М О Т И В И
към Решение № 113 от 27.08.2019 година
по АНД № 485/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързо производство
(БП) № 287/2019 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка № 482/2019
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Милена
Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне
на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на М.П.Д., роден на *** *** Загора, българин,
български гражданин, живее в село Малко градище, област Хасково, неженен, с
основно образование, ЕГН **********, неосъждан, за
това че в периода от неустановена дата
през месец август 2018 година до 12.07.2019 година, включително, в село Малко градище,
област Хасково, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески
с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст,
а именно с Антоанета Минкова Станчева, родена на *** година – престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
Обвиняемият М.П.Д.,
редовно призован, не се явява.
Защитникът
на обвиняемия – адвокат П.К., излага процесуално становище за липса на спор по
фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят индивидуализацията на следващото наказание,
като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”,
обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито
сочи младата възраст на обвиняемия, добрите характеристични данни, липсата на
движимо и недвижимо имущество, фактът че работи на частно когато си намери
работа, семейния му (неформален) статус – продължаващото съпружеско
съжителство, включително и се позовава на
традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед
етническата принадлежност на обвиняемия – ром и т.н.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес
на детето Антоанета Минкова Станчева съгласно §
1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост
рег.№ 2830 от 22.07.2019
година на Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора, обвиняемият М.П.Д. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичните справки, изготвени от служители на Полицейски
участък – Любимец – Мл.ПИ В.Колев и Мл.ПИ Т.Факиров и
приложени в кориците на БП, става ясно, че М.Д. няма регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред, не е
обявен за ОДИ и няма наложени забрани за напускане пределите на страната.
В кориците на БП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че
обвиняемият М.Д. не притежава недвижими имоти, движимо
имущество, включително МПС-та, с единична стойност над 1 000 лв., ценни
книги, дялове в дружества и парични средства в банкови сметки и не работи.
Обвиняемият и свидетелят Антоанета Минкова Станчева се запознават на 02.11.2017 година
в село Малко градище, област Хасково, където
свидетелят Станчева живее, а обвиняемият Д. е на гости на леля си. По време на
пребиваването му в село Малко градище, двамата
се опознават, харесват се и стават „гаджета”. Виждат се рядко, но
поддържат връзка и на неустановена дата
в началото на месец август 2018 година решават да се оженят по ромските
обичаи и да живеят като семейство, въпреки че Станчева няма навършени 16
години. Така на неустановена дата през
месец август 2018 година, двамата заживяват заедно в село Малко градище в дома на
майката на Станчева и от тогава живеят като съпруг и съпруга без да имат
сключен брак. Съжителството им продължава и към момента на предявяване на
обвинението.
Възрастта на свидетеля Станчева, се установява от приложения официален документ - Удостоверение за раждане, издаден от Община
Харманли, област Хасково, както и от Справка от НБД „Население” и от Социален доклад на ДСП - Свиленград,
отдел „Закрила на детето”.
Обвиняемият М.Д. се признава за
виновен на фазата на БП, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че е
заживял на семейни начала със Станчева, тъй като се обичали, живеят много добре и са в очакване на първото си дете.
Изложената фактическа обстановка,
се установява по несъмнен начин
от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в БП, дадени пред разследващия орган, така
също и от останалите
доказателства – писмени и гласни,
събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Социален доклад; Справка от НБД „Население”; Удостоверение за раждане на Антоанета Минкова Станчева; Декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние; Характеристични справки; Справка за съдимост; така и от свидетелските показания
от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели
– Антоанета Минкова Станчева, Пенка Ненкова Димитрова, Иван Маринов Борисов, Христина Куманова Станчева, Минко Асенов Станчев и
Махаела Николова Стефанова, последните ценени в съответствие
с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени
по делото, ведно с другите писмени
доказателствени средства, на посоченото основание
и по реда на чл. 283 от НПК. Така
очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези
източници са взаимно кореспондиращи
и допълващи се, по своето съдържание те не се
дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително
обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените
документи, които и не се оспориха
относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради
което Съдът изцяло ги кредитира за
достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания,
както и обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебната фаза на
производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия,
както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените признания от обвиняемия се
подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема
обясненията му за достоверни и ги кредитира при
формиране на фактическите и правните си изводи, наред
с останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни
обясненията на обвиняемия, в които излага фактологическа версия, съответстваща
на свидетелските показания и подкрепена от тях.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия М.П.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура - Свиленград е основателно.
Обвиняемият
М.П.Д. е роден на
*** *** Загора, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход, като
принадлежи към ромската етническа общност. Живее в село Малко
градище, област Хасково. Не е женен. С основно образование е. Не е осъждан. Когато си намери работа като дървар работи на частно.
Обективно е вярно,
тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен
пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Антоанета Станчева,
както и тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според
данните от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се
оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е
от страните, а и като официален документ – Актът за раждане, се ползва с
обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед
рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало месец август
2018 година тя е била непълнолетна, навършила 15 години, но не и 16 години. От
обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо
съжителство между свидетеля Станчева и обвиняемия Д., във времето от неустановена
дата през месец август 2018 година до 12.07.2019 година, включително – крайният
момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съответстващ на момента,
в който е извършено процесуалното действие по
привличането му в качеството на обвиняем и повдигането на обвинението – на 12.07.2019
година.
Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са
установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването
на граждански брак, според материалните
норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на
семейството, изпълнение на грижи в бита
и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът на забременяването на свидетеля Станчева. И доколкото е налице трайно състояние
в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето
от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява
престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни
признаци. Касае се за продълженото престъпление
по чл. 191, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия М.П.Д. виновно при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал
ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на
отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било
очевидно при конкретните обстоятелства, свързани с последващото забременяване на свидетеля Станчева. Бил е
наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак,
а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и
общественоопасния характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът,
пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от
него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия М.П.Д. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
Д. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Д. не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака
и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални
отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки М.Д. следва да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на М.П.Д., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото
му съдебно минало, доброто му процесуално поведение
на фазата на БП, добрите характеристични данни (приложените по делото Характеристични справки разкриват положителна оценка
за личността му), липсата на
данни в кориците на делото за налагани административни
наказания и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с
ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се
констатираха отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически
данни по делото.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера
на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние
на обвиняемия – работи на частно като дървар
когато си намери работа, не притежава парични средства в банки, с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книги и дялове в дружества, и със семейното му такова – неженен. Отчете се също
така и етническата принадлежност на М.Д., изводима
и от писмените доказателства към социална и етническа група с ноторно
известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди
пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – по-малко от година
според инкриминирания период от време.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът
постанови Решението си, с което призна обвиняемия Д. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така
индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността
на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира
към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Д.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството
не са направени
разноски, като при признаването на Д. за виновен по предявеното
обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
обвиняемия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер на 5 лв,
в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета
на съдебната власт, по сметката
на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)