РЕШЕНИЕ
№ 2205
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Д. М.
при участието на секретаря М. М. М.
като разгледа докладваното от И.Д. М. Административно наказателно дело №
20221110201681 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Г. М. М. от гр.С., ул.
,,М.Б.а“ № .........., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Заповед за задържане на лице с рег. № 3382зз - 181/08.02.2022г. издадена от
Полицейски орган при 07 РУ – СДВР. В жалбата се посочва, че лицето е било
незаконосъобразно задържано, тъй като не е било запознато с основанието,
обусловило това задържане. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваната заповед като присъди и направените
по делото разноски.
СРП., редовно призована, представител не се явява.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.М., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна подкрепа.
Претендира и разноски.
Ответникът по жалбата – Полицейски орган при 07 РУ – СДВР, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените
доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява
1
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени доказателства,
намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице от 08.02.2022г. жалбоподателят Г.М.
бил задържан от полицейския орган – инспектор при 07 РУ – СДВР за срок до
24ч. във връзка с извършено престъпление по ДП № 128/2022г. по описа на 07
Р. по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. При извършения обиск на
лице по реда на чл.80 от ЗМВР в задържания не са били намерени вещи,
които да представляват предмет или средство на престъпление. Процесуално
– следственото действие било обективирано в нарочен протокол. Била
подписана и декларация, в която били разяснени правата на жалбоподателя
при неговото задържане. Задържаният бил освободен на същия ден в
08.02.2022г., като подписал разписка за върнати вещи и пари.
Видно от съдържанието на обжалваната заповед е, че тя е била издадена
на правно основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, а именно наличието на данни, че
спрямо задържаното лице има данни, че е извършило престъпление.
Издадената заповед подлежи на съдебен контрол като индивидуален
административен акт, чрез който се налага принудителна административна
мярка по чл.22 от ЗАНН. Към материалите по преписката липсва длъжностна
характеристика или нарочна заповед на министър или Директор на СДВР, от
които да се доказват правомощията на полицейския орган да издава
обжалваната заповед. Въпреки това съдът приема, че същият е имал
материално правната компетентност да издаде същата.
В случая тежестта на доказване на законосъобразността на
постановения акт се пада на органа, който я е издал. От приложените писмени
доказателства липсват каквито и да било такива, които да доведат
полицейския орган до обоснованото подозрение, че задържаното лице е
извършило престъпление. В хода на задържането тези подозрения не само, че
не се потвърждават, но и се опровергават от извършения личен обиск.
Също така следва да се посочи, че доколкото спрямо лицето е бил
извършен обиск в рамките на образувано досъдебно производство, същото е
следвало да бъде обективирано по реда на чл.164, ал.1 т.1 от НПК и което
действие е следвало да бъде надлежно одобрено от съдия от съответния
първоинстанционен съд.
Независимо, че в жалбоподателя не са били намерени вещи, за които
може да се направи обосновано подозрение, че са били свързани с
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение лицето, вместо да
бъде незабавно освободено с отмяната на заповедта, е било задържано за срок
до 24ч. и освободено на същия ден в 15:00ч. Видно от постъпила справка от
07 РУ – СДВР е, че след като жалбоподателят бил задържани и било снето
писмено обяснение, не била установена негова съпричастност към
инкриминираното деяние.Същевременно от приложената справка УРИ 3382р
– 5512/19.02.2022г. се доказва, че след като не била установена подобна
съпричастност в лицето на Г.М., на него била връчена призовка за явяване
2
като свидетел.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в
нарушение на императивните разпоредби на чл.74, ал.2 т.2 от ЗМВР. Видно от
нейното съдържание е, че липсват каквито и да било фактически
констатации, които да мотивират полицейския служител да задържи
конкретното лице. Издаденият административен акт на практика няма
мотиви, освен шаблонното посочване, че жалбоподателят се задържа във
връзка извършено престъпление по ДП № 128/2022г. по описа на 07 Р. по
чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Това описание е крайно
недостатъчно, за да обуслови от една страна преценката за нейната
законосъобразност, а от друга – да гарантира правата на накърненото от нея
лице да узнае в пълен обем всички факти и обстоятелства, свързани с
неговото задържане и да може адекватно да организира защитата си.
Нещо повече, към материалите по делото не са ангажирани никакви
доказателства, от които съдът да може да прецени дали подобно задържане е
било изобщо необходимо и откъде органа, издал заповедта е черпил
съмнението, че жалбоподателят е участвал в извършване на кражба. Видно от
Протокола за обиск на лице е, че в жалбоподателят са били намерени лична
карта, 2 броя връзки за обувки и 1 брой връзка за спортен колан.Не се
установява и каквато и да е връзка на задържаното лице с престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение и впоследствие.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, дали повод на
органа да прибегне до задържане.
Вземане на принудителна административна мярка (ПАМ) по този
начин противоречи на правната природа, тъй като не отговаря на духа и целта
на закона, не е обоснована и необходима. В Тълкувателно Решение №
4/22.04.2004 г. на ВАС е изложена необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са
решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви
са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма.
Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите,
посочени в чл. 15, ал. 3 от закона. В тези случаи се посочва само правното
3
основание за издаването на акта.
По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е
основание за отмяната на издадения административен акт.
Наложената ПАМ е нереципрочна на изискванията на чл.22 от ЗАНН,
тъй като от извършените действия с жалбоподателя е било видно, че
изначално липсват данни за наличие на административно нарушение или
престъпление, което да бъде предотвратено и преустановено, както и да бъдат
предотвратени и отстранени евентуалните последици от тях (в този смисъл е
и Решение № 6544/10.11.2021г. по дело № 8218/21г. по описа на АССГ.).
В настоящия случай не става ясно нито от материалите по
преписката, нито се изясни в хода на съдебното заседание, дали и по какъв
начин административният орган е имал данни за извършено престъпление,
доколкото и пред съда такива не бяха представени, поради което и
задържането безспорно е извършено в нарушение на закона. С този акт на
жалбоподателя са били засегнати правата и законните му интереси в по-
голяма степен от необходимото от гледна точна на целта, за която се издава
актът (в този смисъл са и Решение № 13336/24.10.2012 г. по адм. д. №
13969/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 3475/09.03.2012 г. по адм. д. №
5290/2011 г. на ВАС, V отд., Решение № 4768/02.04.2012 г. по адм. д. №
6326/2011 г. на ВАС, V отд.).
С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за
задържане на лицето Г. М. М. от 08.02.2022г. е незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото административно наказващият орган
следва да бъде осъден на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 300.00 както и 10.97 лева по заплатена държавна
такса за образуване на административно наказателното дело, а по сметка на
СРС и сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3382зз - 181/ 08.02.2022г.
издадена от полицейски орган при 07 РУ - СДВР, с която, на основание чл.
72, ал.1 т.1 от ЗМВР, лицето Г. М. М. от гр. С., ул. ,,М.Б.“ № ...., с ЕГН:
********** е било задържано в полицейски участък за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. М. М. от гр. С., ул. ,,М.Б.“ № ........,
с ЕГН: ********** сумата в размер на 310.97 лева представляваща адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса по образуваното
административно производство, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението от страните пред Административен съд
София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5