№ 2348
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110150625 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу Г. В. Г.
и С. В. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителни искове за признаване за установено, че всеки ответник дължи на ищеца по 1/3
от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 330212, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно всеки ответник дължи следните суми:
93.41 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното плащане; 12.21 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.; 11.77 лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.02.2024 г. до окончателното плащане; 2.39 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2021
г. до 14.02.2024 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена и са изпаднали в забава. Твърди,
че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от
„********“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците Г.
В. Г. и С. В. Г., с който предявените искове са оспорени. Оспорват реалната доставка на
топлинна енергия в имота при твърдения, че много преди процесния период в него е имало
1
подаване на топлинна енергия, но през исковия период имотът не е бил топлоснабден,
защото отоплителните тела са демонтирани, респ. в имота няма монтирани средства за
дялово разпределение, както и че имотът не е присъединен към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, защото през него не преминават тръби от тръбната
инсталация, а тръби за други топлоснабдени имоти преминават по фасадата на сградата, но
не отделят никаква топлинна енергия в имота, поради което не се дължи и топлинна енергия
от сградна инсталация. Поради това считат, че ищецът не е имал основание да начислява
сметки за процесния имот на база показанията на общия топломер в абонатната станция.
Поради неоснователност на иска за цената на топлинната енергия оспорват като
неоснователни и другите искове. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ ООД не изразява становище
по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени искове за установяване дължимост на суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадени в срок от ответниците възражения срещу
заповедта.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период, цената на която да възлиза на претендираната срещу всеки ответник сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
2
В случая с Определение № 48245/26.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно качеството на ответниците на съсобственици на процесния имот през исковия
период при квоти в съсобствеността от по 1/3 ид. ч. В качеството си на съсобственици те са
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията, произтичащи от доставката
на топлинна енергия в имота през исковия период, съответно на правата си в
съсобствеността.
Предвид изложеното съдът приема, че между „************“ ЕАД и ответниците е
възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон.
№ 330212. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая
приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„************“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот в обем,
съответстващ на претендираната срещу всеки ответник цена, е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода
редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция,
които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за
разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в
абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които макар и понякога
да са извършвани след изтичане на законовия срок, винаги са приключвали със заключение
за съответствие. Установява се, че за исковия период остойностяването на потребената
топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от фирмата за дялово разпределение. Видно е от заключението, че през
процесния период в имота не е имало отоплителни тела с индивидуални разпределители на
разходите за отопление и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
а единствено е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е
изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице
посочва, че разпределената за имота топлинна енергия от сградна инсталация за периода
2020 г. – 2021 г. съвпада с неговите изчисления и с отразеното в изравнителната сметка, а за
периодите 2021 г. – 2022 г. и 2022 г. – 2023 г. има добавена топлинна енергия. Разяснява, че
добавената топлинна енергия представлява сбор от енергиите за цялата сграда, формирани
като разлика между изчисленото количество топлина, отделено от дадено отоплително тяло,
и количеството топлина, което е максимално възможно то да отдели /изчислено по
нормативно установена формула/, като тази сума се изчислява от фирмата за дялово
разпределение, която разполага с данните за цялата сграда, и се добавя към топлинната
енергия от сградната инсталация, изчислена по формула. При оглед в процесния имот
вещото лице е установило, че сградата не ползва топлинна енергия от 2 години и абонатната
3
станция е изключена, както и че в имота видими тръби няма, но през него преминава скрита
сградна инсталация, обзидана в шлицове в стените. Изяснява се, че тръбите на сградната
инсталация не могат да бъдат премахнати /отрязани/, защото предвид разположението на
имота /на втори етаж/ това би довело до липса на отопление на имотите над процесния.
Вещото лице посочва, че когато щранговете и аншлусите са скрити в стените, те отделят
много по-малко топлина, отколкото когато са открити, както и че сградната инсталация
освен тях включва и разпределителна мрежа в мазето, която е открита. Изяснява се, че когато
щрангът работи, пространството около него и повърхностната температура на стената откъм
помещението се загрява, поради което топлинната енергия, отделена от щранговете, остава в
помещението, в което те минават, но има и топлинни загуби през стената в околното
пространство навън от сградата, като действителното количество топлинна енергия,
отделена от сградната инсталация в даден имот, не може да бъде определено, защото зависи
от стотици фактори и е практически невъзможно да се изчисли, а се определя по нормативно
установена формула. Установява се, че в случая сградната инсталация е изчислявана с
коефициент 0.1, отчитащ обстоятелството, че в помещенията се отделя по-малко топлина.
Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице Т. при изслушването му в открито заседание/ като обективно,
компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач
писмени доказателства. Възражението на ответниците, че при извършване на експертизата
не са изследвани показанията на общия топломер, е неоснователно, защото при
изслушването си в открито заседание вещото лице Т. ясно многократно посочи, че
показанията на общия топломер в случая са без значение, защото за имота е начислявана
само сградна инсталация Освен това данни за показанията на общия топломер са
представени като приложение към заключението, а възражението на ответниците относно
шрифта на това приложение са напълно несъстоятелни, доколкото той няма никакво
отношение към правилността на заключението, нито пък заради него са ограничени правата
на ответниците, щом заключението в неговата цялост е депозирано значително време преди
датата на откритото заседание, поради което те са разполагали с пълната възможност да се
запознаят с него.
Съдът намира, че въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза
може да се направи обоснован извод, че в процесния имот към датата на огледа съществува
сградна инсталация от скрит тип, респ. такава е имало и преди това, включително през
исковия период. Този извод не се разколебава заради това, че вещото лице не я е видяло,
щом изводът му почива на експертните му знания, сочещи, че ако тя е отрязана в процесния
имот, не би могло да има функционираща сградна инсталация в другите апартаменти над
него, и щом в случая ответниците не твърдят и не доказват през исковия период абонатната
станция вече да е била изключена. Същевременно ответниците не са провели никакво
насрещно доказване във връзка с твърдението си, че тръбите за други топлоснабдени имоти
4
преминават по фасадата на сградата, а и такава констатация не е направена от вещото лице
при огледа. При това положение съдът счита, че заключението на съдебно-техническата
експертиза е достатъчно, за да се приеме за установено по делото, че през исковия период в
имота на ответниците е постъпвала топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация,
която е изчислена и разпределена съгласно нормативната уредба.
Съгласно ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС: „За
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите“. В мотивите е прието, че: „С приемането на ЗЕ
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да
не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно
отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната
собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде
доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна
инсталация. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на
етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично
забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява,
че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент,
защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на
общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на пар. 1 ДР
ЗЗП – двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и ЗЗП няма,
защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й…
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
5
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права… Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени
преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП… Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се
ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен
с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл. 153, ал.
2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между
двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на
пар. 1 ДР ЗЗП“. Предвид изложеното ответниците дължат съответстваща на дела им в
съсобствеността цена на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, въпреки
липсата на потребление на топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване. Нейната цена се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза и възлиза на сумата от 281.49 лв., респ. всеки ответник дължи по 93.83 лв.
По възражението на ответниците за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане. Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл.
6
410 ГПК – 22.02.2024 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 22.02.2021 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г. включително. Размерът на задължението за цената на
доставената топлинна енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от
м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., се установява от заключението на съдебно – техническата
експертиза и възлиза на сумата от 266.65 лв. Всеки ответник дължи по 1/3 от нея, т.е. дължи
по 88.88 лв. По делото е безспорно, че ответниците не са платили задълженията си.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъдат уважени частично срещу всеки ответник – за сумата от по 88.88 лв. за
периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., като върху тази сума те дължат и законната лихва,
считано от 22.02.2024 г. до окончателното плащане, респ. исковете подлежат на отхвърляне
за разликата над посочения размер до пълния предявен размер, както и за периода от м.
05.2020 г. до м. 12.2020 г., който е обхванат от погасителната давност.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му. В случая е установено наличието на главни задължения на ответниците за
цената на доставената в имота им топлинна енергия през исковия период. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в
случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи
само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид
изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. Началото
на забавата е 15.09.2021 г. за главницата за периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2021 г.,
15.09.2022 г. – за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., и 15.09.2023 г. за
главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй като общите фактури /л. 29 – 34/
са съответно от 31.07.2021 г., 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. Дължимата от всеки ответник
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.02.2024 г. върху главницата съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от по 11.91 лв. за всеки ответник. Следователно исковете за
7
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия са частично основателно –
за сумата от по 11.91 лв., дължима от всеки ответник, а за разликата над нея до пълния
предявен размер са неоснователни.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. От заключението на съдебно-техническата
експертиза и от представените от третото лице – помагач писмени доказателства се
установява извършването на услугата дялово разпределение по отношение на имота на
ответниците през процесния период. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по
силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Ответниците не оспорват размера на
задължението, поради което съдът приема, че то възлиза на претендираната сума. По делото
е безспорно, че те не са платили на ищеца цената на услугата дялово разпределение.
Предвид изложеното съдът намира исковете за тази цена за изцяло основателни, като върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от 22.02.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до исковете за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответниците
покана за заплащането й. От това следва извод, че те не са изпаднали в забава по отношение
на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху стойността на услугата
дялово разпределение са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство съразмерно на предявената и уважена част
от вземанията по заповедта, възлизащи общо на по 23.50 лв. за всеки ответник /7.83 лв. –
държавна такса, и 15.67 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и разноски за исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете, възлизащи общо на по 180.17 лв. за
всеки ответник /15.67 лв. – държавна такса, 117.50 лв. – депозит за вещо лице, и 47 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки ответник се дължат разноски за исковото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно на всеки ответник се
дължи сумата от по 7.50 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Г. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, дължи на „************“
ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следните суми, представляващи 1/3 от
8
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 330212, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 88.88 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.02.2024 г. до окончателното плащане; 11.91 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.; 11.77 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за цената на доставената топлинна
енергия – за разликата над 88.88 лв. до пълния предявен размер от 93.41 лв. и за периода от
м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г.; частично иска за мораторна лихва върху цената на доставената
топлинна енергия – за разликата над 11.91 лв. до пълния предявен размер от 12.21 лв.;
изцяло иска за мораторна лихва в размер на 2.39 лв. за периода от 18.03.2021 г. до 14.02.2024
г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
С. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***********, дължи на „************“
ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следните суми, представляващи 1/3 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, с абон. № 330212, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 10730/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 88.88 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
22.02.2024 г. до окончателното плащане; 11.91 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 14.02.2024 г.; 11.77 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода
от м. 01.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска за цената на доставената топлинна
енергия – за разликата над 88.88 лв. до пълния предявен размер от 93.41 лв. и за периода от
м. 05.2020 г. до м. 12.2020 г.; частично иска за мораторна лихва върху цената на доставената
топлинна енергия – за разликата над 11.91 лв. до пълния предявен размер от 12.21 лв.;
изцяло иска за мораторна лихва в размер на 2.39 лв. за периода от 18.03.2021 г. до 14.02.2024
г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, и С. В. Г., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: гр. ***********, да заплатят на „************“ ЕАД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от по 180.17 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от по 23.50 лв. –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *********, да заплита на Г. В. Г., ЕГН **********, и на С. В. Г.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от по 7.50 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
9
ищеца „********“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10