Определение по дело №213/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 373
Дата: 22 декември 2020 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20207100700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 373 / 22.12.2020 г., град Добрич

                        

                                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, V състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

разгледа докладваното от председателя адм. дело № 213 по описа за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба вх. №3029/27.11.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с която е отправено искане за изменение на Решение № 316/ 02.11.2020 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

Молителят настоява, че са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, с оглед на което иска присъждане в полза на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за защита пред първоинстанционния съд в размер на 508.20 лв., съответстващо на материалния интерес по спора, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не се е произнесъл по така направеното искане.

Ответната страна - „**“ АД не изразява становище по молбата.

Административен съд - Добрич, V състав, като съобрази изложеното в Молбата, съответно в Решението, чието изменение в частта на разноските се претендира, констатира следното:

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на Решението, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие да измени или допълни постановеното решение в частта за разноските, когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето им.

В представени писмени бележки по делото от 11.08.2020 г., процесуалния представител на ответника, е заявил изрично, че независимо от изхода на делото, моли на осн. чл.161, ал.1, изр. последно и ал. 3 от ДОПК да му бъде присъдено юриск. възнаграждение в размер на 508,20 лева. Такова заявление е направено и в съдебното заседание в хода на устните състезания, като е аргументирал искането си с представените частични заповеди за командировки, които е можело да се представят и пред административния орган.

С постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълване на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК се предприема, когато съдът не се е произнесъл по своевременно заявена претенция за разноски. В настоящия случай, с решението, постановено по настоящото дело, съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на разноски.  Поради това решението следва да бъде допълнено, чрез произнасяне по посочените искания.

Неоснователно е обаче искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

На първо място, представените по делото доказателства от жалбоподателя в основната си част са представени и в хода на ревизията. Приложените едва в съдебното производство документи са с оглед доказване на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда и в изпълнение указанията на съда по разпределението на доказателствената тежест, както и документи, ползвани от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. На второ място, относно представените пред съда командировачни заповеди и пътни листове, на които основава искането си по чл. 161, ал. 3 ДОПК ответникът, следва да се посочи, че според описаните в РД  процесуални действия, извършени в хода на ревизията, ревизираното дружество е представило всички изискани му документи с ИПДПОЗЛ, т.е. липсват констатации за изискани и непредставени от дружеството документи, в т.ч. и посочените пътни листове.

На следващо място, в жалбата, подадена по реда на чл. 152 ДОПК, жалбоподателят, обосновавайки защитната си теза, изрично в т.4 от жалбата се е позовал на командироването на служители на дружеството в офиса в София. В случай че тези доказателства /вкл. командировачни и пътни листи/, на които дружеството изрично се е позовало, не са били приложени с ревизионната преписка пред административната инстанция, то ответният орган е следвало да ги събере на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е предвидена като санкция за пасивно поведение на лица, които не са представили изисканите им и необходими документи в ревизионното производство, което не се установява в настоящия случай.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд Добрич, 5-ти състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Определението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с жалба пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                              СЪДИЯ: