№ 135
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от П. М. М., в качеството й на длъжник по и.д. № 311/2019,
по описа на ЧСИ Л. Мурджева, №819, с район на действие ПдОС, против Постановление
от 23.03.2021г. , с което й е наложена глоба на осн. чл.527, ал.3 от ГПК – „за неизпълнение
на съдебно решение, за което е издаден изпълнителен лист на 25.06.2019г. по гр.д.
№15005/2015, ПРС, като не предава детето на баща му за осъществяване на режим на лични
контакти, постановен от съда“.
Жалбоподателката поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно,
т.к. не са налице предпоставките на чл.527, ал.3 от ГПК. Твърди, че на 19.03.2021г. е
подготвила раница с лични вещи на детето С. М. за срещата с баща му, но той отказал
категорично да тръгне с нея и да отиде при баща си. Развити са съждения за това, че бащата
също следва да положи усилия да подобри контакта си с детето. Счита, че не може с
принуда да заведе детето при баща му, като в този случай би се стигнало реално до
упражняване на физическо насилие над детето. Счита, че налагането на глоба не може да
замества изпълнителния способ, а е санкция при неизпълнение. В случая твърди да не е
налице такова. Моли за отмяна на постановлението за глоба. Претендира разноски.
Ответната страна, взискател по делото, Л.. Г. М., оспорва подадената жалба, като
счита същата за неоснователна. Сочи, че длъжницата системно не изпълнява определения
режим на лични отношения като настройва детето срещу него и води неоснователни дела за
домашно насилие, които губи. В момента жалбоподателката е и подсъдима за неизпълнение
на съдебно решение в периода 19.02-03.04.2021г. Твърди, че няма задължение за изпълнение
на адрес на длъжника. Посочва, че длъжницата не е изпълнила задължението си нито на
06.02, 19.02, 06.03., 19.03.2021г. Счита, че задължение на майката е да потърси помощ от
компетентни органи, за да успокои детето и го мотивира да контактува с баща си. Моли
1
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е без предмет, т.к. в нея
е посочено, че се обжалва постановление за глоба от 25.03.2021г., а такова не е
постановявано. Постановлението е от 23.03.2021г. По същество сочи, че жалбата е
неоснователна. Излага доводи, че по делото е изпратена ПДИ, а за 19.03.2021г. е изпратена
ППИ, с указания до длъжника, че следва да се яви в кантората на ЧСИ и предаде детето,
като е указано на майката, че при неизпълнение ще я бъде наложена глоба. От съставеният
протокол на 19.03.2021г. се установява, че майката П.М. се е явила, но без детето и не го е
предала на бащата за осъществяване на лични отношения , съобразно определения от съда
режим. Неизпълнението от нейна страна е системно, поради което и е наложена
обжалваната глоба. Поради изложеното поддържа, че постановлението за глоба е правилно и
законосъобразно.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице / страна,
която има качеството на длъжник /, подадена е в срок / съобщението е получено на
31.03.2021г. , а жалбата е подадена на 14.04.2021г./ и е допустима по следните съображения
:
Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния
процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при
определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.2, т.1 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба на съдебният изпълнител.
В настоящия случай жалбоподателят има качеството длъжник в производството,
което е образувано по изпълнителен лист, материализиращ определения от съда режим на
лични отношения между взискателя, като баща и малолетното дете С., род. на 24.04.12г.,
като родителските права са предоставени за упражняване на майката П.М.. Определеният от
съда режим на лични контакти е всяка първа седмица от месеца в събота от 09,00ч. до
18,00ч. в неделя с преспиване при бащата; всяка трето седмица от месеца в петък от 17,00ч.
до 18,00ч. в неделя с преспиване при бащата , както и определени дни от ваканциите и
официалните празници / извън предмета на настоящето дело/.
Изпълнението на задължението за предаване на дете от родителя, упражняващ
родителките права е регламентирано в гл.48 – Изпълнение на определено действие. Съгл. т.3
на ТР№3/2017, т.д.3/2015, ОСГТК, ВКС – „изпълнителният способ, чрез който се провежда
принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между
родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК
представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на
длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението“. В чл.528, ал.5
от ГПК е предвидена възможността при неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, по искане на взискателя съдебният изпълнител да принуди длъжника да изпълни
като му налага глоби – до 400лв., докато се изпълни задължението. В особените правила за
предаване на дете – чл.528, ал.4 от ГПК е разписана възможността съдебният изпълнител да
поиска съдействие от Дирекция Социално подпомагане, за отстраняване на пречките за
своевременното изпълнение на задълженията на длъжника по предаване на детето.
Настоящият процес е образуван по жалба против постановление за налагане на глоба
от 23.03.2021г. / обстоятелството, че погрешно е изписана датата 25 не води до извод за
лишаване на жалбата от предмет, т.к. очевидно страната обжалва именно това
постановление, т.к. от уведомяването й за издаването до подаване на жалбата не е
постановявано друго такова./ В мотивите на самото постановление е възпроизведен режимът
на лични отношения по съдебно решение, посочено е че с протоколи от 06.02.2021г. и от
19.02.2021г. е констатирано неизпълнение на задължението на майката за предаване на
детето на бащата за осъществяване на лични контакти, поради което с постановление от
2
25.02.2021г. й е наложена глоба от 400лв. Посочено е, че на П.М. е изпратена ППИ за
06.03.21г./събота/ от 09,00ч. , с указания, че предаването ще се извърши в кантората на
съдебния изпълнител на 19.02.2021г. и на 06.03.2021г. , като призовката е редовно връчена
на 10.02.2021г. На 06.03.2021г. в кантората на ЧСИ в 09,00ч ПЧСИ е съставил протокол в
присъствието на бащата Г.К. и на майката П.М., че детето не е доведено и не е предадено
на бащата. Насрочено е последващо принудително изпълнение за следващата дата на
осъществяване на лични контакти между детето и бащата за 19.03.2021г. в кантората на
ЧСИ, като на тази дата отново не е предадено детето. Тези факти доказвали системно
неизпълнение на задължението на майката, поради което и съдебният изпълнител е
наложила глоба на осн. чл.527, ал.3 от ГПК в размер на 400лв. за неизпълнение на съдебно
решение.
Съдът намира обжалваното постановление за незаконосъобразно. От диспозитива на
същото не може да се установи кога не е изпълнено задължението, за което се налага глоба.
Това не може да се установи и от мотивите към постановлението / независимо, че дори и да
можеше да се установи, то с оглед защитата на длъжника следва да е посочено в
диспозитива конкретното нарушение/ . В настоящия случай са посочени множество дати, на
които е съставян протокол за неизпълнение, като не става ясно в крайна сметка заради кое
неизпълнение се налага санкцията, а тя винаги е конкретна, заради конкретно нарушение.
Само този порок на постановлението е достатъчен, за да обоснове неговата
незаконосъобразност, респ. да доведе до отмяната му.
Отделно от това, прави впечатление, че съдебният изпълнител е насрочвал
принудително изпълнение за предаване на детето на бащата за осъществяване на лични
контакти за последните три дати – м.02. и м.03.2021г. в кантората си. Видно от приложения
по изпълнителното дело изпълнителен лист не е посочено изрично, че предаването на детето
на бащата следва да се извършва извън дома на майката. Още по-малко е постановено
задължение за майката да води детето извън дома си. Това е така, т.к. обичайно и в интерес
на детето и съхраняване на неговата психика е родителят, който трябва да осъществи лични
отношения да го вземе от мястото на което обичайно пребивава детето и да го върне на
същото място. В случая липсва възможност съдебния изпълнител да променя мястото на
изпълнение на задължението. При това положение не се установява бащата да е отишъл в
дома на майката на някоя от посочените дати в постановлението за глоба / 06.03.2021г.,
19.03.2021/ и да е отказано предаване на детето.
По изложените съображения , съдът намира, че обжалваното постановление за глоба
от 23.03.2021г. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Останалите доводи на страните и представените писмени доказателства, касателно
отношенията им в миналото по повод детето С. са ирелевантни за настоящия процес, поради
което и няма да се обсъждат от съда.
На осн. чл.78 от ГПК ответната страна Л. М. следва да заплати на П. М. сумата от
50лв., заплатено адвокатско възнаграждение, 25лв., заплатена ДТ и 48лв. заплатена такса за
ЧСИ или общо 123лв. разноски.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 23.03.2021г., изд. по изп.д.№ 20198190400311, по описа
на ЧСИ Л. Мурджева, с което е наложена глоба на осн. чл.527, ал.3 от ГПК на П. М. М.,
ЕГН **********, майка на С. Л. М., ЕГН **********, за неизпълнение на съдебно решение,
за което е издаден изпълнителен лист на 25.06.2019г. по гр.д.№ 15005/2015, ПРС, като не
предава детето на баща му за осъществяване на режим на лични контакти.
3
ОСЪЖДА Л.. Г. М., ЕГН **********, да заплати на П. М. М., ЕГН **********,
сумата от 123лв. разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4