Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1047
гр. Перник, 16.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4545
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.М.Д. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
4072.65 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
апартамент № 2, находящ се в ******* за периода от 01.12.2010г. до
30.04.2014г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 903.45 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
30.01.2011г. до 21.01.2015г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2052/26.04.2018г. по ч.гр. д. № 2730/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е
подал възражение.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставила топлинна енергия до имота
на В.М.Д. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща доставената от
ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител адвокат В., оспорва
предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се
излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което В.М.Д. не е материалноправно легитимирана да
отговарят по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото
не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически
твърдения, както относно съществуването на валиден договор за
продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При
условията на евентуалност в подадения отговор на искова молба се поддържа, че
вземанията са погасени по давност.
В
открито съдебно заседание на 27.09.2018г. ответникът, чрез адвокат В., прави
изявление, че оттегля подаденото срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2052/26.04.2018г. по ч.гр. д. № 2730/2018г. по описа на Районен
съд – гр. Перник възражение по чл. 414 ГПК в частта относно вземането за
главница за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2014г. на обща стойност 333.49
лева и начислената върху посочените месечни задължения законна лихва за забава
за периода от 08.05.2014г. до 21.01.2015г. на обща стойност 22.27 лева.
По формулираното
от ответниците изявление за оттегляне на подаденото възражение по чл. 414 ГПК,
съдът намира следното:
Целта
на регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство не е
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на дадено вземане, а
единствено дали то е спорно в отношенията между страните. Издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по същество съдържа покана до длъжника да изпълни
задължението си. Законодателят е предоставил възможност на соченото като
длъжник лице да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение в
случай, че оспорва твърдяното от кредитора вземане. Съгласно разпоредбата на
чл. 415, ал.1, т.1 ГПК когато възражението е подадено в срок, съдът указва на
кредитора възможността да предяви иск за установяване на вземането си със сила
на пресъдено нещо. С подаването на искова молба в законоустановения едномесечен
срок заповедното производство се трансформира в общо исково производство, при
разглеждането на което намират приложение основните положения на гражданския
процес, разписани в Глава първа на процесуалния закон, сред които
добросъвестност на участващите в съдебните производства страни и основните
начала, предвидени в Глава втора на ГПК, а именно диспозитивно, служебно и
състезателно начало, и равенство на страните.
Съгласно
правната доктрина всяко производство в правен смисъл представлява динамичен
фактически състав, чието развитие до крайния, завършващ го акт е правно
обезпечено чрез специфични процесуални права и задължения, които от своя страна
се пораждат от предходното процесуално действие и са насочени към предприемане
на следващо процесуално действие. По този начин всяко процесуално действие е
едновременно правопораждащ юридически факт спрямо прикрепените към него
процесуално право и задължение и правопогасяващ факт спрямо това процесуално
право и задължение, в изпълнение на което то е било предприето.
В
контекста на изложеното правните последици на подаването на възражение срещу
издадена заповед за изпълнение са двуаспектни. От една страна подаването на
възражение по чл. 414 ГПК е процесуална пречка заповедта за изпълнение да влезе
в сила след изтичане на предоставения на длъжника двуседмичен срок от
връчването й. От друга страна законодателят е предоставил възможност на
кредитора да предяви иск за установяване със сила на пресъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта. С подаване на искова молба в
законоустановения срок по чл. 415 ГПК възражението по чл. 414 ГПК е изпълнило
процесуалната си функция, поради което възражението на длъжника в заповедното
производство следва да се счита за неоттегляемо след образуване на
производството по реда на чл. 422 ГПК. В подкрепа на изложеното са Определение
№ 152/25.02.2013г. по ч.т.д. № 855/2012г. по описа на ВКС, I ТО и Решение от 18.05.2017г. по в.гр.д. №
1214/2017г. по описа на Софийски градски съд, III Б
въззивен състав. В случай, че в хода на образуваното исково производство
ответникът намери, че вземането на кредитора не е спорно, то същият разполага с
предвидената в разпоредбата на чл. 237 ГПК възможност да признае иска.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбите уреждащи
заповедното производство в процесуалния закон са сходни с тези разписани в
Регламент ( ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на съвета от
12.12.2006г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Съгласно
чл. 16 от Регламента в тридесет дневен срок от получаване на европейската
заповед за плащане длъжникът може да подаде възражение, вследствие на което производството
продължава по общия съдопроизводствен ред, като не е предвидена възможност след
този момент длъжникът да оттегля възражението.
Предоставянето
на възможност на длъжника във всеки един етап от производството по чл. 422 ГПК
да „оттегли“ подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение противоречи на
логиката на гражданския процес, като предоставя безпрецедентна възможност на
ответника да се разпорежда с правото на иск, което правомощие съгласно чл. 232 ГПК и чл. 233 ГПК принадлежи единствено на ищеца. Обстоятелството, че с
„оттегляне“ на възражението по чл. 414 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила
не води до извод, че интересите на ищецът не са накърнени от процесуалното
поведение на ответника, доколкото за кредиторът не е без значение дали
вземането ще бъде установено с влязла в сила заповед за изпълнение или влязло в
сила съдебно решение ( доколкото към настоящият момент в съдебната практика
съществува спор с каква давност се погасяват вземанията, за които има влязла в
сила заповед за изпълнение) още повече след като кредиторът е ангажирал
процесуален ресурс за установяване на претенцията си.
Действително,
в мотивите към т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, е посочено, че
при предявен установителен иск по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда,
разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК. Съгласно доктрината
и съдебната практика мотивите на тълкувателните решения не се ползват със
задължителна сила. Предметът на тълкувателното дело са поставените на
вниманието на съответната колегия въпроси. Отговорите на тези въпроси се
съдържат единствено в диспозитива на тълкувателното решение, но не и в
мотивите. Необходимо е да бъде отбелязано, че Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на Върховния касационен съд се е произнесло по въпроса
„Налице ли са процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК в случаите, когато възражението по
чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа
оспорване на вземането“, а не и по въпроса до кой момент длъжникът има право да
оттегли възражението срещу издадената заповед за изпълнение.
Независимо
от изложеното становище на съдията – докладчик, към настоящият момент
въззивната инстанция ( например Решение № 187/15.06.2018г. по в.гр.д. №
234/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, Решение № 186/15.06.2018г. по
в.гр.д. № 235/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, Решение №
180/11.06.2018г. по в.гр.д. № 218/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник,
Решение № 157/25.05.2018г. по в.гр.д. № 202/2018г. по описа на Окръжен съд –
гр. Перник, Решение № 151/23.05.2018г. по в.гр.д. № 20/2018г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник, Решение № 295/25.09.2018г. по в.гр.д. № 392/2018г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник, Решение № 313/12.10.2018г. по в.гр.д. № 357/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник, Решение № 314/12.10.2018г. по в.гр.д. № 402/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник, Решение № 315/12.10.2018г. по в.гр.д. № 412/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник и редица други ( в тази връзка следва да
се посочи, че на практика почти всички решения по предявени искове по реда на
чл. 422 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД пред Районен съд – гр. Перник, които са
преминали през инстанционен контрол след 01.01.2018г., са обезсилени поради
„оттегляне“ на възражението по чл. 414 ГПК след постановяване на
първоинстанционното решение)) застъпва виждане, че длъжникът във всеки етап от
производството може да оттегли подаденото възражение, включително и след постановяване
на съдебно решение. Предвид изложеното производството по делото следва да бъде
прекратено в частта относно вземането за главница за периода от 01.03.2014г. до
30.04.2014г. на обща стойност 333.49 лева и начислената върху посочените
месечни задължения законна лихва за забава за периода от 08.05.2014г. до
21.01.2015г. на обща стойност 22.27 лева.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 13 и 14 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. От представения по делото нот.
акт. № 107, том IX, нот. дело №
2471/1997г. по описа на
нотариус Николай Златанов, с район на действие Районен съд –
гр. Перник, се установява, че ответникът е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот по силата на договор за дарение на 22.08.1997г., т.е.
преди исковия период. Изводът, че В.М.Д. притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот се подкрепя и от приетата по делото декларация по чл.
14 ЗМДТ от 11.03.1998г. Както правилно е прието с Решение № 254/29.09.2017г.
постановено по в.гр.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник,
когато частният документ, съдържа признание за неизгодни за издателя му
обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение
за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът
се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него
изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим
имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ,
материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ.
В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по
гр.д. № 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999г.,
постановено по гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС, IV ГО.
Съдът
намира своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност
на процесното вземане за главница за основателно. С Тълкувателно решение №
3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, поради което се погасяват
с изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С Решение №
164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд –
гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от
който момент започва да тече законоустановения давностен срок. В съответствие с
разпоредбата на чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 26.04.2018г.,
когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за процесните вземания. Предвид изложеното, съдът намира, че са
погасени по давност тези задължения за главница, които са станали изискуеми
преди 26.04.2015г., т.е. всички задължения за процесния период.
По предявения установителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Съдът намира за
основателно наведеното от ответника възражение за погасяване на вземането с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане са погасени
поради изтекла давност и вземанията за мораторна лихва върху главниците.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността
за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва
да бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски в заповедното и
исковото производство пропорционално на отхвърлената част от исковете. При
определяне на размера на разноските, които да бъдат заплатени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД следва да бъде съобразено заявеното в исковата молба възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство в размер на
600 лева се явява прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност
на спора, и вида и характера на извършените от пълномощника на страната
процесуални действия, поради което хонорарът следва да бъде намален до
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер. На основание чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т.2 от Наредбата
минималният адвокатски хонорар в разглеждания случай възлиза на 403.81 лева,
като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на В.М.Д. сумата в размер на
391.36 лева. Идентични правни съображения се налагат и по отношение на
претендираният адвокатски хонорар за процесуално представителство в настоящото
производство в размер на 600 лева, който на основание чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата следва да бъде намален до сумата в размер на 577.62 лева, като с
оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата в
размер на 552.72 лева.
Следва
да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище,
намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. №
484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение №
643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр.
Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато
предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е
разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на
идентични факти, изразяващи се в неизпълнение на задължение по договор за
продажба на топлинна енергия и свързаните с него последици.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 4545/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник в частта относно
предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.М.Д., ЕГН **********,*** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 333.49 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за апартамент № 2, находящ се в ******* за периода от 01.03.2014г.
до 30.04.2014г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 22.27 лева,
представляваща законна лихва за забава върху посочените вземания, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 2052/26.04.2018г. по ч.гр. д. № 2730/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОБЯВЯВА за влязла в
сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 2052/26.04.2018г. по ч.гр.
д. № 2730/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта с която е
разпоредено В.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ сумата в размер на 333.49 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за
апартамент № 2, находящ се в ********* за периода от 01.03.2014г. до
30.04.2014г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2018г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 22.27 лева,
представляваща законна лихва за забава върху посочените вземания, поради оттегляне
на подаденото възражение по чл. 414 ГПК след депозиране на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявените
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.М.Д., ЕГН **********,*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер
на 3739.16 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за апартамент № 2, находящ се в гр. ***** за периода от 01.12.2010г. до 28.02.2014г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 26.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер
на 881.18 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения
за периода от 30.01.2011г. до 07.05.2014г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2052/26.04.2018г. по ч.гр. д. № 2730/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.М.Д., ЕГН **********,*** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 391.36 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.М.Д., ЕГН **********,*** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 552.72 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО,
в частта с която производството по делото е
прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в едноседмичен срок от връчването му на страните,
а в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 2730/2018г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:16.10.2018г.
Съдебен
деловодител: