Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Любка
Николова, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№535/2019
г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат
Л.К., действаща като процесуален представител на К.Ц.Ц.,***,
със съдебен адрес:*** обжалва решение на Кюстендилския районен съд №632/11.07.2019
г., постановено по гр.д. № 1442/2018 г. по описа на КнРС, с което са предоставени на бащата Х.Г.Х., ЕГН ********** *** упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете П.Х.Х., ЕГН **********
и съвместно живеене на детето с бащата. На майката К.Ц.Ц.,
е определен режим на личен контакт с малолетното дете, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 часа на съботния
ден до 19.00 часа на неделния с
преспиване, тридесет календарни дни годишно без прекъсване във времето между
първи юни до тридесет и първи август и когато това не съвпада с платен годишен
отпуск на бащата, по времето на междусрочните
училищни ваканции, на рождените дни на детето за времето от 14.00 часа до 18.00
часа, ако детето в този часови пояс не е на училище, на рождените дни на
майката за времето от 14.00 часа до 20.00 часа, по време на коледните празници през четните години и по време на
великденските празници през нечетните, като вземането и предаването на детето
ще се извършва от и в дома на бащата в негово присъствие или определено от него
лице. Със същото решение К.Ц.Ц. е осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетното дете
П.Х.Х. чрез неговия баща и законен представител Х.Г.Х.
в размер на 140.00 лева, платими до десето число на месеца за текущия, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане.
Искането
е да се отмени решението на районен съд и да се постанови друго, с което да се
уважат предявените искове, като на въззивницата се предоставят
родителските права на роденото от съжителството й с ответника Х.Х. дете П.Х.Х., да бъде
определено неговото местоживеене при майка му и да се определи режим на лични
контакти на бащата с детето, както и да се присъди издръжка, която да се
изплаща от бащата на детето чрез неговата майка и законна представителка К.Ц..
В писмения отговор и в съдебно заседание пред окръжен
съд, ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва възраженията във въззивната жалба и изразява становище за законосъобразност
на постановеното решение.
Подадена
е насрещна въззивна жалба от адв. С.Л. в качеството й на пълномощник на Х.Г.Х.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, в която обжалва посоченото по- горе
решение в частта, в която съдът е определил лични контакти на майката с малолетния
П.Х.Х. на рождените дни на майката за времето от
14.00 ч. до 20.00ч.; 30- дни без прекъсване във времето между 01.06. до 31.08.
и когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; по време на междусрочните ваканции. Изложени са съображения за
необоснованост на решението в тази част, като са изложени подробни съображения
и е направено искане за отмяната му в тази част.
Постъпил
е отговор на насрещната въззивна жалба на от
Л.К., действаща като процесуален представител на К.Ц.Ц.,
ЕГН **********, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе
предвид доводите, наведени в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е
валиден и допустим.
Въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице
/надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК, а
разгледана по същество е основателна. Съображения:
По
делото не се спори, че страните са били
във фактическо съжителство в продължение на повече от 18 години, по време на
което на 02.10.2010 г. е родено тяхното
дете П.Х.Х., което е видно и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 360/06.10.2010. Няма спор също така, че от 12.05.2018 год. родителите на детето са разделени, като
майката се е преместила да живее на друг адрес, а детето е продължило да живее
на адреса на бащата.
По делото се съдържат молби с №
СИГ-Д-КН-81-5825.06.2018 год. и вх.№ СИГ-Д-КН-/98/27.07.2017 год., с които
майката търси съдействие за осъществяване на пълноценни контакти със сина си П.Х.,
поради това, че бащата започнал да ограничава контактите с детето. Представена
е и жалба вх. № 1246/2018 г. от 20.06.2018 г., с която въззивницата е сезирала
РП Кюстендил за упражнено от Х.Х. спрямо нея насилие.
В тази връзка социалните работници са извършили проверки, като от приложените
по делото протоколи от среща- разговори се
установява, че са се срещали с детето, с неговите родители, с бабата и дядото
по бащина линия, с класния му ръководите
и с личния лекар. Установява се също така, че са посетили и адресите на родителите, където са
проверили битовите условия, позволяващи отглеждането на детето. Резултати от
проверките са обективирани в социални доклади- от 26.06.2018 г., 05.07.2018 г., от 24.08.2018 г., 27.09.2018
г.
Видно от Заповед № ЗД/Д-КН-044/27.09.2018 г- на
директора на ДСП е, че ОЗД е предприел мярка за закрила, като е насочил бащата Х.Х. за ползване на социални услуги в ЦОП „Св.Петка“ гр.
Кюстендил за предоставяне на дългосрочна почасова социална услуга- работа с
психолог и при необходимост и други специалисти.
Въз основа на молби, подадени от К.Ц. *** по оплаквания за извършени спрямо нея деяния
от Х.Х. са били образувани преписки, които са били
обединени в една и е била извършена
проверка, материали по която се съдържат по делото. С постановление от
29.08.2018 г. на прокурор от РП- Кюстендил е отказано образуването на досъдебно производство.
Представено е решение № 605/06.07.2018 год.,
постановено по гр.д.№ 1470/2018 г. на КнРС, от което е видно, че е отхвърлена
молба на К.Ц. срещу Х.Х. за налагане на мерки за
защита спрямо ответника.
По делото са разпитани свидетели. В показанията си свидетелите
Е.Ц., З. М. и Р.Д. твърдят, че ищцата като майка е била тази, която до
фактическата раздяла е полагала приоритетно грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, като според тях тя е осигурявала прехраната на детето,
грижела се е за чистотата му, помагала му е в подготовката при усвояване на
учебния материал, създавала му навици, водила го е на рисуване и го насърчавала
да рисува, тъй като имало заложби. Според тези свидетели бащата не проявявал
загриженост за детето си, не присъствал на рождените му дни, както и на първия
му учебен ден, не участвал достатъчно във възпитанието и отглеждането на детето.
Свидетелите сочат, че една от причините за раздяла на родителите е несъответствието
им в разбирането за отглеждане на детето, като К. обвинявала бащата, че не
полага достатъчно грижи за сина си, както и че не се е съобразява с новите
условия, след като детето станало ученик. Свидетелите заявяват също така, че
след раздялата, детето се е променило, станало притеснено, не било
жизнерадостно каквото било преди това, за да контактува с майка си търсило
одобрението на баща си. Тези свидетели сочат, че след раздялата майката е създала
условия за отглеждане на детето в своето жилище, като е обзавела детска стая.
Свидетелят М. Я., който е служител на полицията сочи за случай за изпълнение на
привременни мерки, като твърди, че ответникът не се е противопоставил на предаването
на детето.
От показанията на свидетелите Г. С. и П.Х., последният
брат на ответника, се установява ,че поведението на майката до фактическата
раздяла е било укоримо, тъй като след раздялата, тя
оставила детето на бащата и не го потърсила. Сочат, че тя е неглижирала
грижите по него, давайки приоритет на контактите си с приятелки и с лице, с което
поддържала интимна връзка. Свид. С. говори, за случай,
когато бащата се опитвал да се свърже с майката, защото детето имало температура,
а тя му изключвала телефона. Този свидетел твърди също така, че откакто страните
по делото са разделени, Х. се грижи за детето. Свидетелите сочат, че детето е
привързано към баща си, както и че последният е прекалено зает в работата си. Свид. П.Х. сочи, че след раздялата майката често пребивавала
в жилището на Х.. Детето споделяло с него, че се чувства по- добре при баща си,
както и че детето има добри отношения с баба си и дядо си по бащина линия. Тези
свидетели сочат, че К. често употребявала алкохол, както и шофирала в нетрезво
състояние, оставяла детето без надзор и го прибирала в неподходящо за възрастта
му време.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК
и пред районен съд, и пред окръжен съд. В обясненията дадени пред окръжен съд
майката е заявила, че от м. януари миналата година работи от вкъщи, има условия
при които да отглежда детето, както и
близки на които да разчита. Бащата е заявил, че работата му не е свързана с
командировки, че е живял с друга жена, която имала дете, но то не живеело с
тях, а идвало многократно.
Родителите не спорят, че от началото на м. март 2020
г. детето живее в дома на майката.
Пред районен съд са изслушани две съдебно-
психологични експертизи. Вещото лице С.М. в изготвената от нея експертиза
№10324/02.05.2019 г. заключава, че естественото
желание и мечта на детето е да бъде с двамата родители, но поради влошената
комуникация между тях преживява
състояние на ситуативна тревожност, поради вербално
агресивните определения на бащата срещу майката. Според психолога естествената
емоционална привързаност на детето към майката е в противоречие с желанията и
поведението на бащата, който без да съумява да разчита правилно емоционалните
потребности на детето го манипулира като му внушава личностните си чувства и
негативизъм и повишава тревожността на
сина си. Сочи, че няма данни за физическа агресия над детето от страна на
родителите, както и че П.е привързан и към двамата и емоционалната връзка с тях
е добра.
В заключение № 13145/05.08.2019 г. на съдебно-
психологическата експертиза вещото лице
М.Г.заключава, че всяка промяна в местоживеенето на детето, където се е
родило и отглеждано ще бъде отрицателно за неговото емоционално и психическо
състояние.
Пред окръжен съд са приети три комплексни съдебно-
психиатрични експертизи- № 2982/01.06.2020 г., 3026/01.06.2020 г. и №
3243/08.06.2020 г., изготвени от вещите лица д-р К.К.
и Д.А., всяка от които представлява извършена КСППО на родителите и на детето.
В тях подробно се изследва родителският капацитет и годност на родителите. По
отношение на майката К.Ц. вещите лица са
дали заключение, че не са установили наличието на минали или актуални
психологични или психопатологични проблеми у нея, които да рефлектират
негативно върху личността на детето и да пораждат у него негативни поведенчески
и емоционални реакции, както и че предвид личностните особености, образователна
степен, възпитание, ценностна система, житейски опит, поведенчески изяви приемат, че майката притежава необходимия
родителски капацитет и годност да упражнява родителските права и задължения в
защита на най- добрия интерес на детето. По отношение на бащата вещите лица
също не са установили психопатологични проблеми, които да се отразят върху
емоционалния статус и поведенчески изяви на сина му, но според тях породените у
Х.Х. негативни емоции, свързани с раздялата му с
майката на детето, все още не са избледнели и продължават да оцветяват
отношенията му с нея, обстоятелство, нараняващо и объркващо чувствата на детето
и към настоящия момент. По отношения на бащата вещите лица също сочат, че
притежава необходимия родителски капацитет и годност да упражнява родителските
права и задължения, като същият по принцип зачита необходимостта от участие на
другия родител от участие в живота на детето. В експертизата, в която вещите
лица дават отговор на въпросите свързани с личността на детето вещите лица
сочат, че е налице изградена силна емоционална връзка, привързаност и близост
на детето с майката, както и че не се наблюдава количествени и качествено
различие в привързаността му към някой от двамата родители и майката и бащата
са еднакво значими за детето. Според вещите лица налице е силна емоционална
връзка между детето и двамата му родители. Ситуитивно
доверителността във връзката баща- дете към момента
на освидетелстването страда. Детето не е отчуждено към родителя, при когото не
живее в момента /бащата/. Било е отчуждено към
родителя при когото не е живяло преди 06.03.2020 г. /майката/, но това
отчуждение не е било в рамките на СРО и е преодоляно. Вещите лица са установили
също така, че няма отказ от детето за осъществяване на контакт с някой от
родителите. Към м.юли 2018 г. е констатирано отчуждение към майката и
демонстрация на лоялност към бащата, като към момента на експертизата не е
открита симптоматика на емоционално
разстройство, но у детето е констатирано персистиращо
вътрешно напрежение и тревожност.
В приетия от районен съд социален доклад, изготвен
от социални работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция “Социално
подпомагане“-гр.Кюстендил се сочи, че и двамата родители притежават необходимия
капацитет за задоволяване на материалните потребности на детето.
В съдебното производство пред окръжен съд е приет
също социален доклад № ПР/Д-КН/141-002/31.01.2020 г., изготвен от социални
работници от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция “Социално
подпомагане“-гр.Кюстендил, в който е след като е извършена проверка относно
потребностите на детето, неговият здравен статус, образование, основни грижи за
детето, жилищните условия и среда, трудовата заетост, работно време и доходи на
родителите, роднински и приятелски кръг на детето и семейството е дадено
заключение, че в интерес на детето е то да се отглежда в спокойна семейна
среда, като майката и бащата следва активно да участват в грижите за него и да
осигурят необходимите средства за издръжка, да не възпрепятстват контактите с
другия родител, на когото не е присъдено упражняване на родителските права, за
да надгражда и запазва емоционалната връзка помежду
им.
Видно от служебна бележка изх.№ 11/04.07.2018 год., издадена
от Община Кюстендил е, че въззивницата Ц. е получавала за шестмесечен период, предхождащ
месецът на издаване на бележката нетно възнаграждение в размери около 650.00
лв. първите два месеца, около 670.00 лв. следващите три и 394.06 лв. за месец
юни на 2018 год.. От писмо изх.№ 1004-11-00-1790#1/01.10.2018 год.се
установява, че е получавала и месечни помощи за детето през 2018 год. в размер
на 40.00 лв. Пред окръжен съд е представен трудов договор, от който е видно, че
майката получава трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.
Съгласно справката-данни за осигуряването на въззиваемият Х. за времето от м.01/2017 год. до м.08/2018
год.е получавал възнаграждение под минималната работна заплата, установена за
страната, а от служебни бележки № 1/10.10.2018 год. и
№ 2/15.10.2018 год., издадени от „ГАЗДОМ 74 ЮД“ЕООД се установява, че за
времето от м.04/2018 год. до м.09/2018 год. е получил брутни трудови
възнаграждения общ размер на 1408.73 лв. и за същия период и сума в размер на
1544.72 лв.като възнаграждение за работа извън законоустановеното
работно време. От приложения по делото нотариален акт № 167, т.V, дело
№3740/1996 г. е видно, че е собственик на апартамента, в
който живее.
Пред окръжен
съд са представени удостоверения за завършен първи, втори клас от началния етап
на основното образование, издадени от НУ „Св. Климент Охридски“ гр. Кюстендил,
амбулаторни листа от извършени прегледи от лекари по дентална
медицина, фактури и касови бонове за заплатени суми във връзка с консумативи и
лечение на зъби от майката на детето. Представена е справка за нарушител от
ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна полиция, за извършени административни нарушения
от К.Ц..
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127,
ал.2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася по спорните въпроси. В настоящото производство подлежащите на
установяване праворелевантни факти се съдържат в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС.
Съдебната практика трайно приема, че указанията в него запазват силата си и при
действащия СК от 2009 г. Съгласно това постановление
при решаването на спора относно родителските права, съдът дължи обсъждане и
преценка на всички установени обстоятелства досежно възпитателски качества на
родителите, техният морален облик, проявените грижи и отношение към детето,
желанието им да упражняват родителските права, полът и възрастта на детето,
както и неговата привързаност към всеки един от родителите, помощта на трети
лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на
живот. В практиката си Върховният касационен съд е
провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се
от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана
механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В
определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността
на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед
интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание
да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права
съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те
не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите
между детето и другия родител, включително чрез създаване на психологически
прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо
неукрепналата детска психика.
Следва да се посочи, че при
вземане на мерките относно упражняването на родителските права и личните
отношения между децата и родителите съдът отчита всички интереси, но приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно.
В настоящия случай, за да прецени при кой от
родителите следва да остане детето, съдът се съобрази с всички посочени по-горе
правнорелевантни факти, които законът и съдебната
практика са наложили и счита, че
родителските права спрямо малолетното дете следва да се упражняват от майката,
като в същото време на бащата да бъде определен достатъчно свободен режим на лични
отношения, което ще му даде възможност да общува с детето си. Съображенията за
това са следните:
Безспорно от материалите по делото се установява, че и двамата родители. притежават
необходимия родителски капацитет и годност да упражняват родителските права,
както имат необходимите възпитателски качества и са силно привързани и обичат
детето си. Съдът счита, че по делото не се доказва укоримо
и безотговорно поведение на майката по отношение на детето след фактическата
раздяла. Вярно е, че в тази насока са показанията на свидетелите Г.С.и П.Х., но
те не се подкрепят от останалите доказателства по делото, като данни за безотговорно поведение не се
съдържат и в социалните доклади, в които са отразени констатациите на
социалните работници, извършвали проверки по случая, поради което и съдът не
цени показанията на тези свидетели.
Безспорно е доказано по делото, че майката е полагала преобладаващо грижи
по отношение на детето преди раздялата, както и че след нея детето е останало
да живее при бащата. Данни, за това, че и след раздялата майката е продължила
да се интересува от детето си се съдържат в показанията на свидетелите Е.Ц. и З.М.,
които твърдят, че К. и през времето, в което детето е живяло с бащата му е
подреждала учебниците, следяла е за написването на домашните му. В показанията
си свид П.Х.- брат на ответника, също сочи, че
родителите уж били разделени, а постоянно
виждал майката в жилището на бащата. Бащата по време на съжителството е осигурявал
доходите на детето, но в пълна степен не
е участвал в живота му, което се установява от показанията на свид. Е.Ц. и З.М.. Съдът кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото свидетели Г. С.и П.Х.
не твърдят друго. В техните показания се съдържат твърдения за полагани грижи
от бащата след фактическата раздяла, за което обстоятелство по делото няма
спор.
Установява се също така, че и
двамата родители притежават добре обзаведени жилища, в които е обособена
самостоятелна стая за детето. Въпреки, че най- близките роднини на майката
живеят в гр. София, при възникнала необходимост тя може да разчита на помощ от
тяхна страна, както може да разчита и на помощ от приятели. При нужда бащата
може да разчита на помощта на своите родители.
От съдебно- психологическите експертизи се установява, че е налице
изградена силна емоционална връзка, привързаност и близост на детето с майката,
както и че не се наблюдава количествени и качествено различие в привързаността му
към някой от двамата родители и майката и бащата са еднакво значими за детето.
За да предостави родителските
права на майката, съдът намира, че лошите отношения между
родителите и по конкретно натрупания негативизъм на бащата към майката са пренесени
върху детето. За това сочи в
експертизата си вещото лице С.М.. В същата експертът заключава, че естествената емоционална
привързаност на детето към майката е в противоречие с желанията и поведението
на бащата, който без да съумява да разчита правилно емоционалните потребности
на детето го манипулира като му внушава личностните си чувства и
негативизъм и повишава тревожността на
сина си. За този проблем се съдържат данни и в заключението на вещите лица д-р К.К. и Д.А., които сочат, че
породените у Х.Х. негативни емоции, свързани с
раздялата му с майката на детето, все още не са избледнели и продължават да
оцветяват отношенията му с нея, обстоятелство, нараняващо и объркващо чувствата
на детето и към настоящия момент. С оглед на посоченото съдът намира, че в
интерес на детето е да бъде в спокойна и щадяща среда, каквато бил му осигурила
майката. Безспорно е че към настоящия момент детето живее с нея, а също и че
отчуждението което е било налице, когато не са живели заедно е вече преодоляно.
Преценени всички посочени по- горе обстоятелства водят до извода, че родителските
права спрямо малолетното дете следва да се упражняват от майката, като в същото
време на бащата да бъде определен достатъчно свободен режим на лични отношения,
което ще му даде възможност да общува с детето, тъй като еднакво важно е детето
да поддържа контакти и с двама си родители.
Настоящият състав намира, че режимът на лични
отношения следа да бъде както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца
– събота от 9.00 ч до понеделник сутрин
с преспиване, като бащата ще взема
детето от дома на майката, респ. ще изпраща детето на училище; по един месец
през лятото- м. юли или август, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през четните години- на
Великденските празници от 9.00 часа сутринта на петъка, предхождащ Великденския
ден до 18.00 часа вечерта в понеделник след Великден и за новогодишните празници от 9.00 ч. на
29.12. до 19.00 ч. на 2.01. като бащата ще го взема и връща; през
нечетните години: на Коледните празници бащата ще взема детето в 9.00 ч. на
23-ти декември и ще го връща в 18.00 ч.
на 26-ти декември, както и на рождените дни на бащата.
По
отношение на иска за издръжка:
Няма
спор, че бащата е от кръга на задължените да дават издръжка лица. Съобразно
законните изисквания на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на задължения за издръжка, а в чл. 142, ал. 2 СК е регламентиран минимален
размер на издръжката на едно дете, като една четвърт от минималната работна
заплата за страната. Минималният размер на издръжката за дете възлиза на 152,
50 лева за 2020 г. В настоящия случай, с оглед възрастта на детето и неговите
потребности, както и възможностите на бащата, настоящият състав намира, че
справедливият размер на издръжката е 150 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че решението на районен съд е незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Воден от горното ,
окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 632/11.07.2019 г., постановено по
гр.д. №1442/2018 г., по описа на
Кюстендилския районен съд и вместо него постановява:
ПРЕДОСТАВЯ на майката К.Ц.Ц.,*** упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете П.Х.Х.,
ЕГН ********** и съвместно живеене на детето с майката.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Х.Г.Х., ЕГН **********
***, режим на личен контакт с малолетното дете П.Х.Х.,ЕГН
**********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца – събота от 9.00
ч. до понеделник сутрин с преспиване, като бащата ще взема от дома на майката, респ. ще изпраща
детето на училище; по един месец през лятото- м. юли или август, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката; през четните години- на Великденските празници от
9.00 часа сутринта на петъка, предхождащ Великденския ден до 18.00 часа вечерта
в понеделник след Великден и за
новогодишните празници от 9.00 ч. на 29.12. до
19.00 ч. на 2.01. като бащата ще
го взема и връща; през нечетните години: на Коледните празници бащата ще взема
детето в 9.00 ч. на 23-ти декември и ще
го връща в 18.00 ч. на 26-ти декември, както и на рождените дни на бащата.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка на малолетното
дете П.Х.Х.,
ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител К.Ц.Ц.,*** в размер
на 150.00/сто и петдесет/лева, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КнОС сумата
от 216 /двеста и шестнадесет/лева, представляваща държавна такса
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.