Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……….
24.07.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В. като разгледа докладваното от съдията г. д. № 931 по
описа за 2015 г. на Районен съд - Провадия, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд – гр. София против С.Р.С.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2052.24лева, представляваща сбор от изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 1564.25лева за увредения при ПТП,
настъпило на 06.10.2006 г., лек автомобил, собственост на П. К. К. и мораторна
лихва в размер на 487.99лева за периода от 02.07.2007
г. /датата на изплащане на обезщетението/ до завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба –
24.08.2009 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ Гаранционен фонд е
изплатил по щета № 187/24.04.2007 г. обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1564.25лева на П. К. К., собственик на лек автомобил, увреден при ПТП,
настъпило на 06.10.2006 г. Виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки
колесен трактор „Джон Диър 8200” с ДК № *** с прикачена сеялка „Регент”,
собственост на „Пиреос Лизинг България” ЕАД, се е движил по пътното платно,
като прикрепеният инвентар е заемал част и от лентата за насрещно движение,
поради което е блъснал движещото се в нея МПС – 2 и така е причинил
процесното ПТП. Ответникът е управлявал колесния трактор „Джон Диър 8200” без за него да е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана № 480/25.07.2007 г. ищецът
поискал от ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не
последвало. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание при
настоящото разглеждане на делото, въпреки редовното му призоваване,
не се явява съответният процесуален представител на
ищеца, но същият чрез нарочна писмена молба - становище поддържа исковата претенция, като твърди, че
ответникът не е оспорил
приложените към исковата молба писмени доказателства в срока за отговор, поради
което възможността за ответниците – правоприемници по иска да правят възражения
и оспорвания в тази насока е преклудирана. Счита, че от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява фактът на събитието,
противоправното поведение на ответника, вредоносният резултат, както и причинно
– следствената връзка между тях. Според ищеца безспорно се установява, че към
момента на процесното ПТП водачът – наследодател на ответниците е управлявал
процесното МПС без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, установяват се видът и степента на констатираните щети,
остойностени в съответствие с действащата методика и ПУДГФ, фактът на плащането
на увредения правоимащ с приложеното по делото платежно нареждане. Претендира разноски в
размер на внесената държавна такса.
В
срока по чл. 131 от ГПК при първоначалното разглеждане на делото ответникът е
подал отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
не той е виновен за настъпване на ПТП. Изцяло оспорва констатациите, описани в
протокола за ПТП, приложен по делото. Счита, че същият страда и от пороци,
които го правят нищожен. Твърди също, че не той, а работодателят му „Аспарухово
Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД, ЕИК *********,
представлявано от Лъчезар Колев Лазаров, който е собственик на управляваното от
ответника МПС, носи имуществената отговорност за неизпълнение на задължението
за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Излага, че
не е било негово задължение да сключва в качеството му на работник задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, но
собственост на неговия работодател, по време на изпълнение на възложената му
работа. С отговора е представено копие на трудов договор № 10/04.09.2006 г.,
заверено при новото разглеждане на делото от пълномощника на конституираните по
делото на мястото на починалия ответник негови законни наследници.
По така предявените искове е било
образувано г. д. № 342/2009 г. по описа на РС – Провадия, производството по
което е приключило с постановяване на решение № 102/12.07.2010 г., с което
предявеният иск е бил уважен изцяло.
В хода на производството по това дело
ответникът С.Р.С. е починал, като до смъртта му на 30.04.2010 г. не се е явявал
в проведените съдебни заседания и не е изразил становище във връзка с доклада
на съда.
По въззивна жалба, подадена от Р.С.Р., В.М.С.
и Т.С.С., законни наследници на ответника С.Р.С. /л. 26 от в. т. д. № 1358/2015
г. на ВОС/, против постановеното по г. д. № 342/2009 г. на РС - Провадия решение
е образувано в. т. д. № 1358/2015 г. на ОС – Варна. Със свое решение №
784/26.10.2019 г., постановено по същото дело, въззивният съд е обезсилил
обжалваното решение на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съобразителната
част на въззивното решение на базата на фактическите констатации,
че последното съдебно заседание по г. д. № 342/2009 г. на РС – Провадия, в
което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход на устните
състезания е проведено на 10.06.2010 г., а ответникът С.Р.С. е починал на
30.04.2010 г., т. е. преди датата, на която е проведено последното открито
съдебно заседание по делото е прието, че
иск срещу ответник, който е починал в хода на производството, без същият да
бъде заместен от неговите правоприемници, е недопустим.
При новото разглеждане на делото в
изпълнение указанията на въззивната инстанция и за да обезпечи участието на
процесуалните правоприемници на починалата страна в производството, с
определение на съда от 19.01.2016 г. по г. д. № 931/2015 г. на мястото на
починалия ответник С.Р.С. са конституирани като страни в процеса неговите
законни наследници В.М.С., Р.С.Р. и Т.С.С., а с определение № 482/31.05.2019 г.
са отменени по реда на чл. 253 от ГПК всички определения и разпореждания по
движение на делото, производството по което е започнало от етапа на проверката
за редовност на исковата молба.
Ищецът е коригирал претенцията си в
смисъл, че всеки отделен наследник дължи по 1/3 от исковите претенции за
главница и лихва, т. е. по 684.08лева,
която сума се явява сбор от главница и лихва, а поотделно за всяка претенция –
по 521.42лева главница и по 162.66лева лихва.
В съдебно заседание, проведено на
04.07.2019 г., ответниците чрез упълномощения адвокат, оспорват иска като
недопустим спрямо тях, тъй като считат, че отговорността е лична на лицето,
което е извършило процесното ПТП и не са налице предпоставките на чл. 47 и чл.
48 от ЗЗД. При условията на евентуалност молят иска да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен с оглед на хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, по силата на която
работодателят, в случая „Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани” ООД е този, към когото
ищецът е следвало да насочи претенцията си за заплащане на въпросните щети,
нанесени при и по повод изпълнение на трудовото задължение на работника, което
е видно от протокола за ПТП, приложен в кориците на делото. Претендират
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Като доказателство по
делото е приет Протокол за ПТП № 722299 от 07.10.2006 г., съставен
от Тихомир Кънчев - младши автоконтрольор в ПУ – Дългопол относно посетено на
място ПТП, настъпило на 06.10.2006 г. в 22:50 часа в гр. Дългопол на път III – 208, ул. „Никола Обретенов” ЖП Товарна гара. Като участници в ПТП са
посочени участник 1 – МПС колесен трактор „Джон Диър 8200” с рег. № С 3833 ЕМ с
прикачена сеялка марка „Регент”, собственост на „Пиреос Лизинг България” ЕАД, с
водач С.Р.С., ЕГН **********, за когото е записано, че е правоспособен водач и
че резултатът от проверката за алкохол, извършена с техническо средство
„Алкомер 931”, е отрицателен. Същият няма застраховка „Гражданска отговорност”.
Видими щети по това МПС няма. Участник 2 – МПС марка „Ауди – 100”, с рег. № РВ
3318 АК, управлявано от неговия собственик П. К. К. от гр. Асеновград, правоспособен
водач. Резултатът от проверката за алкохол на втория водач, извършена с
техническо средство „Алкомер 931”, също е отрицателен. За участник 2 е
записано, че има застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД ”Евроинс” АД. Видими
щети по лекия автомобил – предна лява врата, задна лява врата, ляво странично
огледало, задно ляво стъкло на багажника, средна колонка между вратите вляво,
задна колонка на багажника.
В Протокола за ПТП като
причини и обстоятелства, при които е станало ПТП е записано, че на 06.10.2006
г. в 22:50 часа в гр. Дългопол на път III – 208, ул. „Никола
Обретенов” ЖП Товарна гара водачът на колесен трактор „Джон Диър 8200” с рег. №
С 3833 ЕМ с прикачена сеялка марка „Регент”, собственост на „Пиреос Лизинг
България” ЕАД - С.Р.С. (наследодател на ответниците), се движи с прикачен
инвентар и заема част от платното за движение за насрещно движещото се МПС - 2
и става причина за ПТП с материални щети.
Фактът, че управляваният
от С.С. колесен трактор няма застраховка „Гражданска отговорност” към датата
06.10.2006 г. се установява не само от цитирания по - горе Протокол за ПТП №
722299 от 07.10.2006 г., но и не са наведени твърдения за наличието на такава, нито са представени
доказателства в тази насока.
От писмо рег. № 1218/18.05.2007
г. от Полицейски участък – Дългопол до Гаранционен фонд се установява, че за
процесното ПТП са образувани административно наказателни производства срещу С.Р.С.
с ЕГН ********** и са издадени НП № 431/2006 г., влязло в сила на 25.01.2007
г., с което му е наложено наказание по чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за
нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал. 2 от ЗДвП и НП № 77/2006 г., влязло в
сила на 22.01.2007 г., с което му е наложено наказание по чл. 315, ал. 1, т. 1
от КЗ за нарушение по чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 249, т. 1 от КЗ.
На 18.04.2007 г. П. К. К. е подал
уведомление до „Гаранционен фонд” за имуществените вреди по лекия му автомобил „Ауди
– 100”, рег. № РВ 3318 АК във връзка със станалото на 06.10.2006 г. ПТП.
Съставен
е доклад от „Гаранционен фонд” по щета за имуществени вреди № 187/24.04.2007 г.
за събитие, настъпило на 06.10.2006 г., съгласно Протокол за ПТП № 722299 от
07.10.2006 г. на собствения на П. К. К. лек автомобил „Ауди – 100”, рег. № РВ
3318 АК. На основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ и въз основа на приложените
писмени доказателства е указано да се изплати по щета № 187/24.04.2007 г.
сумата 1564,25лева.
Видно
от заключителната техническа експертиза по щета № 187/24.04.2007 г., изготвена
от технически експерт Н. И., действителната стойност към датата на събитието е 4646.00лева.
След направената рекапитулация сумата за изплащане по експертната оценка е 1564,25лева.
С преводно нареждане за кредитен превод
от 02.07.2007 г. „Гаранционен фонд” е изплатил на П. К. К. сумата 1564,25лева,
представляваща обезщетение по щета № 187/24.04.2007 г.
„Гаранционен фонд” е
изпратил регресна покана изх. № РП – 480/25.07.2007 г., с която е уведомил С.Р.С.,
че на основание чл. 288, ал. 1 от КЗ, са изплатили на П. К. К. от
гр. Асеновград сумата в размер на 1564,25лева,
представляваща обезщетение за виновно причинени му вреди с колесен трактор
„Джон Диър 8200” с рег. № ***, управляван от него, без застраховка „Гражданска
отговорност”, при ПТП, станало на 06.10.2006 г. в гр. Дългопол. На основание
чл. 288, ал. 12 от КЗ в едномесечен срок от получаването същият е поканен да
внесе /преведе/ посочената по-горе сума в касата /по сметката/ на фонда по
посочена банкова сметка, ***, в случай че не внесе сумата в указания срок, фондът
ще бъде принуден да я потърси по съдебен ред, което ще го обремени с излишни
съдебни разноски и лихви.
Регресната покана е
изпратена по пощата с обратна разписка и е получена лично от С.С. на 01.08.2007
г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ постановява, че след изплащане на обезщетението
по ал. 1 и ал. 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Плащайки на увреденото лице, ищецът е изпълнил един чужд дълг.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност
се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния случай се установи от
доказателствата по делото, а именно, че С.Р.С. с поведението си е станал
причина за ПТП, настъпило на 06.10.2006 г., вследствие на което е увредил лекия
автомобил на лицето, получило обезщетение от „Гаранционен фонд”. За извършеното
нарушение, наследодателят на ответниците е санкциониран с влязло в
сила НП по ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че С. е виновен за настъпването
на ПТП, както и причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и
причиненото ПТП. Наследодателят на ответниците не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, което се установява от факта,
че е бил санкциониран за това също с цитираното по - горе НП по КЗ.
За да си възстанови това,
което е излязло от имуществото му в чужд интерес, „Гаранционен фонд” разполага
с регресен иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./. За предявяването на този иск е достатъчно
ищецът да е погасил дълга на причинителя на вредата чрез изпълнение в полза на
собственика на увреденото МПС. Изплатеното от ищеца обезщетение на увреденото
лице е в размер на 1564,25лева и касае имуществени вреди, които са във връзка с
процесното ПТП. Налице е съответствие между щетите, посочени в протокола за ПТП
и установените от експерта. Причинителят на
ПТП, настъпило на 06.10.2006 г. е починал в хода на делото, поради което
ответниците в качеството си на негови законни наследници по силата на чл. 288
от КЗ /отм./ следва да възстановят изплатеното от „Гаранционен фонд”
обезщетение на увредения. Основанието
за предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от
момента на извършване на плащането на лицето, което отговаря за вредите – в
случая „Гаранционен фонд”. Затова изискуемостта на задължението настъпва от
този момент. По делото се представиха безспорни доказателства, че плащането до П.
К. е станало с платежно нареждане на 02.07.2007 г.
За да бъде
ангажирана отговорността на ответника по посочената законова разпоредба, следва
да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти.
От една страна трябва да се установи липса на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща причинени от деликвента вреди при
управление на горепосоченото МПС. Последният факт е отрицателен и тъй като по
делото от страна на ответника, в чиято тежест е да стори това, не са ангажирани
доказателства за противоположния положителен факт /наличие на валидна към датата на процесното ПТП застраховка
"Гражданска отговорност"/, а и не се твърди наличието на такъв, съдът
приема от фактическа страна за установена липсата на валидна застраховка към
датата на процесното ПТП. От друга страна, следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка твърдените
вреди.
Възражението,
направено в отговора исковата молба, за нищожност на Протокола за ПТП от 07.10.2006
г. е неоснователно. Същият е официален удостоверителен документ, изготвен
от длъжностно лице в кръга на неговата служба – в случая служител на ПУ –
Дългопол при ОДП-Варна, в установената форма и ред, поради което е
действителен. Верността на отразените в протокола обстоятелства не обуславят
неговата валидност.
В
отговора на исковата молба се оспорват "изцяло констатациите описани в
протокол за ПТП".
Протоколът за ПТП,
издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се
ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството
на документа, но съгласно чл. 179 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия. Такава част от протокола за ПТП съставляват и описаните щети върху
пострадалия автомобил. Фактът, че при ПТП са били причинени вреди, се явява
установен по делото, тъй като протоколът за ПТП е официален удостоверителен
документ относно пряко възприетите от актосъставителя обстоятелства, а от него
се установява, че актосъставителят е констатирал вреди
по удареното МПС.
Ако ПТП не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на
участвалите в ПТП моторни превозни средства, тъй като не удостоверява действия,
извършени от или пред това длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с
материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е
удостоверено с подписа на страните. В случая протоколът за ПТП е подписан и от водача на колесния
трактор и доколкото автентичността му не е оспорена, той има материална доказателствена сила, тъй
като удостоверява неизгодни за него факти, чието осъществяване не се
опровергава от други доказателства по делото /в този смисъл мотивите на определение
№ 6/04.01.2011 г. по т. д. № 504/2010 г. на на ВКС, II т.о./. В същия протокол е посочено, че наследодателят
на ответниците е станал причина за ПТП. Протоколът е подписан от него без
възражения.
От ангажираните по делото
писмени доказателства се установява, че фактите са се осъществили, така както е
отразено в протокола за ПТП. Произшествието е посетено на място от органите на
полицията, видно от отбелязаното в протокола /долен десен ъгъл на бланката/.
Съставена е схема на ПТП, описана е фактическата обстановка, възприета от
длъжностното лице, и деформациите по лекия автомобил. Протоколът за ПТП е
подписан от двамата участници в събитието без възражения. Както вече беше
посочено, не се оспорва по делото, че виновният водач лично е положил подпис в
протокола за ПТП, при което е направил извънсъдебно признание, удостоверено от
съставителя на протокола /в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д.
№ 1506/2013 г. на ВКС, I т.о./.
Вината в гражданското право, обратно на становището на ответника, се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но в случая обсъдените по-горе
доказателства дори обосновават извод за наличието и. В тази
хипотеза, страната, на която протоколът за ПТП се противопоставя (в
случая ответната страна) и която е положила подпис върху него, може
да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа. Това в настоящето производство ответникът не е направил - не е
направил доказателствени искания, не е представила доказателства, които да
оборят съдържанието на представения протокол за ПТП и констатациите в
него, с което да се приеме, че е провел успешно оспорване на
верността им.
Размерът на претърпяната
имуществена вреда вследствие ПТП е безспорно доказан от приложените писмени
доказателства по щета № 187/24.04.2007 г. С изплащането на обезщетение по
силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ фондът е встъпил в правата на увредения
срещу деликвента, като е получил правото да му бъде възстановено платеното
обезщетение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е
изготвен доклад по щетата, в който е посочен размерът на
определеното обезщетение за имуществени вреди. Изготвена експертиза, като са
описани поотделно стойностите на вложените материали и труд. Съдът кредитира
приложените от ищеца писмени доказателства, доколкото съдържащите се в тях
данни кореспондират с отразеното в констативния протокол и определеното
обезщетение.
На ответника е изпратена
регресна покана за възстановяване на изплатеното от фонда обезщетение.
Всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане се установяват по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД изисква установяване на
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вредите, както и че отговорността е възникнала във връзка с
използването на процесното МПС от деликвента. С оглед установеното от
фактическа страна, съдът приема за установено, че ответникът като водач на МПС,
без сключена застраховка "Гражданска отговорност", е причинил ПТП,
при което са причинени материални щети - пряка и непосредствена последица от
деянието, описани в протокола за ПТП и в останалия доказателствен материал по
делото.
Настъпилите в причинна връзка
от събитието вреди се установяват от извършените огледи на увреденото МПС и
изготвен доклад по щета. В случая вината се предполага, с оглед установената
законова презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е опровергана.
При липса на действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач е налице
основание за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд да определи и
изплати обезщетение по уведомление на правоимащия за виновно причинените му от
ответника вреди в резултат на ПТП, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б."а" от КЗ /отм./. На основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ след изплащане на
обезщетението Гаранционният фонд встъпва с правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по определяне на обезщетението. Сумата е
преведена на собственика П. К. с преводно нареждане от 02.07.2007 г.
Изложените
от ответната страна доводи, че искът неправилно е насочен
към водача, а не към собственика на трактора, който не е бил изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на собственото си превозно средство, съдът намира за
неоснователни. Искът по чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./ е регресен, уреден е
в полза на Гаранционния фонд и ответник по него е виновният причинител на
вредите.
Липсва основание да се счита,
че тъй като към датата на ПТП водачът, наследодателят на тветниците, е
управлявал служебен трактор и е изпълнявал възложени
от работодателя му задачи, то не носи отговорност по отношение на застраховане
на гражданската отговорност на собственика му. В кръга на застрахованите лица
по застраховката „Гражданска отговорност” се включва и водача на МПС, защото
със застрахователна защита са ползват както собствениците, така и
несобствениците, стига да го ползват на законно основание. В конкретния случай
не се оспорва, че тракторът е бил управляван от ответника на законно основание.
Включването на водачите в категорията "застраховани лица" по
застраховка „Гражданска отговорност” произтича от правилата на субективния
състав на деликтната отговорност, тъй като този вид застраховка е предназначена
да покрие вредите от непозволеното увреждане, при което отговорността е лична. Действително
в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника е предвидено задължение за собственика на самоходна техника с
мощност на двигателя над 10 kW да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, но съобразно ал. 2, т. 3 на същата разпоредба лицата при работа с
техниката са длъжни да носят и представят при проверка и документ за сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за самоходната техника.
Следователно водачът,
макар и несобственик на трактора, е имал задължението да провери дали за същия
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и да не го
управлява, ако не е имало такава.
Възражението, въведено с отговора на исковата молба и поддържано от
ответниците, че не техния наследодател, а неговият работодател - „Аспарухово
Лейк Инвестмънт къмпани” ООД, съобразно сключеният и представен по делото
трудов договор № 10/04.09.2006 г., е този към когото ищецът е следвало да
насочи исковата си претенция за заплащане на процесните щети, причинени по
време на изпълнение на трудовото задължение на работника, е неоснователно.
Право на ищеца е да потърси платеното от прекия причинител на вредата, а не от
лицето по чл. 49 от ЗЗД – работодател или възложител на работа на ответника,
като в този смисъл е решение № 152/02.02.2011 г. по т. д. № 51/2010 г. на ВКС, I
т. о. Отделен е въпросът, че твърдението, че по време на ПТП наследодателят на
ответниците е управлявал колесния трактор при хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, не
се установява от събраните по делото доказателства. Представеният по делото
трудов договор с посочения работодател, който при това не е собственик на
управлявания от С. колесен трактор /видно от протокола за ПТП негов собственик
е бил „Пиреос Лизинг България” ЕАД/, за който не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове извод, че по време
на ПТП наследодателят на ответниците е управлявал МПС при или по повод
възложена му работа от неговия работодател, която е пряко свързана с
управлението на последното.
Ето защо главният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер от 1564.25лева.
По отношение на мораторната лихва:
Касае се за
законна суброгация и регресното право на Гаранционния фонд срещу прекия
причинител на вредата възниква в момента на плащане на обезщетението. От този
момент задължението на деликвента към суброгиралия се в правата на увредения
кредитор Гаранционния фонд става изискуемо и доколкото няма определен ден за
изпълнение при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД трябва да се приеме, че
причинителят на вредата изпада в забава след покана. В този смисъл е решение №
842 от 02.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 409/2007 г. В случая ответникът е
изпаднал в забава на 02.09.2007 г., след изтичане на едномесечния срок,
определен в поканата за плащане. Съдът, по реда на
чл. 162 ГПК, извърши собствени изчисления, при които се установи, че за
главница от 1564.25лева се дължи лихва за
забава в размер на 450.11лева. Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде уважен до този размер,като за горницата до 487.99лева е неоснователен.
Както беше посочено, на мястото на
починалия в хода на производството ответник С.Р.С. като страни по делото са
конституирани неговите законни наследници -
съпругата В.М.С. и децата му Р.С.Р. и Т.С.С.. Неоснователно
е възражението, че наследниците не следва да отговарят, понеже отговорността била лична.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.1 от ЗН наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. Видно от представеното от ответниците
удостоверение за наследници на С.С. изх. № 66/20.05.2015 г. /л. 26 от т. д. №
1358/2015 г. на ОС – Варна/, същите са негови наследници по закон – съпруга и
деца на починалия. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал.1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Нормата
на чл. 48 от ЗН разпорежда, че наследството се придобива с приемането му, като
приемането произвежда действие от откриването на наследството. Нормата на чл.
48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорност по чл. 60 от ЗН от откриване на наследството по
смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството /в тази насока – решение № 437/17.01.2012 г. по гр.д. №
70/2011 г. на ВКС, III
г. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. В случая от страна на ответниците нито се твърди, нито
се установява те да са приели наследството на съпруга и баща си по опис или да
се отказали от това наследство. При тези обстоятелства се установява, че са
налице твърдените от ищеца основания за ангажиране на тяхната отговорност като
наследници за заплащане от всеки един от тях по 1/3 от задължението на
починалия виновен водач С. за платеното от Гаранционен фонд обезщетение в
размер на 1564.25лева и лихва за забава в размер на 450.11лева.
Следователно дължимите главница
от 1564.25лева и мораторна лихва от
450.11лева следва да се разпределят поравно между
тримата наследници. С други думи, всеки от
ответниците, като наследник на починалия, следва да бъде осъден да заплати на
Гаранционния фонд сумата от 521.42лева обезщетение по реда на регреса, ведно
със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане и сумата
от 150.04лева мораторна лихва за периода от 02.09.2007 г. до 24.08.2009 г.,
като за горницата до 162.66лева искът е неоснователен.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат разноски на ищеца съразмерно
на уважената част от исковете. При извършените изчисления се установи, че
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на Гаранционния фонд разноски
от по 36.83лева за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи направените от ответниците разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, но по делото не е документално установено нито договарянето
на претендираното със списъка по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение от
350.00лева, нито неговото заплащане.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София,
ул. Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от председателя на управителния
съвет Борислав Михайлов, сумата от 521.42лева /петстотин
двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 от
изплатеното на основание чл. 288, ал. 1, б. „а“ от КЗ /отм./ по щета №
187/24.04.2007 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1564.25лева за увреден при ПТП, настъпило на 06.10.2006
г. в гр. Дългопол, лек автомобил „ Ауди 100“ с рег. № ***, причинени от нейния
наследодател С.Р.С. при управление на колесен трактор „Джон Диър 8200” с рег. №
*** с прикачена сеялка „Регент”, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сумата от 150.04лева /сто и петдесет лева и
четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.09.2007 г. до 24.08.2009 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.08.2009 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 36.83 лева /тридесет
и шест лева и осемдесет и три стотинки/ разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 150.04лева мораторна лихва до пълния претендиран размер от 162.66лева.
ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от председателя на
управителния съвет Борислав Михайлов, сумата от 521.42лева /петстотин
двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 от
изплатеното на основание чл. 288, ал. 1, б. „а“ от КЗ /отм./ по щета №
187/24.04.2007 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1564.25лева за увреден при ПТП, настъпило на
06.10.2006 г. в гр. Дългопол, лек автомобил „ Ауди 100“ с рег. № ****,
причинени от нейния наследодател С.Р.С. при управление на колесен трактор „Джон
Диър 8200” с рег. № *** с прикачена сеялка „Регент”, без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сумата от 150.04лева /сто и петдесет лева и
четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.09.2007 г. до 24.08.2009 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.08.2009 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 36.83 лева /тридесет
и шест лева и осемдесет и три стотинки/ разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 150.04лева мораторна лихва до пълния претендиран размер от 162.66лева.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.
София, ул. Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представляван от председателя на
управителния съвет Борислав Михайлов, сумата от 521.42лева /петстотин
двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща 1/3 от
изплатеното на основание чл. 288, ал. 1, б. „а“ от КЗ /отм./ по щета №
187/24.04.2007 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1564.25лева за увреден при ПТП, настъпило на
06.10.2006 г. в гр. Дългопол, лек автомобил „ Ауди 100“ с рег. № ***, причинени
от нейния наследодател С.Р.С. при управление на колесен трактор „Джон Диър
8200” с рег. № *** с прикачена сеялка „Регент”, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сумата от 150.04лева /сто и петдесет лева и
четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 02.09.2007 г. до 24.08.2009 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.08.2009 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 36.83 лева /тридесет
и шест лева и осемдесет и три стотинки/ разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 150.04лева мораторна лихва до пълния претендиран размер от 162.66лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: