№ 969
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330207136 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 2884548,
издаден от ОД на МВР Пловдив, от С. П. В. с ЕГН **********, с който на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша. Моли се да
бъде отменен. Твърди се автоматизираното техническо средство или система (АТСС)
да следва да установява нарушения при отсъствие на контролен орган и нарушител, а
настоящото такова да е мобилно, което задължително изисква участието на служители
на реда. Отделно от това се спори дали уредът е от одобрен тип, преминал ли е
първоначална и последваща проверка. В съдебно заседание възраженията се допълват,
като се посочва, че е нарушен материалният закон, доколкото има постъпила
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съдържаща информация относно лицето
извършило нарушението, разминаване в номера на статичното изображение и номерата
от протокола за използване на АТСС и наличната в последния поправка. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, с което се оспорва жалбата и се
моли да бъде потвърден обжалвания акт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 16.07.2019 г. в 12:16 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ № 1 в посока
бул. „Кукленско шосе“ при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50
km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № *** се е движил със скорост от 91 km/h, като е превишил
максимално допустимата с 41 km/h и това е установено с АТСС ARH CAM S1 №
11743са. Електронният фиш е издаден на лицето С. П. В.. Установява се, че последната
е ползвател на автомобила, а негов собственик е дружеството „***“ ЕООД.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е преминало
периодична проверка на 11.10.2018 г., за което е съставен протокол от проверка № 59-
С-ИСИ от Български институт за метрология (БИМ), а срокът на валидност на
конкретното АТСС е една година.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип № 020289 удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на БИМ ведно с приложение към удостоверение за одобрен тип, протокол за
използване на АТСС, разпечатка на фиш, протокол за последваща проверка от БИМ №
59-С-ИСИ/11.10.2018 г., справка за първоначална регистрация, писмо с рег. № 103000-
31708/23.12.2021 г. от сектор ПП към ОД на МВР Пловдив.
Връчването на НП, собствеността върху лекия автомобил и ползвателят не се
оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично
отбелязано в узнатия от жалбоподателя електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h.
На приложената към фиша фотоснимка № 16615, свалена от АТСС, е посочена
измерената скорост от 94 km/h, ограничението на скоростта, посоката на движението,
отстоянието на автомобила от АТСС, установява се още и регистрационния номер на
заснетия автомобил и координатите на АТСС.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на участък
2
от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран
контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен
орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по
заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и
заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване. Затова и възражението за съставянето не акта в
отсъствие на контролен орган съдът оцени като неоснователно.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през
първоначална/последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо
средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство
или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е първоначална техническа проверка. Заснемането е станало в срока на
валидност на АТСС, доколкото същото е преминало последваща проверка за валидност
на измерванията на 11.10.2018 г. и в едногодишен срок от тази дата е констатирано
нарушението – на 16.07.2019 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата,
за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и
неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша,
датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й към
общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на
режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който
промеждутък е и процесния клип, станал основа за издаване на електронен фиш, броя
на установените нарушения. При преценка на протокола за измерване съдът не счита,
че да допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно минимално
необходимото му съдържание. Действително е извършена корекция в протокола, но
съгласно писмо с рег. № 103000-31708/23.12.2021 г. същата е извършена от служителя,
съставил го, доколкото е допусната грешка в посочване на номерата на първо и
последно статично изображение. Съдът оцени тази грешка като техническа и същата не
може да обуслови дискредитирането на протокола или неговата цялостна порочно.
Неговата доказателствена стойност всъщност касае установяването на нарушението от
3
обективна страна, което ще бъде обсъдено по-долу.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** се е
движил в посока към бул. „Кукленско шосе“ в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“
№ 1 със скорост от 91 km/h, като е превишил максимално допустимата от 50 km/h за
градски условия с 41 km/h. Установява се и не се спори, че собственик на автомобила е
„***“ ЕООД. Същевременно не се спори, а и се установява от приложената по
преписката справка от информационните масиви на КАТ – справка за първоначална
регистрация, че ползвател на автомобила е именно жалбоподателката С. П. В.. В
случая електронният фиш е издаден на ползвателя на МПС, за което има официално
подадени данни до контролните органи и същите са отразени в информационните
масиви. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена от МВР, физическо или юридическо лице, което използва превозното
средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се
вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по
искане на собственика, както е сторено в настоящия случай. Оттук и ползвателят е
този, които може да подаде декларация, че автомобилът е бил ползван от различно от
него лице, което да носи отговорност. В този смисъл решение № 1914/21.10.2021 г. по
КНАХД № 1303/2021 г. на Административен съд Пловдив, Решение № 1892 от
19.10.2021 г. по КНАХД № 1810/2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив и др. Затова и възражението в горния смисъл, че не е представена декларация
от дружеството собственик на лекия автомобил по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се
прие за неоснователно.
Същевременно съдът прие, че извършването на деянието се подкрепя от
писмените доказателства по делото, включително и представения протокол по чл. 10 от
Наредбата. Действително в последния номерата на статичните изображения се
разминават от това на конкретното деяние, доколкото първото изображение съгласно
протокола е с № 0033128, последното – с № 0033223, а номерът на снимката на
конкретното нарушение е № 11743СА/020289. Същевременно обаче мястото на
нарушението, времевия диапазон на работа на АТСС и момента на извършване на
4
конкретното нарушение и датата на заснемане съответстват напълно между снимковия
материал и протокола за използване на АТСС. Предвид на това съдът счита, че не
може да се отрече връзката между протокола, който впрочем е и регистриран в
системата на МВР, и снимковия материал. Затова протоколът притежава достатъчна
доказателствена стойност за установяване на нарушението, доколкото съдържа
неоспорена и фактически необорена информация относно съществените елементи на
нарушението, като време и място на нарушението и начин на експлоатация на АТСС. В
този смисъл номерът на статичното изображение не е съществен елемент от
нарушението. В този смисъл съдът прецени възражението като неоснователно.
Същевременно следва да се има предвид, че отразените в съставения по реда на чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол номера на статистически
изображения представляват видеозаписи, от които се прави снимка към издадения
електронен фиш, която снимка се различава като номер от номера на видеозаписа.
Оттам и не може да се приеме, че съществуват нарушения в реда и начина на
използване на техническото средство, които да обосновават недоказаност на заснетото
нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш. В този смисъл и
Решение № 1846 от 22.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1790/2020 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив. В подкрепа на изложеното, че не следва да се
изключва от доказателствената маса и протокол, в който въобще не са вписани
номерата на статичните изображения, е и съдебната практика по Решение № 2322 от
15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774/2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108/2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
В контекста на горното се прецени и извършената поправка в протокола по чл.
10 от Наредбата. Установява се, че същата е направена от лицето, което го е изготвило,
в който смисъл е и предоставената от въззиваемата страна информация. Извършената
корекция в протокола според съда касае техническа грешка и не се отнася до
нарушаване на правилата за експлоатация на АТСС. Съгласно представената снимка на
самото средство да заснемане, самото попълване на протокола и съдържанието му и
отбелязването върху него работата с него е извършена съгласно изискванията на
производителя и нормативните изисквания. Не се твърди да е извършено нарушение на
последното, нито се оборва изявлението на полицейския служител, че се е съобразил с
тях.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, доколкото превишението е над 40 km/h, а именно 41 km/h. Размерът на
глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка
от страна на съда, поради което се прецени, че са спазени изискванията на чл. 12 и чл.
27 от ЗАНН.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
5
участници в движението, така и за пешеходците покрай пътя. Установеното
превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му,
нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна има
правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния й представител в
депозираното с изпращането на преписката писмено становище. С оглед фактическата
и правна сложност на делото и въпреки формалното оказване на професионална
помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2884548, издаден от ОД на МВР
Пловдив, от С. П. В. с ЕГН **********, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. П. В. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6