Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 977
30.04.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXI – ви
граждански състав
На двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №6603 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ...., представлявано от
Изпълнителния Директор К.. М.., подадена чрез пълномощник адв.Цв.А.., уточнена
с молба, вх.№.../23.10.2018 г., с която се моли съдът да приеме за установено,
че ответното дружество „Братя Чинкови“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ..., представлявано от Управителя С.. С.. Х.., му дължи
сумата от 6200 лева, платена от ищеца като 100 % аванс по сключен с ответника
неформален договор, развален
едностранно от ищеца поради неизпълнението му от страна на ответника и сумата
от 481,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.05.2017 г. – 13.02.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявление по чл.410 от ГПК, за които суми има издадена Заповед №1381 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1161/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил по банков път на ответника
сумата от 6200 лева, а основание за това е издадена от ответното дружество
данъчна фактура като 100 % аванс по сключен между тях неформален договор.
Твърди се, че въпреки извършеното плащане, ответникът е неизправна страна, тъй
като ищецът не е получил предмета на сделката, поради което и за него е
възникнал интерес от разваляне на договора, което и сторил с нотариална покана.
Твърди се, че поканата е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но
до настоящия момент ответникът не му е върнал платената сума, поради което и
ищецът се снабдил със Заповед №1381 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1161/2018 г. по описа на РС-Бургас.
В
подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Атанасова,
която поддържа иска, моли за уважаването му и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна се е възползвала от правото си да депозира писмен отговор по исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като
твърди, че фактурата е издадена по повод отдадена под наем от страна на
ответника в полза на ищцовото селскостопанска машина – булдозер. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Д., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения
иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между
страните не се спори, че на 17.10.2013 г. ищецът извършил в полза на ответника
банков превод на сума в размер на 6200 лева, като този факт се установява от
приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на ищеца при
„Райфайзенбанк (България) ЕАД, в което като основание за плащането е посочено
„по договор за машина”, на което кореспондира и заключението на вещото лице С.А.
по изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява и
това, че от страна на ответното дружество има издадена данъчна фактура с №69 от
28.10.2013 г., приета като доказателство по делото, получател по която е
ищцовото дружество, както и че същата е на стойност 6 200 лева и има за
предмет – „аванс по договор 100 %”. Според заключението, фактурата е
осчетоводена при ответника като приходи от продажба на услуги.
По делото в
качеството на свидетел е разпитан Е.. Х.., показанията на който потвърждават
изнесеното от ответника в отговора на исковата молба твърдение, че между
страните са съществували облигационни отношения по повод сключен между тях
устен договор за наем на селскостопанска машина – булдозер, по който ответникът
има качеството на наемодател, а ищеца – качеството на наемател, както и че
сумата от 6200 лева по фактура №69/2810.2013 г. е договореното между страните
възнаграждение, заплатено от ищеца като 100 % аванс за предоставеното му
временно ползване на собствената на ответника селскостопанска машина. В тази
връзка приети като доказателства са още договор за продажба на булдозер, марка
Т170, двигател №294285, рама №35611 и справка, изх.№11-03-169/06.03.2019 г. на
ТД на НАП Бургас, съгласно която в периода 02.02.2011 г. – 01.06.2015 г.
свидетелят Х.. е работил по трудово правоотношение при „Братя Чинкови” ЕООД.
По делото е
приета като доказателство нотариална покана, връчена на представляващия
ответното дружество управител на 12.05.2017 г., в която е обективирано
изявлението на ищеца, че разваля сключения с ответника неформален договор за
машина, поради неизпълнението му от страна на последния и му определя срок за
връщане на дадената по този договор сума в размер на 6200 лева.
Между
страните не се спори, че и понастоящем ответникът не е възстановил на ищеца
сумата от 6200 лева, като възраженията в тази насока са, че ответникът е
изправна страна по договора.
По делото е
приложено ч.гр.д.№1161/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което
става ясно, че по заявление на „Тайтън машинъри България” ЕАД има издадена
срещу ответника „Братя Чинкови” ЕООД Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №1381/19.04.2018 г. за сума в размер на 6200
лева, представляваща дължима сума на отпаднало основание – прекратен неформален
договор за машина, сключен през 2013 г., както и за сума в размер на 481,46
лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва за периода
12.05.2017 г. – 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на зявлението по чл.410 от ГПК.
При така
приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
При
условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.55, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№1161/2018 г. по описа на БРС Заповед №1381/19.04.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000
лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд
Настоящият
иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от длъжника „Братя Чинкови” ЕООД по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за
главница и мораторна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
Съдът е
длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин,
който е поискан от ищеца. От изложените в исковата молба фактически твърдения и
петитум е видно, че ищецът претендира връщане на парична сума на отпаднало
основание – прекратен неформален договор за машина, сключен през 2013 г. и припокрива
фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В
тежест на ищеца бе да установи плащането, а на ответника - основанията за
задържане на полученото. По делото е безспорно разместването на имуществените
блага, а обстоятелството, че същите не са осчетоводени правилно при ответника,
е ирелевантни. Спорния по делото въпрос е дали разместването им е на отпаднало основание.
Дотолкова, доколкото ответната страна достоверно установи наличието на правно
основание за получаване и задържане на получената сума, то искът се явява
неоснователен, поради което и като такъв следва да се отхвърли. В тази връзка
съдът кредитира показанията на св.Х.., от които по несъмнен начин се установи,
че ответното дружество е изправна страна по сключения с ищеца договор за машина
имаш за предмет временното и възмездно ползване от страна на ищеца на
собствената на ответника селскостопанска машина – булдозер, като възраженията
на ищцовата страна в насока, че същият е заинтересован от изхода на делото,
съдът не възприема за основателни. Действително свидетелят е брат на представляващия
ответното дружество управител, но към 2013 г. същият е работил по трудово
правоотношение с ответника, поради което и е имал непосредствени впечатления от
работата на последния. Ето защо съдът приема показанията му за достоверни, още
повече, че не противоречат и на събрания по делото доказателствен материал и
приема за установено, че в облигационната връзка между страните, по повод на
която е платена от ищеца исковата сума, ответното дружество е изправна страна.
Що се отнася до възражението на ответника по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, то съдът
намира и това възражение за
неоснователно. Трайната съдебна практика е, че ограничението по чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори
на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложима когато спорът не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености. Ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била
действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща
воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен
договорът, характерът на преговорите, как са изпълнявани задълженията по него
след сключването му. В настоящият казус плащането на паричната сума е
установено, така както е установено и наличето на съществуващо между страните
договорно отношение за това. При наличие на документ за плащане на сумата няма
забрана за установяване със свидетелски показания на останалите елементи на
сключения между страните договор за машина.
Отхвърлянето
на главния иск води до отхвърляне и на акцесорните претенции за законната
лихва върху главницата, считано от
подаване на заповедта по чл.410 от ГПК и за мораторната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не
са ангажирани доказателства за извършени от ответника разноски, поради което и
претенцията му за възлагане на такива е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„...........
представлявано от Изпълнителния Директор К.. М.., за приемане за установено, че
ответното дружество „Братя Чинкови“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ..., представлявано от Управителя С.. С.. Х.., му дължи
сумата от 6200 лева, платена от ищеца като 100 % аванс по сключен с ответника
неформален договор, развален
едностранно от ищеца поради неизпълнението му от страна на ответника и сумата
от 481,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.05.2017 г. – 13.02.2018
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране
на заявление по чл.410 от ГПК, за които суми има издадена Заповед №1381 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№1161/2018 г. по описа на РС-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Братя
Чинкови“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ...,
представлявано от Управителя С.. С.. Х.., за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ