№ 3281
гр. Варна, 24.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501620 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 73415/29.05.2023 г. от „Дженерали Застраховане“ АД
против Решение № 1485/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5649/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от В. Р. Д. срещу
„Дженерали Застраховане“ АД частичен иск в размер от 10 лв. (десет лева) от
сумата в общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № *******
в резултат от реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което се моли за отмяна. Въззивникът намира,
че неправилно в решението си ВРС е определил общият размер, необходим за
възстановяване вредите по процесния автомобил, да възлиза на 541,84 лева.
Позовава се на заключението на вещото лице, според което не била налице
категорична причинно-следствена връзка между процесното събитие и
настъпилите вреди. Отделно от това, оспорва промяната на отговорите на
експертизата по задачи № 3 и № 4, направена от вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание. Приемайки и кредитирайки променените
експертни отговори се счита, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение. Въззивникът намира, че вещото лице е извършило
1
оглед на автомобила, без да му е била поставяна такава задача и е обосновало
отговорите си на база твърденията на ищеца, които не били подкрепени от
останалите доказателства. Въззивникът оспорва произхода на претендираните
вреди. Счита, че липсва съответствие между претендираните и причинените
увреждания по ищцовия автомобил, тъй като не съвпадат по размер,
интензитет и местоположение на уврежданията на другия участник в ПРП -
автомобила на въззивника. Въззивникът оценява обезвредата на увреждането,
настъпило за увредения автомобил да възлиза на стойност 30 лева. Намира за
най-достоверен вариант за възстановяване на вредите, посоченият от вещото
лице – вариант № 5 от задача 2 на експертизата. Счита, че след като
застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 125.72 лв.
на ищеца на 06.04.2022г., с това е изпълнил напълно задълженията си. В
заключение, с въззивната жалба моли за отмяна на първоинстанционния акт и
произнасяне с решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото за
двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прави доказателствено
искане за назначаване на повторна САТЕ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Р. Д. чрез адв.
А. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без
уважение жалбата като неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като
решението на ВРС е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, с оглед
на което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че размерът на
реалната стойност на вредата по процесния автомобил е правилно определена
със САТЕ. Въззиваемата страна развива доводи, че определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се изхожда от действителната
стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като бъде ползвано експертно заключение, без съдът да е обвързан с
минималните размери, заложени в Методиката към Наредба № 24/08.03.06г.
на КФН. След приспадане от претендираната сума в размер на 541,84 лева на
извънсъдебно платената сума в размер на 125,72 лева, дължимото
неудовлетворено обезщетение се посочва да възлиза на 416,12 лева, поради
което частичният иск се счита за основателен. В заключение се претендира
потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата
инстанция. Относно искането за допускане на повторна САТЕ намира същото
за неоснователно, тъй като заключението било обосновано, без съмнение за
неговата правилност.
По направеното от въззивника доказателствено искане за допускане на
повторна САТЕ, съставът на въззивния съд намира, че същото не отговаря на
изискванията на чл. 266 от ГПК. Заключението на вещото лице не е било
оспорено в първоинстанционното производство, респ. първоинстанционният
съд не е допуснал процесуално нарушение като е обсъдил и приел същото в
два от вариантите след корекции в резултат от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание, поради което доказателственото искане следва да бъде
2
оставено без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 73415/29.05.2023 г. от
„Дженерали Застраховане“, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез
процесуален представител юрисконсулт И. Г. против Решение №
1485/04.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5649/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, 51-ви състав, с което е уважен предявеният от В. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна срещу „Дженерали Застраховане“, ЕИК
*********, гр. София частичен иск в размер от 10 лв. (десет лева) от сумата в
общ размер на 690,38 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) под №
********* за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и калник заден десен на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с peг. № ******* в резултат от
реализирано на 28.03.2022 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, Пазар
„Младост 1“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.05.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.10.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника
за допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата на
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
3
„Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна
Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на ОС – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4