Р Е Ш Е Н И Е №
41
Гр. Сливен, 21.04.2021год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на пети април…………………..
през две хиляди двадесет и първа година
Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при секретаря………Нина Кънчева ……………….…………и с участието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………. гр.
.дело № 215 по описа за 2020 год. , за
да се произнесе, съобрази:
Предявените искове намират
правното си основание в чл. 124 ал.1 от ГПК във вр.
чл. 26 ал.2 пр1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗН и чл. 79
ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Уникредит Булбанк”
АД твърди в исковата си молба, че между него и Д.С.Д., починал на 30.03.2011
год. е бил сключен договор за банков кредит от 29.01.2008 год., по силата на
който е предоставил на това лице сумата в размер на 23 000 евро.
Кредитополучателят се задължил да изплаща чрез анюитетни
вноски съответната част от главницата и лихвата ежемесечно на 27-мо число,
считано от 27.03.2008 год. до 27.02.2026 год. Поради неплащане на договорените
срокове твърди, че е обявил задължението по договора за изцяло и предсрочно
изискуемо, считано от 29.03.2014 год. Тъй като кредитополучателят починал, било
изпратено уведомление за предсрочната изискуемост до ответницата Р.П.Д. -
съпруга на кредитополучателя. Уведомлението било връчено на 27.04.2015 год. с
нотариална покана. Твърди, че към момента на предявяване на иска, задължението
към банката не е погасено в пълен размер, като същото представлява дължима
главница в размер на 15 673,44 евро или 30 654,58 лв.; лихва върху
редовна главница за периода от 27.10.2013 год. до 29.03.2014 год. в размер на
523,55 евро или 1023,97 лв.; лихва върху просрочена главница за периода от 27.09.2013 год. до 29.03.2014
год. в размер на 2 078,21 евро или 4 064,63 лв. и наказателна лихва
за просрочие в размер на 512 евро или 1001,38 лв.
Твърди, че дължимата мораторна лихва за забава от
датата на уведомяването за предсрочната изискуемост на ответницата 27.04.2015
год. до предявяване на иска 27.05.2020 год. е в размер на 18 337,76 лв.
Твърди, че дъщерите на починалия Р. И. и С.Т. са се отказали от наслредството и отказите им са вписани в специалните
регистри през 2011 год. Твърди, че след смъртта на съпруга си, Р.П. се
разпоредила с недвижимите имоти, които е получила в наследство от съпруга си,
като ги е продала на 24.10.2012 год. на двете си дъщери за сумата 9 500 лв.
и продажбата е извършена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с
рег. № 6929, акт № 189, том ХХII, дело № 3605/2012 год. На 29.04.2013 год. дъщерите
на ответницата ѝ учредили безвъзмездно вещно право на ползване върху
продадените имоти. На 21.08.2013 год. твърди, че Р.П.Д., двете ѝ дъщери и
брата на покойния, продали и съсобствен недвижим
имот, придобит по наследство, находящ се в гр.
Сливен, ул. Аспарух № 26, а именно поземлен имот с идентификатор 67338.506.270
с площ 156 кв.метра, като продажбата била обективирана
в съответния нотариален акт. През 2015 год. съгласно удостоверение на Районен
съд по гр. дело № 509/2015 год., Р.П. се отказала от наследството на своя
съпруг, който отказ бил вписан в съответния регистър под № 14 с определение №
313. Твърди, че от описаните факти може да се направи безспорен извод, че
ответницата Д. е приела наследството на починалия Д.С.Д., въпреки че формално
след това е извършила отказ от същото. Твърди, че извършените разпореждания с
имущество от наследствената маса предполагат намерение за приемането на
наследството от наследника по закон. Счита описания отказ за нищожен и моли
съда да признае същия такъв на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, предл. 1, т.е. при невъзможен предмет., тъй като
наследството вече е било прието от наследника, който впоследствие се отказва от
него. Твърди, че след като е приела наследството, ответницата в качеството си
наследник на починалия, следва да отговаря и за задълженията му, описани в
исковата молба по договора за банков кредит, поради което моли съда да осъди
същата да заплати описаните по-горе дължими суми, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска, както и да я осъди да заплати
сумата 18 337,76 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху задължението за периода от 27.04.2015 год. до 27.05.2020
год., а в случай, че приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост по
договора за кредит, да осъди ответницата да заплати всички падежирали
вноски. Претендира присъждане и на
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, държавни
такси и депозити за вещо лице. В случай, че съдът не приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит моли в
условията на евентуалност да бъде осъдена ответницата да заплати сбора от
всички падежирали вноски по договора до приключване
на съдебното дирене.
Ответницата Р. Панайотов Д. е депозирала в срок
писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения срещу нея иск, като твърди,
че тя е била във фактическа раздяла със съпруга си и през 2015 год. ищецът е
подал заявление за издаване на изпълнителен лист срещу нея за остатъка от
кредита, изтеглен от съпруга ѝ и такъв е бил издаден, но в последствие по
предявения иск е било признато, че тя не дължи сумата. Счита, че претендираната
от нея сума, представляваща главница и договорна лихва е погасена по давност, а
след като е погасено по давност основното задължение счита, че не може да се
претендира и мораторна лихва. Моли съда да отхвърли
подадената срещу нея искова молба и да признае за установено, че не дължи
сумата.
В открито
с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител моли да бъде уважен иска на едно
от евентуално заявените основания. Производството
по евентуалния иск срещу последващ наследник а по закон, ако съдът не уважи
иска срещу първоначалния е било прекратено с влязло в сила определение поради
направен отказ от иска. Претендира разноски по представен списък. Ищецът е
представил чрез процесуалния си представител писмена защита, в която коментира
и прехвърлителна сделка за имот, находящ
се в град Лом, която не е посочена в обстоятелствената част на исковата молба.
Ответницата,
чрез представителя си по пълномощие моли да бъде отхвърлен предявения срещу нея
иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение уговорено и платено от ищеца.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Р.П.Д.
е наследница по закон – съпруга на Д.С.Д. починал на 30.03.2011г. Освен
съпруга, починалият е оставил и две дъщери – наследници по закон.
На
29.01.2008г. е сключен договор за банков кредит № TR 71029298 между „УниКредит Булбанк"АД и Д.С.Д. и солидарни длъжници - Р.П.Д., „Спесар-Ком"ООД, „Маратон-Димитрови и сие" СД и ЕТ"Сасис-7-Димитър Димитров".
Размерът на кредита е 23 000 евро със срок на ползване до 15.03.2008г. и
срок на погасяване до 27.02.2026г., като ежемесечно на всяко 27-мо число от
месеца, считано от 27.03.2008г. следва да бъде внасяна вноска в размер на
184,22 евро. Целта на кредита е била закупуване на втори етаж от жилищна
сграда, находяща се в гр.Сливен, ул."Стефан
Господинов"№1. На 06.03.2008г. кредита е усвоен на стойност 44
984,09лв./23 000евро/. За обезпечаване на задължението по договора е вписана
законна ипотека върху имота в гр.Сливен, ул."С.Г.**.
Видно от
заключението на вещото лице, месечните вноски са плащани от 17.03.2008г. до
21.08.2013г. С тези погасителни вноски са покрити главница, лихва по
главницата, такси, застраховка по кредита, наказателни лихви. Погасени са общо главница по кредита на стойност 14
329,51лв./7 326,56 евро/; лихва по кредита на стойност 14 966,52лв./7
652,26евро/; застрахователна премия – 291,93 евро; лихви върху просрочена
главница – 2,91 евро и наказателни лихви – 179,81 евро.
Последната вноска по кредита е
направена на 21.08.2013г. С нея е погасена
вноската дължима към 27.08.2013г. и част
от погасителната вноска с падеж 27.09.2013г- 103,75 евро.
От заключението на вещото лице е
видно, че към договора за кредит е налице и погасителен план, по силата н който
дължимата месечна вноска е в размер на
154,74 евро, а не тази уговорена в първоначалния договор 184,22 евро
месечно.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, ако се приеме, че е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението общата сума дължима по договор
банков кредит № TR 71029298/29.02.2008г. към 15.05.2015г. е 36 744,57 лв. или 18 787,20 евро общо, от
които: просрочена главница – 461,54 евро; предсрочно изискуема главница - 15 211,90
евро; договорна лихва за периода 27.09.2013г. до 19.03.2017г. - 523,55евро; лихва
върху просрочена главница за периода 27.09.2013г. до 15.05.2015г. - 2078,21 евро;
наказателна лихва при просрочие за периода
27.09.2013г. до 15.05.2015г. - 512,00евро.
Длъжникът Д.С.Д. е починал на
30.03.2011г. След неговата смърт
погасителни вноски са внасяни от трети лица.
Поради невнасяне на месечните
погасителни вноски след 21.08.2013г., кредита е бил обявен от ищеца „Уникредит Булбанк” АД за предсрочно изскуем.
До ответницата Р.П.Д., в качеството и на
солидарен длъжник е била изпратена нотариална покана на 27.04.2015г., с
която е уведомена, че поради неплащане в срок на месечните вноски по кредита,
банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем и тя в качеството си на
солидарен длъжник дължи 15 673,44 евро. главница; 2 940,99 евро
лихви. Поканата е връчена на лицето Р. Петрова Николова – съпруга на племенника
на ответницата и живуща на същия адрес на 29.04.2015г.
Ищецът е поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1791/2015г. по описа на СлРС срещу ответницата Р.П.Д. в качеството й на солидарен
длъжник по договора за кредит за сумите, които се претендират настоящото
производство, като е посочил, че кредита е обявен за изцяло предсрочно
изискуем. След като ответницата е подала възражение е било образувано гр.д. №
496/15 по описа на СлОС, което е приключило с влязло
в сила решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е отхвърлен.
Прието е в мотивите между страните, че договорът за кредит между ищеца и
ответницата, като солидарен длъжник е
нищожен, поради липса на съгласие, тъй като ответницата не е подписала същия,
поради което не отговаря за задължението наред с първоначалния длъжник.
Съгласно удостоверение с изх. №
СД-02-09-3600/05.04.11, издадено от Районен съд - Сливен, по гр. д. № 2043/11
г. дъщерите на Д.С.Д. -Р.Д. И. и Стефка Д. Тодорова са се отказали от
наследството на своя баща, който отказ е вписан в специалния регистър на съда
под № 18, с определение № 1039.
На 12.05.2008 г., съгласно констативен
нотариален акт на нотариус Катя Тодорова, № 126 на НК, с р-н на действие
Сливенски районен съд, който акт е вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 3291, акт № 170, том X, дело 2472/2008 г., Д.С.Д.
и Р.П.Д. са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор №
67338.507.10, находящ се в град Сливен, ул.
"Шейново" № 27, с площ от 178 кв.м., ведно с построените в имота
сгради: жилищна еднофамилна сграда със застроена площ 69 кв.м., с идентификатор
№ 67338.507.10.1, сграда със застроена площ 15 кв.м., с идентификатор №
67338.507.10.2, и сграда със застроена площ 7 кв.м., с идентификатор №
67338.507.10.3.
На 24.10.2012 г., след смъртта на съпруга си,
Р.П.Д. се разпорежда с описания по-горе имот, които е получила в наследство от
съпруга си, като го продава на двете си дъщери, за сумата от 9500 лв., при
данъчна оценка от 68 976,20 лева. Продажбата е извършена чрез нотариален акт на
нотариус Димчо Ненов, № 092 на НК, с р-н на действие Сливенски районен съд,
който акт е вписан в Служба но вписванията, дв. вх.
рег. № 6929, акт№ 189,том XXII, дело 3605/2012 г.
На 29.04.2013 г., дъщерите на Р.П.Д. й
учредяват пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху описания имот,
обективирано в нотариален акт на нотариус Катя
Тодорова, № 126 на НК, с р-н на действие Сливенски районен съд, който акт е
вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. №3181,
акт № 164, том XI, дело 1615/2013 г.
На 21.08.2013 г., Р.П.Д., двете й дъщери и
брата на покойния Д.С.Д., продават, следния свой съсобствен
недвижим имот, придобит по наследство, находящ се в
гр. Сливен, ул. Аспарух № 26, а именно: поземлен имот с идентификатор №
67338.506.270, с площ 156 кв.м. Продажбата е обективирана
в нотариален акт на нотариус Димчо Ненов, № 092 на НК, с р-н на действие
Сливенски районен съд, който акт е вписан в Служба по вписванията, дв. вх. рег. № 6173, акт № 20, том XXI, дело 3161/2013 г.
Съгласно удостоверение с изх. №
СД-02-09-1254/12.02.2015г., издадено от Районен съд-Сливен, по гр. д. №
509/2015 г. съпругата на Д.С.Д. -Р.П.Д. се е отказала от наследството на своя
съпруг, който отказ е вписан в специалния регистър на съда под № 14 с
определение № 313.
Видно от представеното удостоверение
изх. № 1013-19-59-1/15.02.21г., издадено от НОИ ТП-Сливен, ответницата Р.Д. е
получавала наследствена пенсия от личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване от починал съпруг Д.С.Д., за което е подала заявление на
25.04.2017г.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка
на събраните доказателства, като кредитира изцяло заключението на вещото лице,
в чиято безпристрастност и обективност няма основание да се съмнява.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл.
26 ал.2 пр1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗН:
Искът е
допустим, предявен от лице, което има правен интерес от воденето му.
Предявената от кредитора претенция срещу законен наследник на длъжника за
установяване на нищожността на отказа от наследство, поради предходно от негова
страна приемане на наследството е допустим, съобразно т.3 б. „д“ от
Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС на РБ, както е прието в Решение №
68/13.09.2010г. по гр.д.№ 3382/2008г. на IV г.о.
на ВКС и този иск е различен от иска по чл. 56 от ЗН.
Разгледан
по съществото си искът е основателен. Преди да впише отказ от наследството на
починалия си наследодател Д.С.Д. на 12.02.2015г., ответницата Р.П.Д. е извършила правни действия,
които по своята същност представляват приемане на наследството на наследодателя
й по см. на чл. 49 ал.2 от ЗН.
Тя се е
разпоредила чрез правна сделка с имоти, оставени в наследството на починалия й
наследодател Д.С.Д.
съответно на 24.10.2012 г., след
смъртта на съпруга си, Р.П.Д. се разпорежда с описания по-горе имот, които е
получила в наследство от съпруга си, като го продава на двете си дъщери, за
сумата от 9500 лв. и на 21.08.2013 г.,
ответницата, двете й дъщери и брата на покойния Д.С.Д., продават,
следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по
наследство, находящ се в гр. Сливен, ул. Аспарух № 26.
И от двата имота ответницата е притежавала идеална част, придобита по
наследство, с която се е разпоредила.
Отказът от наследство е направен след извишеното разпореждане с имотите
през 2015г. т.е. след като тя е приела наследството чрез конклудентни
действия и правни такива. По тези съображения отказът е нищожен, тъй като
липсва предмет – наследството е вече прието от наследника по закон.
Ищецът твърди, че представлява
приемане на наследството от страна на ответницата и факта, че тя е получавала
част от пенсията, получавана от нейния наследодател. Това твърдение не
обосновава извод за приемане на наследството поради изричното разпореждане на
чл. 80 ал.4 от КСО, в който е предвидено, че получаването на наследствена
пенсия не се счита за приемане на наследството, но това не променя крайния
извод относно нищожността на отказа от наследство.
По изложените съображения, следва
да се приеме, че отказът от наследството на Д.С.Д., извършен от Р.П.Д., чрез
вписване в нарочната книга на СлРС, съгласно
удостоверение с изх. № СД-02-09-1254/12.02.2015г., издадено от Районен
съд-Сливен, по гр. д. № 509/2015 г. на СлРС е нищожен
и тя е приела находящите се в наследствената маса
активи и пасиви на наследодателя към момента на откриване на наследството,
съответно на наследствената й квота.
Отказ от наследството на Д.С.Д.
са вписали и другите му наследници по закон – неговите дъщери. Относно техните
откази не са наведени твърдения, че са нищожни и не са представени
доказателства, поради което следва да се приеме, че те са действителни.
Съгласно чл. 53 от ЗН, частта на отказалия се уголемява дела на останалите
наследници. В конкретния случай единствения наследник по закон, който е приел
наследството е ответницата т.е. тя е наследила цялото имущество и всички задължения на наследодателя.
По
предявения иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД:
Искът е
основателен, но е предявения размер в завишен размер.
Между ищеца
и наследодателя на ответницата по делото е сключен в писмена форма договор за
банков кредит. Ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е представил
уговорената сума на длъжника. Уговорена е
и солидарна отговорност на длъжника със солидарните длъжници
- Р.П.Д., „Спесар-Ком"ООД,
„Маратон-Димитрови и сие" СД и
ЕТ"Сасис-7-Димитър Димитров".
С влязлото в сила
решение по гр.д. № 496/2015г. на СлОС е признато в
отношенията между страните, че договорът за кредит № TR 71029298 между „УниКредит Булбанк"АД и Р.П.Д. е нищожен, поради липса
на съгласие от страна на солидарния длъжник т.е. отговорността на ответницата в
качеството й на солидарен длъжник не може да
бъде ангажирана.
Договорът е
действителен по отношение на починалия наследодател и след неговата смърт,
ответницата в качеството й на единствен
наследник по закон, приел наследството следва да отговаря за задълженията по
него.
Ищецът твърди, че
размера на задължението по договора се определя от това, че кредита е станал
изцяло предсрочно изискуем поради неплащане в срок на няколко вноски.
От представените
доказателства не може да се направи извод, че е настъпила предсрочна изискуемост
на цялото задължение. За да настъпи такава, следва кумулативно да са налице
следните условия – неплащане в срок на една или повече погасителни вноски и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора и уведомяване на
длъжника, че кредитора обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. В случая
е налице такова неплащане на вноски, видно от заключението на вещото лице, но
не е налице втората предпоставка – да бъде уведомен длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост. По делото е представена нотариална покана изпратена
от ищеца до Р.П.Д., в качеството й на солидарен длъжник по договора за кредит. Поканата е получена от
лице, живеещо на постоянния адрес, на който е изпратена поканата – племенница
на ответницата, която я е приела със задължение да я предаде и следва са се
счита за редовно връчена. Това съобщаване, обаче, не е произвело целеното
уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като не е отправено до ответницата в качеството й на наследник на длъжника.
След като се установи, че Р.П.Д. не е имала качеството на солидарен длъжник по
договора за кредит то нейното уведомяване в това й качество е ирелевантно. Самият длъжник (респективно неговите
наследници) не са уведомени по надлежния ред, че кредита е обявен от ищеца за
изцяло предсрочно изискуем. Предсрочна изискуемост не е настъпила.
Настъпила е
изискуемост на вноските, които не са платени и които са с настъпил падеж – от
дължимата на 27.09.2013г. (частично платени
103,75 евро) до датата на изготвяне на заключението – 90 бр. вноски (всяка в
размер на 154,74 евро), видно от разпита на вещото лице в с.з. на обща стойност
13 838,97 евро , от които 6 035,92 евро главница и 7 803,05 евро
договорни лихви.
Ответницата е
направила възражение за погасяване на задължението с изтичане на общата
петгодишна давност.
Цялото задължение
не е погасено по давност. Ако се приеме че цялата искова сума е станала
предсрочно изискуема на 29.04.2015г.( датата на връчване на нотариалната
покана), то давността би изтекла на
29.04.2020г. Теченето на давностните срокове,
обаче, е било спряно за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. на основание чл. 3 ал.1 т.2 от Закона за мерките и
действия по време на извънредното положение, обявен ос решение на НС от
13.03.20202г. и преодоляване на последиците. В случая давността за съдебно
претендиране на вземането би изтекла на 28.06.2020г. Исковата молба е подадена
преди този срок на 27.05.2020г.
Възражението за
погасяване по давност е направено за цялото предсрочно изискуемо задължение,
поради което следва да се приеме, че в себе си то съдържа и възражение за
погасяване на по-малкото задължение – на дължимите погасителни вноски. За дължимите погасителни вноски възражението
за давност е основателно за вноските с падеж от 27.09.2013г. до 27.04.2015г.
или за 19 погасителни вноски неплатени изцяло. С оглед изложеното предявеният
иск следва да бъде уважен като се присъдят дължимите 71 бр. неплатени
погасителни вноски с настъпил падеж, в общ размер на 10 986,54 евро ( с
левова равностойност 21 487,80 лв.), дължими по договора за кредит. Задължението
е уговорено в евро и претендирано в евро, поради
което следва да бъде присъдено в съответната валута. Не е претендирана
с исковата молба законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска.
Ищецът е предявил
осъдителния иск в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на посочената от него дата – да бъде осъдена
ответницата да плати вноските с настъпил падеж. Тъй като съдът приема, че не е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението следва да бъде присъдена само
сумата на дължимите изискуеми и неплатени на падежа вноски, вземането за които
не е погасено по давност, а искът до пълния му размер за други неизпълнени
договорни задължения, във връзка с да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде
отхвърлен и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното
задължение за цялата главница от датата на предсрочната изискуемост –
27.04.2015г. до завеждането на иска – 27.05.2020г., тъй като се установи, че
задължение за плащане на цялата неиздължена сума от главницата по договора за
кредит не е възникнало на 27.04.2015г.
Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца. Възражението е неоснователно. Заплатеното
възнаграждение от 3 434,96 лв. с ДДС е близо до минималния размер за
осъществената защита (600лв. за неоценяем иск;
2 182 лв. за оценяемите искове и ДДС върху
сумите – 3 338 лв.)
С оглед този изход
на производството на ищеца се дължат направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 2 346,63 лв.
На ответницата се
дължат направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 1 525лв.
Ръководен от
изложените съображения
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.П.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Я.,
по иска предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***
че извършеният от нея отказ от наследството на Д.С.Д. ЕГН **********, починал
на 30.03.2011г., извършен чрез вписване в
нарочната книга на СлРС, съгласно удостоверение с
изх. № СД-02-09-1254/12.02.2015г., издадено от Районен съд-Сливен, по гр. д. №
509/2015 г. на СлРС е нищожен.
ОСЪЖДА Р.П.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Ю.Я. да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес *** сумата 10 986,54 евро (десет хиляди деветстотин осемдесет и шест евро и петдесет и четири евроцента),
с левова равностойност 21 487,80 лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на 71 бр. месечни вноски по договор за банков кредит №
TR 71029298 за периода от 27.04.2015г. до 27.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
неизпълнени договорни задължения с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД до
пълния им размер от общо 18 787,20
евро, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* срещу Р.П.Д. ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането й да заплати сумата 18 337,76лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от
27.04.2015г. до 27.05.2020г. върху главница от 15 673,44 евро, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.П.Д. ЕГН ********** *** заплати на УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** сумата 2 346,63 лв. разноски.
ОСЪЖДА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес *** да заплати на Р.П.Д. ЕГН ********** *** сумата 1 525лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: