№ 410
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Мария Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Снежана Н. Колева М.а
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно
наказателно дело № 20251100601147 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 НПК на основание чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП, депозиран на 17.01.2025г., срещу
Определение №5086/27.12.2024г. по НОХД № 17880/2024г. по описа на СРС, НО, 19 състав,
с което съдията-докладчик при СРС на основание чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК е прекратил наказателното производство по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурора от СГП поддържа подаденият
протест, като не сочи нови доказателства.
Защитникът на подсъдимото лице адв.М. М. е посочил, че е съгласен със съображенията
на първоинстанционния съд доколкото така повдигнатото обвинение на неговия клиент е
несъставомерно от обективна страна, като моли атакуваното определение да бъде
потвърдено.
Подсъдимият К. Н. И. от своя страна се присъединява към казаното от защитника си,
като в предоставеното му право на последна дума моли делото да бъде прекратено.
Въззивната инстанция извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
пределите заложени в чл.314 от НПК. В хода на същата бе установено следното:
1
На 20.12.2024г. е бил внесен обвинителен акт в СРС от прокурор при СРП срещу К. Н.
И., с който същия е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1
от НК. Според диспозитива на същия акт К. И. е бил обвинен за това, че на 08.09.2023г., в
гр.София, около 21.00ч. на ул.“Гео Милев“ в близост до пощенска станция се е заканил с
убийство на Л.К.К.-Г., с думите „ Eв. и Ц. ще те убият“, като това заканване би могло да
предизвика основателен страх у пострадалия.
С Определение №5086/27.12.2024г. по НОХД № 17880/2024г. по описа на СРС, НО, 19
състав, съдията-докладчик при СРС на основание чл.247б, ал.2, т.1 вр. чл.250, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК е прекратил наказателното производство по делото. Във визираното
Определение съдията докладчик е сторил извод, че делото му е подсъдно, но е заключил, че
описаното деяние в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставлява
престъпление. Съдията-докладчик е посочил, че в процесния случай не са посочени никакви
факти относно каквато и да било уплаха у пострадалото лице от твърдените в обвинителния
акт действия и изречени думи, както и липсват в обвинителния акт изложени факти, че
заканата може да се осъществи, като се излага и твърдение, че след изричането на думите
подсъдимият запитан от съпруга на пострадалата защо я заплашва е избягал. Аргумент
изтъкнат от докладчика по делото за несъставомерност на описаните действия от страна на
К. И. е, че отправената закана е за действия на трети лица, а не за осъществяване на действия
от страна на самия подсъдим, които да застрашават нейния, на пострадалата живот. Налице е
формалност и изпразненост от съдържание на посочения израз, който няма как да бъде
възприет като реална и сериозна заплаха, още повече че у подсъдимия не е налице
обективирано намерение той да я осъществи, се аргументира в съдебния акт. В
обвинителният акт не са посочени и факти, самият подсъдим да е склонил по морален или
неморален включително престъпен начин посочените от него лица да осъществят заканата
спрямо пострадалата преди или след изричането на думите към нея. Поради тези причини е
заключено, че обективните характеристики на описаното поведение от страна на
подсъдимия спрямо пострадалата не съставляват закана за убийство, която да е насочена от
него към нея и съответно „описаното в обвинителния акт не съставлява престъпление“, при
което съдията-докладчик се е позовал на процесуалната възможност на чл.250, ал.1, т.2 от
НПК и е прекратил наказателното производство по делото. Недоволен от така постановения
съдебен акт е останал прокурорът, който от своя страна е посочил, че посочените по-горе
изводи на съда са неправилни като е претендирал, че съдебното определение е постановено
в нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Държавният
обвинител е изтъкнал, че изводите на съдията-докладчик касаят разглеждане на случая по
същество, което не може да се стори в настоящата фаза на процеса. Аргументирано е, че
заканата по чл.144, ал.3 от НК може да бъде както лична така и с конклудентни действия.
2
Отрича се информационния характер на твърдяната като произнесена фраза от К. И. и се
твърди, че същата е отправена от него именно с цел да се предизвика страх, вследствие на
който пострадалата следва да се откаже от оплаквания срещу действията на конкретни хора,
като според прокурора по начина на извършването се цели именно промяна в поведението
на пострадалата. Прокурорът е посочил и че неправилно е била игнорирана възможността
на пострадалата да обжалва коментираното Определение. В заключение се иска отмяна на
протестираното определение и връщане на делото на районния съд за разглеждане по
същество.
Въззивният съдебен състав намира така отправения протест, за
процесуално допустим и отправен от активно легитимирана страна. Пред
скоби следва да се отбележи, че посочването единствено на подсъдимия,
неговия защитник и прокурора, като страни можещи да атакуват съответното
Определение на СРС е процесуално опущение на първата инстанция. Няма
спор, че престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК е резултатно такова,
както и че Л.К.К.-Г. е била лице с качеството на пострадал в досъдебното
производство по смисъла на чл.75 от НПК и с евентуално права, които би
могла да упражни по чл. 76 и сл. от НПК и чл.84 и сл. от НПК в съдебната
фаза на процеса и безспорно е имала процесуалното основание да атакува
соченото определение.
Съдията-докладчик коректно се е позовал на ТР№53/1989г. по н.д.
№47/1989г. на ОСНК, съгласно което „Не е необходимо лицето действително
да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.
Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква
в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Ако е налице предварително решение за
извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е извършено друго
престъпление – приготовление по чл. 117 или опит за убийство по чл. 115 и
следващите от НК.“ Обвинителният акт в неговата обстоятелствена част като
описание на фактологията на случилото се събитие по своето съдържание
следва да съдържа посочените в чл.246, ал.2 от НПК обстоятелства, за да
отговаря на процесуалния закон. Така описания начин на извършване на
престъплението именно според проверяваната инстанция е дотолкова
непопълнен с факти, че води до извод за несъставомерност на описаното
действие от страна на К. И. от обективна страна. Следвало е според
3
докладчика в обвинителния акт да има описани факти относно наличието на
уплаха у пострадалата. В принципен план изхождайки от горепосоченото
тълкувателно решение на ОСНК това не е нужно, доколкото не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. В обвинителния акт, въпреки това е
посочено, че „Тези думи предизвикали основателен страх у пострадалата“
Според съдебното Определение липсват изложени факти в обстоятелствената
част на обинението, че заканата може да се осъществи. В обстоятелствената
част на акта, е изложен разказ, за влошени взаимоотношения между
пострадалата Л.К. и Ц.С., както и че същия е работел във фирма собственост
на Ев. К. като шофьор. Сочи, се че: „ ….Свидетелите К. и С. и обвиняемия, се
събирали в близост до местоживеенето на св.К. в гр.София, на ул.*****.
Когато посочената свидетелка минавала покрай тях, те отправяли към нея
вербални обиди и закани, като последните не били съставомерни по смисъла
на наказателното право. Във връзка с горните действия св.К. подавала
многократно жалби на тел.112 и писмени такива до органите на МВР и
прокуратурата“. Т.е в този смисъл настоящия съдебен състав приема, че дали
заканата е можела да се осъществи е въпрос по съществото на делото.
Разсъжденията на съдията-докладчик, че отправената закана е за действия на
трети лица, а не за осъществяване на действия спрямо пострадалата от страна
на подсъдимия, които да застрашават нейния живот, както и че е налице
формалност и изпразненост от съдържание на въпросния израз отново са
такива въпроси, които следва да намерят отговор с крайния съдебен акт.
Сочените обстоятелства са такива от предмета на доказване. Съгласно
Решение №10 по н.д. 804/2024г. на ВКС „ Посочените обстоятелства са част от
предмета на доказване /чл. 102, т.1 НПК/ или пряко са свързани с него, тъй
като се отнасят до самото престъпление /неговата обективна страна/ и
участието на обвиняемия в неговото осъществяване /субективна страна/.
Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на
състезателен процес с участие на страните, след събиране и оценка на
доказателствата по делото. Отговор на всички въпроси, свързани с посочените
обстоятелства може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт-
присъдата. При констатация за отсъствие на един или друг от елементите на
съответния престъпен състав, посочен в обвинителния акт, несъмнено деецът
следва да бъде оправдан с присъдата. За да е налице основание за приложение
на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо описаното в
обвинителния акт деяние поначало да не съставлява престъпление, т. е.
неговата несъставомерност да е очевидна и да не се извежда след
4
доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез извеждане
на аргументи от константната съдебна практика“. Съдията-докладчик е
мотивирал становище, че описаното поведение от страна на К. И. спрямо
пострадалата не съставлява закана за убийство, доколкото не вербализира
дейност която да е насочена от него към нея. Тук е мястото да се посочи, че
обструкцията на прокурора, че заканата би могла да се осъществи и лично и с
конклудентни действия е неразбираема за въззивната инстанция поради
съображението, че извършителя би могъл в принципен план да извърши
конклудентни действия осъществяващи по своето съдържание закана и лично.
Според състава на СГС дали заканата по своето съдържание инкорпорира
израз предпоставящ евентуално лично въздействие или действия на трети
лица не я прави дефинитивно несъставомерна от обективна страна изначално
доколкото подобна закана е възможна. От друга страна проверяваната
инстанция е изтъкнала съображение за несъставомерност на твърдяната
реплика единствено по чл.144, ал.3 от НК, а законовото съдържание на
нормата на чл.250, ал.1, т.2 от НПК изисква деянието описано в обвинителния
акт да не съставлява престъпление въобще в каквато връзка няма аргументи в
обсъждания акт.
С оглед на всичко гореизложено СГС намира, че е налице нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушаване на процесуалните права
на страните доколкото са сторени изводи въз основа на сезиращия съда
документ в обем надхвърлящ правомощията на съдия-докладчика по смисъла
на чл.247б от НПК. Наличието на посочените по-горе нарушения обуславят
необходимостта от отмяна постановеното по делото Определение на СРС и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Единствено за пълнота въззивната инстанция ще акцентира, че в така
повдигнатото обвинение от прокурора в обвинителния акт се сочи, че К. И. се
е заканил с убийство на Л.К. с думите „ Ев. и Ц. ще те убият“, като това
заканване би могло да предизвика основателен страх у пострадалия.
Законовата дефиниция на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК изисква възбуждането на
основателен страх за осъществяването му, но това се явява обстоятелство,
което следва да се разгледа, в производство по чл. 248 от НПК, при евентуално
насрочване на такова от друг състав на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334, ал.1 т.2 от НПК вр.
чл.335, ал.2 от НПК Софийски градски съд, 17 въззивен състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение №5086/27.12.2024г., за прекратяване на
наказателното производство по Н.О.Х.Д. № 17880/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 19 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6