О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 05.02. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд, гражданско отделение
На пети
февруари
2020 година
в ЗАКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова
възз.ч.гр.дело № 273, по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Същото беше спряно до приключване на в.ч.гр.д. № 236/ 2019 г. на
ОС-Търговище.
Налице е влязло в сила определение и са отпаднали пречките за
разглеждане на делото. Същото следва да се възобнови. Предвид влизане в сила на
определението за прекратяване на делото, налице е правен интерес от обжалването
на определението по чл. 248 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на „Енерго-про Енергийни услуги“ АД гр.
Варна, срещу определение № 533 от 23.07. 2019 г., по гр.д. № 394/ 2018 г. на
РС-Попово. С определението се отказва да бъдат присъдени направените по делото
разноски от ответника, след прекратяване на делото. В жалбата се излагат много
съображения, цитира се и съдебна практика, като с оглед на всички тях
определението на съда се обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Иска се
то да бъде отменено и разноските да бъдат присъдени, включително и тези по
настоящото производство.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и
счита, че същата е неоснователна. Моли определението да бъде потвърдено.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното:
Производството по гр.д. №394/2018г. по
описа на ПпРС първоначално е образувано
въз основа на искова молба от „Агро комерс“ ООД, с. Голямо Градище, общ.Опака,
представлявано от Якуб Якубов, действащ
чрез пълномощника си адв. Р. Т. - САК, против „Енерго Про Продажби“ АД
гр. Варна.
С Определение №177/12.03. 2019 г.
производството пред ПпРС по отношение на „Енерго Про Продажби“ АД гр. Варна, е
прекратено, на осн. чл. 233 ГПК, поради
направен отказ от ищеца, и на осн. чл. 228, ал. 3 от ГПК, е
конституиран в процеса като ответник по делото „Е.Е.у.“ ЕООД, гр. Варна.
След представяне на ИМ и доказателства към нея срещу новия ответник, същата е
изпратена на „Е.Е.у.“ ЕООД, гр. Варна, с право на отговор, в срока и по реда на
чл.131 от ГПК.
В така указания срок, ответникът по делото „Е.Е.у.“ ЕООД, гр.
Варна, чрез адв.Л. М. от ВтАК, преупълномощена, депозира отговор, в който
отговор е направено възражение за
неподведомственост на спора пред РС-Попово, поради наличие на клауза в Договор
за покупко-продажба на ел.енергия и участие в стандартна балансираща група №
ПКСП-117/10.03. 2014 г., съгласно изменението на текста в Допълнително
споразумение №3/25.05. 2016 г., в която „Агро комерс“ ООД, с. Голямо Градище,
общ. Опака и „Е.Е.у.“ ЕООД, гр. Варна били постигнали съгласие, че всички
спорове, възникнали между страните да бъдат решавани от Арбитражен съд-гр. Варна,
при сдружение „ПМП“, съобразно неговия правилник.
Съдът след като се е запознал с
представените към отговора доказателства, е приел, че направеното от ответника
възражение за неподведомственост на спора, е основателно, и с Определение
№349/20.05. 2019 г. е прекратил производството по гр.д. №394/2018г., на осн.чл. 15 от ГПК. В това определение
съдът не се е произнесъл относно исканията за разноски.
С
отговора ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е
представила доказателства за това,
направени ли са такива, и в какъв размер. Едва с молбата за допълване на
определението на съда е представен списък на разноски и договор за правна
защита и съдействие №15128/15.04. 2019 г. С отговора са представени единствено
пълномощните, но не и договор за правна защита.
Същият е представен с молбата по чл.
248 от ГПК и носи дата 15.04. 2019 г. Към него има и фактура от 16.04. 2019 г.
№ **********. Сумата е заплатена на
16.05. 2019 г. по банков път и е в размер на 2760 лв.
Отговорът на исковата молба е подаден
на 10.05. 2019 г. и получен в съда на 14.05. 2019 г.
При така установените факти, въззивният
съд намира следното:
Молбата, с която се иска изменение на определението в частта му за разноските, е
допустима, защото е подадена в срок и при наличието на правен интерес, защото РС-Попово действително
не се е произнесъл в определението си за прекратяване относно разноските.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Действително съгласно нормата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички
разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието
установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във
всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски.
Съдебната практика няма противоречие
за това, че когато основанието за прекратяване е по причина, извън
поведението на ответника – оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба,
връщане на жалба и пр., то искането за присъждане на разноски, както и за
представяне на доказателства за извършени такива, може да бъде направено от
ответника с допълнителна молба по чл. 248
от ГПК, след постановяване на определението за прекратяване. В този смисъл е и
цитираната от въззивника съдебна практика. Тук следва да се посочи, че някои от
решенията и определенията, които са цитирани, са постановени преди ТР № 6/2013
г. по т.д. от 2012 г., на ОСГТК, относно разноските.
В конкретния случай обаче
производството по делото е прекратено, след
направено възражение от ответника за неподведомственост на спора от съда. В този смисъл, когато страната сама
прави искане за приключване на делото, тя не е поставена в каквото и да било
неблагоприятно положение спрямо действията на другата страна и не е изненадана
от тях. Известно е, уредено в ГПК, че в тези случаи, в които съдът преценява
допустимостта на иска, не се провеждат открити заседания и следователно, към
всички искания, включително и тези за присъждане на разноски, трябва да бъдат
представени доказателства. Съдът ги преценява и тълкува също в з.з. и се произнася
с крайния си акт.
Безспорно е, според задължителната
практика в ТР № 6, че се дължат единствено и само тези разноски, които страната е направила до този момент по
делото – договорени и заплатени, което да се установява и от съответните
доказателства.
В конкретния случай е видно, че към
момента на подаване на отговора на исковата молба, договорената сума, не е била
заплатена. Към пълномощното не е имало представен и договор за правна защита с
договорен хонорар. Всички доказателства са представени едва с молбата за
допълване, защото именно в последствие е направено и плащането – след подаване
на отговора и четири дни преди постановяване на определението на съда за
прекратяване.
Както се посочва в т. 1 от ТР № 6/2013
г., за да бъдат присъдени разноските от съда, те трябва да бъдат заплатени към
момента на приключване на съдебното дирене и да бъде доказано тяхното плащане.
При прекратяване на делото тези правила също важат. В този смисъл въззивният
съд ще цитира О № 180 от 15.04. 2016 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1485/ 2016 г. на
четвърто ГО на ВКС. В него се посочва, че“ Съображенията, изложени в
обжалваното определение, че страната не е разполагала с процесуална възможност
да представи доказателства за извършването им, както и списък по чл. 80 от ГПК,
тъй като по делото не е проведено открито съдебно заседание, противоречат на
разбирането, залегнало в цитираното ТР. Правоимащата страна е длъжна да предяви
разноските си със съответното процесуално действие, за което се отнасят, като в
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършването им.
Пропускането на тази възможност не може да бъде преодоляно по пътя на
изменението на решението или определението в частта за разноските, предвидена в
чл. 248 от ГПК.“
В случая страната, не само че е разполагала
с процесуална възможност да направи искането си и да представи доказателства,
но и самата тя е била длъжна да го направи, защото сама иска от съда действие,
с което се слага край на делото. Фактът, че не са представени доказателства е
единствено по вина на страната. Но има и
още нещо – към момента на подаване на отговора на исковата молба, тези разходи
все още не са били направени. Т.е. на още едно основание, така претендираните
разноски не следва да бъдат заплащани.
ПРС
е достигнал до същите правни изводи. Определението е правилно и следва да се
потвърди. Въззивният съд само отбелязва, че следва диспозитивът на този вид
съдебни актове, да бъде по-прецизен. Няма съмнение обаче, че съдът е допълнил
определението, като е отказал присъждането на разноски.
По разноските. Предвид изхода от
делото, на разноски има право въззиваемата страна. Такива са поискани, но не са
направени, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото дело, поради отпадане на
пречките за това и приключване на обуславящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 533 от 23.07.
2019 г., по гр.д. № 394/ 2018 г. на РС-Попово, с което е допълнено определение
№ 349/ 20.05. 2019 г. относно разноските, като е оставена без уважение молбата
на „Енерго-про Енергийни услуги“ АД гр. Варна, да бъдат присъдени в тяхна полза
разноски в размер на 2760 лв. адвокатски хонорар, като правилно и
законосъобразно.
Определението може да се
обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред АС-Варна.
ПРЕД СЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.