Решение по дело №447/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 52
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20227160700447
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. Перник, 22 .03.2023 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд-П.**, в публично заседание на проведено на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

Съдия: Слава Георгиева

при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа дело номер 447 по описа за 2022 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 30а, ал. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.

Образувано е по жалба на Ч.Г.С.,*** срещу заповед № 1920з-306 от 28.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Първо РУ-П.** към ОД на МВР-П.**. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка-забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина  за срок от една година.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се сочи, че е  издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва да е извършил нарушение, за което да се наложи ПАМ. Иска оспорения акт да се отмени и да се присъдят направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание проведено на 10.03.2023 година жалбоподателят се явява лично и с адв. Б.В., от АК-К.**. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно депозиран по делото списък на разноските.

Ответникът – началник на І-во РУ-П.** при ОД на МВР-П.** редовно призован не се явява и не изпраща представител.  

Административен съд-П.**, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 144 АПК приетите по делото писмени доказателства, и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК приема за установено от фактическа страна следното:

По фактите:

От докладна записка с УРИ № 1920р-17976 от 27.11.2022г., изготвена от инспектор в група ООР при І-во РУ-П.** се установява, че на 26.11.2022 година,  на стадион ** в гр. П.** е проведена футболна среща от турнира SESAM Купа на България между отборите на ФК“**“ и ПФЕ“**“-С. З.**. В същата са отразени обстоятелства във връзка с организацията и охраната на футболната среща, но не фигурират данни, относно процесната противообществена проява.

На 27.11.2022 година жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице във връзка с хвърляне на предмети по време на футболната среща. Снети са му обяснения, в които  сочи, че на 26.11.2022 г. е бил на футболна среща между отборите на ФК "**" и ПФК "**“ като през второто полувреме гостуващата агитка е изстреляла сигнална ракета към сектора на домакините. Съответно, той, заедно с други привърженици на „**“ се отправили към буферната зона, при което гостите започнали да ги замерят с камъни, дървета и с бутилки.

Съставен му е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 118361, № 19200-176 от 28.11.2022 г. (лист 20), от Александров К. –мл. полицейски инспектор в І-во РУ-П.**, в присъствието на свидетелите К.П. и А.А. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че Ч.Г.С. на 26.11.2022 г. около 14:50 часа на стадион "**“, в гр. П.** при провеждане на футболна среща от турнира SESAM Купа на България, между отборите на ФК "**“–П.** и ПФК "**“-С.З.**се намира в спортното съоръжение на пътехода до оградата разделяща трибуните от спортния терен в сектора определен за буферна зона, между сектора за гостуващи фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна и хвърля предмети ( камъни) в посока към сектора за гостуващи фенове, където са настанени привържениците на ПФК "**“-С. З.**. Посоченото е възприето от актосъставителя, като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. Съставеният акт е подписан от нарушителя на дата 28.11.2022 година, без възражения.

Въз основа на съставения АУАН бл. № 118361, № 19200-176 от 28.11.2022 г. и на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ началник на първо РУ – П.** при ОД на МВР-П.** издава оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и Наказателно постановление № 177 от 28.11.2022 г. на началника на първо РУ – П.**  при ОД на МВР-П.**, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на Ч.Г.С. за извършено нарушение по чл. 21, т.6 от ЗООРПСМ и му е  наложена глоба в размер на 1000 лева.

Към административната преписка е представен и видео запис, на електронен носител, от футболна среща. Същият не се цени като годно доказателствено средство, тъй като липсва изискуемия по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ протокол за надлежното му приобщаване към административното производство.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.11.2022 година и срещу нея на 30.11.2022 година е подадена жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство.

В хода на съдебното производство жалбоподателят даде обяснения, от които се установява, че е бил на футболната среща, но категорично отрича да е хвърлял предмети.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Д. В. П. и О. Г. А.**. Първият свидетел заяви, че също има съставен АУАН, НП и ЗППАМ във връзка с процесната футболна среща. От показанията им се установява, че заедно с жалбоподателя са били на футболната среща между отборите на ФК "**"-П.** и ПФК "**“-С. З.**, като били провокирани от поведението на феновете на гостуващия отбор, които хвърлили към тях сигнални ракети. Навлезли в буферната зона, при което феновете на „**“ започнали да хвърлят предмети към феновете на „**“ и към кордона от полицаи. И двамата свидетели заявяват, че не са видели нито жалбоподателя, нито някои друг от пернишката агитка да хвърля камъни.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителя А.К.К. и свидетелите К.И.П. и А.С.А.. От показанията им се установява, че на посочената дата, място и час  са присъствали на спортното мероприятие и съгласно одобрен план за осигуряване на обществения ред са се намирали на пистата, а не по трибуните. От показанията им се приема, че те нямат преки възприятия за хвърляне на камъни или други предмети от страна на Ч.С..  Такова поведение отричат и посочените от жалбоподателя свидетели Деян Валериев Павлов и Огнян Г. Аначков, намирали се до жалбоподателя по същото време и на същото място.

Изложената фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство такива.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-П.**, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Жалбата е подадена при надлежно упражнено право на оспорване от лице с правен интерес против индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване, съгласно  ЗООРПСМ. Подадена е в преклузивния срок за оспорване по чл. 30а ал. 3 от ЗООРПСМ и пред компетентния съд. Следователно същата е процесуално допустима и ще се разгледа по същество.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от началник Първо РУ-П.** при ОД на МВР-П.**, който съгласно  чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 42 от ЗООРПСМ е органът, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност  да издаде акт с такъв характер. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК. 

ЗППАМ е в писмена форма, формално отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Има изложени фактически и правни основания за издаването й. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените. Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издал кумулативно: наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина, в случаите по чл. 21, т. 1 – 10 от ЗООРПСМ. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Предмет в настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.

Необходимите предпоставки за налагане на тази ПАМ са: установяването по надлежен ред на хвърлянето на предмети (камъни) от конкретното лице, като самото действие/я следва да бъдат осъществени "в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие", като доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е изцяло на ответника.

ЗООРПСМ, в чл. 26, ал. 1 и чл. 27 е разписал правилата, че в тези случаи се съставя АУАН по реда на ЗАНН, като към него се прилагат: 1. писмените обяснения на нарушителя; 2. писмените показания на свидетелите на противообществената проява; 3. справка от Единния автоматизиран регистър; 4. други материали, които биха могли да послужат като доказателства, както и видеозаписите и фотоснимките по чл. 29, ако има такива.

В случая, такъв АУАН безспорно е съставен на жалбоподателя, като същият му е надлежно връчен. Според съда, обаче, това не е достатъчно, за да се установи в условията на пълно доказване, възприетата фактическа обстановка. Такова доказване по делото не се проведе, въпреки изрично разпределената с определение от 10.01.2023 година доказателствена тежест. Липсват писмените показания на свидетелите на противообществената проява, както и други доказателства, от които да се установи извършителят на противообществената проява. 

Не е спорно между страните, че на 26.11.2022 година в гр. П.**, на стадион „**“  е проведена футболна среща между отборите на ФК "**“-П.** и ПФК "**“-Стара Загора, на която среща  е присъствал и жалбоподателят, като около  14. 50 часа се е намирал в буферната зона на стадиона.

Не се спори и относно факта, че развилите се събития са именно на стадион "**", в гр. П.**, спортен обект по смисъла на закона, по време на спортното мероприятие - футболната среща между отборите на ФК "**“ – П.** и ПФК "**"-Стара Загора, с което е изпълнена една от кумулативните предпоставки очертани по-горе.

Спорния въпрос по делото  е дали  жалбоподателят е хвърлял предмети /камъни/ срещу феновете на гостуващия отбор, т.е. дали същият е извършил изпълнителното деяние по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, представляващо противообществена проява по смисъла на този закон и даващо повод за налагане на административна мярка.  Отговорът е отрицателен.

От дадените свидетелски показания и на двете групи  свидетели, т.е. и от свидетелските показания на защитата на жалбоподателя и тези на ответната страна се приема, че жалбоподателя се намирал в буферната зона между феновете на двата отбора, но не е хвърлял предмети (камъни) срещу феновете на ПФК "**"-Стара Загора. Показанията им се кредитират изцяло, като логични, последователни, преценени и в условията на непосредственост. Същите напълно кореспондират и с даденото обяснение от страна на жалбоподателя непосредствено след събитието. По делото липсват писмени показания на свидетелите на противообществената проява, липсват приложени други материали, които да послужат като доказателства за факта на твърдяното нарушение, съобразно правилата на чл. 27 от ЗООРПСМ, въз основа на които материали, именно съгласно чл. 30а ал. 1 от ЗООРПСМ, административният орган следва да вземе своето решение. Справката от Единния автоматизиран регистър, не е доказателство за извършено нарушение. Наличието само на докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022 г., в която липсват каквито и да е било данни за процесния случай е крайно недостатъчна за доказване на вмененото от административния орган.

Въз основа на анализирания доказателствен материал се приема, че не са налице предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 41, т. 1 във вр. с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ. Самото разпознаване на конкретно лице в условията на масова суматоха, каквото в случая безспорно е възникнала и не се отрича от страните, изисква надлежно установяване на извършителя и противообществената му проява /спортно хулиганство/, било чрез свидетелски показания или видео запис/снимков материал с безспорно индивидуализиране на конкретното лице, приобщени към административната преписка по надлежния ред, каквито в конкретния случай липсват и не са ангажирани въпреки изричните указания на съда. Агресивното поведение на множество лица не може да предопредели ангажиране на административната отговорност на всички присъствали на стадиона без да се държи сметка на индивидуалния принос и поведение на конкретното лице.

По делото нито с преки, нито с косвени доказателства се установи твърдяната противообществена проява /спорно хулиганство/ по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, т. е. ответникът не доказва по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които, относимата правна норма в случай като процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в налагането на забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина. Поради това съдът намира, че не са осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ.

Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена при липса на основанието посочено в същата по чл. 25, ал. 1  във връзка с чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ за прилагане на принудителна административна мярка – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година, при което неправилно е приложен материалния закон и заповедта се явява и постановена в противоречие с целта на закона.

Въз основа на изложеното жалбата се явява основателна. Оспорената ЗППАМ ще се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендират се в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни  разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сер. КН № 6191 от 16.02.2023 година.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  Административен съд – П.**

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ч.Г.С. заповед № 1920з-306 от 28.11.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник на Първо РУ-П.** към ОД на МВР-П.**, с която му е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.**, със седалище гр. П.**, ул. "**в" № 1 да заплати на Ч.Г.С., с  ЕГН **********,  с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 1000. 00 (хиляда) лева.

Решението може да се обжалва от страните  пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: /П/