Решение по дело №1235/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1465
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20195330201235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                             РЕШЕНИЕ

 

Номер   1465                 02.08.2019 година                       Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                               ХХІІ наказателен състав

На двадесет и девети май             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 1235 по описа за 2019 година

 

                                     Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-23 от 17.01.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на община Брезово, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул. „Г. Димитров“ № 25, представлявано от С.Г.М.– временно изпълняващ длъжността кмет на общината, на основание чл.200, ал.1, т.38 вр. чл.201, ал.12 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкцията на 1000 /хиляда/ лева.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-23 от 17.01.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на община Брезово, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул. „Г. Димитров“ № 25, представлявано от С.Г.М.– временно изпълняващ длъжността кмет на общината, на основание чл.200, ал.1, т.38 вр. чл.201, ал.12 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

 По съображения изложени в жалбата си Община Брезово моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се и доводи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не изпраща процесуален представител. 

Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Община Брезово за това, че на 26.09.2018г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка от органи на ДАМТН на язовир „Коджуоларе", находящ се в имот № 30750.0.916 в землишето на с. Зелениково, община Брезово, Акт за публична общинска собственост № 873/05.01.2004г., собственост на община Брезово, за коего е съставен константен протокол № 07-01-122/26.09.2018г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено било установено следното: по водния откос се наблюдава силна ерозия по цялата дължина на стената, като на някой места той е вертикален и е започнало изравяне и стесняване на короната, в следствие на което тя е с променлива ширина, което е предпоставка за скъсване на стената; въздушния откос е обрасъл с леторасли, което затруднява подробния оглед и определяне на състоянието му, т.е. било констатирано, че язовирната стена не се подържа в техническа изправност.

За горните констатации актосъставителят Й.К.К. съставил акт за установяване на административно нарушение № 07-189/06.11.2018г., с който приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени възражение, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Й.К.К., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ /в редакцията относима към датата на нарушението/собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят: 1. поддържането им в техническа изправност“.  Безспорно съгласно Акт № 873/05.01.2004 г.  за публична общинска собственост Община Брезово е собственик на язовир „Коджуоларе”, находящ се в имот № 30750.0.916 в землището на с. Зелениково, община Брезово. В качеството си на такъв, за жалбоподателя е въведено задължение по горецитираната разпоредба на ЗВ, което несъмнено не е било изпълнено, предвид показанията на актосъставителя и събраните писмени доказателства. Подробно описаните и конкретизирани в акта и НП неизправности по язовирната стена установени по време на проверката от 26.09.2018 г. от служители на ДАМТН, несъмнено налагат извода за компрометирана техническата изправност на водното съоръжение и за бездействие от страна на неговия собственик, като видно дори от жалбата, със същата не се оспорва констатираната техническа неизправност, а единствено се претендира, че отговорността за нея следва да носи лицето, стопанисващо язовира, обект на проверката.

Този извод не може да бъде споделен. Управлението на техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях се осъществява на две нива - ниво собственик и ниво оператор, така както е записано в чл.13, ал.1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние /приета с ПМС № 262 от 05.10.2016г., обн. ДВ бр.81 от 14.10.2016г./, наричана накратко Наредбата. Операторът съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата подготвя предложения за ремонт, реконструкция, извеждане от експлоатация и ликвидация на язовирните стени и на съоръженията към тях, като документацията от извършените дейности се предоставя на собственика. Видно от цялата Наредба е това, че поддържането на техническата изправност и техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях е строго нормирана дейност, при която собственикът всякога е ангажиран с реда за извършване оценка на сигурността, дори когато има оператор, на когото са възложени определени функции по проследяване състоянието на съоръженията. Именно със заповед на собственика се определят графиците за извършване на технически прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях съгласно чл.14, ал.1 от наредбата. Всяка година до 31.01. собственикът по своя преценка или по предложение на оператора е длъжен да определи графици за текущ ремонт на язовирните стени и съоръженията/чл.14, ал.4 от наредбата/. Собственикът взема решения за извършване на техническата експлоатация, основни ремонти и реконструкции на язовирни стени и съоръжения към тях - по своя преценка или по предложение на оператора при спазване на нормативните изисквания /чл.14, ал.5 от Наредбата/. Собствениците са длъжни да осигуряват безопасната работа на язовирните стени и на съоръженията към тях /чл.26, ал.2 от Наредбата/. В случая съгласно приложения договор операторът не се е задължил за нищо друго освен да следи за изправността на съоръженията и поддръжката им съгласно предписанията на „Гражданска защита” и  „Охрана на труда”, но не и да осигури, тоест на практика да осъществи всички предписани по Наредбата действия, съставляващи и осигуряващи единството от мероприятия, водещи до поддръжка на безопасни язовирни съоръжения. Ето защо собственикът не може да бъде освободен от своите задължения по закон, след като надлежно не ги е делегирал другиму и след като самия закон му вменява, че при неизпълнение на задължение по чл. 141 ал.1 т.1 от ЗВ, отговорността се понася от него.

Настоящата инстанция не възприема и доводите на жалбоподателя, че след като при предходна проверка е установявано подобно състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, то нарушението не е било извършено на 26.09.2018г., а в един по-ранен момент, поради което били изтекли и сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. В случая датата на нарушението съвпада с датата на проверката, тъй като изпълнителното деяние на визираното в АУАН и НП нарушение е осъществено с бездействието на жалбоподателя в настоящото производство, изразяващо се в това, че и в деня на проверката -26.09.2018г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Тоест съставомерна е липсата на активно поведение по поддържане техническата изправност на процесното съоръжение, при нормативно въведено задължение за това. Това е едно продължено нарушение, осъществявано с бездействие, което се осъществява до момента, в който се осъществи предписаното в правната норма поведение. Следователно в случая се касае до нарушение, при което през цялото времетраене до датата на извършване на дължимото действие и на датата на констатираното бездействие, лицето осъществява състава на визираното нарушение, което е основание да се ангажира отговорността му. При това положение правилно като дата на нарушението е посочена датата на констатирането му при извършената проверка на 26.09.2018г., а актът е издаден на 06.11.2018г., което води до заключение, че са спазени законовите срокове издаване на АУАН.

Не може да бъде споделено и възражението, че процесният язовир е малък такъв и влизащ в хипотезата на чл.141а, ал.3, т.1 от ЗВ, тъй като в последната норма е визиран завирен обем под 50 000 кубични метра и воден напор под 7.0 м, а видно от констативен протокол № 07-01-122/26.09.2018г. завиреният обем на процесния язовир е 203 000 кубични м., а височината му е 7 метра. Това автоматично не го прави малък такъв, като дори самия жалбоподател е наясно с това, тъй като той лично твърди, че е има издадено предписание, с което е трябвало да намали обема на язовира до безопасни размери, но това е било само предписание и временна превантивна мярка за безопасност, за да не се скъса язовирната стена, а не защото самият язовир е малък.

Извършеното не представлява и маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване  безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за продължително време  би я е застрашило. Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това нарушение  да е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържано в добро техническо и експлоатационно състояние язовирно съоръжение

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, според който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Според мнението на настоящия съдебен състав определеният размер на имуществената санкция обаче е необосновано завишен /8000 хиляди лева/ и не отговоря на степента на обществената опасност на конкретното нарушение. В този смисъл, съдът намира, че най-адекватният размер и отговарящ на целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, е минимално предвидения в закона размер от 1000 лв., като се съобрази с това, че по делото не са налични данни и доказателства за други, влезли в сила, наказателни постановления спрямо жалбоподателя. Посоченият размер от 1000 лв според съда се явява и справедливо определен.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № НЯСС-23 от 17.01.2019г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на община Брезово, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Брезово, ул. „Г. Димитров“ № 25, представлявано от С.Г.М.– временно изпълняващ длъжността кмет на общината, на основание чл.200, ал.1, т.38 вр. чл.201, ал.12 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като бъде НАМАЛЕН размерът на имуществената санкция от 8000 /осем хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.К.