РЕШЕНИЕ
№ 1733
гр. Пловдив, 18 октомври, 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на двадесет и
първи септември, две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора от ОП – Пловдив Тодор Павлов, като
разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно дело № 2109
по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател К.Н.Я. с ЕГН ********** ***, обжалва, чрез пълномощника
си адв.В., Решение № 1204/04.07.2023 г., постановено по АНД № 2295/2023 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 26 н.с. С обжалваното решение е било потвърдено Наказателно
постановление № НГ-1-15-01320265/10.03.2023 г., издадено от упълномощен
Ръководител на ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя е била наложена
глоба от 200 лева на основание чл.349, ал.1 от КСО за нарушение по чл.349,
ал.1, вр. с чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Със същия съдебен акт и в полза на НОИ е
присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
В касационната жалба се излагат доводи, сочещи на извод
за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се твърди, че съдът
неправилно не е взел предвид възражението на жалбоподателя за обективна
невъзможност да изпълни дадено му задължително предписание, както и че е
нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е отложил делото, при
положение, че същото не е било изяснено от фактическа страна. Моли се отмяна на
решението и потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв.В., който поддържа жалбата.
По делото е депозирано писмено възражение по касационната
жалба, като макар същото да е посочено, че е такова, което изхожда от ТП на НОИ
Пловдив, а не от ръководителя /директора/ на ТП на НОИ, който е страна в
производството – ответник, съдът го взема предвид, доколкото е подадено от
упълномощен именно от ответника процесуален представител. С отговора, както и с
писмена молба за заседанието се заявява неоснователност на жалбата, като са
изложени конкретни съображения по същество. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание не е изпратен представител на ответника.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Павлов,
заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Районен съд – Пловдив, след като е провел достатъчно
пълно и всестранно разследване по делото и е събрал всички относими
доказателства, е възприел за установена, въз основа на коректен анализ на
доказателствата, описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която
се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и
законосъобразен извод, че в случая е установено извършването на вмененото на
жалбоподателя административното нарушение по чл.349, ал.1 от КСО, изразило се в
неизпълнение на задължителни предписания но контролен орган по чл.108 от КСО.
Настоящата съдебна инстанция намира извода на районния
съд за законосъобразно направен, като се има предвид обстоятелството, че
вмененото на жалбоподателя нарушение се изразява именно в неизпълнение на
задължително предписание, което по своята същност съставлява индивидуален
административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, а в случая няма данни
същото да е било обжалвано от страна на задължено по него длъжностно лице -
жалбоподателят Я.. В тази насока и възраженията на същия, свързани с това дали
има, или няма задължение да съхранява документите, които е бил задължен, като
управител на дружеството, посочено за осигурител, да представи на контролния
административен орган с дадените задължителни предписания от 11.10.2022 г.,
имат отношение към законосъобразността на задължителните предписания, но не и
към законосъобразността на наказателното постановление. И това е така,
доколкото е наведен довод за оспорване изобщо дължимостта на съответно
поведение от страна на дружеството, чийто управител се явява жалбоподателят, а
не за наличие на обективни пречки то да бъде изпълнено. При наличие на влязъл в
сила административен акт – задължителни предписания по чл.108 от КСО в тази
насока и изтичане на срока за тяхното изпълнение е налице осъществяване състав
на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.349, ал.1 от КСО. Независимо от
това, настоящият съд намира за необходимо да посочи и че жалбоподателят е бил
санкциониран в качеството му на длъжностно лице при осигурителя, по отношение
на който са дадени задължителните предписания, каквото качество има
дружеството, чийто управител е Я.. По смисъла на на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица „Осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице
или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат
задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, и посредникът, който внася осигурителни
вноски за лицата по чл. 4,
ал.5 от Кодекса за социално осигуряване /изпратените на работа в чужбина от български
посредници/. От представените доказателства е видно, че
дружеството „Юнион Шипинг енд Трейд КО“
ООД, чийто управител е жалбоподателят, е имало качеството на осигурител
по отношение на лицето, за което са изискани трудовоправните документи със задължителните
предписания, като то е било осигурявано с код 87 относим за лица, изпратени на работа в чужбина от
български посредник. Според разпоредбата на чл.5, ал.7, т.1 от КСО осигурителят
е длъжен: да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния
период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати,
трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват
по реда, определен в Закона за Националния архивен
фонд. Следователно и всички възражения на жалбоподателя за
недължимо поведение от посредника по смисъла на Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в
чужбина и морските лица, са неоснователни, доколкото той има качеството на
осигурител.
Неоснователни са и твърденията за допуснато съществено
процесуално нарушение от съда, постановил съдебния акт, който се обжалва,
предвид неотлагане на делото по искане на жалбоподателя при неизяснени
обстоятелства по делото. Видно е, че първоинстанционният съд е изяснил
достатъчно фактите по делото, необходими за извличане на правните изводи, като
е събрал относими доказателства. В тази насока и обстоятелството, че на делото
е даден ход по същество в отсъствие на жалбоподателя не сочи на допуснато
процесуално нарушение. Видно от молбата на жалбоподателя за отлагане на делото,
в същата не са направени някакви доказателствени искания, по които съдът да не
е взел становище и не се сочи необходимост от събиране на такива. Напротив,
изложено е становище относно липсата на възражения на страната за разглеждане
на делото в нейно отсъствие, ако съдът намери, че то е изяснено, което съдът
изрично е обявил в съдебното заседание. Фактът, че в протокола от проведеното
съдебно заседание се съдържа запис относно това, че пълномощникът на
жалбоподателя е посочил да няма искания, при докладвано преди това негово
отсъствие в залата, не води до различен извод, а по констатираното от страна на
жалбоподателя очевидно неправилно отразяване по протокола, същият е могъл да
иска неговата поправка от първоинстанционния съд. По никакъв начин обаче, с
начина на процедиране от съдебния състав, постановил обжалваното съдебно
решение, не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който е имал
възможност да сочи доказателства за конкретни факти, което е сторил още с
жалбата си, а в исканата то него насока доказателства са събрани от съда.
Съдът, постановил обжалвания съдебен акт, законосъобразно
се е произнесъл и по отношение на приложимия материален закон и определяне на
съответната санкция, като тук следва да се има предвид, че при налагане на
наказанието е отчетено, че се касае до санкциониране на физическо лице, което е
предвидено изрично като възможност в разпоредбата на чл.349, ал.1 от КСО и е
определено наказание, което е съответно по вид - глоба. От
текста на посочената разпоредба е видно и че е предвидено за нарушения
на осигурителното законодателство от вида на процесното, кумулативното налагане
на глоба на съответното длъжностно лице,
заедно с налагането на имуществена санкция на осигурителя, като в случая длъжностното лице, което е посочено като
отговорно в дадените на осигурителя предписания е именно жалбоподателят Я..
При това положение и като намира, че Районен съд Пловдив
е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, настоящата инстанция
счита, че следва да отхвърли жалбата и да потвърди обжалваното съдебно решение
поради липса на посочените касационни основания. При
извършената и служебно проверка от страна на касационния съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител
на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция, същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да
заплати в полза на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1204 от 04.07.2023 г., постановено по АНД № 2295/2023 г. на
Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
К.Н.Я. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 80 лв. (осемдесет)
лева, съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение за касационната
съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :