Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 07.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева и прокурора Георги Манолов, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 18
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът В.Г.С. ***, чрез процесуалния си представител, твърди, че с влязло в
сила решение № 661/02.10.2019 г., постановено по АНД № 1063/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе било отменено издаденото срещу него наказателно
постановление № 19-0453-000050/19.04.2019 г. на началника на РУ Сливо поле при
ОД на МВР – Русе, с което, за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП, му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Поддържа, че в производството по
посоченото административнонаказателно дело бил представляван от адвокат, с
когото на 17.09.2019 г. сключил договор за правна защита и съдействие №
0162718/17.09.2019 г., за което още при сключването му заплатил в брой
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Заявява, че заплатеното
възнаграждение за него представлява имуществена вреда, която, съгласно
задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по
т. д. № 2/2016 г., е пряка и непосредствена последица от отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника – Областна дирекция на МВР – Русе, да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в посочения размер. Претендира
направените деловодни разноски, за които представя списък.
Ответникът Областна
дирекция на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за допустимост, но неоснователност на иска, за което развива подробни
съображения в представени писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с
което да го отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за допустимост и основателност на
предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Съдът споделя виждането на ищеца за допустимост на иска по съображенията,
подробно изложени в писмено становище с вх. № 167/13.01.2020 г.
Допълнението на закона чрез създаването на новите ал.3 – ал.5 на чл.63 от ЗАНН е
извършено по силата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019
г.) и има действие занапред (ex nunc), а решението на
Районен съд – Русе е влязло в сила на 25.10.2019 г., към който момент, извън
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е липсвал правен способ за репариране на
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по
ЗАНН. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно
процесуално легитимиран ответник (чл.205 от АПК и чл.37, ал.2 от ЗМВР), след
отмяната на наказателното постановление, от което се претендират вредите, поради
което е допустим. Разгледан по същество, той се явява основателен.
От материалите по приложеното АНД № 1063/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе се установява, че в това производство ищецът, в качеството на
жалбоподател, е бил представляван от упълномощения от него адвокат – адв.П.П. ***.
Между ищеца и упълномощения адвокат бил сключен договор за правна защита и
съдействие № 0162718/17.09.2019 г. (на л.35 от приложеното дело на РРС и на
л.10 от настоящото дело), по силата на който, за оказване на правна защита и
съдействие по същото, било договорено възнаграждение в размер на 300 лева. В
договора е записано, че сумата била платена в брой при сключването му, поради
което в тази част той има силата на разписка, удостоверяваща заплащането на
възнаграждението (в този смисъл и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Установява се още, че упълномощеният адвокат е
изготвил жалбата и макар да не се е явил в проведеното съдебно заседание, е
депозирал писмено становище, в което е поставил конкретни въпроси към допуснатия
до разпит свидетел като е изложил и подробни фактически и правни аргументи по
съществото на делото. Следователно адвокатската защита, за която е заплатена
сумата от 300 лева, е била реално предоставена.
Така основният спорен въпрос по делото остава дали заплатеното
възнаграждение, претендирано като имуществена вреда, съставлява пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. С Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
на този въпрос беше даден положителен отговор като беше прието, че при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от същия
закон. В мотивите е посочено, че щом едно от условията по АПК за образуване на
производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен и след
като в производството по отмяната му гражданина е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то заплатеният на адвоката хонорар за
осъществяване на тази защита съставлява имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отмененото наказателно постановление и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ разход.
Действително, както сочи и ответникът в писмената си защита и както се
приема в мотивите на тълкувателното решение на ВАС, институтът на обезщетението
от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципите на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА,
т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на
извършената правна защита и съдействие. Той следва да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Критериите за преценка кога
заплатеното адвокатско възнаграждение може да
бъде намалено, защото не съставлява пряка и непосредствена последица от
отменения незаконен акт, са изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК. В него се приема, че това може да
стане, ако бъде установено, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на наказателното (в случая административнонаказателното) дело
и надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В
последния случай изплатеното в повече няма да се намира в причинна връзка с
незаконното обвинение и няма да е необходима последица от него.
Изхождайки от критериите, очертани в посочените тълкувателни актове на ВАС
и ВКС, настоящият съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по АНД № 1063/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни
цели и по – специално справедливото възмездяване на високоотговорния труд на
адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т.1 от Решение на Съда на ЕС
(първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и
мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г.,
III о.). То е уговорено и заплатено в минималния размер от 300 лева съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Касае се до обичаен като правна и фактическа сложност случай,
поради което не са налице основания за присъждане на обезщетение под посочения
минимум. По тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение съставлява пряка и непосредствена последица от
отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Налице са всички изискуеми
елементи от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
същият следва да бъде уважен.
По въпроса за дължимостта на мораторната лихва и началната дата, от която
тя се дължи, съдът съобрази задължителните указания по т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според
тях при иск за вреди от незаконни унищожаеми административни актове началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което те са отменени. В
случая обаче законната лихва се претендира от по-късен момент – от датата на
депозиране на исковата молба в съда, откогато следва и да бъде присъдена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер на
310 лева, от които 300 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна
такса, за които е представен и списък по чл.80 от ГПК, която норма е приложима
по силата на чл.144 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев“ № 49,
представлявана от директора Т. А. А., да заплати на В.Г.С., с ЕГН **********,***,
сумата от 300 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от
незаконосъобразно наказателно постановление № 19-0453-000050/19.04.2019 г.
на началника на РУ Сливо поле при ОД на МВР – Русе, отменено с влязло в сила
решение № 661/02.10.2019 г., постановено по АНД № 1063/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.01.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 310 лева
– деловодни разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: