с което да се удостовери самоличността му. Но С. не представили такива. За липсата на документ, удостоверяващ самоличността на жалбоподателя, на мястото на проверката бил съставен АУАН, № К-721/18 и  бл.№ 446886. Актът е предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. В графата " възражения" няма отразяване на други обстоятелства. В АУАН инспектора извършил проверката е дал правна квалификация на нарушението, като такова по  чл. 6 от ЗБДС.

Въз основа на акта е издадено НП № К-721/10.09.2018 г. на Началника на РУ Полиция Кюстендил, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН на Л.Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер 50 лева за нарушение по  чл. 6 от Закона за българските лични документи. Описаната в НП фактическа обстановка кореспондира изцяло с тази от АУАН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

В хода на съдебното следствие съдът разпита свидетеля по акта, който категорично потвърди описаното от актосъставителя в АУАН, че С. не е представил лична карта или друг документ, удостоверяващ самоличността му.

Жалбоподателят не оспорва в жалбата констатациите по акта, на в същото време твърди, че служителите на полицията е трябвало да се съобразят със видимото недобро здравословно състояние на жалбоподателя. Разпитът на служителите на РУ Кюстендил, присъствали и извършии проверката и обстоятелствата вписани в АУАН като, както и липсата на възражения относно описаното в същия, съдът е приел за достатъчни да обосноват извод за доказаност на описаното в АУАН. От жалбоподателя не се навеждат твърдения, че описаното в АУАН не отговаря на истината. Но в същото време се сочи влошеното здравословно състояние на Й.М.С. и невъзможността му да съхранява парични ценности и документи в себе си като резултат от уврежданията и степента му на дебилност.

При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Липсва корелация между посочената за нарушена норма на  чл. 6, ал.1 от ЗБЛД и посочената от АНО санкционна такава – чл. 80, т.5 от ЗБЛД. Нормата на  чл. 6, ал.1 от ЗБЛД установява задължение за гражданите при поискване от компетентните лица да удостоверят своята самоличност. Втората /чл. 80, т.5 от ЗБДС/ предвижда административно наказание за лице, което не представи документ за самоличност при поискване от компетентен орган. В обстоятелствената част на постановлението като нарушение е описано непредставянето на лична карта или друг заместващ я документ . Нормата на чл. 80, т. 5 ЗБДС съдържа трите елемента на правната норма според теорията – хипотеза, диспозиция и санкция, като в този текст се съдържа правилото за поведение – да се представи при поискване от компетентен орган български личен документ . Чл. 80, т. 5 ЗБДС установява и санкцията за неизпълнение на правилото за поведение. Задължението за удостоверяване на самоличност по чл. 6 от Закона е по-широко от задължението за представяне на български личен документ, като представянето на такъв документ е само един от начините за установяване на самоличността /вж. чл. 70, ал.2 ЗМВР/. Неизпълнението на задължението по  чл. 6 от ЗБДС е по-скоро нарушение по чл. 81, ал.2, т.7 от ЗБЛД /пречене на оправомощените органи да установят самоличността/.Липсата на корелация между нормата, чието неизпълнение се релевира като административно нарушение и нормата, с чието прилагане се обосновава санкцията засяга правото на защита на нарушителя, но не е ограничена значително възможността на нарушителя да разбере за какво е привлечен към отговорност и не е самостоятелно основание за отмяна на НП. Не без значение е и факта,че АНО очевидно не е изпълнил задълженията си да събере достатъчно безпротиворечиви доказателства относно виновното поведение на нарушителя и след това да вземе окончателното си решение. Очевидно е пренебрегването на физическото и здравословно състояние на посочения за нарушител. Не е изследвано обстоятелството след като последният е диагностициран с тежко психиатрично заболяване дали е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Защитата в ОСЗ представи медицински документи сочещи наличието на тежко психиатрично заболяване и невъзможност на лицето да съхранява парични ценности и документи в себе си. Зае същото лице от Н-к РУ МВР гр. Кюстендил е издадено удостоверение изх № УРИ 1910 р-13204/17.08.18 година. Видно от съдържанието на документа е факта, че сестрата на жалбоподателя е попечител на същият а той страда от „Органично разстройство на личността“ което го прави недееспособен.

Допълнително като основание за отмяна на атакуваното НП, съдът намира и факта, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства – проверката е извършена в центъра на града. Лицето е известно на повечето граждани на гр. Кюстендил със своите физически и психиатрични недъзи, няма регистрирани по законният ред противообществени прояви и то представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

Тази преценка е следвало да извърши АНО, преди издаването на НП. Липсата на такава преценка представлява допуснато от АНО нарушение, което носи белезите на процесуалноправна и на материалноправна незаконосъобразност. Допуснато е нарушение на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Чл. 53, ал. 1 ЗАНН обуславя издаването на НП от отрицателен отговор на въпроса за наличието на основанията по чл. 28 и 29 ЗАНН. Последните норми уреждат института на маловажния случай, който е материалноправен институт, но задължението за преценка, въведено с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН е процесуално. Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН е императивна и наличието на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за издаване на наказателно постановление. Дори да се приеме, че преценката за наличие на предпоставките са от компетентността единствено на наказващия орган, то прилагането на по-общия институт на малозначителността по чл. 9, ал. 2 от НК, който е приложим при препращането на чл. 11 от ЗАНН, е от компетенциите на съда.

По горните правни доводи съдът ще отмени обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № К-721/10.09.2018 г. с което  Началника на РУ Кюстендил при ОДМВР Кюстендил, на основание чл. 80, т. 5 Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, вр. с чл. 70, ал.1, т.3 от ЗМВР и вр. чл. 53 от ЗАНН на Й.М.С., ЕГН – **********,*** за нарушение по  чл. 6, ал.1 от Закона за българските лични документи е наложено административно наказание "глоба" в размер 50 лева

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: