№ 254
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 158/12.12.2023 г. по т.д.№ 12/2022 г., Окръжен съд – Благоевград
е осъдил „Еско сървисис“ ООД да заплати на „Джи Ви Ай“ ООД главница от 89 827.82 лв.,
като задълженията произтичат от Рамков договор, сключен на 27.06.2017 г. и издадени въз
основа на договора 4 бр. падежирали, но неплатени фактури - фактура №
**********/31.12.2017 г., по която е направено частично погасяване с остатък за плащане в
размер на 69 459.96 лв. с вкл. ДДС, фактура № **********/31.01.2018 г. на стойност
13 475.11 лв. с вкл. ДДС, фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. с вкл.
ДДС и фактура № ********** от 31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с вкл. ДДС. - законна
лихва в общ размер от 45 294.38 лв., респ.: по фактура № **********/31.12.2017 г. -
мораторна лихва за периода на забавата /22.01.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 35 212.34
лв.: по фактура № **********/31.01.2018 г. - мораторна лихва за периода на забавата
/22.02.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 6 756.96 лв.: по фактура № **********/28.02.2018
г. - мораторна лихва за периода на забавата /22.03.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 2 486.20
лв.; по фактура № **********/31.03.2018 г. - мораторна лихва за периода на забавата
/22.04.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 838.88 лв. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. „Еско
сървисис“ ООД е осъдено да заплати на „Джи Ви Ай“ ООД направените по делото разноски
в размер на 22 510 лв.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Еско сървисис“ ООД,
което моли то да бъде отменено и исковете срещу него – отхвърлени. Поддържа, че съдът е
приложил неправилно материалните норми и е процедирал в нарушение на процесуалния
закон. Счита, че съдът неправилно приел за установено, че е налице признание на дълга с
1
писмо от 04.01.2021 г., с което на основание чл, 116, б. "в" от ЗЗД, давностният срок е
прекъснат, като по силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването му е започнала да тече
нова давност, която не е изтекла. Съдът при анализа на Потвърдително писмо от 04.01.21 г.,
подписано от К. В., не взел предвид направените възражения обективирани в отговора на
допълнителната искова молба за това от кого е подписано Потвърдително писмо от 04.01.21
г. и в какво му качество. Покана от 04.01.2021 г. от „Джи Ви Ай“ ООД до „Еско Сървисис“
ООД и „Потвърдително писмо“ от 04.01.2021 г. били подписани само от лицата К. Й. Г. и К.
В., които към момента на твърдяната кореспонденция 04.01.2021 г. били управители и
представляващи „Джи Ви Ай“ ООД. Съдът следвало да отчете, че Потвърдително писмо от
04.01.2021 г. е подписано от К. В. в качеството му на управител и представляващ ищеца и
удостоверява факти и обстоятелства, изгодни само за ищцовата страна, потвърдени от
управителния орган на самия ищец и не следвало да го кредитира като неправилно е приел,
че същото изхожда от длъжника. Потвърдителното писмо от 04.01.2021 г. по своя характер
било частен документ и не обвързвало съда с материална доказателствена сила и
истинността на изложените в него твърдения следвало да се прецени на база останалия
доказателствен материал. Сведенията, дадени по делото от свидетеля М. М. изцяло
опровергавали съдържанието на Потвърдително писмо от 04.01.2021 г. и най-вече момента
на неговото изготвяне 04.01.2021 г. От тези показания се установявало, че същата обслужва
„Еско Сървисис“ ООД от 2015-2016 години, но след 2018 г. не били извършвани сверки на
салда между „Джи Ви Ай“ ООД и „Еско сървисис“ ООД. През 2020 г. свидетелката не била
извършвала справка на салда между двете фирми, като никой не бил искал информация от
нея по този повод. Свидетелката посочила, че практически на 04.01 не било възможно да
извърши справка за салдата, тъй като извършването на справката, потвърждаването и
връщането й отнемало около 2 дни. Свидетелката заявила, че В. не й е давал документи.
Въззивникът счита, че фактът на оспорване на исковата претенция сочел, че
потвърдителното писмо и признанието за задълженията не е съгласувано с останалите
управители на „Еско Сървисис“ ООД и същите не потвърждават изявленията на К. В.. По
този начин съдът извел неправилния извод, че е налице признание на дълга с писмо от
04.01.2021 г., с което на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД, давностният срок е прекъснат и по
силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването му е започнала да тече нова давност, която не
е изтекла и на това основание е уважил исковата претенция.
Съдът извършил процесуално нарушение като с Определение № 281/05.06.2023
г. допуснал като писмени доказателства по делото представените с Допълнителната искова
молба: Покана от 04.01.2021 г. от ищеца „Джи Ви Ай“ ООД и Потвърдително писмо от
04.01.2021 г. Нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК свързвала представянето на допълнителна
искова молба след приемане на отговора на ответника, като с нея ищецът можело да посочи
и представи доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата си молба. В
конкретния казус, в представената по делото Допълнителна искова молба не били посочени
обстоятелства, от които да се направи извод, че новите доказателствени искания не са могли
да бъдат посочени в исковата молба. Възможността за представяне на двете доказателства
била преклудирана по смисъла на чл. 372, ал. 2 ГПК и на това основание съдът не е
следвало да ги допуска по делото.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите
на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Джи Ви
Ай“ ООД против „Еско сървисис“ ООД искове с правно основание чл.327 от ТЗ във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника са били обвързани от рамков договор за
съвместна дейност от 27.06.2017 г., със срок на дейност една година – за периода от
2
01.07.2017 г. до 01.07.2018 г., по силата на който страните търгували с количества
електроенергия на свободния пазар, като за всеки месец изготвяли протокол за доставените
количества електроенергия и постигнатата цена. Продавачът по договора следвало да издава
фактура за извършената продажба на електроенергия за всеки месец. Въз основа на рамковия
договор „Джи Ви Ай“ ООД, в качеството си на доставчик издало фактури към крайния
клиент „Еско сървисис“ ООД, които към момента на исковата молба били незаплатени:
1./ За доставка на 1268.784 MWh електроенергия, калкулирана по дневна
тарифа, за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. била издадена
фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. с вкл. ДДС с падеж за
плащане 21.01.2018 г. Към фактурата имало протокол за доставената електроенергия -
Приложение А към фактура № **********. По фактурата били извършени частични
плащания по платежни нареждания от 26.01.2018 г. и 02.02.2018 г., респ. от плащането,
извършено на 26.01.2018 г., сумата 12 206.28 била отнесена по фактура №
**********/31.12.2017 г., а от плащането на 02.02.2018 г. била отнесена цялата платена сума
от 40 000 лв. Неплатения остатък по фактура № **********/31.12.2017 г. бил в размер
69 459.96 лв.
2./ За доставка на 134.515 MWh електроенергия, калкулирана по дневна
тарифа, за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. на стойност 11 299.26 лв. без вкл. ДДС и
13 475.11 лв. с вкл. ДДС е била издадена фактура № **********/31.01.2018 г. на стойност
13 475.11 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.02.2018 г. Към фактурата имало протокол за
доставената електроенергия - Приложение А към фактура № **********.
3./ За доставка на 50.279 MWh електроенергия, калкулирана по дневна тарифа,
за периода 01.02.2018 г. - 28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв била издадена фактура №
**********/28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.03.2018
г. Към фактурата имало протокол за доставената електроенергия - Приложение А към
фактура № **********.
4./ За Доставка на 16.298 MWh електроенергия, калкулирана по дневна тарифа,
за периода 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. била издадена фактура №
**********/31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.04.2018
г. Към фактурата имало протокол за доставената електроенергия - Приложение А към
фактура № **********.
Фактурите били надлежно осчетоводени и връчени на представители на
ответника. Общата стойност на задълженията по тях възлизала на 89 827,82 лв. Върху
непогасените задължения по тези фактури била дължима и лихва за забава, считано от
момента на падежиране на задължението по съответната фактура до окончателното му
изплащане. Към датата на исковата молба лихвата по всяка една от фактурите била
следната:
1./ по фактура № **********/31.12.2017 г. - мораторна лихва за периода на
забавата 22.01.2018 г. - 20.01.2023 г. в размер на 35 212.34 лв.:
2./ по фактура № **********/31.01.2018 г. - мораторна лихва за периода на
забавата 22.02.2018 г. - 20.01.2023 г. в размер на 6 756.96 лв.
3./ по фактура № **********/28.02.2018 г. - мораторна лихва за периода на
забавата 22.03.2018 г. - 20.01.2023 г. в размер на 2 486.20 лв.
4./ по фактура № **********/31.03.2018 г. - мораторна лихва за периода на
забавата 22.04.2018 г. - 20.01.2023 г. в размер на 838.88 лв.
„Джи Ви Ай“ ООД канило „Еско сървисис“ ООД неколкократно да погаси
натрупаните задължения, вкл. с изпратена покана за доброволно изпълнение чрез частен
съдебен изпълнител Б. И. В., вписана в Камарата на частните съдебни изпълнители под №
890 с район на действие Окръжен съд – Благоевград. Осчетоводяването на фактурите от
ответника и включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлявало недвусмислено признание на
задължението и доказвало неговото съществуване, съответно и отразява възникналата
3
между страните облигационна връзка. Ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му
заплати сумата в общ размер на 89 827.82 лв. главница и мораторна законна лихва в общ
размер от 45 294.38 лв.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът „Еско сървисис“ ООД оспорва предявените искова. Не оспорва, че
с „Джи Ви Ай“ ООД са били в обвързани от Рамков договор за съвместна дейност от
27.06.2017 г., по силата на който „Джи Ви Ай“ ООД му е продало количества
електроенергия, за която съответно са издадени приложените към исковата молба фактури.
Ссчита, че задълженията са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД. От
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и
неговите основни и задължителни характеристики са изяснени в ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС ставало ясно, че се касае за повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви, каквито били и процесните задължения. Същите имали
единен правопораждащ факт - Рамковковия договор с трайно периодично изпълнение на
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в договора
падеж. С чл. 2, ал. 2, изр. първо от договора било предвидено задължение за продавача
ежемесечно да издава фактура за продадените количества електроенергия, а в чл. 2, ал. 2,
изр. второ от договора било предвидено заплащането фактурата да се извършва в срок от 5
дни от датата на издаването й. Вземанията произтичали от осъществено от „Джи Ви Ай“
ООД „снабдяване с електроенергия“ на „Еско сървисис“ ООД. Съгласно константната
съдебна практика вземанията на електроснабдителни дружества, каквото в случая се явявало
ищцовото, били периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се
прилагала „кратката“ тригодишна давност. На самостоятелно основание счита, че
претендираното от ищеца вземане по фактура № **********/31.12.2017 г. в размер на
69 459.96 лева, с вкл. ДДС и акцесорната към него мораторна лихва за периода от 22.01.2018
г. до 20.01.2023 г. в размер на 35 212.34 лева били погасени и на основание чл. 110 от ЗЗД с
изтичане на общата петгодишна давност. Претенциите за лихви по главниците с оглед
периодичността на задължението за лихви, както и обстоятелството, че искът е предявен
след повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви по
всяка една от процесиите фактури, били погасени по давност. Ответникът е посочил, че в
съдебната практика безпротиворечиво е възприето, че частичното плащане на едно
задължение не съставлява признание за цялото задължение, по смисъла и с последиците на
чл. 116, б. „а” от ЗЗД /така например Решение № 255 по т.д. № 145 / 2012 г. на I т.о.,
Решение № 215 по т.д. № 456/2012 г. на II т.о. , Решение № 161 по т.д .№ 1934/2014 г. на I
т.о., Решение № 26 по т. д. № 1853/2017 г. на I т.о. на ВКС и др./
С допълнителна искова молба ищецът е възразил претендираните вземания да
са периодични вземания по смисъла на цитираното от ответника Тълкувателно решение
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Представил е потвърдително
писмо, изготвено и подписано от представляващия „Еско сървисис“ ООД К. В., с което
изрично били признати всички претендирани в настоящото производство задължения и
което прекъсвало давността на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, считано от 31.12.2020 г.
Потвърдителното писмо е в отговор на покана за потвърждаване на задължения, изготвена
от счетоводителя на „Джи Ви Ай“ ООД и подписана от управителя К. Г. до „Еско сървисис“
ООД, с която бил отправен срок за плащане и било поискано признаване на вземания в
размер на претендираните в настоящото производство неплатени суми по главници по
фактура № ********** от 31.12.2017 г., фактура № ********** от 31.01.2018 г., фактура №
********** от 28.02.2018 г. и фактура № ********** от 31.03.2018 г. Писмото за
потвърждаване на вземания било връчено на К. В. на 04.01.2021 г. и на същата дата от
4
страна на ответника било изготвено потвърдително писмо, с което изрично било посочено,
че погасителната давност по посочените в писмото задължения е била прекъсната, считано
от 31.12.2020 г. Ищецът е посочил, че с оглед прекъсването на давността е неоснователно и
възражението на ответника, че по отношение на задължението по фактура № ********** от
31.12.2017 г. е изтекла петгодишната погасителна давност
Ответникът е оспорил допълнителната искова молба и истинността на
представените писмени доказателства. Посочил е, че същите са съставени за целите на
процеса. Покана за потвърждаване на вземания не била получавана в „Еско сървисис“ ООД
и дружеството не било изготвяло потвърдително писмо за вземанията и задълженията
между двете дружества. Документите били подписани от К. Й. Г. и К. В., които към момента
на твърдяната кореспонденция 04.01.2021 г. били управители и представляващи на ищеца
„Джи Ви Ай“ ООД. Съгласно вписванията в партидата на „Еско сървисис“ ООД в
ТРРЮЛНЦ воден от Агенция по вписванията, към 04.01.2021 г. дружеството се
представлявало от трима управители - И. Г. Й., К. В. В. и Я. И. З., които представляват
дружеството само заедно. Подписването на потвърдителното писмо само от управителя К.
В., които едновременно е и управител на ищеца, не ангажирало ответника с
волеизявлението. Самото потвърдително писмо не било подписано от счетоводител, каквато
е обичайната практика при изготвяне на писма от този род. Оспорена е истинността на
положените подписи от управителя К. В. В..
По делото е представен рамков договор за съвместна дейност от 27.06.2017 г.,
сключен между „Еско сървисис“ ООД и „Джи Ви Ай“ ООД, по силата на който страните се
съгласяват да търгуват с количества електроенергия на свободния пазар. Съгласно чл.2, ал.1
за всеки весец страните са се съгласили да изготвят протокол за обменените количества
електроенергия и постигнатата цена. Съгласно чл.2, ал.2 страната продавач издава фактура
на страната купувач за всеки месец и срокът за плащане на фактурата е 5 работни дни от
издаването й. Съгласно чл.2, ал.3 рамковият договор е сключен за срок от една година,
считано от 1.07.2017 г.
По делото са представени Фактура № **********/31.12.2017 г.; Фактура №
**********/31.01.2018 г.; Фактура № **********/28.02.2018 г. и Фактура №
**********/31.03.2018 г., издадени от „Джи Ви Ай“ ООД към „Еско сървисис“ ООД за
извършена услуга – доставка на електроенергия като във фактурите е посочен падеж 21-во
число на месеца, следващ месеца, през който съответната фактура е издадена. Фактурите
отразяват следните доставки: 1./ Доставка на 1268.784 MWh електроенергия, калкулирана
по дневна тарифа, за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. по
фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. с вкл. ДДС с падеж за
плащане 21.01.2018 г. Към фактурата има протокол за доставената електроенергия -
Приложение А към фактура № **********. ; 2./ Доставка на 134.515 MWh електроенергия,
калкулирана по дневна тарифа, за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. на стойност 11 299.26
лв. без вкл. ДДС и 13 475.11 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/31.01.2018 г. на
стойност 13 475.11 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.02.2018 г. Към фактурата има
протокол за доставената електроенергия - Приложение А към фактура № **********. 3./
Доставка на 50.279 MWh електроенергия, калкулирана по дневна тарифа, за периода
01.02.2018 г. - 28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. по фактура № **********/28.02.2018 г.
на стойност 5 068.13 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.03.2018 г. Към фактурата има
протокол за доставената електроенергия - Приложение А към фактура № **********. ; 4./ За
Доставка на 16.298 MWh електроенергия, калкулирана по дневна тарифа, за периода
01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. била издадена фактура №
**********/31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с вкл. ДДС с падеж за плащане 21.04.2018
г. Към фактурата има протокол за доставената електроенергия - Приложение А към фактура
№ **********.
По делото е представена покана за доброволно плащане, изпратена от „Джи Ви
Ай“ ООД до „Еско сървисис“ ООД, която е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез
5
частен съдебен изпълнител. Представена е и разписката, оформена по реда на чл.47 ГПК.
Представено е преводно нареждане от 26.01.2018 г., с което „Еско Сървисис“
ООД е превело на „Джи Ви Ай“ ООД сумата от 50 000 лв. за плащане на ел. енергия и
преводно нареждане от 02.02.2018 г., с което „Еско Сървисис“ ООД е превело на „Джи Ви
Ай“ ООД сумата от 40 000 лв. за плащане на ел. енергия.
С писмо до „Еско сървисис“ ООД „Джи Ви Ай“ ООД чрез представляващото го
лице К. Г. го е поканило да признае задълженията си по процесните фактури. В писмото е
удостоверено получаването му на 04.01.2021 г. от К. В. за „Еско сървисис“ ООД.
Представено е потвърдително писмо от 04.01.2021 г., с което К. В., в
качеството му на представляващ „Еско сървисис“ ООД е удостоверил, че по счетоводните
регистри към 31.12.2020 г. на дружеството са налице претендираните по делото вземания по
процесните фактури.
От писмо рег. № 244000-23398/13.06.23г. от ОД на МВР – Благоевград се
установява, че за лицето К. В. В., няма данни за задгранични пътувания, за периода от
01.12.2020 г. до 31.01.2021 г.
В съдебно заседание на 18.09.2023 г. като свидетел но ищеца е разпитана М. М.
М., от чиито показания се установява, че има счетоводна фирма и от 20 години се занимава
със счетоводство. Обслужвала „Еско сървисис“ ООД от създаването на дружеството. В хода
на работата си била сверявала салда през 2018 г. между „Джи Ви Ай“ ООД и „Еско
сървисис“ ООД. По отношение на „Джи Ви Ай“ ООД О. Й., която била финансов директор
получла по имейл писмо с искане за сверяване на салдата от одиторска компания. В случаи
като този, когато финансовия директор получел подобно писмо за потвърждаване на салта,
той го препраща и след счетоводни справки от счетоводната програма, обработвал и
попълвал потвърдителното писмо и го връщал по имейл, тя го давала за подпис на
управителите и отново го връщала на имейла. Така процедирали с всички доставчици и
клиенти. Задължително имало подписите на всички управители, които са вписани в
търговския регистър, защото те управлявали заедно. След 2018 г. не били извършвани
сверки на салда между „Джи Ви Ай“ ООД и „Еско сървисис“ ООД и никой не е искал
информация от нея по този повод. Практически на 04.01 не било възможно да извърши
справка за салдата, тъй като ползвала по-дълъг отпуск покрай празниците започвала работа
около 05.01. Отделно в един и същи ден физически не можело да се извърши справката, да
се потвърди и върне, защото това отнемало около 2 дни. До 14 – то число счетоводителите
подават ДДС декларации към НАП и били ангажирани с това. За да потвърди салдата
трябвало да е направен цялостен преглед на годините назад дали всичко е правилно
осчетоводено и дали всичките суми се засичат, което отнемало време и нямало как в същия
ден да се излъчи справката. Винаги комуникирала с финансовия директор, всичко минавало
като официална кореспонденция през нейния имейл. . Сверката на салдата се извършвала
следващата година, това е така наречената инвентаризация на вземания и задължения и тя се
правела в началото на всяка година за предходна изтекла година. За задължения настъпили
през 2017 г. справката би следвало да се извърши през 2018 г., а за 2018 г. през 2019 г.
По делото е изслушана съдебното дирене съдебно – графологична експертиза,
която не е оспорена е като компетентна извършена съдът възприема. Съгласно
заключението, представено от вещото лице подписите, положени за „име и подпис“, над
ръкописно изписаните имена в частта „К. В.“, върху оригинал на Потвърдително писмо от
04.01.21г. и на Покана за потвърждаване на вземания и задължения от 04.01.21г. от името на
К. В. са изписани от К. В..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на цената на закупени стоки и обезщетение за
6
забавеното изпълнение на задължението на ответника да заплати цената на закупените
стоки.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено
друго.
В производството няма спор, относно наличието на валидна облигационна
обвързаност между страните, обективирана и произтичаща от сключения рамков договор за
съвместна дейност от 27.06.2017 г. с предмет ежемесечни доставки на електроенергия за
срока от 1.07.2017 г. до 01.07.2018 г.
Не се спори от ответника, че ищецът като доставчик на ел.енергия му е
доставил процесните количества ел.енергия, за които са издадени: Фактура №
**********/31.12.2017 г. на стойност 121 666.24 лв. с ДДС, Фактура №
**********/31.01.2018 г. на стойност 13 475.11 лв. с ДДС; Фактура №
**********/28.02.2018 г., на стойност 5 068.13 лв.с ДДС с падеж 21.03.2018 г. и Фактура №
**********/31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с вкл. ДДС.
В процеса няма спор относно това, че ищецът е доставил количествата
ел.енергия и в тази връзка и за изпълнение на основното си задължение по договорите в
полза на ищеца е възникнало насрещно вземане – а именно да получи уговорената за тях
цена. Плащането на последната е задължение на ответника, което с оглед разпоредбата на
чл. 327, ал., 1 от ТЗ е срочно, т. е. задължението е с определен падеж. Тъй като с рамковия
договор страните са приели дължимите месечни суми да се заплащат в срок 5 работни дни
от издаване на фактурата, то следва да се приложи договореното и падежът на задълженията
за заплащане на цената на ел.енергията по процесните фактури е този, който е посочен от
ищеца в исковата молба. Действително в самите фактури издателят им е посочил различен
падеж, но по делото липсват доказателства ответникът да се е съгласил с това изменение на
договора. При липса на съгласие от страна на другия контрагент за промяната на клаузата
следва да се приложи клаузата, която е договорена с рамков договор за съвместна дейност от
27.06.2017 г. Следователно падежите за заплащане на задълженията по процесните фактури
са съответно: за Фактура № **********/31.12.2017 г. – 08.01.2018 г. Фактура №
**********/31.01.2018 г. – 07.02.2018 г.; Фактура № **********/28.02.2018 г – 08.03.2018 и
за Фактура № **********/31.03.2018 г. – на 06.04.2018 г.
Установено е по делото, че с преводно нареждане от 26.01.2018 г. „Еско
Сървисис“ ООД е превело на „ДЖИ ВИ АЙ“ ООД сумата от 50 000 лв. за плащане на ел.
енергия и на 02.02.18г. сумата от 40 000 лв. за плащане на ел. енергия като по признания на
ищеца част от задълженията по Фактура № **********/31.12.2017 г. са погасени.
По делото не са представени доказателства за изпълнение от страна на
ответника на задълженията му за заплащане на претендираните с исковата молба суми,
дължими за доставените и отразени в процесните фактури количества енергия, поради което
и предявените искове за главници са основателни.
По тази причина съдът следва да разгледа направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания
Съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са разяснени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието е, че
това са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на това
решение е посочено, че „периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
7
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Отличителната разлика на периодичните плащания е
предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане
обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в
случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.
В процесния случай общият правопораждащ факт е сключения между страните
Рамков договор с трайно периодично изпълнение на повтарящи се през период от един
месец еднородни задължения с посочен в договора падеж – 5 работни дни от датата на
издаване на месечната фактура. Задължение на купувача по договора се състои в повтарящо
се, трайно изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време - помесечно, с
оглед на което характеристиката на тези вземания покрива дефиницията на периодично
плащане по чл. 111,6. „в“ от ЗЗД, дадена с ТР № 3/18.05.2012 г. по тьлк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Това се подкрепя и от съдебната практика, съгласно която вземанията на
електроснабдителни дружества, каквото в случая се явява ищцовото, са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага „кратката“ тригодишна
давност.
Следователно всички процесни вземания за главница са били погасени към
07.04.2021 г., към която дата е изтекъл давностния срок по последната издадена фактура -
Фактура № **********/31.03.2018 г.
Ищецът е твърдял, че давностния срок е прекъснат и е представил по делото
потвърдително писмо за процесните вземания, подписано от К. В. в качеството му на
представляващ „Еско сървисис“ ООД.
Признаването на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с
удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той
потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено
конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на вземането не е
правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт. Неговата единствена
последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на погасителната давност, в
резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в процеса възражение за изтекла
давност. Признаването на вземането следва да бъде обективирано изрично и следва да бъде
ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на
извършването му. Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ
съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на
правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава
вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Така е посочено в мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК, с което
е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за
задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се
обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора.
Признаването на вземането, както е посочено в Тълкувателно решение № 4 от
14.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2019 г. и по мнение на настоящият състав следва да
изхожда от длъжника или от негов представител. За да изхожда от ответното дружество,
8
признанието следва да е отправено от представляващия дружеството по закон. Съгласно
чл.21.2 от дружествения договор на „Еско сървисис“ ООД, дружеството се представлява от
управителите, които, когато са двама или повече, представляват дружеството заедно. Видно
от вписванията по партидата на „Еско сървисис“ ООД, неговите управители са трима и е
вписано, че го представляват единствено заедно. Изхождайки от статута на дружеството и
законово регламентираните правомощия на неговите управители, въззивният съд намира, че
единият от управителите на дружеството ответник и длъжник по търговска сделка, не може
от негово име да признава съществуващи задължения и това изявление да има последиците
по чл. 116, б. "а" ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок, освен ако, не е изрично
упълномощен с това право и от останалите двама управители. Аргументи в тази насока има
в решение Решение № 43 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1524/2019 г., I т. о., ТК.,
По делото е установено, че писмото за потвърждаване на процесните
задължения е подписано от К. В., който е единият от тримата посочени в търговския
регистър управители на „Еско сървисис“ ООД. Същевременно съдът отчита, че той е
управител и на ищцовото дружество. По тази причина съдът не счита, че направеното
признаване на вземанията е категорично и недвусмислено, а както е посочено в мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2019 г.това са
изключително важни характеристики на признаването на вземанията.
Тук следва да се отбележи, че давността не е прекъсната и с осъществените
частични плащания като този извод е съобразен и с разрешенията дадени по този въпрос от
Върховния касационен съд /Пр. - с решение № 100/11 г. на ВКС, II т. о., решение № 255/13 г.
на ВКС, II т. о., и решение № 98/13 г. на ВКС, I т. о./.
По изложените съображения въззивният съд намира за установено, че по
отношение на процесните вземания за главница е изтекъл давностният срок и същите са
погасени.
Погасяването на задължението за заплащане на главници води до погасяването
на акцесорните им вземания за заплащане на законна лихва.
Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При тези изводи на въззивния съд въззивната жалба е основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.
По направените разноски:
При този изход на спора отговорността за разноските, направени от страните
по делото следва да се носи от ищеца-въззиваем, който следва да заплати и тези, направени
от ответника-въззивник.
В първоинстанционното производство ответникът е заплатил 10 055 лева за
адвокатско възнаграждение
Във въззивната инстанция въззивникът е заплатил държавна такса 2205 лева и
8000 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1587/19.12.2023 г. по т.д.№ 691/2023 г., СГС, ТО, VI-21
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Джи Ви Ай“ ООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София срещу „Еско сървисис“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград; площад „Македония“ № 1, етаж 3, офис 3
9
иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата общо от 89 827.82
лв. - задължения произтичащи от Рамков договор, сключен на 27.06.2017 г. и издадени въз
основа на договора 4 бр. падежирали, но неплатени фактури - фактура №
**********/31.12.2017 г., по която е направено частично погасяване с остатък за плащане в
размер на 69 459.96 лв. с вкл. ДДС, фактура № **********/31.01.2018 г. на стойност
13 475.11 лв. с вкл. ДДС, фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 5 068.13 лв. с вкл.
ДДС и фактура № ********** от 31.03.2018 г. на стойност 1 740.62 лв. с вкл. ДДС. И иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в общ размер от 45 294.38 лв.,
представляваща обезщетение за забава, съответно: по фактура № **********/31.12.2017 г. -
мораторна лихва за периода на забавата /22.01.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 35 212.34
лв.: по фактура № **********/31.01.2018 г. - мораторна лихва за периода на забавата
/22.02.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 6 756.96 лв.: по фактура № **********/28.02.2018
г. - мораторна лихва за периода на забавата /22.03.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 2 486.20
лв.; по фактура № **********/31.03.2018 г. - мораторна лихва за периода на забавата
/22.04.2018 г. - 20.01.2023 г./ в размер на 838.88 лв. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. „Еско
сървисис“ ООД поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Джи Ви Ай“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София да заплати на „Еско сървисис“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград; площад „Македония“ № 1, етаж 3, офис 3
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 10 055 лева разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Джи Ви Ай“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София да заплати на „Еско сървисис“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград; площад „Македония“ № 1, етаж 3, офис 3
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 10 205 лева разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10