Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в закрито заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали като разгледа
докладваното от съдия Шефки КАНД
№ 190 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1,
предл.
последно от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК. Образувано е по касационна жалба
от С.Н.К. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №138/28.10.2020 г. по анд №258/2020 г. по описа на Районен съд
– Момчилград. В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушения на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че районният съд не се е произнесъл
по направените от него възражения, свързани с допуснати
съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на
наказание. В тази връзка твърди, че в оспорения електронен фиш /ЕФ/, не е конкретизирана категорията на заснетото МПС, респ., не е ясно в коя от хипотезите на
чл.21 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ попада твърдяното
деяние; липсва означение на използваната административно-информационна система, чрез която е създадено
електронното изявление;
липсват задължителни реквизити в представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по
пътищата. Твърди също, че решението е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът не
е събрал доказателства,
свързани с:
конкретното място на извършване
на нарушението, посочено в ЕФ;
годността на техническото средство за измерване
на скоростта; начина на установяване на собственика на процесното МПС; наличието на протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и снимков материал за разположение автоматизираното техническо
средство, както и дневник по смисъла на чл.13, ал.2 и информация по чл.16, ал.2 от горната наредба. Иска отмяна на обжалваното решение, като вместо
него се постанови
друго,
с което да
се отмени издаденият ЕФ. Претендира
и направените по делото разноски по представен списък. В
с.з., чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация – ОД на МВР -
Кърджали,
не взема
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита,
че не са налице наведените в жалбата доводи за процесуални нарушения, свързани със
съдържанието на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. Намира оспореното
решение на РС-Момчилград за правилно, поради което счита, че същото следва да се
остави в сила.
Административният съд,
след като
извърши проверка на обжалваното решение,
във връзка
с посочените в жалбата пороци на решението, както и по
отношение на указаните в чл.218,
ал.2
от АПК, за спазването
на които съдът следи служебно, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в
срок,
и е подадена от надлежно легитимирано
лице
- страна по
анд №258/2020
г.
по описа
на РС-Момчилград.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № *** на ОД на МВР-Кърджали, с който на С. Н. К., на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение
на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В мотивите към решението си, районният съд е приел за
установено,
че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл.21, ал.2,
във вр.
с ал.1 от ЗДвП. Приел също,
че процесният електронен фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Посочена била структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; коректно било посочено и мястото на установяване на нарушението - с
текстово описание и с координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване на нарушението, установено и от приложените веществени доказателствени средства. В ЕФ се съдържали и посоката на движение,
датата и точния час; регистрационния номер на автомобила, както и останалите необходими
реквизити. Съдът
кредитирал приложената по делото разпечатка на клип №***, радар
№ *** от *** год., заснет с мобилна камера за контрол на
скоростта на МПС, както и протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от който се установявало, че техническо
средство TFR 1-М №*** е използвано на 16.05.2020 г., за времето от 12,10 часа до
14,00 часа. Намерил за правилна и правната
квалификация на нарушението, тъй като жалбоподателят е управлявал МПС със скорост
111 км/ч, при разрешена 60 км/ч, въведена с пътен знак. При превишение
от 51 км/ч., правилно било определено и следващото се административно наказание,
съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. По горните съображения, стигнал до
извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция приема за установено
по делото, че на 16.05.2020 год., в *** часа, на път ** км.***,
на разклона за ***, в посока от *** към ***, при въведено с пътен знак В-26 ограничение
от 60 км/ч., е установено управление на лек автомобил с рег.№ ***, собствен на С.
Н. К. /според приложената справка от АИС-КАТ/, със скорост 111 км/ч, превишаваща
разрешената с 51 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустимата грешка от
3 км/ч.
Скоростта на автомобила
е установена и заснета с АТСС TFR 1-М № ***, което, съгласно приложените протоколи от първоначална и
последваща проверка /№**/*** г. и №***/*** г./, отговаря на метрологичните изисквания и към датата на установяване
на нарушението е било годно средство за измерване, съответстващо на одобрения тип.
В тази връзка, неоснователни са възраженията, че решението
е постановено при липса на доказателства за годността на техническото
средство за измерване на скоростта. Наличието на първичните документи, обосноваващи годността на средството за измерване прави безпредметно
и изискването на дневник по чл.13, т.2 от Наредбата, който има
за цел последващо
отразяване на данните от протоколите за проверка на годността.
На следващо място, видно от
приложеното писмо изх. №1037/09.12.2015 г., издадено от директора на Областно пътно управление - Кърджали, на процесния участък от път
** км.***, с пътен знак В26, е въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. В приложение към административнонаказателната
преписка, е представено и графично изображение на конкретното
място за контрол от което се установява, че проверяваният
участък е извън населено място.
Според
приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – клип
№***, скоростта на лек автомобил с рег.№ ***, е 114 км/ч., от която, в съответствие
с чл.16, ал.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., са приспаднати 3 км/ч. Тъй като по делото
не е представена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, правилно е прието
че горното деяние е извършено от касатора, който е и собственик на лекия автомобил,
съгласно представената справка. Последото деяние
представлява административно нарушение именно по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, регламентиращ хипотезите, в които стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак,
какъвто е и настоящия случай.
Освен това, в ЕФ изрично е записано,
че въпросното МПС е лек автомобил, а видно
от приложените снимки от клип №***, е такъв за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача
и според предвиденото в чл. 150а, ал.2
ЗДвП, е от категория „В“.
По делото е приложен
и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с рег.№***/*** г., съгласно приложението към наредбата,
от съдържанието на който се установяват по безспорен начин:
вида и номера на използваното АТСС; конкретното
място за контрол; посоката на движение; ограничението на скоростта, обозначено с пътен знак; разстоянието от пътния знак до АТСС в метри; режима на измерване и посоката за задействане, както и номера на служебния автомобил в който е разположено АТСС.
Последният протокол е подписан от съставилия го служител,
като са обозначени
началният и крайният час на работа на АТСС, както и номерата на първото и последно статично изображение, в рамките на които е и приложения клип №***. Респ., този протокол съдържа
данни, за всички обстоятелства,
относими към деянието и необходими за преценка на законосъобразността на процесния електронен фиш. Обратно на твърдяното в касационната
жалба, протоколът съдържа и регистрационен номер и дата,
макар и извън мястото, предвидено в образеца.
Останалите непопълнени полета, като тези
за: град или село, пътен знак Е24
са неотносими към конкретната проверка, тъй като последната е извършена извън населено място, посочено като конкретен участък от линеен обект- път ** км.***, разклон ***, съвпадащ и с приложеното
графично изображение на мястото за контрол, а с отмяната на разпоредбата на чл.7 /ДВ,
бр. 6 от 2018 г. ,
в сила от 16.01.2018 г./, не съществува изискване за поставяне на пътен
знак Е 24.
Неоснователно
е и възражението за неизяснена фактическа обстановка поради това, че не била събрана
информация по чл.16, ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата,
данните за нарушенията, следва да се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен
от АТСС, като при необходимост същите могат да се отпечатват. Горната информация
се събира, съхранява и анализира от определени със заповед на директора на ОДМВР
служители и чрез автоматизирана информационна система се използва за целите на административнонаказателния процес. Именно такава е информацията,
съдържаща се в клип № ***, радар №***, с 4 броя снимки; данни за датата и часа на
деянието; измерената скорост; ограничението на скоростта и нейното превишение; посока, трафик и режим; географските координати
и обозначение на регистрационния номер на МПС.
С оглед изложеното,
правилно районният съд е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност
на водача за посоченото в ЕФ нарушение. По делото са събрани всички относими към случая доказателства, които съдът е анализирал
обективно и точно, и правилно е приложил закона.
Ето защо, настоящият
състав счита, че не са налице сочените
от касатора
основания за отмяна на обжалваното
решение.
При извършената служебна проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК се установи, че решението е и валидно и допустимо, поради
което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №138/28.10.2020 г. по анд №258/2020 г. По описа на Районен съд – Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.