Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр. Враца, 18 август 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 22.07.2021
г. в състав:
Районен
съдия: И.И.
при участието на секретаря А.П.
и в присъствието на прокурора С. Д.
като разгледа докладваното от съдията И.
гражданско дело № 956 по описа за 2021 г. на Врачанския районен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.И.М. с ЕГН ********** и адрес ***
срещу Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение по
досъдебно производство № 79/2011 г. на Софийска градска прокуратура (следствено
дело) за престъпление по чл. 290 от Наказателния кодекс НК). След
конкретизиране на обвиненията от страна на Районна прокуратура гр. Враца срещу
ищеца бил внесен обвинителен акт и било образувано НОХ дело № 1369/2013 г. на
Врачански районен съд с обвинение за това, че I. За времето от 02.02.2005 г. до
21.02.2005 г., в гр. П., извършил престъпление по чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: в условията на продължавано престъпление,
подбудил две лица към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, и случаят е особено
тежък, както следва: 1. На 02.02.2005 г., в гр. П., подбудил две лица – С. Ш. Б.
и В. Д. И. към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред надлежен орган
- дознател при 01 РПУ-МВР – П., като свидетели устно съзнателно да потвърдят
неистина /да кажат, че на 03.12.2004 г. са закарали М. А.А. в гр. В. с
автомобил/ във връзка с дознание № 2000/2004 г. по описа на 01 РПУ-МВР – Плевен;
2. На 21.02.2005 г., в гр. П., подбудил две лица – С. Ш. Б. и В. Д. И. към
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред РС Плевен, НК, 3 състав, по
ЧНД № 533/2005 г. по описа на РС Плевен, като свидетели устно съзнателно да потвърдят
неистина /да кажат, че на 03.12.2004 г. са закарали М. А. А. в гр. В. с
автомобил/ във връзка с дознание № 2000/2004 г. по описа на 01 РПУ-МВР –
Плевен, както и за това, че II. За времето от неустановена дата през лятото на
2009 г. до 08.02.2010 г., в гр. П., извършил престъпление по чл. 293, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: в условията на продължавано
престъпление, подбуждал две лица към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК и случая
е особено тежък, както следва: 1. За времето от неустановена дата през лятото
на 2009 г. до 21.12.2009 г., в гр. П. подбуждал две лица – С. Ш.Б. и Н.Т.И.към
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред съд - Районен съд - Плевен,
ХIII състав, по ЧНД № 4666/2009 г. по описа на РС Плевен, по ДП № 2326/2009 г.
по описа на РП Плевен, като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина -
че А. Ш. е дал на Д.М. сумата от 2000 лева, колкото е записал в пълномощното, а
не 5000 лева, колкото е в действителност;
2. За времето от неустановена дата и месец през 2009 г. до 08.02.2010
г., в гр. Плевен подбуждал две лица – С. Ш.Б. и Н. Т. И. към престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред съд - Окръжен съд гр. Плевен, по ЧНД № 138/2010
г., ДП № 81/2007 г. по описа на ОП-Плевен, като свидетели устно съзнателно да
потвърдят неистина - че К. Г. дължи на Д.М. сумата от 16 000 лева. С влязло в
законна сила разпореждане от 12.12.2013 г. по НОХ дело № 1369/2013 г. на
Врачански районен съд съдът прекратил
наказателното производство по делото в частта, в която на подсъдимия М. е
повдигнато обвинение за извършено в периода 02.02.2005г.-21.02.2005г.
престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК поради изтичане на
предвидената в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал., т.4 НК давност. С присъда от
31.03.2015 г. Районен съд гр. Враца признал ищеца за виновен в това, че е за
времето от неустановена дата през лятото на 2009 г. до 21.12.2009 г., в гр. П.,
подбуждал две лица – С. Ш. Б. и Н. Т. И., към престъпление по чл.290, ал.1 НК,
а именно пред Районен съд гр. Плевен, ХIII състав, по ч.н.д. №4666/2009 г. по описа на РС Плевен, дело
№2326/2009 г. по описа на РП Плевен, като свидетели устно съзнателно да
потвърдят неистина - че А. Ш. е дал на Д.М. сумата от 2000 лева, колкото е
записал в пълномощното, а не 5000 лева, колкото е в действителност, поради
което и на основание чл.78а, ал.1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 293, ал. 2, вр. ал.
1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, както и признал ищеца за невинен
в това, за времето от неустановена дата и месец през 2009 г. до
08.02.2010 г., в гр. Плевен да е подбуждал две лица – С. Ш. Б. и Н. Т. И., към
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред Окръжен съд гр. Плевен, по
ч.н.д. № 138/2010 г., дело № 81/2007 г. по описа на ОП Плевен, като свидетели
устно съзнателно да потвърдят неистинна - че К. Г. дължи на Д.М. сумата от 16
000 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото
му в тази част обвинение за осъществен състав по чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
както и по повдигнатото му обвинение деятелността да е извършена в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. След подаване на
протест и жалба срещу първоинстанционната присъда било образувано ВНОХ дело №
278/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца, като с неподлежащо на обжалване решение
от 08.10.2015 г. съдът потвърдил изцяло първонстанционната присъда в
протестираната й и обжалвана част и по този начин присъдата влязла в законна
сила в цялост. Наведени са и твърдения, че от привличането на ищеца като
обвиняем са изминали повече от пет години, че продължителността на
наказателното производство е прекомерна, несъобразена с действителната правна и
фактическа сложност на повдигнатото обвинение и на делото и надвишава разумния
срок по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. През времетраенето на досъдебното и съдебното производство ищецът
изпитвал непрекъснат стрес, безпокойство, тревожност и несигурност, включително
поради това, че вследствие на
наказателното производство ищецът, който упражнявал адвокатска професия,
останал без доходи за продължителен период от време, без възможност за
устойчиво кариерно развитие и за социално и материално благополучие, от което
пострадали и членовете на неговото семейство, тъй като се издържали от неговите
доходи. Съществуващите преди наказателното производство здравословни проблеми
на ищеца се утежнили и се появили нови здравословни проблеми. Също така делото
било отразено в медиите и по този начин в публичното пространство била
засегната честта и достойнството на ищеца и било подронено доброто му име.
Искането на ищеца към съда е да
осъди ответната Прокуратура на Република България да му заплати сумата 1,00
лев, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу него наказателно
преследване, приключило с частична окончателна оправдателна присъда (решение от
08.10.2015 г.) по ВНАХ дело № 278/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца поради липса
на извършено престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от
08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът е с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предложение 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди
(ЗОДОВ).
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът Прокуратура на Република България, чрез Районна прокуратура гр. Враца,
е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по
следните съображения: липсва причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото обвинение и твърдените от ищеца неимуществени вреди, а за
наличието на такива действително претърпени вреди не са представени
доказателства; размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен
както с оглед твърдените от ищеца вреди, така и с оглед на факта, че ищецът е
упражнявал адвокатска професия и тъй като същата е публична е следвало да има
по-високо ниво на търпимост към проявявания от медиите интерес, поради това, че
се претендира обезщетение за членовете на неговото семейство, които не са били
обвиняеми и няма как пряко да са били увредени от органите на досъдебното
производство, както и поради това, че срокът на протичане на наказателното
производство е бил разумен, при съобразяване на конкретните му особености.
С определение от 06.04.2021 г. съдът
е конституирал на основание чл. 227 от ГПК Р.П.М. с ЕГН ********** и адрес ***
и И.Д.М. с ЕГН ********** и адрес *** като ищци в настоящото исково
производство на мястото на починалия на 24.03.2021 г. техен наследодател Д.И.М.
с ЕГН **********,***.
С определение от 24.06.2021 г. съдът
на основание чл. 214, изречение 2 от ГПК е изменил размера на предявения иск,
като същият се счита предявен за сумата 15 000,00 лева, в това число
7 500,00 лева за ищцата Р.М. и 7 500,00 лева за И.М..
Съдът приема за установено следното:
От фактическа
страна.
Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 118/26.03.2021 г. на Кметство с. Г., община П., ищецът Д.И.М. е починал на
24.03.2021 г. и е оставил следните наследници по закон: съпруга Р.П.М. с ЕГН **********
и адрес *** и син И.Д.М. с ЕГН ********** и адрес ***.
Установява се
от писмо с вх. № 269355 от 07.07.2021 г. на Врачански районен съд, че в книгата
за приемане и отказване на наследство при Районен съд гр. Плевен няма вписано
приемане или отказ от наследство от страна на Р.П.М. и И.Д.М. по отношение на
наследството на Д.И.М..
От
приложените по делото свидетелства за съдимост на Д.М. и справки от
информационната система на Прокуратурата на Република България за образувани
досъдебни производства срещу същия се установява, че към датата, на която му е
било повдигнато обвинение по досъдебно
производство № 79/2011 г. на Софийска градска прокуратура същият е бил
неосъждан (реабилитиран по право) и че за периода от повдигане на обвинение по
горепосоченото наказателно производство до приключването му с частична
оправдателна присъда срещу Д.М. са водени други общо пет наказателни
производства на досъдебна и съдебна фаза, приключили с оправдаване на подсъдимия
поради липса на извършено престъпление,както и с прекратяване поради изтекла за
деянието давност или поради това, че деянието не следва да се разглежда от съд.
Не се спори
по делото и се установява от приложените писмени доказателства, че за времето
на водене на процесното наказателно производство срещу първоначалния ищец Д.И.М.
същият е бил вписан в Адвокатска колегия-Варна и че е упражнявал адвокатска
професия на територията на съдебния район на Окръжен съд гр. Плевен.
По делото са
присъединени като доказателства следните производства: НОХ дело № 1369/2013 г.
на Врачански районен съд, ведно с досъдебно производство № 79/2011 г. на
Следствен отдел към Софийска градска прокуратура, ВНОХ дело № 278/2015 г. на
Окръжен съд гр. Враца, както и множество производства за определяне на местно
компетентен съд по реда на чл. 43, т. 3 от НПК (след направен от всички съдии
от съответния съд отвод от разглеждането на делото).
Досъдебно
производство № 79/2011 г. на Следствен отдел към Софийска градска прокуратура е
приключило с обвинителен акт срещу Д.М. за това, че I.
За времето от 02.02.2005 г. до 21.02.2005 г., в гр. П., извършил престъпление
по чл.293, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а именно: в условията на
продължавано престъпление, подбудил две лица към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, и случаят е особено тежък, както следва: 1. На 02.02.2005 г., в гр. П.,
подбудил две лица – С.Ш. Б.и В. Д. И. към престъпление по чл.290, ал.1 НК, а
именно пред надлежен орган - дознател при 01 РПУ-МВР – Плевен, като свидетели
устно съзнателно да потвърдят неистина /да кажат, че на 03.12.2004 г. са
закарали М. А. А. в гр. В. с автомобил/ във връзка с дознание №2000/2004 г. по
описа на 01 РПУ-МВР, гр. Плевен; 2. На 21.02.2005 г., в гр. П., подбудил две
лица – С.Ш. Б. и В. Д. И. към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред
РС Плевен, НК, 3 състав, по ЧНД №533/2005 г. по описа на РС Плевен, като
свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина /да кажат, че на 03.12.2004 г.
са закарали М.А. А. в гр. В. с автомобил/ във връзка с дознание №2000/2004 г.
по описа на 01 РПУ-МВР – Плевен, както и за това, че II. За времето от
неустановена дата през лятото на 2009 г. до 08.02.2010 г., в гр. П., извършил
престъпление по чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно: в
условията на продължавано престъпление, подбуждал две лица към престъпление по
чл.290, ал.1 НК и случая е особено тежък, както следва: 1. За времето от
неустановена дата през лятото на 2009 г. до 21.12.2009 г., в гр. П. подбуждал
две лица – С. Ш. Б. и Н. Т. И. към престъпление по чл.290, ал.1 НК, а именно
пред съд - Районен съд - Плевен, ХIII състав, по ЧНД № 4666/2009 г. по описа на
РС Плевен, по ДП № 2326/2009 г. по описа на РП Плевен, като свидетели устно
съзнателно да потвърдят неистина - че А. Ш. е дал на Д.М. сумата от 2000 лева,
колкото е записал в пълномощното, а не 5000 лева, колкото е в
действителност; 2. За времето от
неустановена дата и месец през 2009 г. до 08.02.2010 г., в гр. Плевен подбуждал
две лица – С. Ш. Б. и Н. Т. И. към престъпление по чл.290, ал.1 НК, а именно
пред съд - Окръжен съд-гр. Плевен, по ЧНД № 138/2010 г., ДП № 81/2007 г. по
описа на ОП-Плевен, като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина - че
К. Г. дължи на Д.М. сумата от 16 000 лева.
По горепосочения обвинителен акт е образувано НОХ дело № 1369/2013
г. на Врачански районен съд.
С разпореждане от 12.12.2013 г. по НОХ дело № 1369/2013 г. на Врачански
районен съд е прекратено наказателното производство по делото в частта по
обвинението за извършено в периода 02.02.2005г.-21.02.2005г. престъпление по
чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради обстоятелството, че е
изтекла предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК давност.
Разпореждането не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
Съдебното наказателно производство е продължило по повдигнатото срещу Д.М.
обвинение за това, че за времето от неустановена дата през лятото на 2009 г. до
08.02.2010 г., в гр. П., е извършил престъпление по чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъда № 22 от 31.03.2015 г. по НОХ дело № 1369/2013 г. на Районен съд
гр. Враца съдът е признал ищеца за виновен в това, че е за времето от
неустановена дата през лятото на 2009 г. до 21.12.2009 г., в гр. Плевен,
подбуждал две лица – С. Ш. Б. и Н. Т. И., към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред Районен съд гр. Плевен, ХIII състав, по ч.н.д. № 4666/2009 г. по описа на РС Плевен, дело № 2326/2009
г. по описа на РП Плевен, като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина
- че А. Ш. е дал на Д.М. сумата от 2000 лева, колкото е записал в пълномощното,
а не 5000 лева, колкото е в действителност, поради което и на основание чл.78а,
ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, както и
признал ищеца за невинен в това, за времето от неустановена дата и
месец през 2009 г. до 08.02.2010 г., в гр. П. да е подбуждал две лица – С. Ш. Б.
и Н. Т. И., към престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а именно пред Окръжен съд
гр. Плевен, по ч.н.д. № 138/2010 г., дело № 81/2007 г. по описа на ОП Плевен,
като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистинна - че К. Г. дължи на Д.М.
сумата от 16 000 лева, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
повдигнатото му в тази част обвинение за осъществен състав по чл.293, ал.2, вр.
ал.1 НК, както и по повдигнатото му обвинение деятелността да е извършена в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
С решение от 08.10.2015 г. по ВНОХ дело № 278/2015 г. на Окръжен съд гр.
Враца първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена и е влязла в законна
сила.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. И.
и В. В., и двамата в приятелски отношения с Д.М..
Свидетелката Г. И. – личен лекар на Д.М. дава показания, че след 2010 г.
същия започнал да я посещава по-често във връзка с хроничните си заболявания. М.
първоначално страдал от артериална хипертония, след това получил исхемична
болест на сърцето, а през 2014 г. получил един много тежък инфаркт, след който
бил на текуща терапия, а диабетът му се усложнил. М. не водел здравословен
начин на живот, тъй като не спортувал и пушел, получил и рак на белия дроб, от
който впоследствие починал, като според свидетелката безспорно тютюнопушенето е
рисков фактор за това заболяване. При посещенията си при свидетелката за
предписване на лечение М. й споделял и лични проблеми: че има неразбирателства
с няколко свои клиенти и има финансови проблеми заради това. Тъй като
свидетелката практикува в с. Г., а в същото село Д.М. живеел с жена си, сина си
и възрастната си и болна майка, за която се грижел, на свидетелката е известно,
че в медиите е имало описание на наказателно производство срещу М., както и че
хората от селото говорели, че М. има проблеми с правосъдието и се водят няколко
дела срещу него.
Свидетелят В. В. дава показания, че с Д.М. са дългогодишни колеги – първо в
МВР, а после в една и съща адвокатска кантора. През 2011 г. М. дошъл на работа
във видимо влошено здравословно състояние и на въпросите на свидетеля
отговорил, че се чувства зле от това, че неговите бивши клиенти С. Б. и Н. Б.,
на които М. бил помагал професионално, са му образували дело за подбуждане към
лъжесвидетелстване. От този момент здравословното състояние на М. се влошавало,
като през 2014 г. получил инфаркт. М. практикувал основно в областта на
наказателното право и бил много търсен, но след образуването на досъдебното
производство по сигнал на С.Б. и Н. Б. много от клиентите му се отдръпнали за
продължителен период от време, включително след приключването на производството
с влязъл в сила съдебен акт, което довело до финансови затруднения на М., който
не бил в състояние да издържа семейството си и възрастната си майка.
Показанията и
на двамата разпитани по делото свидетели са дадени добросъвестно, същите са
логични, последователни и почиват на непосредствени и задълбочени впечатления,
поради което съдът ги възприема изцяло.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т.
3, предложение 1 от ЗОДОВ, държавата носи отговорност за причинените
на гражданите вреди от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, в случай, че обвиненото лице бъде
оправдано. Обезщетение се дължи за причинените имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка последица от увреждането, като не се
изследва въпроса за вината – чл. 4 от ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
освен наличие на влязла в сила акт, с който ищецът е оправдан, ищецът следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, включително и техния размер,
както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат
само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3//2004 г. на Върховния касационен
съд, ОСГК). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост по аргумент от чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, дали е налице осъждане с влязла в сила присъда по някое от тези
деяния, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и
нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина,
по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния, професионалния,
обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и
интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в
област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и
как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация,
изяви и развитие и на авторитета му на
професионалист. При някои професии, за които очакванията на обществото за
почтеност и спазването на закона са завишени, незаконното обвинение за
извършване на престъпление по общо правило има по-голямо негативно отражение,
като това важи в още по-голяма степен в случаи, в които обвинението е за
престъпление, извършено в сферата на тази професионална дейност. От правно
значение са само действително търпените неудобства в резултат на
обвинението. При определяне на размера на обезщетение следва да се
вземат предвид и социално-икономическите условия към съответния период.
Определянето на обезщетение по справедливост предпоставя съобразяване на
конкретни условия – място и време на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, стандарт на живот, средно-статистически
размер на доходите. Това е така, защото критерия на справедливостта не може да бъде
изолиран от тези условия. В този смисъл е трайната съдебна практика: постановления
№ 4 от 1964 г. и № 18 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд; решение №
344/24.11.2014 г. по гр. дело № 2378/2014
г. на Върховния касационен съд, ІV-то г.о.; решение № 18/20.02.2014 г.
по гр. дело № 2721/2013 г. на Върховния касационен съд, ІV-то г.о.; решение
№ 267/26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на Върховния касационен съд ІV-то
г.о.; решение № 55/11.03.2013 г. по гр. дело № 11.03.2013 г. на Върховния
касационен съд, ІV-то г.о.; решение № 401/21.10.2011 г. по гр. дело № 483/2011 г.
на Върховния касационен съд, ІV-то г.о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
При обсъждане на въпроса за действително
претърпените от Д.М. неимуществени вреди съдът, възприемайки напълно
показанията на свидетелите Г. И. и В. В., съобрази, че от тях не следва извод
за наличие на причинно-следствена връзка между процесното частично незаконно наказателно
производство и появата, съответно обострянето на тежките хронични заболявания
на същия. На първо място, свидетелката И. посочи, че част от тези заболявания
датират от преди повдигането на процесното обвинение, както и че за
отключването им способстват редица рискови фактори, след които и
нездравословният начин на живот на Д.М.. На следващо място, от показанията на свидетеля
В. несъмнено се установи отлив на клиенти на Д.М. за времето от повдигането на
обвинение по процесното наказателно производство до приключването му с влязъл в
сила акт, но за същия период срещу М. са водени други общо пет наказателни
производства, едно от които (образуваното НОХ дело № 1495/2010 г. на Районен
съд гр. Велико Търново, по което М. е оправдан с влязъл в сила съдебен акт) е
получило широк медиен отзвук, т.е не може да се направи категоричен извод за
наличие на причинно-следствена връзка между именно процесното наказателно
производство и горепосочения отлив на клиенти, още повече при установения от
свидетелката И. факт, че в селото, където М. живеел, се говорело, че срещу него
се водят няколко наказателни производства.
Независимо от гореизложеното, следва да се
има предвид, че по начало наличието на отрицателни стресови преживявания,
притеснения и напрежение по време на продължилото в период от около пет години
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги
при лица с нормална психика и дори не се нуждае от специално
доказване, като в случая настъпването на обичайни при подобни случаи
неимуществени вреди за Д.М. е доказано от гласните доказателства по делото.
Като правнорелевантни обстоятелства
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе
предвид: тежестта
на престъплението, за което първоночалният ищец е бил привлечен в качеството на
обвиняем – повдигнато му е обвинение в извършването на две умишлени
престъпления, които не са тежки по смисъла на закона (предвиденото за
тях наказание е лишаване от свобода до три години); обстоятелството дали е бил привлечен в
качеството на обвиняем и за друго престъпление – в същия период е
бил обвиняем по други пет наказателни производства; дали по някои от обвиненията е бил
осъден – ищецът е бил оправдан по едното повдигнато му обвинение и осъден с
влязъл в сила съдебен акт по другото; продължителността на наказателното производство – около пет години, като съдът се
солидаризира с извода на двете съдебни инстанции по наказателното производство,
че този срок е прекомерен и обвиняемият/подсъдимият не е допринесъл за това; вида на взетата мярка за
неотклонение и другите наложени ограничения в рамките на наказателното
производство – няма такива; цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, при съобразяване, че повдигнатите обвинения са във
връзка с практикуваната от ищеца професия и че същият е живеел в малко населено
място, където е било невъзможно да остане скрито от обществеността процесното
обвинение; съществуващите
в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, това, че по време на цялото наказателно
производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен,
обстоятелството, че оправдаването по едно от повдигнатите обвинения само по себе си също има ефект
на репарация, а размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия или неговите наследници, съдът намира достатъчна за обезщетяването на
причинените вреди сумата 4 000,00 лева, поради което до тази сума
предявеният иск се явява доказан по размер, като за разликата над нея до 15 000,00 лева, като недоказан, искът следва
да бъде отхвърлен.
Обезщетението
в размер на 4 000,00 лева следва да бъде присъдено съобразно наследствените квоти на настоящите ищци от наследството на Д.М., както следва: 3 000,00 лева на съпругата Р.М. и 1 000,00 лева на сина му И.М..
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва съдът приема, че
такава е дължима от ответната Прокуратура на Република България, считано от 08.10.2015
г. – датата на влизане в сила на частичната оправдателна присъда за ищеца по
процесното обвинение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ ищците, както и предоставилия им безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, предложение 3 от Закона за адвокатурата адвокат С.М.М. ***
с адрес на упражняване на дейността гр. ******, по съразмерност, имат право на сторените
разноски, съответно за заплатена държавна такса – 10,00 лева и за минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислени в
съответствие с уважената част от иска, тези разноски възлизат, както следва:
сумата 2,67 лева за държавна такса и сумата 261,33 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предложение 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със
седалище гр. София да заплати на Р.П.М.
с ЕГН ********** и адрес ***, конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на починалия ищец Д.И.М. с ЕГН **********,*** сумата от 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от повдигнато и подържано срещу Д.И.М. наказателно преследване, приключило с
частична окончателна оправдателна присъда (решение от 08.10.2015 г.) по ВНОХ
дело № 278/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца поради липса на извършено
престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска за неимуществени вреди за разликата от уважения размер от 3 000,00
лева до пълния предявен размер от 7 500,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предложение 1 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със
седалище гр. София да заплати на И.Д.М.
с ЕГН ********** и адрес ***, конституиран по реда на чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия ищец Д.И.М. с ЕГН **********,*** сумата от 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
повдигнато и подържано срещу Д.И.М. наказателно преследване, приключило с
частична окончателна оправдателна присъда (решение от 08.10.2015 г.) по ВНОХ
дело № 278/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца поради липса на извършено
престъпление от общ характер, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска за неимуществени вреди за разликата от уважения размер от 1 000,00
лева до пълния предявен размер от 7 500,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със
седалище гр. София да заплати на Р.П.М.
с ЕГН ********** и адрес *** и И.Д.М. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2,67 лева, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл.
38, ал. 1, предложение 3 от Закона за адвокатурата Прокуратурата на Република
България, със седалище гр. София да
заплати на адвокат С.М.М. *** с адрес на упражняване на дейността гр. ******
сумата 261,33 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: