№ 1030
гр. Велико Търново, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20244110100881 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. А. В. против „Е. С.”
АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 3 000.00 лева -
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № ****,
както и за сумата от 2 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – и
двете в резултат на паднал електрически стълб, собственост на ответника,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетенията.
Ищцата твърди, че вечерта на 25.11.2023г. е паркирала собствения си лек
автомобил марка „Ф. Г.“, рег. № **** на паркинг в с. Климентово, Община
Полски Тръмбеш, ул. „М.“ № 11 А, както и че на 26.11.2023 г., около 04:00
часа, бетонен стълб, собственост на ответното дружество, се е пречупил и е
паднал върху предната част на автомобила, като му е нанесъл значителни
увреждания. Заявява, че виждайки стълба върху автомобила си, е изпаднала в
ужас и много силно притеснение и безпокойство, предвид факта, че е редовен
студент във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново и всеки ден
пътува от с. Климентово до университета. Сочи, че не разполага с друг
автомобил или транспорт и е била изправена пред търсенето на някакъв
вариант, за да не нарушава задължението си да участва в редовния учебен
процес. Твърди, че вследствие на преживения стрес е получила смущение на
съня, често се е будила през нощта и сутрин вместо да е бодра и отпочинала, е
имала усещането за голяма умора. Заявява, че на 28.11.2023 г. е входирала
жалба до ответника с молба да й бъде изплатено обезщетение за причинените
вреди върху автомобила й, но вместо това е получила писмо, в което се са
описани ангажименти на ответника, касаещи времето, за което абонатите са
1
лишени от електрозахранване, както и други негови задължения, но не и
отговор в насока покриване на щетите върху автомобила й.
Ответникът оспорва предявения иск. Не спори наличието стълб, част от
въздушната мрежа ниско напрежение, който на 26.11.2023 г. е паднал върху
автомобила на ищцата, но заявява, че причината за това е падналото голямо
количество сняг и придружаващото наднормено обледяване, като счита, се
касае до непреодолима сила и случайно деяние. Определя като недоказани
твърденията за увреждане автомобила на ищцата, както и че за ремонта на
същия е била необходима сумата от 3 514.94 лева с ДДС. Оспорва също
наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърлянето на исковете.
Третото лице-помагач ЗК „Уника“ АД не изпраща представител, като в
писмена молба изразява становище за неоснователност на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 49 от ЗЗД, за
основателността на които ищцата следваше да установи пълно и главно, че
поради противоправно деяние/я на служител/и на ответника /действие или
бездействие/, е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, пряката
причинна връзка между поведението на служителя/те и настъпилите вреди,
възлагането от ответника на работата на съответния служител/и и
причиняването на вредите при и/или по повод извършването на работата,
както и размера на вредите.
В случая от ангажираните писмени доказателства /л. 7/ се установява, че
считано от 14.9.2021 г. ищцата е собственик на лек автомобил марка „Ф. Г.“,
рег. № ****.
Установява се също, че по искане на ищцата на 5.12.2023 г. представител
на ответника е съставил констативен протокол за щети по гореописания лек
автомобил /л. 17-18/, съгласно който по автомобила са констатирани следните
увреждания: счупено предно стъкло, повредени странични колони, счупено
предно стъкло, силно повреден десен калник, повреден и одран преден капак
и калници, счупен и повреден бордкомпютър.
Междувременно, на 28.11.2023 г. ищцата е подала жалба до ответника /л.
15/, в която същата е описала настъпилото събитие и е претендирала
обезщетение за причинените вреди по автомобила.
В отговор на тази жалба /л. 20/ ответникът е признал за настъпилия
инцидент, но е заявил, че не носи отговорност за вреди, причинени от повреди
в електрическата мрежа или съоръжения по независещи причини.
В случая по делото не е спорно настъпилото вредоносно събитие, като
основният спорен момент е дали ответникът носи отговорност за настъпилите
вреди. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен.
2
От ангажираните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетеля Тихомир Бойков безспорно се установява, че на 25-
ти срещу 26-ти ноември 2023 г. е настъпило вредоносно събитие със сочения в
исковата молба механизъм, а именно – че по автомобила на ищцата са
нанесени щети в резултат от падането на електрически стълб, собственост на
ответното дружество. В тази връзка е съставен констативен протокол за щети
по гореописания лек автомобил, констатациите в който се потвърждават от
ангажираните гласни доказателства. С оглед изложеното е налице
противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника,
в причинна връзка с което са настъпили щетите по автомобила.
Противно на заявеното от ищеца в случая не е налице хипотезата на чл. 70,
ал. 4 от ОУДПЕЕ, тъй като вредата не е причинена от повреда в
електрическото съоръжение по независещи от „Е. С.” АД причини. Като
оператор на електропреносната мрежа, ответникът отговаря за експлоатацията
и поддръжката на тази мрежа и респективно носи отговорност за вредите,
причинени от същата. В случая е очевидно, че тази поддръжка не е
осъществена качествено от неговите служители, имайки се предвид крайния
резултат – падането на електрическия стълб. Обстоятелството, че са
предприемани някакви проверки на въздушната мрежа за ниско напрежение,
част от която е падналият стълб, не може да се приеме за адекватна поддръжка
отново предвид крайния резултат. Възражението, че в случая е налице
непреодолима сила и случайно деяние не е доказано по изискуемия начин –
пълно и главно. Това е така, доколкото само по себе си обстоятелството, че в
периода от 25-27.11.2023 г. е паднало определено количество валежи и че се е
натрупала 12 см. снежна покривка съвсем не означава, че е налице
непреодолима сила.
Предвид на горното, по делото са налице предпоставките за ангажиране
имуществената отговорност на ответника за причинените имуществени и
неимуществени вреди, като първите се изразяват в разходите, необходими за
възстановяване на увредения автомобил, а вторите – в претърпените от
ищцата отрицателни емоции, свързани с въпросното увреждане.
В случая по делото са представени писмени доказателства /л. 11/, според
които стойността на разходите, необходими за възстановяване на увредената
вещ, възлиза на 3 514.94 лева, което прави основателен предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от
3 000.00 лева.
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни
последици, настъпили за ищцата в резултат на увреждането. Дължи се
обезвреда на емоционалните увреждания и претърпените във връзка с тях
страдания, негативни емоции и дискомфорт, като с оглед специфичния
характер на моралните вреди при доказването им не следва да се прилага
строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се
подхожда с известна доза презумптивност. В настоящия случай последиците
от увреждането се изразяват в изживените негативни емоции, свързани с
притеснението, че ищцата няма да може да пътува нормално, за да присъства
на учебни занятия в гр. Велико Търново, а ще бъде принудена да търси други
3
варианти в тази насока. С оглед така установеното, съдът намира, че сумата от
1 000.00 лева се явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди, като искът следва да се отхвърли за разликата
до 2 000.00 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата по
съразмерност сумата от 640.00 лева за направените от последната разноски за
производството.
Ищцата следва да заплати на ответника по съразмерност сумата от 72.00
лева за направените от последния разноски за производството.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК *** да заплати на П. А. В., ЕГН **********
сумата от 3 000.00 /три хиляди/ лева – обезщетение за имуществени вреди за
щети по лек автомобил „Ф. Г.“, рег. № ****, както и сумата от 1 000.00
/хиляда/ лева – обезщетение за неимуществени вреди – и двете обезщетения в
резултат от падане на електрически стълб, собственост на ответника, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.3.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията.
ОСЪЖДА „Е. С.” АД, ЕИК *** да заплати на П. А. В., ЕГН **********
сумата от 640.00 /шестстотин и четиридесет/ лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН ********** да заплати на „Е. С.” АД, ЕИК ***
сумата от 72.00 /седемдесет и два/ лева – разноски за производството.
Решението е поставено при участието на ЗК „Уника“ АД като трето
лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4