Р Е Ш Е Н И Е
№275
гр. Велико Търново, 3.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 525/2023г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 149, ал.1 от ЗУТ
Образувано
е по жалба на М.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** и
посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в с. О., против Разрешение за
строеж № 47/ 07.05.2001 г., издадено от Главния архитект на Община Свищов.
В жалбата се твърди, че в оспореното разрешение за строеж, жалбоподателят бил вписан като съсобственик на стълбище към три броя магазини, построени от източната страна на притежаваната от него къща, без да е собственик на земята и при липса на съгласувани проекти с Министерството на културата. Отбелязва, че има „намеси“ и по западната страна на къщата, които също не били съгласувани с Министерството на културата. Липсвала суперфиция, съгласие на собствениците по чл. 183 от ЗУТ и съгласуване по чл. 84 от Закона за културното наследство с НИНКН. Административният акт бил издаде в противоречие с нормите на ЗУТ и ЗКН. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощения адвокат Стефанов, поддържа жалбата като прави уточнение, че оспорва административния акт и като незаконосъобразен. По същество иска актът да бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
Ответник жалба - Главен архитект на Община Свищов, чрез процесуалния си представител ...Я. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени в писмено становище вх. №4653/11.10.2023г. Намира, че не са налице основанията за обявяване на процесния акт за незаконосъобразен. Счита че нововъведеното от процесуалния представител на жалбоподателя твърдение за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж не следва да се разглежда от съда, тъй като изцяло изменя искането, а в жалбата не са изложени съображения в тази насока. Претендира разноски.
Заинтересованата страна – Б.П.Т., в съдебно заседание чрез ...М., намира жалбата за неоснователна. Излага доводи за липса на допуснати закононарушения от категорията на тези, влечащи прогласяването на нищожност на един административен акт. Твърдението относно нарушение на закона за културно наследство, което предоставя такава нищожност считам за напълно несъстоятелно, тъй като Разрешението за строеж е издадено при действието на Закона за паметниците за културата и музеите, чиято хипотеза е малко по различна по отношение на съгласуване строежи в зони с паметници на културата. Отделно от това, отбелязва, че е изтекъл и преклузивният срок за обжалване на административния акт като незаконосъобразен и жалбата се явява процесуално недопустима в тази част.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административен съд Велико Търново, осми съдебен състав, след като обсъди становищата на страните и събрания писмен доказателствен материал, приложен към административната преписка и представени допълнителни писмени доказателства от ответника по жалбата, приема за установено следното:
Първоначално, жалбата е насочена против
няколко административни актове – оспорва се законосъобразността с искане да
бъде отменена Заповед № 871-РД-01-03/ 18.07.2023 г. на Кмета на Община Свищов,
и да се обяви нищожността на Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г. и на Акт
за узаконяване № 2/ 04.04.2002 г., издадени от
Главния архитект на Община Свищов.
С определение от
04.09.2023 г. по адм.д. №
474/ 2023 г. по описа на АСВТ, производството по жалбата, в частта
й, с която се
иска прогласяване нищожността на Разрешение за строеж
№ 47/ 07.05.2001 г. и на Акт
за узаконяване № 2/
04.04.2002 г., издадени от главния архитект на Община
Свищов е отделено, като за разглеждането
са образувани две дела - адм.дело
№523/2023г. по описа на АСВТ с предмет Акт за узаконяване № 2/ 04.04.2002 г. на главен архитект на Община
Свищов, и настоящото дело с предмет – Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г, издадено от главен архитект на Община
Свищов.
Предвид направените уточнения, настоящото
производство продължава само и единствено по направеното оспорване на Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г, издадено от главен архитект на Община
Свищов с искане за обявяване на нищожност,
алтернативно на неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Според представения по делото Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имот № 124, том III, дело №777/1958 г., В.Ц.продава
на Д. И. З. част от недвижим имот, находящ се в гр.
Свищов, ул. „Цар Освободител“ №15 – идеална част от дворното място общо около
600 кв.м и западната реална част от къщата, състояща се от една югоизточна
стая, една северзападна стая хол ½ ид. част от антрето и западната половина от тавана и мазата
над и под продадените помещения. С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имот № 125, том III, дело №778/1958 г. В.Ц.продава на П.Т.Б.другата
част от недвижимия имот, находящ се в гр. Свищов, ул.
„Цар Освободител“ №15, а именно: 1/6 ид. част от
дворното място общо около 600 кв.м., и източната реална част от къщата,
състояща се от две източни стаи и една югоизточна, ½ ид.
част от антрето и източната половина от тавана и мазата над и под продадените
помещения.
През 2001 година по искане на Л.П.Т.;- един от съсобствениците и
наследник на горния недвижим имот, находящ се в УПИ
XXI – 1738, кв.69 по плана на град Свищов, ул. „Цар Освободител“ №15, е започнала процедура по ЗУТ от 2001г. за преустройство и промяна на
предназначението на съществуващи помещения в три броя магазини за промишлени
стоки. Като инвеститори са посочени Л.П.Т.;и Т.П.Т.. Към искането са приложени НА
№ 125, том III, дело №778/1958 г., договор за отдаване под наем на част от процесния недвижим имот от 16.01.2001г., както и проект за обект „Промяна на
предназначението на съществуващи помещения в три броя магазини за промишлени
стоки“, Част „Архитектурна“, Фаза “Работна“, ведно с обяснителна записка на
проектанта и графична част, в това число скица от 05.04.2001г. за парцел УПИ
XXI – 1738, кв.69 по плана на град Свищов, ситуационна скица с обозначени линии
на застрояване, разстояния и височини.
В резултат на проведената процедура е издадено Разрешение за строеж №47/07.05.2001г.
на Главен архитект на Община Свищов за преустройство на съществуващи помещения
в магазини, находящи се в УПИ XXI – 1738, кв.69 по
плана на град Свищов, ул.“Цар освободител“ №15. Междувременно, в полза на
лицето Д. Т.З.З.(също наследник на процесния недвижим имот) е издаден Акт за узаконяване №5/26.04.2002г.
от Главен архитект на Община Свищов, с който е узаконен магазин за промишлени
стоки в УПИ XXI – 1738, кв.69 по плана на град Свищов от 21,20 кв.м.,
представляващ гараж тип „Терзиев“. Впоследствие е издадено и Разрешение за
ползване на строеж „Три броя магазини за промишлени стоки“ (промяна
предназначението на съществуващи помещения) №95/25.04.2002г. на началника на
РДНСК – В. Търново, съобразно който строежът е изпълнен в съответствие със
строителните книжа. От РДНСК – Велико Търново е изготвено писмо до наследниците
– съсобственици на гореописания имот, сред които е и жалбоподателя М.М.М., с което същите са уведомени за издаденото Разрешение
за ползване №95/25.04.2002г. на началника на РДНСК – В. Търново. От това писмо
става ясно и че са били издадени още Разрешение за ползване №194/24.09.2002г.
за строеж „Магазин за промишлени стоки“ (преустроена обемна гаражна клетка“ и
Разрешение за ползване №206/14.10.2002г. за строеж „Магазин за промишлени стоки
и стълбище“ (преустройство на съществуващо помещение и изграждане на стълбище“,
находящи се в УПИ XXI – 1738, кв.69 по плана на град
Свищов.
Във връзка с молба вх. №94-ТСУ14-3/08.03.2016г. от Б.П.Т. е издадено
Удостоверение за търпимост №94-ТСУ14-3/30.05.2016г. на Главен архитект на
Община Свищов на основание §16, ал.1 от ПР към ЗИД на ЗУТ за строеж „Антре“ към
сграда с идентификатор 65766.702.1738.1 по КККР на гр. Свищов, построено в УПИ XXI
– 1738, кв.197 по ПУП на гр. Свищов.
Приложени са още Констативен протокол от 17.07.2001г. от извършена
проверка на комисия, назначена по устна заповед на Заместник Кмета на Община
Свищов, по повод молба от М.М. за установяване на
действителното състояние на сградата в УПИ XXI – 1738, кв.69 по плана на град
Свищов, част на която М. е съсобственик, с искане да му бъде разрешено нейното
укрепване и реконструкция. Според протокола част от северната ½ ид. част на жилищната пристройка е разрушена и на нейно
място има монтиран гараж тип „Терзиев“ на имотната граница, като тази страна на
сградата имало слягане на земна маса, при което жилищната пристройка не може да се обитава. Комисията е
констатирала, че и южната част на пристройката е със силно повредени стени и
мазилка. Предложено е назначаване на комисия по чл. 195 от ЗУТ, в актуалната
редакция, за премахването на жилищната пристройка.
Като доказателства по делото са приети освен
приложените към жалбата доказателства и тези, изпратени с писмо изх. №
11-00-1769/27.09.2023 г. от Община Свищов, ведно с писмени доказателства по
опис, както и становище с вх. №
4653/11.10.2023 г. от процесуалния представител на ответника.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт от
категорията на актовете по устройство на територията по смисъла на чл. 214, т.
1 от ЗУТ.
По
делото не се спори, че жалбоподателят М.М. е
съсобственик на 1/6 ид. част от
дворно място, ведно с двуетажна пристройка в южната част, заедно с ½ ид. част от общите части на сградата (входно антре,
стълбище и тоалетна на първи етаж), с идентификатор 65766.702.1 по КККР на гр.
Свищов, УПИ XI, кв.197, стар УПИ XXI – 1738, кв.69 по плана на
град Свищов, представляваща „Къща на наследниците на Ь.Х.Я.“, обявена за
архитектурно – строителна недвижима културна ценност с местно значение. Предвид
това, жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ/съсобственик
на имота, засегнат от издаденото Разрешение за строеж №47/07.05.2001г. на Главен архитект на Община Свищов/, до компетентния
да я разгледа съд – аргумент от чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
По
делото не са представени доказателства за датата на връчване на Разрешение за строеж №47/07.05.2001г. на Главен архитект на Община
Свищов за преустройство на съществуващи помещения в магазини, като видно от
писмо изх. № 11-00-1769/27.09.2023г. в техническия архив на Община Свищов липсват доказателства относно
връчването на оспорения акт. Дори да се приеме, че издаденото Разрешение за
строеж №47/07.05.2001г. на Главен архитект на Община Свищов не е било съобщено
на М.М., то съдът намира, че най – късно през
2002г. жалбоподателят е узнал за него,
когато с писмо от 21.10.2002г. на РДНСК – Велико Търново заинтересованите лица,
имащи право на жалба, са уведомени за завършването на строежа, за който
е издадено процесното разрешение за строеж, и за
който е издадено Разрешение за ползване №95/25.04.2002г. на началника на РДНСК
– В. Търново на основание чл. 177, ал. 1 от ЗУТ (в актуалната редакция, ДВ, бр.
43 от 26.04.2002 г.), с което на практика строежът е въведен в експлоатация.
Съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ
(Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001
г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 41 от 24.04.2001 г., бр. 111 от
28.12.2001 г., бр. 43 от 26.04.2002 г.), разрешението за строеж или отказът
могат да бъдат обжалвани по законосъобразност пред началника на регионалната
дирекция за национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за
издаването на съответния акт. И към настоящия момент, съгласно чл. 215, ал. 4
от ЗУТ също 14 - дневен е срокът за обжалване на индивидуалните административни
актове с доводи за незаконосъобразност, водеща до отмяна, който срок започва да
тече от узнаване на акта. По делото няма данни и не се твърди Разрешението за
строеж да е било обжалвано по реда на 149, ал. 3 от ЗУТ (отм.) пред началника на РДНСК – Велико Търново. Жалбата е подадена до съда едва
на 02.08.2023г., видно от поставения входящ номер върху същата, т.е. извън законоустановения 14-дневен срок от узнаване на акта, с
което е преклудирана възможността за оспорване на
Разрешението за строеж по отношение на неговата законосъобразност в смисъл на унищожаемост. Не се спори и че за посоченото Разрешение са
били уведомени органите на РДНСК, които не са ги отменили по реда на служебния
контрол. Следователно, след като разрешението за строеж не е обжалвано от
лицата имащи право да сторят това в законоустановения
срок, е добило законна сила и представлява стабилен административен акт. Същото
е влязло в сила и съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в приложимата
към онзи момент редакция, не подлежи на отмяна по силата на закона и всякакви
възражения в противната насока са несъстоятелни. За пълнота следва също да се
отбележи, че строежът за чието изграждане е издадено процесното
Разрешение за строеж е въведен в експлоатация с издаването на Разрешение за
ползване №95/25.04.2002г. на началника на РДНСК – В. Търново и от този момент нататък разрешението за строеж е изгубило правното си значение
и има единствено удостоверителен характер (в този смисъл е Определение № 9177
от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2022 г., II
о.). Предвид
това, съдът следва да установи налице ли са онези недостатъци, които обуславят
нищожността на административния акт.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, а такива са възприети в теорията и
съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а тези по т. 3 - т. 5 от същия текст, принципно обосновават
незаконосъобразност на ИАА. Като критерии за нищожност в правната литература се
посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на
установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените
правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и
да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг
нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или
не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част,
възприема част от изложените в доктрината критерии - липса на компетентност и
липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт.
Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради
толкова съществени нарушения на административно-производствените правила и
нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици.
Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен.
Следователно, на първо място, нищожен е този административен акт, който
е издаден от некомпетентен орган, т. е. от орган, който не е овластен за това в пределите на неговите правомощия. След
проверка, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на
чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав установи, че обжалваното Разрешение за
строеж от 2001г. е издадено от оправомощен орган и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, съобразно правомощията, дадени на Главния
архитект на съответната
община с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, в
актуалната към 2001г. редакция на закона.
Оспореното
Разрешение за строеж е валиден писмен акт, издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
необходимите реквизити, включително и посочване на фактическите и правни
основания за издаване. Предвид това, не е налице съществен порок
на формата, който да води до липсата на волеизявление.
При издаване на Разрешението за строеж
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
опорочат оспорения акт до степен на нищожност. Производството е започнало с
постъпването на искане на собственик на източната част от къщата -Л.П.Т.;с вх.
№0085/08.04.2002г. с искане за промяна предназначението на съществуващи
помещения в три броя магазини за промишлени стоки, с приложени документи.
Производството е приключило с издаването на Разрешението за ползване на строежа
№95/25.04.2002г. на Началника на РДНСК – В. Търново, съобщен на
заинтересуваните лица чрез писмо от РДНСК – Велико Търново. Предвид това, съдът
намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да обуславят нищожност на оспорения административен акт.
Не са допуснати и нарушения на материалния закон, обосноваващи нищожност. По принцип нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган, или предметното съдържание на разпореденото с акта да нарежда извършването на явно престъпление или явно невъзможни положения, или да се основава на нищожен административен акт. Ето защо е прието в доктрината и съдебната практика, че дори противоречие с императивни правни норми води само до унищожаемост на акта, поради което противоречието на административния акт с императивна материалноправна норма не може само по себе си да доведе до нищожност. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост на акта. В случая, тези пороци не са налице. Развитите в жалбата оплаквания относно нарушаване на изискванията на чл.183 от ЗУТ и липсата на съгласуваност на проекта с Министерство на културата са относими към преценката за съответствието на административния акт с материалния закон, но не и към неговата нищожност. Въпреки това, следва да се отбележи, че нормата, която жалбоподателят счита за нарушена - чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в редакцията към онзи момент на издаване на Разрешението за строеж (Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) предвижда в съсобствен урегулиран поземлен имот или в сграда с режим на етажна собственост, изградена върху съсобствен имот, да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до Кмета на общината, с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или на етажните собственици. В случая, не става въпрос за нов строеж, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, а за промяна на предназначението на обект за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда от собственик. В случая не се завземат общи части от къщата/сградата, нито се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; не се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; не се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици, а изключителният собственик на една част от нея променя предназначението на съществуващите помещения. Не се увеличават и натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, съгласно приложената обяснителна записка. Но дори и да се приеме, че е налице липсващо съгласие, то обосновава евентуалната приложимост на чл. 38, ал.4 от ЗУТ (Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.), но същото не може да доведе по нищожност на постановения в проведената процедура административен акт. Този порок може да доведе само до унищожаемост, но същата е следвало да се предяви до изтичането на срока за обжалване, което жалбоподателят не е направил в този законоустановен срок. Необходимостта от предварително съгласуване по реда на ЗКН е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни. Това също е било възможно само в производството по инстанционен контрол по реда и сроковете на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, в актуалната редакция, от заинтересуваните лица. Тази възможност в случая е преклудирана. Крайният извод е, че не се установява противоречие на оспореното разрешение с материалноправни разпоредби на закона, което да е дотолкова тежко, че последиците му да са правно нетърпими /напр. разрешен строеж в защитена зона или в зона за озеленяване, или в чужд имот - публична собственост/, че да обуславят неговата нищожност.
Останалите възражения в жалба,
черпени от действителното състояние на къщата и съответствието на строежа с
описаното в оспореното Разрешение за строеж са неотносими
към настоящото производство, а са свързани с наличието на незаконен строеж по
смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ и провеждането на административно производство
по реда на Глава Двадесет и първа от ЗУТ, поради което и евентуалното им
обсъждане не би се отразило на резултата от инстанционния
контрол. Твърденията за извършени промени в други части от съществуващата
сграда, в нарушение на ЗУТ, също са неотносими към
настоящото производство. В отделните си части – южна, северна, източна,
западна част, къщата е собственост на различни лица – наследници, и релевираните възражения за извършени намеси, строежи,
поставянето на гаражна клетка и т.н. нямат отношение към процесното
разрешение за строеж, тъй като същото касае преустройство и промяна на
предназначението на съществуващи помещения в източната част от къщата,
собственост на трето лице. Дали издадените административни актове –
Удостоверение за търпимост №94/30.05.2016г. за строеж „антре“ към сградата в процесния имот, Акта за узаконяване от 26.04.2002. на
магазина за промишлени стоки и т.н. на отделните собственици на къщата са
нищожни или в нарушение на закона са ирелевантни за
настоящото производство и подлежат на проверка по образуваните пред АСВТ адм. дело. №523/2023г. и №474/2023г. Извън предмета на
делото е и дали се касае за една сграда – паметник на културата, към която е
изградена пристройка в южната част, собственост на жалбоподателя, или същите
неправилно са били заснети в кадастъра като една сграда – недвижима културна
ценност.
Не е установено по делото, а и
такива доводи не са въведени от жалбоподателя, че разрешението за строеж се
основава на друг нищожен административен акт, т. е. не е налице
противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с
дължимите по закон, нито твърдения за несъответствие на извършеното
строителство с предвижданията на ПУП.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В случая, не е
налице несъответствие с целта на закона до степен нищожност на оспорения
административен акт. Но крайната цел на издаденото от
главния архитект на Община Свищов Разрешение за строеж е допустима от закона,
поради което същото не е нищожно на това основание.
По
изложените съображения съдът намира, че Разрешение за строеж №47/07.05.2001г.
на Главен архитект на Община Свищов е валиден административен акт, а жалбата
срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, ответната и заинтересованата страна имат право на
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Община
Свищов разноски в размер от 1 500 лева с ДДС, представляващи действително
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 12.102023г., преводно нареждане от 11.10.2023г. в полза на
Адвокатско дружество „Ш.И.Я.“ и фактура от същата дата с получател Община
Свищов. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и на заинтересованата страна Б.П.Т.
разноски в размер на 1 200 лв., представляващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023г.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.М. с
ЕГН **********, с адрес *** и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки
в с. О., против Разрешение за строеж № 47/ 07.05.2001 г., издадено от Главния
архитект на Община Свищов с искане за прогласяване на неговата нищожност.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********, с
адрес *** и посочен адрес за връчване на съобщения и призовки в с. О., да заплати в полза на Община Свищов разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин
лева).
ОСЪЖДА М.М.М.
с ЕГН **********, с адрес *** и посочен адрес за връчване на съобщения и
призовки в с. О., да заплати на заинтересованата страна Б.П.Т. *** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 250 лева (хиляда двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: