№ 264
гр. Благоевград , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петър Пандев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Частно наказателно дело №
20211200200400 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от К. Г. М. от град С., ул. „Х.г.“ № 57, ЕГН
**********, в качеството му на представител на „Л.“ООД, гр.С., срещу
постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.03.2013г.,
постановено по ПП № 2257/2008г. по описа на ОП - Благоевград, ДП №
88/2010 г. по описа на ОД- МВР – Благоевград.
Сочи се в жалбата, че атакуваният прокурорски акт се явявал
незаконосъобразен и необоснован. Развити са съображения в насока, че в
постановлението на ОП на практика липсвали мотиви по същество на делото.
Не бил направен анализ както на извършените до този момент процесуално-
следствени действия, така и на събраните доказателства. По-голямата част от
изложението съставлявало описание на възникването и развитието на
гражданско-правни отношения между страни, за които отношения към
настоящия момент липсвали влезли в сила съдебни актове на граждански
съдилища. Претендира се отмяна на обжалваното постановление и връщане
на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на
закона.
Към жалбата са приложени материалите по ДП.
За са се произнесе, ОС намери за установено следното :
С обжалваното постановление, предмет на настоящата проверка, ОП -
Благоевград прекратила наказателното производство по ДП № 88/10г. по
1
описа на ОД-МВР- Благоевград поради липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер. За да постанови своя акт, държавното
обвинение приело, че :
Досъдебното производство било образувано срещу неизвестен
извършител затова, че в качеството си длъжностно лице /служител при
службата по вписванията към Районен съд Р./, не е изпълнил служебните си
задължения при вписването на Нотариален акт №124 т.1, рег.№3255 д.
№698/2007 г., вписан с вх.№3286/22.05.2007 г. акт №30 T.XV, д.№3042/2007
г. с цел да причини вреда на „Л.” ООД град П. и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици - престъпление по чл.282 ал. 1 от НК.
На 10.01.1997 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка №31, том I, дело №44/1997 г.,
Д.М.В. прехвърлил на дъщеря си Л.Д.К. и децата й М.Г.К. и К.Г.К. правото
на собственост върху 1/2 ид. част от парцел II, пл.№890 и 891, кв.23 по ЗРП
на град Б., целият с площ от 584 кв.м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажна
масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху имота.
На К. било предложено от Община – гр.Б. да закупят сграда, построена
от общината, представляваща стол за хранене и построена в имота им. К.М.
предоставил в заем 20000 лева на К.. За обезпечаване на задълженията на К.
към М. двамата се договорили първата да сключи симулативна сделка с
подставеното лице В.П.Д., при която да й прехвърли собствеността на стола и
½ ид.част от двуетажната масивна жилищна сграда, придобити от Д.В.. Д
била близка приятелка с лицето А.К.Б. от град П. - представител на „Л.” ООД,
който от своя страна я помолил да участва в сделката като подставено лице.
Последната се съгласила и на 27.11.2001 г. в град Р. бил сключен договор -
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №149, T.IV,
ре№4877, дело №749/2001 г., с който Л. К., лично и в качеството си на
представляващ и управляващ ЕТ „Л.-Т.-Л. К.” и на пълномощник на съпруга
си Г.К., както и адвокат Р.К. - особен представител на дъщерите й М. К. и К.
К., прехвърлили собствеността на двуетажна масивна сграда/стол/ и 2/6
ид.части от двуетажна масивна жилищна сграда и двете построени в
гореописания парцел на В.П.Д.. В нотариалния акт било записано, че
собствеността на имота се прехвърля срещу сумата от 43 648 лева, каквато
2
сума Д не изплатила на К..
На 20.12.2001 г. с нотариален акт №65, том VII, рег.№9995, дело
№1076/2001 г. в град С., В.П.Д. сключила договор за замяна на недвижим
имот, с който прехвърлила на „Л.” ООД, град С., преставлявано от А.К.Б.
правото на собственост на описаните две сгради в град Б. срещу правото на
собственост върху ½ ид. части от апартамент в град С..
В последствие, на 21.12.2001 г. в град Б., с нотариален акт №50, том V,
рег.№5316, дело №850 от 2001 г. била извършена поправка на договора за
замяна, като било записано, че се прехвърля правото на собственост не върху
2/6 ид. части от двуетажна масивна жилищна сграда, а върху 1/2 идеални
части от същата, т.е. правото на собственост върху целия имот, притежаван от
К. и семейството й.
Всички сделки, извършени в района на Районен съд – гр.Р. били
изповядани от нотариус Кр.М..
От своя страна, с нотариален акт №65 том I, рег.№484, дело №53/2002 г.
на 07.02.2002 г. в град С., била извършена поправка като била коригирана
идеалната част, придобита от „Л.” ООД по отношение на собствеността върху
двуетажната масивна жилищна сграда от 2/6 ид. части. Описаната сделка за
замяна била фиктивна, като Д не влязла във владение на имота и на практика
не придобила собствеността върху него.
Видно от определение от 12.07.2005 г. на Софийски окръжен съд по чгд
№617/2005 г. е, че В. Д е подала молба за издаване на изпълнителен лист
срещу К. за въвод във владение на 2/6 - 1/3 ид. част от двуетажната масивна
жилищна сграда, прехвърлена с нотариалния акт от 27.11.2001 г. С
посоченото определение молбата на Д била отхвърлена като в мотивите си
съдът сочи, че в нотариалния акт №149, T.IV, рег.№4877, дело №749/2001 г.
се съдържат данни за нищожност на сделката по смисъла на чл.26 от ЗЗД.
По жалба на Л. К. и дъщерите й било образувано гр.дело №558/2002 г.
на PC - Р., с което е искано от съда да прогласи нищожността на договора за
продажба правото на ползване на първи етаж от масивна жилищна сграда в
имота, материализиран в нотариален акт №50, том 1 дело №1022/1996 г. и
3
сключен между бащата на Л. К. и Я.Ш.. С решение №13/12.06.2003 г. по гр.
дело №558/2002 г. на PC - Р. била прогласена нищожността на договора,
същият бил отменен и по отношение на Я.Ш. било прието за установено, че
Л. К., М. К. и К. К. са собственици на 1/2 ид. част от парцел II, пл.№890 и 89 ,
кв.23 по ЗРП на град Б., целият с площ от 584 кв.м., ведно с ½ ид.част от
двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, изградени върху
имота. Решението влязло в закона сила на 03.07.2003 г.
С протокол от 03.05.2007 г. К. били въведени във владение на
гореописания имот от ЧСИ Ал.Ц.. С определение №1051/2007 г. по чгд
№613/2007 г. на Окръжен съд Благоевград, жалбата на „Л.” ООД срещу
действията на ЧСИ била оставена без разглеждане като недопустима.
Определението влязло в законна сила на 27.02.2008 г.
С решение №775/07.01.2005 г. по гр.дело №2774/2007 г. на PC-Р. са
били отхвърлени исковете на Л. К., М. К. и К. К. за прогласяване на
нищожност на нотариалните актове от 27.11.2001 г. и 21.12.2001 г. за
прехвъляне правото на собственост, сключени с В. Дч.С решение
№295/03.01.2007 г. по гр.дело .№297/2005 г. на Окръжен съд - Благоевград
първоинстанционното решение било оставено в сила.
С нотариален акт №124, том 4, рег.№3255, дело №698/2007 г. от
22.05.2007 г. Г.К., Л. К. и К. К. дарили на М. К. 2/6 ид. части от парцела, както
и 2/6 ид.части от двуетажната жилищна сграда и 2/6 от стопанската
постройка, изградени в него. При изповядване на сделката били представени
пред нотариус Кр.М. следните документи : нотариален акт №31 том I дело
№44/1997 г., скица №520/02.05.2007 г., издадена от Община-Б.,
удостоверение №94-00-9508-2/02.05.2007 г. на Община Б., удостоверение за
данъчна оценка №**********/25.04.2007 г. - Община Б., решение
№13/12.06.2003 г. по гр.дело №558/2002 г. на PC Р., декларации, квитанции за
внесен местен данък и платени такси за вписване. Видно от приложения
нотариален акт, същият бил вписан в Службата по вписванията към PC Р. на
22.05.2007 г. от съдията по вписванията Р.Г.-Т..
С Решение 958/15.07.2008 г. на ВКС, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД,
признал за нищожен поради липса на съгласие договор за продажба от
4
27.11.2001 г., обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №149, т.IV, рег.№4877, дело №749/2001 г.
Горната фактическа обстановка ОП приела за установена въз основа на
приложените към делото копия на описаните нотариални и съдебни актове и
свидетелските показания на М. К., К. К., Г.К., К.М., Кр.М., Р.Г.-Т., Л. К. и В.
Д. Показанията на последните две си кореспондирали в насока, че се касае за
симулативни и прикрити сделки, сключени между тях двете от една страна, и
”Л.” ООД и Д от друга.
Въз основа на така установеното във фактическо отношение
държавното обвинение приело, че доказателствата по делото не могли да
обосноват извод за виновност на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер.
Окръжният съд намира частната жалба за допустима като подадена от
надлежна страна, срещу акт на прокурора, подлежащ на съдебна проверка, в
предвидените от закона срокове/видно от приложената разписка към жалбата,
постановлението е било връчено на К.М. на 25.04.2021г./ и чрез органа, издал
същия. Разглеждайки я по същество, намира жалбата за основателна.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
направената в обстоятелствената част от постановлението за прекратяване на
наказателното производство ретроспекция на гражданско-правните
отношения между засегнатите страни била извън предмета на делото. Това е
така доколкото именно действия по установяването и прехвърлянето на право
на собственост, касаещо процесните недвижими имоти, с последващо
оформянето им по нотариален ред и вписването на сделките, осъществени от
нотариус и съдия по вписванията, са част от предмета на образуваното ДП.
Същевременно ОС също намира обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство за необосновано и
незаконосъобразно, поради което счита, че като такова то следва да бъде
отменено, а делото - върнато на прокурора.
Съобразно императивната норма на чл.14, ал.1 от НПК съдът,
прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
5
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. В тази връзка съдът съобрази, че като акт, поставящ
край на разследването, постановлението за прекратяване следва да съдържа
становище по всички въпроси, касаещи предмета на делото. В разглеждания
случай това не е сторено независимо от факта, че някои от тях са били
поставяни многократно както в съответни жалби на засегнати лица, така и в
актове, с които държавното обвинение се е произнасяло до този момент/в тази
връзка вж. първоначална и последващи жалби на управителя на „Л.“ООД,
постановления за отказ да се образува наказателно производство на РП-гр.Р. и
ОП-Благоевград, постановление на АП-гр.С. и др./. Независимо от
подробното описание на сключените в периода 1997 г. - 2007 г. сделки, както
и произнасянето на различни съдилища, в недостатъчна степен е било
анализирано и намерило наказателноправна интерпретация обстоятелството,
свързано с прехвърлянето по нотариален ред както през 2001 г., така и през
2007 г. на идентични идеални части от едни и същи недвижими имоти –
парцел и изградени върху същия постройки от част от свидетелите К. най-
напред на свид.В. Д, а след това на свид.М. К.. ОП не е посочила изрично
какви са били действащите правила съответно към 2001 год. и 2007 год.,
регламентиращи действията на нотариуса и службата по вписванията,
свързани с извършването на проверка за наличието на правото на собственост
по отношение на съответните недвижими имоти у праводателите; доколко
същите са били съблюдавани при осъществяването на всяка от сделките и в
какъв обем; какви документи е следвало да удостоверят наличието на това
право и представени ли са били същите при изповядване на сделките пред
нотариуса; как към всичко това се съотнася и факта, че както през 2005 г.,
така и през 2007 г. със свое решение, потвърдено от ОС-Благоевград, РС –
гр.Р. е отхвърлил исковете на Л., М. и К. К. за прогласяване на нищожността
на НА от 27.11.2001 г. и 21.12.2001 г. и др.
Проверяваното постановление се явява необосновано, тъй като е налице
допуснато нарушение на процесуалните правила, изискващи извършването на
цялостен и задълбочен анализ на доказателствената маса. В обстоятелствената
част на обжалвания акт не е посочено изчерпателно налице ли са
противоречия в гласните доказателства и в какво се изразяват същите; на кои
от тях и защо се дава вяра, а кои не следва да бъдат кредитирани; как се
6
съотнасят гласните доказателства към останалия доказателствен материал и
др. Ето защо и направените на тази база крайни изводи се явяват
незаконосъобразни.
ОС намира, че едва след събиране на допълнителни доказателства,
изясняващи напълно горните обстоятелства, както и след детайлен анализ на
доказателствения материал в пълен обем, би могъл да се направен коректен
извод относно липсата или не на осъществено деяние, съставляващо
престъпление.
Предвид изложеното обжалвания акт следва да бъде отменен, а делото-
върнато на ОП-Благоевград за изпълнение на дадените в обстоятелствената
част на определението указания.
Водим от горното и на осн. чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно и необосновано постановление за
прекратяване на наказателно производство от 01.03.2013г., постановено по
ПП № 2257/2008г. по описа на ОП - Благоевград, ДП № 88/2010 г. по описа на
ОД- МВР – Благоевград.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Благоевград за изпълнение
на указанията, посочени в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр.С. .
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7