Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 20.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 09.07.2020г. /девети юли две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав М.
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията Борислав М. гражданско дело № 64 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл.439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба
на Р.Ц.Т. с ЕГН:**********, с ЕГН:**********, с адрес:г*** и П.Ц.Т. с ЕГН:**********, с адрес: *** против
„А.К.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 439, във вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците не дължат на ответника вземането по изпълнителен лист, издаден на 08.06.2005г.
по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй в размер на 254,27 лв. - главница,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от
09.03.2005г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в
размер на 15.00 лв., претендирани по изпълнително дело № 158/2018г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен
съд-Козлодуй, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на 08.06.2005г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй срещу Г. Р. Т. за сумата от 254,27 лева – главница, ведно със законната лихва от 09.03.2005г. до окночателното изплащане на взмането и направените в процеса разноски в размер на 15,00 лева. Сочи, че на 14.06.2005г. взискателя, понастоящем ответник е подал молба за присъединяване на изпълнителния лист към вземането по вече образуваното изпълително дело №327/2004г. на СИС при РС-Козлодуй със същите страни, като не бил посочил изпълнителен способ. Релевира се, че на 06.07.2007г. и на 14.05.2015г. са подавани молби за проучване на имущественото състояние на длъжника, но не е посочен принудителен способ и не са предприемани действия по принудително изпълнение. Такива действия са били предприети на 14.07.2015г., когато е подадена молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение и опис на движими вещи на длъжника. В резултат на тези действия, длъжникът е заплатил на 12.10.2015г. сумата от 100 лева, което е и единствено плащане, а опис на движими вещи не е извършван. На 11.04.2018г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по ИД №327/2018г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, поради настъпване на основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според ищците, въз основа на същия изпълнителен лист и молба на ответното дружество е образувано ново изпълнително дело №158 по описа за 2018г. при ДСИ при РС-Козлодуй. С молбата за образуване е поискано извършването на опис на движими вещи на длъжника и изискването на справки за свързани лица, имуществено състояние и банкови сметки.
Твърди се, че въз основа на молба от 10.12.2019г., в новообразуваното изпълнително дело са конституирани наследниците на починалия длъжник – ищците П.Ц.Т. и Р.Ц.Т., които отговарят за задълженията на наследодателя си при равни части – ½ идеална част. След конституирането им в производството всеки един от двамата длъжници е получил покана за доброволно изпълнение, сътветно на 23.12.2019г. и 13.01.2020г..
В исковата молба, се сочи, че вземането на ответника, произтича от обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, като същото е установено със съдебно решение, поради което се погасява с общата петгодишна погасителна давност. Релевира се, че в периода от 14.06.2005г. до 14.06.2010г. вземането по горепосочения изпълнителен лист е погасено, поради изтичане на погасителната давност. Твърди се, че извършеното единствено плащане на част от дълга и подаването на молби за налагане на запор на трудовото възнаграждение и опис на движими вещи на длъжника са след погасяването по давност на вземането и същите са без правно значение и непротивопоставими на длъжниците.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците
не се явяват, а се представляват
от адв.М.С. ***, който поддържа исковата молба и оспорва
изложените в отговора на исковата молба съображения за неоснователност на исковете.
Ответникът по делото депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди се, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде оставен без уважение.
Сочи се, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден по гр. дело №130/2005г.
по описа на РС-Козолдуй не губи характера си на
изпълнително основание.
Навеждат се твърдения, че от датата на влизане в
сила на Решение №87/19.04.2005г., постановено по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй е започнала да тече нова погасителна
давност, която пък била прекъсната с получаване на поканата за доброволно
изпълнение от длъжницата по първоначално образуваното ИД №327/2004г. по описа
на ДСИ при РС-Козлодуй и с поисканите от взискателя изпълнителни действия по него
и по новообразуваното впоследствие ИД №158/2018г.. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт Б. Б., който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба и
предявените с нея искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства – копие на покана за доброволно изпълнение изх. №5869 от 16.12.2019г.;
копие на изпълнителен лист от 08.06.2005г., издаден по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй; копие на молба за образуване на
изпълнително дело с вх.№1981 от 01.06.2018г.; копие на удостоверение за наследници изх. №717 от 05.12.2019г.; копие на молба до
ДСИ; копие на разпореждане. Приети като доказателства са и копие на изпълнително
дело №327/2004г. и изпълнително дело №158/2018г. и двете по описа
на ДСИ при РС-Козлодуй.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията
на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От прието по делото удостоверение за наследници изх. №717 от 05.12.2019г. се установява, че ищците са единствени наследници по закон на Г. Р. Б. /Т./, починала на 06.11.2019г..
Видно от изпълнителен лист от 08.06.2005г., издаден по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй, наследодателят на ищците – Г. Р. Т. б.ж. на гр.Козлодуй е осъдена да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 254,27 лв. /двеста петдесет и четири лева и 27 ст./-главница, ведно със законната лихва от 09.03.2005г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 15.00 лв.
Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила на 26.05.2005г. Решение №87 от 19.04.2005г. по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй.
На 14.06.2005г., въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 08.06.2005г., е поискано образуване на изпълнително дело срещу Г. Р. Т. от гр.К., както и съединяване на новообразуваното дело към вече образувано ИД №327/2004г. срещу същия длъжник. На длъжника лично е връчена призовка за доброволно изпълнение на 25.06.2005г. На 06.07.2007г. и на 14.05.2015г., взискателят, понастоящем ответник, с молби е поискал извършването на справки за проучване на имущественото състояние на Т.. На 14.07.2015г. от взискателя по изпълнителното дело е подадена молба, с която е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжницата, находящи се на адреса по местоживеене ***.07.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Р. Т., получавано от „С. и Ч.“ЕООД гр.К., съобщението за което е получено лично от длъжницата на 26.07.2015г.. На 08.10.2015г. длъжницата се е задължила да внася всеки месец по изпълнителното дело сумата в размер на 100 лева, до окончателното изплащане на задължението. Във вързка с това е извършено едно единствено плащане на сумата от 100 лева на 08.10.2015г..
С постановление от 11.04.2018г. ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №327/2004г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 15.05.2018г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала от изпълнителния лист, приложен към изпълнително дело №327/2004г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на същото.
Видно от отбелязването върху молбата, на 29.05.2018г. представител на взискателя е получил в оригинал двата броя на изпълнителни листове, приложени по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника Г. Р. Т..
На 06.06.2018г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 08.06.2005г., издаден по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №158 от 2018г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника, относно имущественото му състояние и насрочването на опис на движими вещи, собственост на последния.
Видно от приетото по делото ИД №158 от 2018г. на ДСИ при РС-Козлодуй, лично на длъжницата – Г. Р. Т. на 21.06.2018г. й е връчена покана за доброволно изпълнение. С разпореждане от същата дата – 21.06.2018г. на ДСИ към изпълнителното дело като кредитор е присъединена и държавата, за вземане в размер на 110 лева.
С молба от 28.11.2019г. взискателят е поискал изискване на удостоверение за наследници на длъжницата. Отново с молба от 12.12.2019г. пълномощникът на „А.К.“ЕАД е поискал по изпълнителното дело да бъдат конституирани наследниците на Г. Р. Т., а именно ищците Р.Ц.Т. и П.Ц.Т., на всеки от които да му бъде изпратена покана за доброволно изпълнение. С разпореждане от 16.12.2019г. на ДСИ ищците са конституирани като длъжници по ИД №158/2018г., в качеството им на наследници на починалия длъжник Г. Р. Т..
Въз основа на молба на процесуалния представител на ищците адв.С. и приложена към нея Обезпечителна заповед от 06.02.2020г. на РС-Козлодуй е поискано спиране на изпълнението по ИД №158/2018г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. С резолюция върху молбата, на 07.02.2020г. ДСИ при РС-Козлодуй е спрял изпълнението по ИД №158/2018г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.432, ал.1, т.1, във вр. с чл.389, ал.1 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Исковете предмет на спора са с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и са допустими, тъй като е налице интерес у ищците от предявяването им, а наред с това те основават претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Видно от изпълнителен лист от 08.06.2005г., издаден по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй е, че вземането на ответника спрямо наследодателя на ищците по настоящото дело е за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Това вземане е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което същото се погасява с общата петгодишна погасителна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД.
В съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от кога започва да тече погасителната давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прилагането на което е задължително за съдилищата.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че: „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността“.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. “
Така според т.10 на тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Тези общи разяснения настоящият съдебен състав намира за относими към настоящия казус.
В настоящия случай давността за вземането на „А.К.“ЕАД е прекъсната на 26.05.2005г. с влизане в сила на Решение №87 от 19.04.2005г. по гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй. Впоследствие давността е прекъсната на 14.06.2005г., когато е подадена молба за присъединяване на вземането по посочения изпълнителен лист, към вече образуваното изпълнително дело №327/2004г. на СИС при РС-Козлодуй.
Тъй като от 14.06.2005г. в продължение на пет години до 14.06.2010г. не са предприемани никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността, то вземането на ответника спрямо наследодателя на ищците – Г. Р. Т. б.ж. на гр.К. е погасено по давност.
Съгласно чл.330, ал.1, б.“д“ от ГПК /отм./ /сега чл.433, ал1, т.8 от ГПК/, изпълнителното производство се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. Това прекратяване става по силата на закона „ex lege“. Поради това, тъй като в периода от 14.06.2005г. до 14.06.2007г., не са били поискани и извършвани изпълнителни действия, а също и няма извършвани плащания от страна на длъжника е настъпила перемпция по ИД №327/2004г. и следва да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено на 14.06.2007г., когато е изтекъл посочения по-горе двегодишен срок.
Въпреки, че ДСИ не е постановил постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №327/2004г. по описа на СИС при РС-Козлодуй между страните, то погасителната давност за вземането на взискателя е текла, породи това, че не са предприемани действия по принудително изпълнение.
Неоснователно се явява възражението, направено с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, че докато трае изпълнителното производство погасителната давност не тече. Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС - прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Предвид горното, съдът приема, че погасителната давност за задълженията на ищците по изпълнителен лист от 08.06.2005г. по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй е петгодишна, като същата е започнала да тече от 14.06.2005г., когато е извършено последното валидно изпълнително действие. Така започнала да тече погасителната давност от 14.06.2005г. е изтекла на 14.06.2010г., доколкото не се извършвани действия по принудително изпълнение, които да я прекъснат.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви и разноски, съгласно чл.119 от ЗЗД.
Въпреки, че впоследствие на 21.07.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Г. Р. Т., а също е и извършено плащане от послената на 08.10.2015г. на сумата от 100 лева, то тези действия са правно ирелевантни, доколкото са извършени след прекрятяване на изпълнителното производство по силата на закона и погасяването на вземането по давност.
Предвид горното, съдът намира, че предявените от ищците Р.Ц.Т. с ЕГН:**********, с ЕГН:**********, с адрес:г*** и П.Ц.Т. с ЕГН:**********, с адрес: *** срещу ответника „А.К.“ЕАД, отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, предмет на изпълнителен лист от 08.06.2005г. по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй, поради изтекла погасителна давност за принудителното им събиране са основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част на исковете, или в конкретния случай на всички направени разноски с оглед изцяло уважените искове, платената държавна такса в настоящото исково производство в размер на 25.00 лева от П.Ц.Т. и 75 лева от Р.Ц.Т., като и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за всеки от ищците.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският Районен Съд, трети състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.Ц.Т. с ЕГН:**********, с ЕГН:**********, с адрес:г*** и П.Ц.Т. с ЕГН:**********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖАТ на ”А.К.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вземането по изпълнителен лист издаден на 08.06.2005г. по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй в размер на 254,27 лв. - главница, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от 09.03.2005г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 15.00 лв., претендирани по изпълнително дело № 158/2018г. по описа на Държавния съдебен изпълнител към Районен съд-Козлодуй, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.Т. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство сумата в размер на 25.00 лева, за платена държавна такса и сумата от 600,00 лева, за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ц.Т. с ЕГН:**********, с ЕГН:**********, с адрес:г***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в процеса по настоящето производство сумата в размер на 75.00 лева, за платена държавна такса и сумата от 600,00 лева, за платено адвокатско възнаграждение.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 08.06.2005г. по гр. дело №130/2005г. на РС-Козлодуй, издаден на основание влязло в законна сила Решение №87 от 19.04.2005г. по гр. дело №130/2005г. по описа на РС-Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при РС Козлодуй, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: