МОТИВИ по НОХД № 621 от 2020 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
К.П.В. за това, че за периода от 05.06.2019 г. до 07.06.2019 г. в гр. Габрово,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и
другиго имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Д.Ж. ***, че ще ремонтира покрива му за
130 лева, а впоследствие му поискал по-висока сума, с което да му е причинил
имотна вреда в размер на 5 200 лева, както и да е възбудил и поддържал заблуждение у С. ***,
че ще ремонтира покрива му за 250 лева, а впоследствие му поискал по-висока
сума, с което да му е причинил имотна вреда в размер на 9 000 лева, или
общо да е причинил имотна вреда в размер на 14 200 лева - престъпление по
чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалия Д.Ж.Ж. е
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 200 лева,
представляващи обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 05.06.2019 г. до окончателното
им изплащане. На основание чл. 84 от НПК Д.Ж.Ж. е конституиран като граждански ищец, а на
основание чл. 76 от НПК – и за частен обвинител по делото.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на пострадалия С.Н.Г. е предявен
и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 07.06.2019 г. до окончателното им
изплащане. На основание чл. 84 от НПК С.Н.Г. е конституиран като граждански ищец, а на
основание чл. 76 от НПК – и за частен обвинител по делото.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
развива доводи за
доказаност на обвинението с оглед показанията на свидетелите Д.Ж. и С.Г., които
намира за правдиви, последователни и логически издържани. Констатира опора за
осъществените от подсъдимия заблуждаващи действие и в заключението по
изготвената по делото експертиза, остойностила на значително по-ниски цени
осъществените ремонти. Противопоставя се на кредитиране показанията на
останалите свидетели по делото поради приятелските и роднински техни отношения
с К.В.. Оспорва и доказателствената значимост на приложения по делото документ,
озаглавен „договор”, придавайки му значимост единствено като разписка за
получени суми, но не и като валидно и доброволно волеизявление на С.Г.. Ето
защо моли за осъдителна присъда и налагане на наказание „Две години лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и последващо
привеждане по реда на чл. 68, ал.1 от НК в изпълнение на друга санкция. На последно
място пледира и за връщане на приобщените по делото като веществени
доказателства парични суми на Д.Ж. и С.Г..
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Д.Ж. – адв.
С.Т. от ГАК, подкрепя изцяло становището на прокурора за доказаност на
обвинението, стъпвайки също така върху показанията на своя подзащитен и на
свидетеля С.Г., които според него очертават една логическа и правна цялост. Ето
защо моли подсъдимият да бъде признат за виновен, да му бъде наложено
справедливо наказание, а депозираната от Д.Ж. претенция – изцяло уважена.
Д.Ж. в личната си защита още
веднъж посочва, че разговорите за ремонта на неговия покрив е водил само и
единствено с К.В..
Гражданският ищец и частен
обвинител Симено Г. също моли за осъдителен съдебен акт, като поставя акцент
централно върху заключението на вещото лице, сочещо далеч по-ниски цени на
извершениет ремонти от действително заплатените. Пледира за определяне на съобразено
с обществената опасност на деянието и дееца наказание „Лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно ефективно, както и за съразмерно уважаване на
претенцията му за обезвреда.
Защитникът на подсъдимия – адв.
С.З. от АК-Хасково, пледира за оправдателна присъда, като не намира за доказани
никакви заблуждаващи действия на своя подзащитен спрямо гражданските ищци. Моли
да бъдат взети предвид показанията на участвалите в ремонтите заедно с К.В.
свидетели, както и приложения договор, формиращи според нея изцяло
гражданскоправен характер на тези взаимоотношения. Оспорва заключението на
вещото лице като необективно и непълно, като набляга същевременно на безспорно
доказаното обстоятелство, че и в двата процесни имота осъществените ремонти
съответстват на волята на собствениците.
Подсъдимият дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, отрича да е въвеждал в заблуждение гражданските ищци
и твърди, че въобще не се е договарял с Д.Ж., а единствено със С.Г., но е
извършил изцяло възложеното му от него, за което е получил и уговореното
възнаграждение.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
К.П.В. е роден на *** г. в гр. Първомай, живущ ***, български гражданин, с
основно образование, осъждан, работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият и свидетелите И.В., И.В., Х.Т., С.П. и Г.Т. ***,
и към 2019 г. се занимавали с ремонт на покриви. С цел търсене на работа и по
общо решение, на 04.06.2019 г. всички те се отправили към гр. Габрово с
управляван от К.В. бял микробус „Фолксваген” с рег. № РВ 01
26 КТ, като носели със себе си нужните им инструменти
и материали. След пристигането си в гр.
Габрово всички те се отправили към къща на ул. „Черни връх”, където познат на
подсъдимия имал нужда от ремонт на тръба. Тъй като не могли да свършат започнатото
още на същия ден и след като пренощували в хотел „Панорама”, сутринта на
05.06.2019 г. посочените лица се върнали на същия обект, където К.В. и
свидетеля И.В. продължили с подмяната на тръбата, а останалите свидетели
останали в микробуса. Точно в този момент покрай тях преминал гражданският ищец
и частен обвинител Д.Ж., който след като видял материалите и инструментите, провел
разговор със свидетеля Х.Т., при който предложил да го наеме заедно с
останалите свидетели за смяна на улуците на покрива на обитаваната от него къща
на ул. „Места” № 13. След оглед на имота, свидетелят Х.Т. му заявил, че за това
ще трябва да им заплати общо 5 200 лева. Свидетелят Д.Ж. се съгласил и му
предоставил капаро от 200 лева, след което И.В., Х.Т., С.П. и Г.Т. започнали
уговорените ремонтни дейности. Малко по-късно на място дошъл и подсъдимят, който
по молба на гражданския ищец и частен обвинител Д.Ж. го закарал до банков клон
в центъра на гр. Габрово, за да изтегли пари. След като се върнали до къщата на
ул. „Места” № 13, двамата установили, че ремонтът е завършен. На място Д.Ж.
огледал извършените дейности и предал на свидетеля Х.Т. сумата от 5 000
лева, представляваща остатъка от уговорената между тях сума за ремонта.
Същевременно при посещението си в банковия клон подсъдимият
забелязал парикран в центъра на гр. Габрово лек автомобил „Лада” и решил да
отправи оферта на собственика с цел закупуването и. Ето защо след края на
ремонта, К.В. и останалите свидетели отишли до съответния жилищен блок и
потърсили собственика на автомобила. След като научил, че това е свидетелят С.Г.,
подсъдимият провел разговор с него пред входа на дома му. При него гражданският
ищец и частен обвинител С.Г. разбрал с какво се занимава подсъдимия и
останалите свидетели и пожелал те да извършат ремонт на покрив на притежавана
от него къща в махала „Калчевци” на с. Кметовци, общ. Габрово. К.В. се съгласил
и се уговорил със свидетеля С.Г. на следващата сутрин заедно да отидат до
обекта и да уточнят параметрите на ремонта.
Сутринта на 06.06.2019 г. свидетелят С.Г. се придвижил със
собствения си лек автомобил до посочената къща, като зад него се движел
управлявания от подсъдимия микробус, където били и свидетелите И.В., И.В., Х.Т.,
С.П. и Г.Т.. След пристигане на място част от тези свидетели се качили на
покрива на къщата, измерили обиколката и констатирали нуждата от подмяна на
улуци, летви, греди и др., като въз основа на това подсъдимият предложил на С.Г.
цена за ремонт от 250 лева на линеен метър, или общо 9 500 лева. По молба
на свидетеля С.Г.К.В. се съгласил на финална цена на ремонта от 9 000
лева, като двамата се придвижили отново до гр. Габрово за даване на договореното
капаро от 5 000 рева, а останалите свидетели започнали работа. В
апартамента на свидетеля С.Г. подсъдимият получил уговорената предплата от
5 000 лева, а след това двамата се върнали в махала „Калчевци” на с.
Кметовци и оформили постигнатата договорка и нейната себестойност в писмен
договор. Строителните дейности продължили до края на деня, както и на следващия,
когато гражданският ищец С.Г. предал остатъка от уговорената сума – 4 000
лева, на свидетеля Х.Т.. Малко по-късно С.Г.
*** за това, че е измамен посредством първоначално поискана му за ремонт
по-ниска цена, поради което полицейски служители се отправили към къщата му в
махала „Калчевци” на с. Кметовци. Същевременно подсъдимият и свидетелите И.В., И.В.,
Х.Т., С.П. и Г.Т. приключили с уговорения ремонт и с микробуса си тръгнали да
търсят храна. По пътя те били спрени от изпратения полицейски автопатрул и
транспортирани до РУ – Габрово, където доброволно предали на разследващите с
надлежни протоколи намиращите се у тях парични суми.
Същевременно в депозирана на 06.06.2019 г. жалба до РУ –
Габрово Д.Ж. посочил, че също първоначално му е била поискана по-ниска сума за
ремонт, а впоследствие – друга, далеч по-висока.
В хода
на образуваното по случая досъдебно производство е изготвена комплексна
строително-техническа и оценъчна експертиза, като вещото лице по нея посочило,
че стойността на извършения ремонт на покрива на къщата на гражданския ищец Д.Ж.
възлиза на 680 лева, а на тази на гражданския ищец С.Г. – 1 020 лева.
Съдът
разглежда за достоверна именно така изложената по-горе и изключваща виновно
поведение на подсъдимия фактическа обстановка поради категоричната и
доказателствена обезпеченост. Вмененото на К.В. деяние, квалифицирано като
измама при условията на продължавано престъпление и включващо според
обвинението два отделни престъпни акта, е категорично обективно и субективно несъставомерно.
По-конкретно и касателно осъществения ремонт на покрив на свидетеля Д.Ж., съдът
намира за установено, че разговор по отношение възнаграждението за това е
проведен със свидетеля Х.Т., а не с подсъдимия. В тази насока са ясните и
последователни показания на самия Х.Т., а така също и на И.В., И.В., С.П.
и Г.Т., участвали в този ремонт. Всички те са единодушни, че самият К.В. е
пристигнал доста по-късно на къщата на ул. „Места” № 13, и единствено е закарал
свидетеля Д.Ж. до банков клон в центъра на града. Т.е. тук каквито и да е
действия по постигане на договорка със собственика за параметрите на ремонта, и
най-вече за неговата цена, според съда доказано са водени от трето лице и
поради това няма как да търсим виновно поведение на подсъдимия тук. В противен
смисъл са единствено и само показанията на самия Д.Ж., но те според съда са изолирани
от останалата доказателствена съвкупност, а и освен това на досъдебното
производство не е извършено разпознаване, чрез което още тогава да се
конкретизира с кого той твърди да е водил разговори за стойността на ремонта.
Ето защо касателно дейността по неговия покрив категорично е осъществена след
договорка с друго лице, а не с подсъдимия, респ. последния не може да носи
никаква наказателно отговорност за някакви измамливи действия.
Що се касае до втората ремонтна дейност – тази на покрив на
къща в махала „Калчевци” на с. Кметовци, общ. Габрово, безспорно уговорката за
нейната цена е постигната между собственика и граждански ищец С.Г. и
подсъдимия, което се твърди не само от тях, но и от всички останали свидетели –
очевидци. Тук обаче, с оглед така установената фактология и внимателната нейна
правна преценка, съдът не открива никакви доказателства за извършена измама по
смисъла на чл. 209, ал.1 от НК. На първо място безспорно между свидетеля С.Г. и К.В. на 06.06.2019 г. е бил сключен договор
за изработка, по силата на който подсъдимия заедно с неговите познати, е поел
задължението да извърши ремонт на покрив, а собственикът е следвало да му
заплати определена сума. Воден от показанията на свидетелите Х.Т., И.В., И.В., С.П. и Г.Т., от обясненията на подсъдимия и от
закрепеното в приложения договор от същата дата, същата общо е възлизала на
9 000 лева, респ. няма как да приемем за установена сочената от РП –
Габрово друга далеч по-ниска сума от 250 лева. По делото несъмнено се доказа и
че ремонт действително е извършен, което потвърди и вещото лице по приетата комплексна строително-техническа и оценъчна
експертиза. На последно място също така и несъмнено след приключване на ремонта
гражданския ищец С. *** несъгласие със заплатеното и е имал претенцията, че
първоначално му е поискана друга и далеч по-ниска себестойност, и именно въз
основа на нея той е встъпил в договорни задължения. Съдът обаче не намира
доказателствена опора за достоверността на подобно твърдение при изцяло
противните нему свидетелски показания на очевидците, и най-вече на доброволно
подписания договор, приложен по делото, в който е вписана крайната цена на този
ремонт. В цитирания писмен документ са положени подписите както на подсъдимия,
така и на самия С.Г., който по този начин несъмнено е бил наясно какво следва
да заплати накрая, респ. няма как да говорим за породено от привлеченото към
наказателна отговорност лице каквото и да е заблуждение в неговото съзнание
касателно този факт. Гражданският ищец С.Г. твърди за упражнена някаква форма
на вербална принуда при полагане на подпис, който обаче факт с оглед рамките на
повдигнатото обвинение и предмета на доказване по него е извънсъставомерен факт
и не следва да бъде изследван или коментиран.
Освен
всичко друго, за да е въобще изначално престъпленито по чл. 209, ал.1 от НК в
дадения случай /а и принципно по отношение другия извършен ремонт, макар и той
да е договорен с трето лице/, е необходимо да се установи, че
гражданскоправният инструмент, какъвто е договорът за изработка, е използван за
въвеждане в заблуждение, а деецът изначално не е имал намерение или обективна
възможност да изпълни поетите с него задължения, а е целял само и единствено да
набави за себе си неследваща му се имотна облага. Точно обратното обаче е
установено по настоящото дело – К.В. не само е имал обективната възможност да
изпълни поетия ангажимент към свидетеля Симено Г. – разполагал е с необходимите
материали и инструменти, но го е и направил чрез завършване ремонта на
покривната конструкция. Липсва дори и минимална индиция подсъдимият да е желаел
встъпването му в договорни отношения с гражданския ищец С.Г. да е било с цел не
да извърши възложената му задача, а само и единствено да получи по
противоправен начин материална облага. В случая има сключен договор, по който и
двете страни са направили дадени престации – едната на труд /личен и на
останалите свидетели/, а другата – на пари, с което валидно възникналото и
развило се гражданскоправно отношение между тях е било финализирано. Несъмнен
факт е, че след това у едната страна – възложителя С.Г., е формирано мнение за
обективно некачествено изпълнение и за необосновано висока с оглед на това
заплатена от него цена, но на тези обстоятелства не може да се придаде
наказателноправната характеристика на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Същите могат да залегнат като основание само
и единствено на евентуална искова претенция с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на договора за изработка, като всяко противно тълкуване би
означавало приравняване основни институти на гражданското право с престъпления
от особената част на НК.
Ето
защо всъщност и настоящият състав не придава особено доказателствено значение
на заключението по комплексната строително-техническа и оценъчна експертиза
касателно вида и себестойността на извършените ремонти. Тези въпроси са
неотносими към предмета на доказване в настоящия наказателне процес, доколкото обстоятелствата
какво точно и с какво качество е извършено по ремонта не спадат към
съставомерните елементи на деянието по чл. 209, ал.1 от НК. Към тяхно изследване
би могло да се стигне само в евенуално бъдещо гражданско дело по иск за
неизпълнение на договора за изработка. Наказателният съд не може и не следва да
преценява тези въпроси, а единствено да установи имал ли е К.В. възможност и
желание да извърши поетия ангажимент и направил ли го е. А положителните
отговори изключват каквото и да е негово общественоопасно поведение в случая,
същият обективно и субективно не е въвел в заблуждение свидетеля С.Г., целейки
някаква неследваща му се облага. Всичко гореизложено
предполага признаването на подсъдимия за невинен и оправдаването му по
предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 във вр. с чл.
26, ал.1 от НК, доколкото в първия случай договорки със свидетеля Д.Ж. въобще
не са постигани, а във втория – поради липса на въвеждане в заблуждение и изцяло
гражданскоправен характер на отношенията с гражданския ищец С.Г..
При така приетото за установено
от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия К.П.В. за НЕВИНЕН в това за периода от 05.06.2019
г. до 07.06.2019 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение
у Д.Ж. ***, че ще ремонтира покрива му за 130 лева, а впоследствие му поискал
по-висока сума, с което да му е причинил имотна вреда в размер на 5 200 лева, както
и да е възбудил и
поддържал заблуждение у С. ***, че ще ремонтира покрива му за 250 лева, а
впоследствие му поискал по-висока сума, с което да му е причинил имотна вреда в
размер на 9 000 лева, или общо да е причинил имотна вреда в размер на
14 200 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
По така предявените
граждански иск съдът прецени следното:
И двете граждански претенции с
правно основание чл. 45 от ЗЗД се явяват неоснователни с оглед изложеното
по-горе заключение за липса на извършено престъпление по чл. 209, ал.1 във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК
от страна на подсъдимия. Безспорно не бе доказано същият да е осъществил
виновно увреждащо деяние, довело до противоправно увреждане имуществената сфера
на гражданските ищци. По-конкретно съдът прие, че договор за изработка с Д.Ж.
подсъдимият въобще не е сключвал, а в случая със свидетеля С.Г. такъв е
постигнат и двете страни по него са извършили определени престации, респ. не са
налице основанията за активиране разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД в случая. А в
хода на дадено наказателно производство само такова едно вредоносно деяние може
да е основание за ангажиране на гражданска отговорност за обезвреда. Съдът не
изследва обстоятелствата и не може да присъди обезщетение за неизпълнение на
договор, тъй като основа за граждански иск в наказателното производство може да
е само друг тип отговорност, а именно – деликтната такава. Ето защо и двата
предявени граждански иска се явяват неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
След влизане в сила на
настоящата присъда приобщените веществени доказателства – иззетите от
свидетелите парични суми при задържането им, следва да им бъдат върнати.
Лицата, от които са иззети, никога не са били привлечани към наказателна
отговорност, самите парични средства въобще не са предмет на разследваното
деяние и подлежат на възстановяване поради отсъствието на каквото и да е правно
основание за тяхното задържане. Ето защо и след влизане в сила на настоящата
присъда сумата от 990 лв. следва
да бъде върната на свидетеля И.А.В., тази от 1 000 лева - на свидетеля С.Д.П., тази от 1 000 лева - на свидетеля И.А.В.,
а последната такава от 4
000 лева - на свидетеля Х.П.Т..
При
този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото
на досъдебната и съдебната му фаза разноски следва да останат за
сметка на държавата.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: