№ 1
гр. Разград, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500306 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260114 от 28.06.2021г. г. по гражданско дело №
110/2020 г. по описа на РС – Исперих, съдът е постановил следното:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 в.в. чл.10, ал.1
от Закона за потребителският кредит, Договор за потребителски кредит
№ **********/ 26.12.2016г. сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД град
София, ЕИК – ********* чрез кредитния посредник „АГРО СТОКА”ЕООД, в
качеството му на Кредитодател и Д. Т. АС., ЕГН - ********** от село
Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А в качеството и на Кредитополучател
(Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Т.
АС., ЕГН - ********** от село Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А че същата
дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД град София, ЕИК – *********
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. сумата 464.56 /четиристотин
шестдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
Главница по Договор за потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.дело № 121/ 2019г. по описа на Районен съд – Исперих – 18.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „Ти Би Ай Банк” ЕАД град София, ЕИК –
********* представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. да бъде признато за
1
установено по отношение на ответника Д. Т. АС., ЕГН - ********** от село
Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А че същата им дължи следните суми :
договорна лихва в размер на 15.19 /петнадесет лева и деветнадесет
стотинки/ за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г., обезщетение за забава
в размер на 122.25 /сто двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ за
периода от 05.07.2017г. до 05.02.2019г. по Договор за потребителски кредит
№ **********/ 26.12.2016г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост
на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският
кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д. Т. АС., ЕГН - ********** от
село Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД
град София, ЕИК – ********* представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. за
разноски по настоящото исково производство и по ч.гр.дело № 121/ 2019г. по
описа на Районен съд – Исперих сума в общ размер на 895.17 /осемстотин
деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ съобразно уважената
част от исковата претенция.
Недоволен от това решение в ЧАСТТА с която договора е обявен за
недействителен и в частта с която искът е отхвърлен, останал жалбоподателят
„Ти Би Ай Банк” ЕАД, които го обжалва, чрез пълномощника си
юрисконсулт Йордан Тодоров. Намира решението в обжалваната част за
неправилно и постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. Сочи, че при изслушването пред първоинстанционния съд вещото
лице по техническата експертиза е заявило, че е използвало копие на
процесния договор за потребителски кредит, а не оригинала. Сочи, че още
при назначаването на СТЕ ищцовата страна е поискала вещото лице да работи
единствено и само върху оригинала на договора и че е представила същия.
Прави се искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо не
го да се постанови друго, което исковите претенции бъдат изцяло уважение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника се явява пълномощника му юрисконсулт С.П.С.. Същият
поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването, чрез
особения представител, въззиваемата страна не се явява. Не се явява и
назначения особен представител адвокат Алк. Н. М. от АК - Разград.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В обжалваните му части процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, с изключение на частта му, с която съдът е обявил за
недействителен договора за кредит. В тази му част решението е недопустимо,
2
поради следното:
Твърдението за недействителност на договора е въведено с
възражение от особения представител на ответника по иска, а не с
предявяване на насрещен иск, поради което по него съдът следва да се
произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част.
Когато твърдението за нищожност/недействителност се релевира с
предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в
резолютивната част на решението. Като е обявил договора за недействителен,
съдът е постановил недопустимо решение в тази част. Допуснатото
процесуално нарушение е основание за обезсилване на решението в тази му
част. Така и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 788
от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК, както и
Определение № 222 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2016 г., I г. о.,
ГК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК – при недействителност на договора за
кредит, кредитополучателят дължи само главницата. Недействителността
може да бъде обявена чрез иск, чрез възражение, както и за нея съдът следи
служебно. Когато не е предявен иск за прогласяване на недействителността, а
е направено възражение за недействителност - съдът не се произнася с
диспозитив, а само в мотивите на съдебното решение, но диспозитивът на
съдебното решение е съобразен с тези мотиви. Така и Решение № 909 от
3.12.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1843/2020 г. Решение № 1475 от
24.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 266/2019 г. Ето защо, в тази част
решението е недопустимо постановено по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК и
следва да се обезсили, а производството - да се прекрати в тази част.
В останалата обжалвана част, включително и в частта за разноските,
решението е правилно.
Всички фактически изводи на районния съд са обосновани и се
споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен състав, поради което и на
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази връзка. Между страните няма и спор по
фактите, а спорът е относно действителността на сключения между страните
договор.
В частта, с която исковата претенция е уважена, решението е влязло в
сила като необжалвано.
По възраженията в жалбата съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит вр. с чл.
86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
3
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Със ЗПК (ДВ. Бр. 35/2014 г. в сила от 23.07.2014 г.) е въведено
изискване договорът за потребителски кредит да се сключи по ясен и
разбираем за потребителя начин. Освен това е въведено изискване с чл. 10, ал.
1 ЗПК по отношение размера на шрифта, в който договорът следва да бъде
изготвен. Несъблюдаването на това изискване води до санкция –
недействителност на договора.
В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7-8, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно, в специалният закон - ЗПК, са въведени специални основания,
при доказване на които договорът за кредит се приема за недействителен, по
силата на самия закон.
Основния въпрос пред настоящата инстанция е дали процесния
договор за кредит е недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно дали елементите на договора са с
размер на шрифта по-малък от 12.
Пред въззивната инстанция бе изслушано заключение на повторна
съдебно техническа експертиза, което съдът приема като пълно, ясно,
обосновано и правилно. Видно от същото, е че: печатния текст в оригинала
и копие на процесния договор за потребителски кредит и Искане декларация
е на кирилица, не серифен вид, формат „Arrial Narrow“ с размер 10.
Ето защо, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че договора не отговаря на изискванията на чл. 10,
ал.1 ЗПК. Нарушаването на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, влече
недействителност на договорното правоотношение между страните, респ. до
неговата липса. Така и Решение № 90 от 15.06.2021 г. на ОС - Разград по в. гр.
д. № 310/2020 г., Решение № 89 от 11.06.2021 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
63/2021 г. и Решение № 80 от 2.06.2021 г. на ОС - Разград по в. гр. д. №
174/2020 г.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни
оплаквания, и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, то решението в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, искането за разноски на жалбаподотеля се
явява неоснователно.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл.
4
113, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 270 и чл.
271 ГПК,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 270, ал.3 ГПК, Решение № 260114 от
28.06.2021г. г. по гражданско дело № 110/2020 г. по описа на РС – Исперих в
ЧАСТТА, с която съдът е ОБЯВИЛ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за
потребителски кредит № **********/ 26.12.2016г. сключен между „Ти Би
Ай Банк” ЕАД град София, ЕИК – ********* чрез кредитния посредник
„АГРО СТОКА”ЕООД, в качеството му на Кредитодател и Д. Т. АС., ЕГН -
********** от село Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А в качеството и на
Кредитополучател (Потребител) и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му
част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260114 от 28.06.2021г. по гражданско
дело № 110/2020 г. по описа на РС – Исперих, в ЧАСТТА, с която, съдът е
постановил, че:
отхвърля искът на „Ти Би Ай Банк” ЕАД град София, ЕИК – *********
представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. да бъде признато за установено по
отношение на ответника Д. Т. АС., ЕГН - ********** от село Вазово,
ул.”Хан Кубрат” № 16А че същата им дължи следните суми :
договорна лихва в размер на 15.19 /петнадесет лева и деветнадесет
стотинки/ за периода от 05.07.2017г. до 05.01.2018г., обезщетение за
забава в размер на 122.25 /сто двадесет и два лева и двадесет и пет
стотинки/ за периода от 05.07.2017г. до 05.02.2019г. по Договор за
потребителски кредит № **********/26.12.2016г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост на лихви съгласно
разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит,
осъжда на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д. Т. АС., ЕГН - ********** от село
Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД
град София, ЕИК – ********* представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д. за
разноски по настоящото исково производство и по ч.гр.дело № 121/
2019г. по описа на Районен съд – Исперих сума в общ размер на 895.17
/осемстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/
съобразно уважената част от исковата претенция.
Решение № 260114 от 28.06.2021г. г. по гражданско дело №
110/2020 г. по описа на РС – Исперих, в необжалваната част, с която е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Т. АС., ЕГН -
********** от село Вазово, ул.”Хан Кубрат” № 16А, че същата дължи на „Ти
Би Ай Банк” ЕАД град София, ЕИК – ********* представлявано от Н.Г.С. и
5
А.Ч. Д. сумата 464.56 /четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща Главница по Договор за потребителски
кредит № **********/ 26.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.дело № 121/ 2019г. по описа на Районен съд –
Исперих – 18.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, решението Е
ВЛЯЗЛО В СИЛА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ти Би Ай Банк” ЕАД град
София, ЕИК – ********* за присъждане на разноски във въззивното
производство, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81, във вр.
чл. 273 ГПК.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6