Решение по дело №459/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 240
Дата: 28 октомври 2019 г.
Съдия: Татяна Генова Митева
Дело: 20194300500459
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 28.10.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                       

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при  секретаря                ГАЛИНА АВРАМОВА           като разгледа докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 459 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 146/ 02.05.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 791/ 2018 година по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., а именно, че Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: *** дължи сумата 853.96 – осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 810.42 – осемстотин и десет лева и четиридесет и две стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., сумата 60.00 – шестдесет лева, представляваща разходи за събиране на вземането, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба вх.№3037/28.05.2019 г. от "***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, партер, представлявано от управителя Б.Н. чрез юрк. А.Г., в която излага, че с Решение № 146 от 02.05.2019г. по гр.д. 791/2018г., PC Троян се е произнесъл по спор между него и Б.Ц.П. с ЕГН **********, като предмет на делото, съгласно дадената от PC Троян правна квалификация е установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК по повод подадено заявление за издаване Заповед за изпълнение за задължение по договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г.  Твърди, че дължимите суми са подробно описани - както по размер, така и като основание в заявлението и исковата молба.  Сочи, че с решението си съда, отхвърлил иска на основание липса на законосъобразно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по него, като намира така поставеното решение за неправилно. Сочи, че съгласно чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения постановени от ОСГТК колегия на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Твърди, че на 02.04.2019г. е постановено тълкувателно решение № 8 от 2017 г. по т.д. № 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, като в диспозитива му са дадени изрични указания в смисъл, че при иск с основание чл. 422 от ГПК по повод на кредит с необявена, към момента на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост, следва да се присъдят вноските с настъпил падеж. Сочи, че момента, към който се определя кои вноски с настъпил падеж да се присъдят е датата на формиране на присъдено нещо. Изтъква, че в т. 2 от същото решение се постановява, че обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не се споменава кои вноски са с настъпил падеж и кои не, не е условие за уважаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК. Твърди, че в мотивите на ВС изрично се отбелязва, че спорната практика, съответно и решението се отнася както за производства образувани по заявления по чл. 410 от ГПК, така и за такива по чл. 417 от ГПК и въпросите предмет на тълкуване от съда касаят и двете заповедни производства, поради което следва да се приеме, че решението се отнася и за двете и предсрочна изискуемост се обявява за всички видове договори за кредит, не само банкови и поради това цитираното решение се отнася и до процесния договор. Сочи, че също така, както отбелязва съда в цитираното тълкувателно решение в т. 9 на TP № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разпоредил, че: „съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,..".

Излага, че съгласно горното независимо дали ще се приеме, че по вземания по процесния договор е допустимо да се обяви предсрочна изискуемост, то има тълкувателната практика на ВКС изразена в цитираните по-горе, две решения, и в двете хипотези - в тази, според която се допуска обявяване на предсрочна изискуемост и тази, която не допуска такова. Твърди, че и двете решения са в смисъл, че съда, следва да вземе предвид настъпването на падеж на вноските по договорите за кредит след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да присъди вземанията с настъпил падеж към момента на формиране на сила на присъдено нещо на решението и този момент е към 03 април 2019г., когато е приключило съдебното дирене и делото е обявено за решаване. Сочи, че съгласно погасителния план падежа на последната вноска по договора за кредит настъпва на 28.09.2018г., поради това към момента на формиране на сила на присъдено нещо на решението цялото вземане е било с настъпил падеж. Сочи, че и двете тълкувателни решения, задължителните указания на които PC Троян не е приложил са постановени преди изготвяне на обжалваното решение и поради това първоинстанционният съд е бил в състояние да се запознае със съдържанието им и длъжен да се съобрази с него.

Прави извод, че поради не прилагане на цитираните разпоредби на ЗСВ и цитираните две тълкувателни решения на ВКС PC Троян неправилно е приел, че следва да отхвърли иска поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост и правилното прилагане на закона и цитираната практика изисква съдът въобще да не изследва дали е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост, след като в хода на процеса и към момента на формиране на сила на присъдено нещо претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземания са с настъпил падеж. Сочи, че е налице неправилно приложение на материалния закон, която е основанието за обжалване поради неправилност на решението.

Моли съда да му присъди разноските в настоящето производство, както и разноските в заповедното, първоинстанционното производство, въззивното производство, включително тези за държавни такси, производство особен представител и двете изготвени по делото експертизи - съдебно техническа и съдебно икономическа.

Моли, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК съда да отмени Решение № 146 от 02.05.2019г. по гр.д. 791/2018г. постановено от PC Троян като постанови ново, с което потвърди изцяло претенциите, подробно описани в исковата молба по първоинстанционното дело и уважи, както по основание, така и по размер претендираните суми.

Моли да му бъдат присъдени разноските по заповедното, първоинстанционното и въззивното производства, включително заплатените суми за държани такси, особен представител и два броя експертизи.

Моли на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Направени са доказателствени искания.

В указания от съда срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Е. Д.Ц. *** в качеството на особен представител на: Б.Ц.П. ***. Счита, че  решението на Районен съд гр.Троян е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба - неоснователна и неподкрепена с каквито и да било валидни аргументи.

Твърди, че във възвината жалба ищеца е изложил твърдения, че съдът не е съобразил решението си с TP №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ВКС и TP №8 2017 год. по т.д.№8/2017 год. на ВКС, но те не отговарят на истината, тъй като постановявайки своето решение PC Троян се е позовал именно на TP №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ВКС и последващата съдебна практика, като е достигнал до правилен извод за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на дължимите суми.

На следващо място счита, че що се касае за несъобразяване от страна на съда с TP №8/2017 год. по т.д.№8/2017 год. на ВКС, то следва да се отбележи, че ищеца не е предявил иск с надлежен петитум, който иск да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Моли съда да остави в сила решението на Районен съд гр.Троян като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е писмено становище.

Въззиваемата страна се представлява от особения представител адв. Е.Ц., който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното производство.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 791/ 2019 г. по описа на Троянския районен съд, както и от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

На 22.05.2018 година „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., е подало до Троянския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 1 724.38 лева, от които 853.96 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 810.42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., и сумата 60.00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 година, като длъжникът е следвало да погаси кредита до 28.09.2018 година. Съдът е уважил така подаденото заявление и е издал Заповед № 157/ 28.05.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от изпълнение по ч.гр.д. № 449/ 2018 година по описа на РС – Тетевен.

С разпореждане № 1056/ 30.07.2018 година на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 08.08.2018 година, като в указания срок на 16.08.2018 година (клеймо 15.08.2018 година) е предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

 От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 04.08.2017 г. е сключен Договор за предоставяне на креди от разстояние № 179023 между „***” ЕООД – София, в качеството на заемодател, и Б.Ц.П., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 1 000 лева. Съгласно клаузите на договора П. се задължил да върне сума в размер на 1 247.52  лева в срок от 420 дни, на погасителни вноски съгласно погасителен план. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.15 % и годишен процент на разходите - 48.44 %. Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора потребителят се задължил в срок до три дни считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл.2, ал.1, т.7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор или две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно определени изисквания. В случай на неизпълнение на това задължение (за предоставяне на обезпечение) е предвидена неустойка в размер на 772.24 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 55.16 лева. Съгласно чл. 7, ал.1 от Договора при забава на плащането с повече от пет дни е уговорено заплащането на разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на писма, електронни съобщения, както и в провеждането на телефонни разговори, в размер на 10 лева за всеки следващ 5-дневен период на забава на тази и/ или следваща погасителна вноска, но не повече от 30 лева на забавена погасителна вноска.

Приложено е преводно нареждане за превод на сумата от 1000 лева по сметка на Б.Ц.П., с основание процесния договор

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че сумата от 1000 лева е преведена по сметка на заемополучателя. Към датата на подаването на исковата молба главницата е в размер на 853.96 лева и е с настъпил падеж, вземането за лихва е в размер на 183.88 лева, а вземането за неустойка е в размер на 661.92 лева. Кредитополучателят е направил две плащания на 11.08.2017 година – 200 лева и на 04.10.2017 година – 120 лева. С тези суми е погасена главницата с падеж 03.09.2017 година – 71.43 лева, 03.10.2019 година - 71.43 лева и частично главница с падеж 02.11.2017 година - 3.18 лева, а разликата от 173.96 лева са осчетоводени за погасяване на лихва и неустойки. 

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 449/ 2018 година по описа на Троянския районен съд, за което е издадена Заповед № 157/ 28.05.2018 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от изпълнение срещу Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата 1 724.38 лева, от които 853.96 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 810.42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., и сумата 60.00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането, както и разноските по делото.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване да установи факта от който произтича вземането му и размера на претенциите.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 449/ 2018 година по описа на Троянския районен съд. Видно е, че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.

От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 1 000 лева преведен с преводно нареждане за кредитен превод от 04.08.2017 година.

 От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че са извършени две плащания на 11.08.2017 година – 200 лева и на 04.10.2017 година – 120 лева. С тези суми е погасена главницата с падеж 03.09.2017 година – 71.43 лева, 03.10.2019 година - 71.43 лева и частично главница с падеж 02.11.2017 година - 3.18 лева, а разликата от 173.96 лева са осчетоводени за погасяване на лихва и неустойки. 

Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащането на две последователни погасителни вноски кредиторът има право едностранно да обяви вземането си по договора за предсрочно изискуемо.

При действието на т.18 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. В конкретния случай от приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало до него.

Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, т. 9 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и т.1 ТР №8/ 02.04.2019 година по ТД №8/ 2017 година на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства последната месечна вноска е с падеж 28.09.2018 година, поради което е изтекъл срокът на договора.

Предвид тези съображения претенцията за главница е основателна и доказана до размер на сумата от 853.96 лева, като са съобразени извършените плащания, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

С оглед изхода от главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на възнаградителна лихва. Съгласно клаузите на договора, между страните е постигнато споразумение за заплащане на годишна лихва в размер на 40.15 %. Размерът на уговорената възнаградителна лихва за периода 03.10.2017 година – 01.05.2018 година е в размер на  148.50 лева, видно от погасителния план по приложения договор и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

В заявлението подадено от „***” ЕООД – София е посочено, че съгласно клаузите по договора длъжникът дължи договорна лихва общо в размер на 984.38 лева, но с оглед извършено плащане, неплатеният размер е 810.42 лева. Такъв размер е заявен и в исковото производство, като от доказателствата по делото се установява, че в претендираната договорна (възнаградителна) лихва е включена и неустойка. С оглед характера на заповедното производство, както и на иска по чл. 422 от ГПК, като продължение на заповедното, е недопустимо в исковото производство да се заявяват нови претенции, които не са предмет като основание и размер, на заповедното.

С оглед изложените мотиви претенцията за възнаградителна лихва е основателна и доказана в размер на сумата от 148.50 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер от 810.42 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Третата заявена претенция, касае разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради забава в размер на 60 лева. начислената такса е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В този смисъл при действието на чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законова лихва върху главницата от 853.96 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-22.05.2018 година до окончателното плащане.

Предвид изложените мотиви атакуваното решение № 146/ 02.05.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 791/ 2018 година по описа на същия съд следва да бъде частично отменено, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., против Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, за установяване на вземане сумата 853.96 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която е отхвърлена претенцията за сумата над 148.50 лева, представляваща падежирали и неплатени вноски по договорно лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., като вместо него следва да бъде постановено уважаване на претенциите в този размер. В останалата отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде потвръдено.

При този изход на процеса на основание чл. 78 от ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати направените от въззивника разноски за заповедното и исковото производство съразмерно уважената част. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл. 25, ал.1, чл.25а, ал.2 и 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ определя юриск.възнаграждение общо в размер на 200 (100+50+50) лева. По делото ищецът е направил разноски общо в размер на 1 315.51 лева, както следва: 115.51 лева за държавни такси; 700 лева за особен представител, 300 лева за експертизи и 200 лева за юрисконсулско възнаграждение. С оглед размера на уважената част Б.Ц.П.  следва да бъде осъден да заплати на „***” ЕООД - София, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 764,76 лева.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                    Р   Е   Ш   И :     

 

ОТМЕНЯ  решение № 146/ 02.05.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 791/ 2018 година по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., против Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, за установяване на вземане в размер на сумата от 853.96 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане,

както и в частта с която е отхвърлена претенцията за сумата над 148.50 лева, представляваща падежирали и неплатени вноски по договорно лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 г., като вместо него постанови:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД,            по отношение на Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, съществуващо вземане на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., в размер на сумата от 853.96 (осемстотин петдесет и три 0.96) лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит № 179023 от 04.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД,            по отношение на Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, съществуващо вземане на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *****, представител: Б.Н., в размер на сумата от 148.50 (сто четиридесет и осем 0.50) лева, представляваща падежирали и неплатени вноски по договорно лихва за периода от 03.10.2017 г. до 01.05.2018 година.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Б.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на основание чл. 78 от ГПК на „***” ЕООД - София, ЕИК ***, с горните данни, сумата от 764,76 (седемстотин шестдесет и четири 0.76) лева, разноски по делото съразмерно уважената част.

Решението е окончателно.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                 2.