Решение по дело №394/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на М. Т. Е., с. Малчика, у*** чрез адв Е.Р., съдебен адрес: гр.Плевен, [улица]срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0293-000045/22.04.2024 година на началник РУ Л. към ОД на МВР Плевен.

В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като не се посочва, какво е незаконосъобразното действие на оспорващата – допуснала е управление на МПС по неправомерен начини или е предоставила за ползване МПС. Посочва, че не е индивидуализиран автомобил по отношение на който се прилага мярката и посочва, че В.Л. въобще не е извършил описаното в АУАН и заповедта, тъй като е управлявал автомобила с оглед изискванията на закона. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - М. Т. Е., с. Малчика, у*** не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – началник РУ Л. към ОД на МВР Плевен, не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.04.2024 е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АД № GA 1012135 от инспектор Г. Г. при РУ Л. за това, че на 17.04.2024 година в 8.35 часа в гр.Л. на кръстовище на ул. „Хан Аспарух и [улица]с посока на движение към [улица]В. А. Л. като водача на лек автомобил ***, собственост на М. Т. Е., подава умишлено рядко газ в следствие на което превъртат многократно предните задвижващи колела и задната част на автомобила преминава в лентата за насрещно движение, като задната част на автомобила преминава в лентата за насрещно движение върху пешеходна пътека в непосредствена близост до СОУ „Крум Попов“ и се застрашава живота и здравето на останалите участници в движението.

По делото е представена справка за нарушител за оспорващата.

С процесната заповед е постановено временно спиране от движение за срок от 3 месеца на собствения автомобил на Е., с който е извършено нарушението и е отнето СРМПС.

Приложена и е заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 от ЗДвП и в т. 1.3 са посочени началници на РУ при ОДМВР, които могат да издават тези актове.

По делото като свидетел е разпитан В. Л., който е управлявал автомобила на 17.04.2024 година и който заяви, че не е извършил установеното административно нарушение, шофирал е бавно, защото е търсил парко място, а патрулният автомобил е тръгнал след него. Посочва, че е прегледал записи от магазин „Абсолют“, на които не се установява да е налице управление на МПС по описания в АУАН начин.

По делото като свидетели са разпитани и Г. К. Г. – актосъставил и С. Б. П. – свидетел при съставяне на АУАН. Свидетелят Г. заяви, че непосредствено е възприел процесния автомобил, който се задава по [улица]и завива по [улица]и при тази маневра е унесъл автомобила, гумите са превъртели и се е чувал звук. Посочва, че са последвали автомобила и същият е спрян за проверка и е извършена в РУ Левски проба за алкохол и наркотични вещества, които са отрицателни.

Свидетелят П. не е възприел пряко движението на автомобила, но е чул силен шум от въртене на гуми и е видял как колата се изнася със страшна скорост по [улица], като е последван автомобила и е спрян след около 300 м..

Съдът кредитира свидетелските показания на Г. и П. като обективни и категорични относно възприетото от Г., а именно движеното на лекия автомобил по описания в АУАН начин, а П. е чул шум на гуми и е възприел висока скорост, с която водач се е изнесъл от кръстовището, а свидетелските показания на Л. съдът намира за заинтересовани и неточни, тъй като е управлявал автомобила и показанията му са защитна теза.

По делото съдът извърши оглед на записи от служебен автомобил „Киа“ с рег. Н [рег. номер] от 17.04.2024 година и диск със запис от търговски обект в гр.Левски, предоставен от адв Р.. При огледа на записите въобще не може да се установи регистрационен номер на заснетия бял на цвят автомобил , който е последван от полицейски автомобил и спрян за проверка в указания в АУАН час и съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани тези записи, тъй като не може да установи, че същите са за процесното МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица и съгласно заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 и т. 6 от ЗДвП , като в т. 1.3 са посочени началници на РУ при ОДМВР, които могат да издават тези актове.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, но в противоречие с материалния закон и липса на мотиви.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171,т. 2, б. „м“ от ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство. В случая не се спори, че Е. е собственик на МПС, но в процесната заповед е описана фактическа обстановка по извършване на нарушението от Л. – управление на МПС в нарушение на изискването за използване на пътищата в съответствие с тяхното предназначение, което е налице, като въобще не се посочва обаче, в коя хипотеза е наложена на Е. принудителната мярка, а именно за това, че е допуснала или предоставила управлението на МПС на лицето и въз основа на какви факти органът приема за осъществена хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП т.е. липсват мотиви и не може да се извърши проверка за съответствие с материалния закон, каквото е и основното възражение на оспорващата.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна , тъй като е издадена в несъответствие с материалния закон и при липса на мотиви.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на оспорващ за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, то за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. и следва ОД на МВР Плевен да заплати на адв Е.Р., съдебен адрес: гр.Плевен, [улица]разноски в размер на 1000 лева, тъй като в договор за правна защита и съдействие на л. 7 по делото е посочено, че правната защита и съдействие се предоставят по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА . Следва ОД на МВР Плевен да заплати на М. Т. Е., с. Малчика, у*** разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0293-000045/22.04.2024 година на началник РУ Л. към ОД на МВР Плевен.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на адв Е.Р., гр.Плевен, [улица]разноски в размер на 1000 лева.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на М. Т. Е., с. Малчика, у*** разноски в размер на 10 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.