РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Сливен, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101013 по описа за 2021 година
С. С. Ш. излага в исковата си молба, че на 02.12.2020г. към 09.50ч. управлявал в
гр.Сливен личния си автомобил. Преминал по бул.“П.Хитов“ и завил по ул.“Пейо Яворов“,
а когато наближил кръстовището с ул.“Карандила“ забелязал идващ от ляво и движещ се с
висока скорост друг автомобил. Водачът му не спрял на знак „Стоп“, а продължил напред, в
резултат на което се блъснал в левия калник на неговия автомобил. В следствие на удара
колата му се изместила в страни, след което се установила в покой. Ш. излага, че заедно със
съпругата си, която се возела на предната седалка до него, останали известно време в
купето, тъй като били в шок от случилото се, а и имали силни болки в главите и раменете.
Видял, че излязла от другата кола жена се приближила до тях и им казала, че тя е виновна и
им се извинила. Малко след това на мястото на инцидента пристигнал мъж, с който
съставили двустранен протокол; след това колата на Ш.и била откарана със специализиран
превоз до офис на застрахователното дружество „Лев инс“, а след това- в сервиз на
„Автотравматология“, където била оставена за ремонт. На двадесет и втори същия месец
вече била поправена, за което на Ш. била издадена фактура, а той заплатил за части и труд 2
000лв.
Признава, че цитирания по-горе застраховател му превел, по посочена от самия него
банкова сметка, сумата 1529.53лв. Поради това двамата съпрузи търсят остатъка до двете
хиляди лева- 470лв. Това е цената на първия, съвместно предявен от тях, осъдителен иск.
Предявени са и два иска за обезщетяване на неимуществени вреди- получени леки
телесни повреди, в т.ч. нарушаване на вестибуларния апарат; болки в раменете, главата и
шията и въобще преживян стрес. Ищец по единият от тях е С. Ш., а по другия- З. Ш., като
всеки от тях претендира обезщетение в размер на 800лв.
Всички искове са насочени срещу Г. Г. К..
На последната бе връчен препис от исковата молба и в срок тя подаде писмен
отговор. Оспорва исковете, вкл. прави възражение за съпричиняване от страната на Ш. за
настъпване на вредоносния резултат. По нейно искане, като нейн помагач бе привлечено
1
застрахователното дружество „Лев инс“. То се възползва от дадената му от съда възможност
и депозира писмено становище по исковете и обстоятелствата, на които са основани. Намира
ги за недопустими и неоснователни.
Както ищците, така и ответницата, търсят сторените от тях разноски по делото.
В проведените съдебни заседания съпрузите се явиха лично, а и с пълномощник-
адвокат. От такъв бе представлявана И ответницата. По същество заетите от тях в писмени
вид позиции останаха непроменени.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от двустранния констативен протокол, съставен на 02.12.2020г., вкл. и
изчертаната в него схема/скица на ситуация на пътно платно, около 09.30ч. е настъпила
катастрофа в гр.Сливен, на кръстовището на улиците „Пейо Яворов“ и „Карандила“, с
участието на л.а. Опел Корса с рег.№ ....... АС, собственост на и управляван от С. Ш. и
застрахован в „ДЗИ Общо застраховане“ и л.а. Опел ... с рег. СН 8364 АХ, собственост на и
управляван от Г. К. и застрахован в ЗК„Лев инс“. Видно е, че втория от тях се е движил по
ул. „Карандила“ и е ударил странично първия, движещ се по ул.“Яворов“. В края на
протокола, в графа „Забележка“, в колонката, предназначена за изписване данните на жената
и управлявания от нея л.автомобил е записано: „Отнемане на предимство на кръстовище“, а
на същото място, но в дясната колонка, предназначена за изписване данните на мъжа и
неговия автомобил, е записана забележката „Не“. Описаните видими щети по л.а. с рег.№
....... АС са в предната му част- калник, стъкло, броня, ляв фар и др. Те са описани и в опис-
заключение, съставен също на 02.12.2020г., но в ЗК „Лев инс“.
На 22.12.2020г. „Автотравматология“ ЕООД е издало на С. Ш. фактура № 6023/
22.12.2020г. и касов бон, за извършен ремонт на неговото моторно превозно средство, на
стойност 2 000лв. с вкл.ДДС.
От извлечението от сметка на мъжа в „ОББ“АД, представляващо лист № 5 от
материалите по делото е видно, че няколко дни преди това – на 18.12., той е получил
паричен банков превод от ЗК „Лев инс“, на стойност 1 529.53лв.
От съдебно-медицинското удостоверение, издадено от д-р Т.Ч. е видно, че на
03.12.2020г. той е бил посетен от З. К. Ш. и при извършения й преглед е констатирал
повърхностно бледо розово-червеникаво кръвонасядане в областта на средата на челото, с
размер 1.5-2см., с леко изразен болезнен оток на тъканите. Също и синкаво кръвонасядане в
областта на лявата половина на шията. Установено е и масивно кръвонасядане с дължина 6-
7 см. в предната повърхност на горната половина на лявата подбедрица.
Добре изразено кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта
на челото и засилващи се при опипване болки в лявата половина на врата са установени и
при прегледа на Ст.Ш., извършен от същото медицинско лице.
От документите, представляващи листи 27 и сл. от материалите по делото,
представени с писмения отговор, се установява, че Г. К. притежава свидетелство за
управление на МПС /то е с №......./, както и че л. автомобил, но неясно какъв – като вид и
рег.№, е преминал технически преглед на 21.09.2018г. Тя е собственик, видно от т.н. малък
талон, на л.а. „Опел корса“ с рег.№ СН 8364АХ, който е преминал технически преглед на
26.10.2020г. На същата дата за този автомобил тя е сключила застраховка „Гражданска
отговорност“ в „Лев инс“, което се установява от документа- сметка № Р011511567.
2
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Д.Ж.К.-
внук на ищците. От показанията му съда приема, че непосредствено след процесното ПТП, а
и дни след това- около месец, те са били силно стресирани. Също, че дядо му е имал
подутина и синина на челото, а баба му- подутина на крака, като се оплаквала от болки пак
там. От показанията съда приема още, че Г. К. е посетила дома на Ш.и вечерта в деня на
инцидента и е разговаряла с тях, като ги е уверила, че ако има разлика между стойността на
ремонта, който трябва да се направи на автомобила им и обезщетението, което ще им
заплати нейния застраховател по „ГО“, тя ще им доплати необходимата за да я покрие сума.
Тези показания съда кредитира, въпреки близката родствена връзка на свидетеля с
ищците- защото съда няма основание да се съмнява в достоверността им; тъй като не бяха
опровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, а и защото Кушкиев е
очевидец на фактите, за които бе разпитан, т.е. има преки впечатления за тях. Въз основа на
показанията му съда приема и че С. и З. Ш.и са съпрузи- след като ги нарича баба и дядо.
Този извод се налага и от идентичните им фамилни имена, а дори и не е спорен по делото
факт.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са осъдителни, оценяеми искове, за обезщетяване на вреди, настъпили за
ищците в резултат на пътно-транспортно произшествие. Пасивната процесуална
легитимация по всички е за физическо лице- водач на лек автомобил. Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установи наличието на предпоставките по чл.45 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за ангажиране на деликтната му отговорност.
Така е, защото бе доказано- от съставен от ответницата и водача на другия автомобил,
участник в процесния инцидент, двустранен протокол, че на 02.12.2020г. с действията си тя
е предизвикала настъпването на пътно -транспортно произшествие. В документът, подписан
и от самата нея, е записано, че именно тя го е причинила. От друга страна, не се събраха
доказателства, които да оборят ищцовото твърдение, че тя не е спряла на знак „Стоп“ и по
този начин е отнела предимството на Ш.и, което им дава пътя, по който са се движили те.
Косвено, а в някакъв смисъл и пряко, доказателство за виновновността на Г. К. за ПТП-то е
и факта, че след като ищците представили автомобила си в застрахователното дружество, с
което тя е имала сключена застраховката „ГО“, то им е изплатило като обезщетение /с
банков превод в полза на мъжа/ сума за ремонт в размер на 1 529.53лв. Всъщност, макар и
като последен, но не и по важност аргумент, за вината на жената е и факта, че установеното
с ал.2 на чл.45 от ЗЗД правило е, че по искове като настоящия, вината на дееца се
предполага и той именно трябва да обори тази презумпция. В случая това не бе сторено.
При тези аргументи е доказано и деянието на ответницата по делото- то е в
проявната форма действие. Така също, е противоправно, защото с него К. е нарушила
Закона за движение по пътищата, предвиждащ задължение за водача на автомобил, движещ
се по път без предимство, да пропусне преминаването на водач, движещ се по път с
предимство.
Налице е и причинно-следствена връзка между деянието на ответницата и
настъпването на вредоносния резултат- поради отнемането на предимството на автомобила,
в който са били ищците, е настъпила катастрофа. В резултат на същата са нанесени щети по
превозното средство на Ш.и- констатирани както от самата ответница- при съставянето на
двустранния протокол, така и от застрахователя по застраховката „ГО“ за автомобила,
собственост и управляван от К., пред който автомобила на ищците е бил представен на
същата дата.
От друга страна, жената не ангажира, а то бе в нейна тежест, доказателство, че Ш. е
допринесъл с поведението си за настъпването на този вредоносен резултат. Ето защо съда
приема, че в случая не е налице съпричиняване.
Тези щети по автомобила на ищците са били отстранени в автомобилен сервиз,
наречен „Автотравматология“ /няма съмнение, че трудно би могло да се измисли по-
3
подходящо наименование на такъв вид сервиз !!!/. Стойността на ремонта, включваща части
и труд, е 2 000лв. с вкл. ДДС. Съдът приема, че това е и сумата, на която възлизат щетите по
превозното средство на ищците, защото за нея именно е издадена, от дружество,
осъществило ремонта, фактура, а тя е редовен счетоводен документ. А както ответницата,
така и нейния помагач, не ангажираха доказателства, с които да опровергаят
доказателствената сила на този представен от ищците документ.
И още- доказано бе- с касовия бон, издаден отново от „Автотравматология, че
сумата му е заплатена от Ш..
При всички тези факти съда приема, че ищците са претърпяли имуществена вреда в
размер на 2 000лв., както и че тя трябва да бъде обезщетена от ответницата /също и от
застрахователя на гражданската й отговорност като водач на автомобил/. Следва да се
коментира, че плащането на ремонта, осъществено преди започване на настоящото дело, е
извършено само от единия от съпрузите, но на основание чл.24 ал.2 и чл.32 от Семейния
кодекс, се счита за разход на семейството- очевидно е, че лекия автомобил Опел Корса с рег.
№ ....... АС служи за задоволяване нуждите и на двамата; на семейството им. Ето защо
вземането за обезщетение за имуществени вреди е на двамата съпрузи, а не само на мъжа от
тях. От застраховател ищците са получили 1 529.53лв. Поради това следва да им бъдат
доплатени 470.47лв. Ето защо този иск ще бъде уважен изцяло. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, ще им бъде присъдена търсената сума- 470лв.
За неимуществените вреди: за тях важи написаното по-горе за наличието на
изискваните от закона предпоставки за ангажирането на деликтната отговорност на
ответницата. Съгласно чл.52 от ЗЗД, размера му се определя от съда по справедливост. В
случая и двамата ищци основават претенциите си на претърпени от тях болки и страдания.
С ангажираните от тях доказателства те доказаха такива. В тази връзка са основно
неопроверганите от други доказателствени средства свидетелски показания, от които се
установи, че Ст.Ш. и З. Ш. са били стресирани от катастрофата- непосредствено след нея, но
и дни след това. Оплаквали са се от болки в различни части от телата си, което със
сигурност освен болка, е предизвикало и дискомфорт за тях и е нарушило ежедневието им.
Тези изводи на съда се затвърждават и от писмени доказателства- медицинските документи,
съставени от извършения на двамата преглед от д-р Т.Ч.. От показанията на разпитания по
делото свидетел съда установи, че това им състояние е продължило поне месец- месец и
половина. Ето защо, съвсем в съответствие с принципа на справедливостта е размера на
претенцията на всеки от двамата ищци- за обезщетение в размер на по 800лв.
Както тези две суми, така и онази по първия иск, се дължат заедно със законната
лихва- като обезщетение за забавата, в която ответницата е изпаднала в изпащането им. В
случая, тъй като вземането е за обезщетяване на вреди, длъжника изпада в забава и без да е
необходима покана от пострадалия/кредитора към него, а лихвата се дължи от момента на
увредата –чл.84 ал.3 от ЗЗД. Тъй като процесното пътно-транспортното произшествие е от
02.12.2020г., то и сумите ще бъдат присъдени на ищците заедно със законната лихва от тази
дата.
Изходът на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските.
Такива се дължат само на ищците- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК и по аргумент за противното от
ал.3 на чл.78 ГПК. Сторените от Ш.и разноски са следните: 150лв.- заплатена /на два пъти/
държавна такса за образуване на делото и 800лв.- възнаграждение, заплатено на адвоката
им. От застрахователното дружество-помагач на ответника, е направено възражение- в
писмено становище, за прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Съдът ще го
уважи, защото общото вземане, за защита на което адв.К.- пълномощника на ищците, им
оказа съдействие по настоящото дело е 2 070лв. Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в този случай минималното
адвокатско възнаграждение е 374.90лв. Ето защо съда ще намали заплатеното от Ш.и
4
възнаграждение на адвоката им от 800лв. на 500лв.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.Мл.Д. от СлАК да
заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** и З. К. Ш. с ЕГН **********, двамата със съдебен
адресат адв.К. от СлАК сумата 470лв. /четиристотин и седемдесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпяни от тях имуществени вреди- заплатени парични средства за
отстраняване на повреди по автомобила им „Опел Корса“ с рег.№ .......АС в
„Автотравматология“ ЕООД, настъпили в следствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено на 02.12.2020г. в гр.Сливен, на кръстовището на улиците „Пейо Яворов“ и
„Карандила“ от виновното и противоправно поведение на ответницата по делото К..
Сумата представлява разликата-горница, между вече изплатеното на ищците
Ш.и от застрахователно дружество „Лев инс“ обезщетение и пълния размер на
претърпяните от тях имуществени вреди /2000лв./ и им се дължи от ответницата К.
заедно със законната лихва, считано от 02.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Ш. с ЕГН **********
сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпяни от него
неимуществени вреди, настъпили в следствие същото пътно-транспортно произшествие.
Сумата се дължи от ответницата К. заедно със законната лихва, считано от
02.12.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на З. К. Ш. с ЕГН **********
сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпяни от последната
неимуществени вреди, настъпили в следствие същото пътно-транспортно произшествие.
Сумата се дължи от ответницата К. заедно със законната лихва, считано от
02.12.2020г. до окончателното й изплащане.
На осн.чл.78 ал.5 от ГЩПК намалява, поради прекомерност, размера на разноските
на С. С. Ш. с ЕГН ********** и З. К. Ш. с ЕГН ********** за заплатено от тях
възнаграждение на пълномощника им- адвокат, от 800лв. на 500лв./петстотин лева/.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ********** да заплати на С. С. Ш. с ЕГН ********** и
З. К. Ш. с ЕГН **********, на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер
650лв./шестстотин и петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В. Г. К. с ЕГН ********** да бъдат
осъдени С. С. Ш. с ЕГН ********** и З. К. Ш. с ЕГН ********** да й заплатят разноски по
делото.
Решението се постановява при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД със седалище
гр.София и адрес на управление на дейността- р-н Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51Д, с ЕИК
*********, като трето лице- помагач на ответницата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6